№ 210
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503401 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 17.08.2021г по гр.д. № 1462/2020г Окръжен съд- Благоевград, ГО, 3
състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Л. сумата
от 10 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на осн. чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху главницата от 06.12.2018г. Съдът е
отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до
претендираните 100 000лв, както и иска за сумата от 1500лв- претендирани като
претърпени имуществени вреди на същото основание. С решението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на Окръжен съд- Благоевград се обжалва с въззивни жалби и от двете
страни.
Въззивникът- ищец Д.Л., представляван от адв. Ю., обжалва решението в
отхвърлителните части, като поддържа, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Развива съображения за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД , като поддържа, че съдът неправилно е
приложил материалния закон. Поддържа, че обезщетението за неимуществени вреди е
1
занижено и несправедливо. Обжалването на решението по отношение на
имуществените вреди е бланкетно. Моли решението на БОС да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат
изцяло уважени.
Прокуратурата на Република България, въззиваема страна по жалбата на ищеца,
не депозира писмен отговор.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на Република България обжалва
решението в осъдителната част, с твърдения, че неправилно е приложен материалния
закон- чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение е завишено по размер. Оспорва
установяването на неимуществените вреди по делото, както и тяхната връзка с
наказателното производство водено против ищеца. Поддържа, че свидетелските
показания са противоречиви, че се установява, че част от вредите са породени от други
източници, а не от воденото наказателно производство. Поддържа, че изводите на съда
не се подкрепят от доказателствения материал и са необосновани. Моли решението на
БОС да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск да бъде изцяло отхвърлен,
евентуално- обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по размер.
Въззиваемият Д.Л. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на
Прокуратурата на РБ, с който оспорва жалбата и развитите в нея оплаквания.
В о.с.з.въззивникът – ищец не се представлява. Депозира молба , чрез адвокат Ю.,
с която моли въззивната му жалба да бъде уважена. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Въззивникът- ответник Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Г. от
САП, която моли въззивната жалба на ответника да бъде уважена. Моли жалбата на
ищеца да бъде оставена без уважение. Поддържа развитите във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не съответства на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са задължителните указания , дадени от ВКС по тълкуването и приложението
на дакона с ТР №1/2013г на ОСГТК – т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на ищеца.
По делото се приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ЗОДОВ предвижда специален ред за ангажиране отговорността на държавата за
вреди причинени от държавни органи на граждани. Отговорността по този закон на
държавата е обективна и реализируема чрез органите, от чиито действия или
бездействие се твърди да са настъпили вреди. В разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ е
посочено, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно пар.1 от ЗОДОВ общите правила на гражданското законодателство
намират субсидиарно приложение към неуредените от специалния ЗОДОВ въпроси.
Следователно намира субсидиарно приложение нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която при определянето на размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се изхожда от изискванията на справедливостта.
Ищецът търси обезщетение за вреди от незаконно обвинение за извършване на
престъпление като образуваното наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда. В исковата молба ищецът е навел твърдения за претърпени
неимуществени вреди, претърпени от направената му криминалистична регистрация,
взетата мярка „забрана за напускане на страната”, която му е причинила редица
неудобства , тъй като към 2014г ищецът се е опитвал да устрои живота си в Англия.
Поддържа още, че се е влошило здравословното му състояние, че е развалил
отношенията си с родителите си и със сина си, че за образуваното наказателно
производство е имало публикации в пресата, че като бивш срлужител на МВтР е
изпитвал неудобство от бившите си колеги, че е била прекратена възможността му за
развитие в Международната полицейска асоциация, че е изпитал стрес, срам,
притеснение, от сериозността на повдигнатите му обвинения. Ищецът претендира още
и заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатените от нея
възнаграждения за адвокатска защита в рамките на наказателното производство.
Не се спори по делото относно материалноправната легитимацията на ответника
по така предявените осъдителни искове.
Установява се , а и е безспорно по делото, че на ищеца Д.Л. е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление на 04.12.2014г по чл.209 от НК, впоследствие
прецизирано с допълнително обвинение по чл. 227 от НК. Първоначално по отношение
на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция”, изменена с определение
на съд от 11.02.2015г на „подписка”. Неколкократно ищецът е разпитван по делото. На
ищеца е било забранено да напуска пределите на страната, считано от 16.02.2015г,
като тази забрана е отвенена на 18.01.2017г.
