Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. С., 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2007 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени от Н.А.Г.
– синдик на “Е.С.” ЕООД, ЕИК*******, против ответниците “Е.С.” ЕООД и Б.Н.Т., БУЛСТАТ
*********, искове с правно основание
чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Е.С.” ЕООД Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 20.12.2017 г. между “П.**” ЕООД (понастоящем с наименование “Е.С.” ЕООД) и Б.Н.Т., както
и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Б.Н.Т. да заплати на “Е.С.” ЕООД сумата от 14 808,16 лева, която Б.Н.Т.
е получило по договора от “ОМ С.” ООД, ЕИК*******, и
законната лихва върху сумата от 14 808,16 лева за периода от датата на
подаване на исковата молба (20.10.2020 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът
твърди, че с Решение № 2015/11.11.2019 г. по т.д. № 1366/2019 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-13 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение
на “Е.С.” ЕООД, с начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
Твърди, че на 20.12.2017 г.
между “П.**” ЕООД (понастоящем с наименование “Е.С.” ЕООД) и Б.Н.Т. е
сключен договор за прехвърляне на вземане, по силата на който са прехвърлени
вземанията на “П.**” ЕООД към длъжника “ОМ С.” ООД в размер на 14 808,16 лева с ДДС
по фактура № **********/30.12.2016 г., заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности.
Твърди, че вземанията се
прехвърлят на БНТ вместо изпълнение на част от непогасено парично задължение на
“П.**” ЕООД към БНТ, произтичащо от договор №
РА-620/16.02.2016 г. на обща стойност от 94 163,94 лева с ДДС.
Твърди, че в отклонение на
законоустановените правила за отговорност на цедента по чл. 100, ал. 2 от ЗЗД,
в чл. 1.7. от договора за прехвърляне на вземания страните са договорили, че
цедентът следва да носи пълна отговорност за неплатежоспособността на длъжника
и за извършване на плащането към цесионера – БНТ.
Твърди, че с атакуваната
сделка са прехвърлени вземания, които са били включени в актива на имуществото
на несъстоятелния търговец, поради което синдикът има правен интерес да търси
защита на правата на кредиторите с приети вземания във висящото производство по
несъстоятелност на “Е.С.” ЕООД.
Твърди, че в случая се
прехвърлят вземания вместо изпълнение на един дълг (арг.
от чл. 65, ал. 3 от ЗЗД), поради което следва да се приеме, че е налице възмездност на договора.
Твърди, че БНТ е кредитор на “Е.С.” ЕООД.
Твърди, че в резултат на
извършеното разпоредително действие “Е.С.” ЕООД затруднява
удовлетворяването на кредиторите си от имуществото на дружеството. Твърди, че с
процесния договор съществуващите вземания към третото
лице – длъжник са излезли от патримониума на “Е.С.” ЕООД и е намален ликвидният актив от
имуществото му, поради което е налице увреждащо разпоредително действие по
отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Твърди, че определената от
съда начална дата на неплатежоспособност е 31.12.2017 г., а процесният договор
е сключен на 20.12.2017 г., т.е. по-малко от две седмици преди началната дата.
Твърди, че това съставлява индиция за целено от
длъжника освобождаване от налични активи с оглед осуетяване удовлетворяването
на кредиторите.
Твърди, че е налице знание у
длъжника за увреждането, доколкото е налице знание у представляващия
несъстоятелния длъжник, както и че същият е знаел по време на извършването му,
че разпореждайки се със свое имущество, представляващо дължимо парично вземане,
обективно уврежда кредиторите си. Твърди, че длъжникът е знаел за уреждането на
кредиторите, увеличавайки пасива на дружеството.
Твърди, че е налице знание и у
цесионера – БНТ. Твърди, че от договора е видно, че страните са имали предходни
правоотношения, които са останали неуредени. Твърди, че предвид рязко влошените
финансови резултати на “Е.С.” ЕООД, през 2017 г. страните са се съгласили
да преуредят отношенията си, чрез прехвърляне на
парични вземания на несъстоятелния длъжник към трети лица. Твърди, че
действията на БНТ са продиктувани от ясното съзнание за финансовото състояние
на “Е.С.” ЕООД и за влошената възможност за
евентуално удовлетворяване на предходните задължения. Твърди, че аргумент за
това е и темпоралният момент на атакуваната сделка – само дни преди приетата от
съда начална дата на неплатежоспособност.
Твърди, че като синдик има
активна процесуална легитимация да предяви и иска за връщане на даденото по
сделката, след уважаването на предявения отменителен
иск.
В дадения срок ответникът Б.Н.Т. подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав.
Оспорва твърдението на ищеца, че БНТ е кредитор на “Е.С.” ЕООД. Сочи, че съгласно т. 1.7. от договора задължението на “Е.С.” ЕООД към БНТ в размер на 14 808,16 лева с ДДС се погасява с извършване на плащането от страна на “ОМ С.” ООД. Сочи, че атакуваната сделка не представлява разпореждане с актив.
