№ 4810
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110119600 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 72881/12.04.2022 г. на М. Е. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 531, вх. А, ет.8, ап. 21, със съдебен адрес в гр. Русе, ул.Хр. Г.
Данов № 5, ет.2, кантора 25, чрез адвокат Д. Р. срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред,
представлявано от Васил Тренев и Франсоа Деберг, с която е предявен отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищцата не дължи за доставени и незаплатени ВиК
услуги суми, претендирани от ответника, както следва – 1937.96 лв. за периода от 01.11.2011 г. до
07.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015 г. до плащането на вземането,
сумата от 102.29 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.12.2011 г. до 07.10.2015
г., сумата от 342.11 лв. разноски по делото, в общ размер от 2382.47 лв., поради погасяване на
сумите по давност.
Ищцата твърди, че през 2015 г. ответникът е завел срещу нея заповедно производство и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 69412/2015 г. на СРС, 140 състав. Бил издаден изпълнителен лист от 2.02.2016 г. в полза на
ответното дружество, но същият не бил получен от ответника. Твърди, че процесните суми са
погасени по давност, поради което не се дължат. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.
Признава иска по основание и размер като признава, че вземането е погасено по давност. Моли
съда да постанови решение при признание на иска и да му присъди разноски, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
1
Ответникът не оспорва, а признава предявения иск, признавайки, че процесното вземане,
предмет на ч.гр.д. № 69412/2015 г. на СРС, 140 състав е погасено по давност. Видно от изисканото
и приложено към настоящото заповедно производство, по искане на ответника срещу ищеца е
образувано производство по реда на чл. 410 от ГПК, като ищцата е била осъдена да заплати сумата
от 1937.96 лв. за неизплатена потребена вода през периода от 01.11.2011 г. до 07.10.2015 г., ведно
със законната лихва от 12.11.2015 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
102.29 лв. за периода от 02.12.2011 г. до 07.10.2015 г., както и разноски в размер на 342.22 лв.
Заповедта е влязла в сила на 19.91.2016 г. и е издаден изпълнителен лист на 02.02.2016 г., който е
приложен към корицата по делото и не е получаван от заявителя.
Ответникът не оспорва твърдението, че вземането е погасено по давност. Предвид това, че
вземането е установено с влязъл в сила съдебен акт, погасителната давност е петгодишна и към
момента на подаване на исковата молба този срок в действителност е изтекъл, считано от
02.02.2016 г. Следва да се уважи исковата претенция. В тази посока спор между страните няма.
По отношение на разноските възниква спор, тъй като ответникът претендира разноски,
признавайки иска и сочейки, че не е дал повод за образуване на делото. Ищецът на свой ред
твърди, че е бил притесняван да заплати процесните суми, включително и чрез извънсъдебни
покани за заплащане на сумите. Доказателства обаче за това твърдение по делото не е ангажирано,
поради което съдът счита, че разноските следва да бъдат възложени на ищцовата страна, поради
наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Следва на ответното дружество да се
определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., тъй като производството не се
отличава с фактическа и правна сложност и е решено в едно открито съдебно заседание.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните М. Е. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 531, вх. А, ет.8, ап. 21, със съдебен адрес в гр. Русе,
ул.Хр. Г. Данов № 5, ет.2, кантора 25, чрез адвокат Д. Р., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър
Интерпред, представлявано от Васил Тренев и Франсоа Деберг, на основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че ищецът М. Е. М., ЕГН **********, не дължи на ответника „.“ АД, ЕИК ., за
доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника в размер на 1937.96
лв. (хиляда деветстотин тридесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки) за периода от
01.11.2011 г. до 07.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2015 г. до
плащането на вземането, сумата от 102.29 лв. (сто и два лева и двадесет и девет стотинки) –
мораторна лихва върху главницата за периода от 02.12.2011 г. до 07.10.2015 г., сумата от
342.11 лв. (триста четиридесет и два лева и единадесет стотинки) разноски по ч.гр.д. №
69412/2015 г. на СРС, 140 състав, в общ размер от 2382.47 лв. (две хиляди триста осемдесет
и два лева и четиридесет и седем стотинки), поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА М. Е. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 531, вх.
А, ет.8, ап. 21 да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Цар Борис ІІІ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър Интерпред, представлявано от Васил
2
Тренев и Франсоа Деберг за направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 2 от
ГПК сума в размер на 100.00 лв. (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3