По повдигнатите на ищеца обвинения е внесен обвинителен акт и е образувано
3
НОХД № 516/2016г по описа на БлРС. С присъда от 13.03.2017г ищецът е признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.209 от НК. Пред БлРС са
проведени пет съдебни заседания. С присъда от 13.04.2018гт БлОС признава за
невиновен и оправдава ищецът и по второто повдигнато обвинение по чл.227 от НК.
Пред въззивната инстанция са проведени 4 съдебни заседания.
С определение от 06.12.2018г ВКС оставя без уважение протеста на
Прокуратурата на РБ против оправдателната присъда на БлОС.
Видно от приложеното НОХД ищецът е упълномощавал адвокат К. и адвокат Ю.
да го представляват в наказателното производство, но липсват данни за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Представени са по делото доказателства за това, че започналото наказателно
производство против Л. е получило отразяване в средствата за масова информация,
където същият е описан в публикациите и като участник в протестите през 2013г в
Благоевград.
Установява се още,че Л. е бил обявен за ОДИ считано от 03.04.2014г, снет е от
издирване на 21.01.2015г, както и се установява , че е бил криминално регистриран,
като регистрацията му е снета на 04.02.2020г след молба на самия ищец.
Представени са доказателства за възникнали задължения на ищеца към служби в
Англия в периода на неговото отсъствие, наложено поради забраната да напуска
страната.
Представено е писмо от Регистър на жилищно настаняване към Съвета в Брент, от
което се установява,че на ищеца се отказва предоставяне на квартира, поради
отсътвието му от района.
В о.с.з. на 14.07.2021г е изслушана СПЕ, изготвена от в.л. д-р К., която дава
заключение, че повдигнатите, предявени и поддържани обвинения против ищеца са
травмиращо жизнено събитие с продължителен характер, в резултат на което ищецът
е отключил състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство в рамките
на разстройство в адаптацията, протрахирана депресивна реакция. Според вещото лице
това състояние не би възникнало без наличието на стресогенния фактор, с
продължителен характер. Според вещото лице ищецът проявява симптоми, характерни
за депресивно състояние. Към настоящия момент ищецът е психично здрав,с
позитивна визия за бъдещото си в Англия.
В о.с.з. на 05. 05.2021г са изслушани свидетелите Е. Л.- сестра на ищеца и В. Ц..
Свид. Л. установява , че през 2014г ищецът заминал за Англия. Свидетелката била
тази, която му съобщила, когато го потърсили вкъщи полицаи. Ищецът бил шокиран и
се прибрал в България в рамките на около месец. Според свидетелката намерението му
било да съдейства на разследващите органи като даде обяснения и да се върне обратно
4
във Великобритания, където имал работа, жилище , сключени договори. Свидетелката
установява още, че отношенията на ищеца с родителите им се влошили, че родителите
им смятали, че след като има производство, значи ищецът е направил нещо.
Установява, че синът на ищеца започнал да страни от него. Установява, че тя е
плащала сметките на брат си. Установява, че ищецът много се е променил, физически
се променил, качил килограми, не бил добре здравословно, станал плах. Установява, че
след като отпаднала забраната брат й се върнал ведната във Великобритания, където
започнал да устроива живота си отново от нулата.
Свидетелят Ц. установява, че познава ищецът като деен, енергичен, политически
активен в живота на страната. Свидетелят установява, че ищецът заминал за Англия,
но се върнал, защото е разбрал за воденото срещу него наказателно дело. Когато
започнало наказателното производство, според свидетелят, ищецът изглеждал „сякаш
се е предал“. Сочи, че е присъствал на срещи, на които ищецът търсел работа, но
получавал отказ. Идвал въпроса дали е истина това , което се пише в пресата.
Установява, че е присъствал на прималявания на ищеца, той пребледнявал, веднъж му
е мерил стойността на кръвната захар и според свидетеля се оказала доста завишена.
Установява, че ищецът бил депресиран. Установява още, че отношенията между ищеца
и сина му се влошили. Установява още, че сестрата на ищеца и неговите родители се
грижели за нуждите му. Установява, че ищецът доста загубил от авторитета си.
Съдът приема, че свидетелските показания са взаимноподкрепящи се , логични и
могат да бъдт кредитирани при изясняване на фактите по делото.
