РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Плевен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200147 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, в качеството й на пълномощник на
***, с ЕГН: ********** от **** против наказателно постановление № 20-
0938-003507 от 10.08.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложил на ***, глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети общо 8 контролни точки.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител адв. *** от АК – гр. Плевен, с пълномощно по
делото.
1
Поддържат подадената жалба, а в хода по същество, молят съда да
отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата ОД на МВР – Плевен, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 20-0938-003507 от
10.08.2020 г. е издадено от ****Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № 268513 от
01.08.2020 г., от който е видно, че:
На 01.08.2020 г. в 00:30 часа в гр. Плевен, кръстовище образувано от
ул. „***и бул. „***, с посока на свижение към гр. ***, като водач на лек
автомобил „***“, с рег. № ***извършва следното:
-Не съобразява поведението си с пътен знак Б-2 /Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство.
нарушил е чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН.
2
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на
деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на
която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство против него.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определените от ръководителите на
ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или
контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи
съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна
полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”,
съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези
служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал.
1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по
пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е
отразил, че заема длъжността младши автоконтрольор към Сектор “ПП” –
Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при
посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл
съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН
длъжностно лице.
3
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателя възражения
и такива направени в о.с.з., че не е извършил нарушението по чл. 6, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения категорично противоречат на
събраните по делото писмени доказателства и гласни такива - показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта дадени непосредствено и устно в
съдебно заседание.
Съдът кредитира показанията на свидетелите *** и ***относно
обстоятелствата, свързани с установяване на нарушението и на
обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Последният свидетел *** е участвал пряко в разигралите се събития и
има преки и непосредствени впечатления относно обстоятелствата, свързани
с изводите налице ли е било управление на моторно превозно средство и
конкретно на това, че водачът не е спрял на пътен знак „Б-2“, както и относно
самоличността на водача на превозното средство, пряко касаещи въпросите за
наличие на деяние и на авторството.
В настоящия случай е безспорно установено, а и не се оспорва и от
жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил марка „***“, с рег.
№ ***на дата 01.08.2020 г. в гр. Плевен на кръстовище образувано от ул.
„***“ и бул. „***“, с посока на движение към град Ловеч.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в
движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с
пътните знаци и маркировката на пътя, като от своя страна в процесния
случай пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат
движещите се по пътя с предимство.
От показанията и на двамата свидетели, които както беше посочено, се
явяват напълно достоверни и убедителни, се установява безспорно че на
посочената в НП-то дата жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак
„Б-2 „.
Не са събрани никакви доказателства по надлежния законов ред
4
опровергаващи приетата от съда горна фактическа обстановка.
КАТЕГОРИЧНО в о.с.з се установи ,че двамата свидетели полицаите
**** и *** лично са възприели действията на жалбоподателя и са
категорични, че последният е преминал на кръстовището със своя автомобил
без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“.
В показанията си актосъставителят *** заявява, цитат:
„…Доколкото си спомням имаше видео-регистрартор, който
казваше, че не е спрял на знак стоп, но е минал с около 10-12 км/ч, не
помня точно колко километра каза…
… Аз ви казвам, за мен, казвам господинът какво каза също, че не е
спрял, че има видео-регистратор и е преминал с малка скорост.
… каза, че не е имало кола и затова не е спрял,…“
По този начин жалбоподателят виновно е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, признал е нарушението си пред
полицейските органи за което правилно и законосъобразно последните са го
санкционирали в обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно.
Разпоредбата на чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП установява наказание във
фиксиран размер за водач, който не спира на пътен знак „Спри!Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, каквото нарушение е извършено в
процесния случай.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че
жалбоподателят е нарушил процесната норма с факта, че не е спрял на знака
Б-2 /спри и пропусни движещите се по пътя с предимство /, очевидци на
което са актосъставителят и свидетелят по АУАН.
5
КАТЕГОРИЧНО съдът не кредитира като доказателство по делото
представения с жалбата снимков материал, тъй като същият не е събран
по предвидения законов ред !
Снимките така както са представени не могат да бъдат годно
доказателствено средство. Същите дори не представляват оригинали,
подлежащи на техническо изследване материали , което да даде евентуално
заключение относно тяхната автентичност.
Районен съдия КРАСИМИР ДИМИТРОВ счита че по отношение на
способите на доказване в едно административно-наказателното производство
намират приложение единствено и само правилата на НПК, където има
строго и буквално регламентиране на начина на събиране на тези
доказателства , което не е направено в настоящият случай .
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от НПК дефинира доказателствените
средства
ал. 2 на посочения текст изрично гласи следното :
”Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или
изготвени по реда, предвиден в този кодекс”
На следващо място, макар и да не е направено искане за приложението
на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че не са налице основанията за приложение
на чл. 28 от ЗАНН.
Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид.
6
За конкретното административно нарушение и съобразно установените
по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими
предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни
смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по ред, които
в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от
обичайната за този вид административни простъпки.
Касае се в случая за нарушение, чиято съставомерност не е обусловена
от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на
същото, следователно и са ирелевантни за спора .
Ето защо настоящият съдебен състав, намира че фактическите
обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този
вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за
опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата и
опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и с цел
постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.2, т.3 от ЗДвП, наказва се с
глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението, неправилно
се престроява, неправилно изпреварва или не спазва предимството на друг
участник в движението.
С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че с така
определените размери на наказанието ще се постигнат успешно целите
визирани в чл.12 от ЗАНН, като се въздейства превъзпитателно и
предупредително спрямо нарушителя и спрямо другите участници в
движението по пътищата към спазване на правилата за движение по
пътищата.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-003507 от
10.08.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОД на МВР - Плевен, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на
***, с ЕГН: ********** от град Плевен, ж.к. “Дружба”, бл. 225, вх. А, ет. 2,
ап. 7, глоба в размер на 20 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са
отнети общо 8 контролни точки, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8