Сочи, че с процесния договор двете страни се съгласяват първоначално дължимата престация да се замени с друга, като по този начин се постига изменение на предмета на договора. Сочи, че ищецът претендира обявяване за относително недействителен на договора за прехвърляне на вземането на “П.**” ЕООД към “ОМ С.” ООД на новия кредитор БНТ, без да се отчита погасителният ефект на поетото задължение от “ОМ С.” ООД към БНТ, уговорено в т. 1.5. и т. 1.6. от договора. Сочи, че ищецът не отчита погасителния ефект по отношение на задълженията на “Е.С.” ЕООД. Сочи, че договорът инкорпорира както прехвърляне на вземане, така и даване вместо изпълнение.
Сочи, че не е налице увреждане на интересите на БНТ/кредиторите на “Е.С.” ЕООД от извършената сделка. Сочи, че с атакуваната сделка “Е.С.” ЕООД е погасило съществуващото си задължение към БНТ в размер на 14 808,16 лева с ДДС, т.е. намалило е пасива си, а не се е лишило от имущество, както твърди ищецът. Сочи, че процесната сделка няма увреждащ ефект по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищеца за наличие на знание у приобретателя – БНТ, т.е. субективния елемент на иска. Сочи, че делото за откриване на производство по несъстоятелност е образувано по молба на длъжника “Е.С.” ЕООД на 15.07.2019 г., а решението на съда е от 11.11.2019 г., т.е. почти две години след процесната сделка. Сочи, че самият длъжник е посочил като начална дата на неплатежоспособността – 15.10.2018 г., поради което неоснователни според ответника БНТ са твърденията на ищеца за знание у длъжника за увреждането на кредиторите.
Сочи, че поради неоснователността на иска по чл. 135 от ЗЗД, то неоснователен се явява искът по чл. 55, ал. 1, предл.
трето от ЗЗД.
В дадения срок ответникът “Е.С.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения.
В допълнителния отговор ответникът БНТ поддържа направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че ако бъде уважен искът по чл. 135 от ЗЗД, това няма да доведе до попълване на масата на несъстоятелността на “Е.С.” ЕООД, тъй като отново ще възникне вземане на БНТ към “Е.С.” ЕООД в размер на 14 808,16 лева с ДДС, поради което не е налице правен интерес у ищеца за воденето на делото. Доводите на ответника БНТ относно липсата на правен интерес от иска по чл. 135 от ЗЗД, касаят основателността на претенцията.
В срока за допълнителен отговор ответникът “Е.С.” ЕООД подава отговор. Доколкото същият не е подал отговор на исковата молба по чл. 367 от ГПК в законоустановения двуседмичен срок, изтекъл на 18.11.2020 г., съдът намира, че допълнителният отговор с вх. № 270259/27.01.2021 г. от този ответник следва да се приеме като изразено по делото становище. Ответникът “Е.С.” ЕООД сочи, че процесният договор не представлява разпоредително действие от длъжника с негово имущество. Сочи, че процесният договор е такъв за погасяване на задължение на дружеството към БНТ, т.е. не представлява разпореждане с ликвиден актив, а уреждане на задължение. Сочи, че същият не уврежда интересите на кредиторите. Сочи, че към датата на сключване на договора нито длъжника “Е.С.” ЕООД, нито БНТ са знаели за увреждане на масата на несъстоятелността на длъжника. Сочи, че финансовите резултати на “Е.С.” ЕООД през 2017 г. не са достояние на БНТ, нито на останалите участници в процесната сделка, а годишният финансов отчет на дружеството за 2017 г. се обявява след приключване на финансовата година през м. март 2018 г. до края на м. юни 2018 г. Сочи, че не се доказва и предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че
с Решение № 2015/11.11.2019 г. по т.д. № 1366/2019 г. по описа на СГС, ТО,
VІ-13 състав, е открито производство по несъстоятелност по отношение на “Е.С.” ЕООД, с начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
Не се спори между страните и това се установява от събраните по делото доказателства, че на 20.12.2017 г. между “П.**” ЕООД (понастоящем с наименование “Е.С.” ЕООД), Б.Н.Т. и трето за делото лице - “ОМ С.” ООД е сключен договор, по силата на който “П.**” ЕООД прехвърля на БНТ вземанията си към “ОМ С.” ООД в общ размер на 14 808,16 лева по фактура № **********/30.12.2016 г., заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, като същите се прехвърлят вместо изпълнение на част от паричното задължение на “П.**” ЕООД към БНТ по договор № РА-620 от 16.02.2016 г. (на стойност от 94 163,94 лева с ДДС).
В чл. 1.5. и чл. 1.6. от договора е уговорено, че “ОМ С.” ООД се задължава да заплати на БНТ сумата в размер на 14 808,16 лева с ДДС в срок до десет дни от подписването на договора, като с плащането на тази сума задължението на “П.**” ЕООД към БНТ ще бъде погасено до този размер съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗЗД.
Спорен между страните е характерът на сключения договор.
Представени са от ответника извлечения от счетоводни сметки на БНТ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., както и за погашенията по вземането на БНТ от ответника “Е.С.” ЕООД в размер на 94 163,94 лева.