С оглед изложените факт съдът приема, че е налице състава на чл.2,т.3 от ЗОДОВ
, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер,
което обвинение е било незаконно, което се установява от това,че ищецът е оправдан
по двете повдигнати му обвиняния с влезли в сила присъди. Не се спори, че
отговорността за незаконното обвинение следва да носи Прокуратурата на РБ,
доколкото длъжностни лице в нейната структура са отговорни за повдигането на
обвинението против ищеца.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
доказан по основание.
За претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение ищеца има
право на обезщетение от държавата, съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно трайната практика на ВКС – решения №№ 184/2015г по гр.д. №
7127/2014г , 138/2013г по гр.д. № 637/2012г , реш. № 48/2016г по гр.д. № 3537/2015г и
трите на ІV ГО на ВКС и др. , при претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо /засягането на правото на
личен живот, на чест, достойнство, свобода / и с това, ако са доказани останалите
5
елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е
доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, причинено или свързано с установеното правонарушение. В
този случай практиката приема,че искът за ангажиране на отговорността на държавата
е доказан в своето основание и съдът , с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК, следва
да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за претърпените
вреди. В тежест на ищеца е да установи , ако твърди настъпването на такива,
претърпените вреди над обичайните размери за ситуацията.
С оглед изложеното и за да сформира своето вътрешно убеждение и като
съобразява разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ съдът приема, че ответникът дължи
обезщетение за психическите , физически и емоционални увреждания на ищеца ,
които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил на 46г, според
свидетелските показания и представените с исковата молба документи- с желание да
подреди живота си във Великобритания. Наказателното производство водено против
ищеца е продължило 4 години. Обвинението, повдигнато на Л. по чл.209 и чл.227 от
НК- и първото по смисъла на чл.93,т.7 от НК е за тежко умишлено престъпление,а
второто –и с предвидена глоба като наказание.
През този период , през който е бил обвиняем и подсъдим и във връзка с
повдигнатото обвинение ищецът е претърпял болки и страдания, описани от
изслушаните по делото свидетели и от неоспорената СПЕ. Изложените от свидетелите
факти установяват един изцяло променен живот на ищеца вследствие на повдигнатото
обвинение- на ищеца се е наложило да се върне в България, без да има възможност да
уреди делата си във Великобритания и като загуби възможностите, които до този
момент е получил за уреждане на живота си там. Свидетелите установяват промени в
личния живот на ищеца- невъзможността да се издържа , зависимостта от сестра му,
влошените отношения с родителите и сина на ищеца. Свидетелите и СПЕ установяват
промени в здравословното състояние на ищеца – същият изпитвал стрес, шок,
изпаднал в депресия, променил живота си станал плах.Според съдебният състав по
делото се установява, че ищецът е претърпял болки и страдания, или неимуществени
вреди по интензитет и вид над обичайните за хора в неговото положение. Освен
обичайните за положението на ищеца- страх от осъждане, стрес, дискомфорт от близки
и познати, напрежение в семейните отношения, при ищеца се проявяват по-интензивни
последици. Следва да се съобрази обстоятелството, че той е бивш полицай,
обществените изискванията, към които са по-високи и съответно претърпените вреди
от незаконно обвинение са по-силни.Публичното разгласяване чрез средства за масова
информация на повдигнатото обвинение също е обстоятелство, засилващо негативните
емоции на лицето, претърпяло незаконно обвинение. Следва да се съобрази още, че
ищецът е претърпял криминална регистрация, която в продължение на пет години е
6
била видима при проверка и е заличено след активност на самия ищец. Като засилващо
неимуществените вреди следва да се прецени и обстоятелството , че вследствие на
прекъснатата реализация на ищеца във Великобритания той дълго време е следвало да
разчита на издръжката на своята сестра, което безспорно е унизително положение за
един здрав , работоспособен, мъж.
От друга страна не се установява по делото ищецът да имал здравословни
проблеми във връзка с повдигнатото обвинение от типа на развит диабет. Категорични
доказателства за възникването на диабет във връзка с повдигнатото обвинение на
ищеца по делото няма. Съвпадението по време на проявата на това заболяване с
наказателното производство не е доказателство за причинна връзка. Не се установява
по категоричен начин и че ищецът не е могъл да си намери работа, поради
повдигнатото му обвинение. Липсват категорични доказателства- че ищецът е искал да
започне работа в България- например молби за постъпване на работа . Показанията на
свидетеля Ц. установяват, че ищецът е търсил стари познанства и връзки, но не и
категорично ,че е търсил да започне работа. Не се установява и връзка между
здравословното състояние на негови близки и воденото наказателно производство. Не
се установява и сериозен разрив в отношенията между ищеца и неговите родители.
