Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. Велико
Търново, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в съдебно заседание на двадесет и седми
септември хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10188/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***С. Б. от САК, като пълномощник на С.Н.Л. с ЕГН **********,***, чрез ***Б., срещу
Решение № 198/ 08.04.2019 г. по АНД № 173/ 2019 г. по описа на Районен съд –
Габрово. С решението на районния съд е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
2043493, издаден от ОД на МВР – Габрово, с който на С.Н.Л. , като законен
представител на „Груп - 7“ ЕООД – гр. София, за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, му е
наложена глоба в размер на 50,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното
решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила - отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Твърди, че въззивното дело по издаването на ЕФ е
разгледано от местно некомпетентен съд, че при издаване на ЕФ са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на изискуемата форма, както и за
присъствието на място на полицейски служители, което обуславя изначална
недопустимост за установяването на скорост с мобилно АТС. От настоящата
инстанция се иска да отмени решението на РС - Габрово и разреши спора по
същество, като отмени потвърдения от районния съд електронен фиш. В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. Габрово, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че не е налице нарушаване правилата на местната
подсъдност, доколкото делото е изпратено за разглеждане от ВКС на РС – Габрово,
на основание чл. 43, т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. По същество
намира, че не са налице сочените от касатора пороци
на ЕФ, не са допуснати нарушения на процесуални правила при разглеждането на
спора от въззивната инстанция. С тези съображения
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими
по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН
проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за недопустимост на оспореното решение, като
постановено от некомпетентен съд. Видно от материалите по преписката, с
определение № 17/ 11.02.2019 г. по ч.н.д. № 120/ 2019 г. по описа на ВКС,
делото е изпратено за разглеждане на Районен съд – Габрово по реда на чл. 43,
т. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, поради невъзможност да бъде образуван
състав за разглеждането му от местно компетентния Районен съд – Трявна.
Впрочем, по същата причина делото, образувано за разглеждане на касационната
жалба, е изпратено за разглеждане на Административен съд – Велико Търново с
Определение № 10041/ 01.07.2019 г. по адм. д. № 7459/
2019 г. на ВАС.
Фактическата обстановка по делото е
правилно изяснена от районния съд. На дата 13.04.2018 г. в 15:16 часа, в гр.
Трявна, на ул. „Петко Рачев Славейков“ до № 97, в посока ул. „Стара планина“,
при нормативно въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч,
моторно превозно средство - автомобил „****“
с рег. № *****, собственост на „Груп - 7“ ЕООД, със законен представител С.Н.Л.,
се движел със скорост 69 км/ч (определена след приспадане на толеранс от 3
км/ч). Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство /АТС/ тип
мобилна система за контрол на скоростта ARH CAM
S 1 № 11743D5, за което е
изготвен снимков материал. На С.Н.Л., в качеството му на законен представител
на дружеството – собственик на МПС, е издаден Електронен фиш Серия К № 2043493.
В делото не се съдържат доказателства за датата на връчване на електронния фиш
на адресата му. Жалбата срещу него е подадена чрез директора на ОД на МВР –
Габрово, на дата 18.05.2018 година. Няма данни и не се твърди касаторът, като законен представител на „Груп - 7“ ЕООД да
е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 – ал. 7, вр.
с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с
административната преписка доказателства за годността и техническата изправност
на АТС и справка, снимков материал, справка за собствеността на автомобила.
С жалбата пред районния съд нарушителят
фактически не е оспорил констатациите във фиша, като е навел доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и на изискванията за
форма, както и такива относно годността на техническото средство с което е
установена съставомерната скорост на МПС. Те са били
преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства, е приел за безспорно установени противоправното деяние, времето и мястото на извършването
му и годността на техническото средство да установи това нарушение.
Възраженията мотивирано са отхвърлени. При така изяснените обстоятелства,
районният съд е намерил подадената от С.Л. жалба за неоснователна, като е
преценил, че извършеното деяние осъществява от признаците на нарушение по чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. След анализ на събраните доказателства, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на
проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и
санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на
наказанието.