Въпреки техните съмнения в неговата невиновност по делото се установява, че те са
поддържали грижи за него и за подсигуряване на неговото ежедневие в България.
При така установените неимуществени вреди и при определяне размера на
обезщетение съдът следва да съобрази какъв е имуществения еквивалент, които
справедливо да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди. В тази връзка съдът
следва да съобрази както задължителните указания дадени с ППВС № 4/68г , така и с
трайната съдебна практика по сходни казуси.
Съгласно възприетата практика при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка
за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр. В този смисъл реш. 132/2016г по гр.д. № 5861/2015г на ІVГО на ВКС.
Съгласно реш. 95/2015г по гр.д. № 5462/2014г на ІІІГО ва ВКС за определяне на
справеднивия размер на обезщетението следва да бъдат съобразени и обществените
критерии като икономическите условия в страната, жизнения стандарт и
възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на
7
обществото в държавата.
С оглед всичко изложеното и като взе предвид гореизложените установени при
съвкупното тълкуване на доказателствата претърпени от ищцата вреди и на основание
чл.52 ЗЗД съдът намира, че размера на дължимото се от Прокуратурата на РБ
обезщетение по чл.2,т.3 ЗОДОВ възлиза на сумата от 14 000.00лв. При определяне на
този размер на обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав следва да
посочи, че е съобразил от една страна, че установените като претърпени от ищеца
вреди от повдигнатото му обвинение са по интензивни от обичайните при сходни
случаи, доколкото се установява пълно и продължително невъзможност за устройства
на живота във Великобритания , влошаване на отношенията си сина на ищеца. При
съобразяване на всички гореизложени факти съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението дължимо се от ответника на ищеца възлиза на сумата от 8 000.00лв С
така посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив размер
причинените на ищцата неимуществени вреди от незаконните действия на ответника,
като над посочената сума предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди
Въззивната жалба на ищеца против първоинстанционното решение в тази му част
е бланкетна.
При проверката на решението в частта относно имуществените вреди въззивната
инстанция констатира, че съдът не е постановил решението си в противоречие с
императивни материалноправни разпоредби. По делото не се установява ищецът да е
направил разноски за защитата по време на наказателното производство, поради което
и не се установяват вреди от имуществен характкер за него, в причцинна връзка с
повдигнатото му незаконно обвинение.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен
предявения от Д.Л. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
Прокуратурата на РБ за сумата над 10 000лв до 14 000лв и така предявеният иск следва
да бъде уважен. В останалата си част решението на БлОС следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед променения изход от спора на изменение подлежи първоинстанционното
решение и в частта за разноските.
Съобразно уважената част от иска- 14 000лв от общо претендирани 101 500лв на
пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред първата инстанция в
8
размер на още 138.03лв до пълната дължима се сума от 491.03лв.
Пред настоящата инстанция ищецът е доказал разноски за заплатена д.т. в размер
на 10.00лв, от която сума на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ му се дължи възткановяване на
сумата от 5.00лв. На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА в размер на 491.03лв, което е изчислено като се съобрази обжалваемия
интерес- 101 500лв, уважената част от исковете- 14 000лв и минималният размер на
адвокатското възнаграждение , съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ- 3560лв.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 371 от 17.08.2021г, постановено по гр.д. № 1462/2020г по
описа на Благоевградски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
Д. К. Л. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за сумата над
10 000лв до 14 000лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Л. с ЕГН
********** сумата от още 4 000лв- разлика между присъдените му 10 000лв и
дължимите се 14 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
незаконно обвинение , по което е оправдан по НОХД 516/2016г на РС-Благоевград, на
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ , ведно със законната лихва върху сумата считано от
06.12.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 371 от 17.08.2021г, постановено по гр.д. №
1462/2020г по описа на Благоевградски окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Д. К. Л. с ЕГН
********** сумата от 5.00лв- разноски, направени пред настоящата инстанция, на осн.
чл.10,ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат Г.Ю.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА сумата от 629.06лв- за защита пред двете
съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10