Постановеното от Районен съд – Габрово
решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по
делото, както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви,
относно тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Делото пред въззивната инстанция е
било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите
на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Обратно на твърдяното пред въззивния съд и в касационната жалба, процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид, т.е. е възможно нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Доколкото с чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Неоснователна е основната група възражения на касатора, че при издаването на ЕФ трябва заснемащото устройство всякога да е стационарно, а при регистриране на превишена скорост с мобилно автоматизирано техническо средство, установяването на административните нарушения и налагането на наказанията следва да се извършва единствено по реда на ЗАНН. Действително такова виждане бе застъпено в Тълкувателно решение № 1/ 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело № 1/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на ВАС. Изложените в мотивите на решението водещи основания за такова произнасяне бяха в две насоки: 1. по смисъла на тогавашната редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /обн. ДВ бр. 10 от 2011 г./ се изисква установяването и заснемането на нарушенията да бъде извършено в отсъствието на контролен орган, т.е. от стационарни АТС без нужда от обслужване; 2. липсва детайлно разписана процедура при използването на мобилни технически средства, която да дава гаранции за законосъобразност на действията на контролните органи от една страна, и достатъчно пълно и точно описание на съставомерните елементи на нарушението, вкл. място на извършването и обстоятелства, при които е извършено. С приемането на Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в практиката се възприе, че е отпаднала втората група основания за цитираното произнасяне на ОС на съдиите във ВАС, но при липсата на адекватна промяна в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, редица съдебни състави /вкл. и настоящият/ приемаха, че няма нормативно основание за прилагане на тази процедура по санкциониране на водач, при установяване на нарушението с мобилни АТС. След извършената със ЗИЗДвП /обн ДВ. бр. 54 от 05.07.2017 г./, промяна на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нормата гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение …“. При тълкуването на същата се налага извод, че отпада изискването системата за видеоконтрол да е стационарна, доколкото обособената част от текста „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, вече не касае установяването и заснемането на нарушението с техническото средство, а издаването на електронния фиш за налагане на наказанието. Смисълът на цитираният текст е достатъчно ясно формулиран и несъмнено визира самото издаване на електронния фиш в отсъствието на нарушител и на контролен орган, а не установяването и заснемането на нарушението при такова отсъствие. Коментираната редакция на закона, действаща към момента на извършване и установяване на процесното нарушение, е в унисон и с целта на въведената олекотена процедура, а именно да се даде възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност въз основа само на данните от АТС, както и да се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията.
В разглеждания случай електронният фиш е съставен на
основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с
превишена скорост, като нарушението е установено АТС — мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S
1. От ОД на МВР - Габрово са представени удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български
институт по метрология и удостоверение от 11.12.2017 г. за първоначална
проверка на преносими системи за контрол на скоростта на МПС, сред които
използваната за установяване на процесното нарушение,
от които се установява, че същата е одобрен
тип средство за измерване, с установена изправност. При
доказаната годност и изправност на техническата система, няма основание да се
приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни. Обратно на
поддържаното в касационната жалба, от ОД на МВР - Габрово е бил представен и протокол за използване на въпросното АТС, съгласно който системата е
използвана на 16.04.2018 г., в пътния участък на ул. „Петко Рачев
Славейков“ до № 97, с начало на работа 13:30 ч. и край 18:30 ч., т.е.
на мястото и в периода, в който е заснето движението на МПС, собственост на „Груп
- 7“ ЕООД. Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на електронния
фиш не става ясно за какво е деяние е ангажирана личната отговорност на касатора. От текста, изписан в електронния фиш
недвусмислено се установява, че е ангажирана отговорността на С.Н.Л., в
качеството му на законен представител на „Груп - 7“ ЕООД. Съгласно разпоредбите
на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато МПС е собственост или се ползва от
юридическо лице, предвиденото в закона наказание се налага на неговия законен
представител. Доколкото няма спор, че Л. е законен представител на „Груп - 7“
ЕООД и същият не е посочил друго лице, на което е предоставил управлението,
именно той е субектът, който подлежи на наказание по арг.
от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Не се
установяват нарушения, допуснати в производството по установяване на
административното нарушение и ангажиране на съответната отговорност, нито
ограничаване правото на защита на дееца.
Въведеното с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничение на скоростта за движение в населено място е 50 км/ч, като след проверка на направените записи от системата, е установено, че е регистрирана скорост на движение на автомобила - собственост на „Груп - 7“ ЕООД, от 69 км/ч. В този смисъл извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Габрово не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в Решение № 198 от 08.04.2019 г.,
постановено по АНД № 173 от 2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.