Не се спори между страните, че е погасено вземането в размер на 14 808,16 лева на БНТ към ответника “Е.С.” ЕООД във връзка с процесния договор от 20.12.2017 г.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.Г.. Вещото лице дава заключение, че размерът на събраните вземания, цедирани от “Е.С.” ЕООД по договор за прехвърляне на вземане, сключен на 20.12.2017 г. към датата на изготвяне на заключението е 14 808,16 лева, преведени от ОМ С., съгласно извлечения от банковата сметка и предоставеното извлечение по хронология на сметка 50011 текущи сметки в лева.
Вещото лице дава заключение, че задължението на “Е.С.” ЕООД към БНТ в размер на 14 808,16 лева с ДДС е погасено на 28.12.2017 г. с направен превод от “ОМ С.” ООД, видно от предоставените извлечения от банковата сметка и предоставеното извлечение по хронология на сметка 50011 текущи сметки в лева на основание споразумение, постигнато с договора за прехвърляне на вземане.
Вещото лице дава заключение, че “ОМ С.” ООД е погасило поетите задължения към БНТ съгласно договора от 20.12.2017 г. с направения превод на 28.12.2017 г., видно от предоставените извлечения от банковата сметка на БНТ.
Представени са от ищеца и още три броя договори за прехвърляне на вземане, сключени на 20.12.2017 г. между “П.**” ЕООД и БНТ и трети лица, които обаче не са предмет на спора по настоящото дело и са неотносими.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 649, ал. 1 от ТЗ.
В случая
искът по чл. 135 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по
несъстоятелност на ответника “Е.С.” ЕООД. Съгласно чл.
649, ал. 1 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви
синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Съгласно чл. 649, ал. 2 от ТЗ, синдикът, съответно кредиторът може да
предяви и обусловените от посочения иск осъдителни искове за попълване на
масата на несъстоятелността.
Процесуалните
предпоставки на иска по чл. 135
от ЗЗД, свързан с производството по
несъстоятелност, са висящо производство
по несъстоятелност и предявяването на иска в едногодишен срок от откриването на производството,
съответно от обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В случая
решението за откриване на производството по несъстоятелност на ответника “Е.С.” ЕООД е
постановено на 11.11.2019 г. по търговско дело № 1366/2019
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13
състав.
Исковата
молба е подадена от активно легитимирано лице – синдик на търговското дружество, на 20.10.2020 г.,
т.е. в
рамките на законоустановения преклузивен срок.
С оглед на
горното съдът намира, че предявените искове са допустими.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По своята същност отменителният иск е средство за защита на кредитора срещу увреждащите го действия на неговия длъжник.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.649, ал. 1 от ТЗ, следва да са налице следните кумулативни препоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител; да е извършено действие, което уврежда кредиторовия интерес; длъжникът да е знаел за увреждането при извършване на атакуваното действие; с оглед възмездността на атакуваната сделка лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В случай, че се докаже, че ответникът и третото лице са свързани лица, недобросъвестността се предполага съгласно въведената презумпция с чл. 135, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 4 от ТЗ. Тежестта за оборване на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се носи от ответниците.
Доколкото искът по чл. 135 от ЗЗД е предявен във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника “Е.С.” ЕООД, съгласно чл. 649, ал. 1 от ТЗ, то следва да се разгледа извършеното действие с оглед масата на несъстоятелността, тъй като се цели именно нейното попълване по този ред. Масата на несъстоятелността като динамична величина представлява съвкупност от имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване производството по несъстоятелност и имуществените права на длъжника, придобити след тази дата, с изключение на тези, с които в хода на производството е извършено разпореждане по надлежния ред или масата на несъстоятелността е съвкупност единствено от имуществени права. Релевантно за определяне принадлежността към масата е правото на собственост/вземането на длъжника. Извън обхвата на масата на несъстоятелността остават всички задължения на несъстоятелния длъжник, вещите на трети лица, личните субективни права и несеквестируемите имуществени права, когато длъжникът е едноличен търговец.
Искът по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ предвижда специален ред за попълване на масата на несъстоятелността чрез обявяване на недействителността на извършеното от длъжника сделка/действие по отношение на определен кръг кредитори– тези на несъстоятелността, когато сделката/действието е увреждащо по отношение на кредиторовия интерес.
С оглед на горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в случая е налице първата предпоставка от сложния фактически състав – синдикът, който действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, е материално-правно легитимиран да предяви иска по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност на “Е.С.” ЕООД.
В случая атакуваното действие е договор за прехвърляне на вземане, сключен на 20.12.2017 г. между ответника “Е.С.” ЕООД (с предишно наименование “П.**” ЕООД) и ответника Б.Н.Т.. Характерът на един договор не се определя от неговото наименование, а от същността на правата и задълженията по същия. Посоченият договор обективира съглашение по чл. 65, ал. 3 от ЗЗД, поради което следва да се разглежда в своята цялост, като уговорките между страните се тълкуват една спрямо друга. Прехвърленото вземане на “Е.С.” ЕООД *** ООД, представлява актив на длъжника “Е.С.” ЕООД, което обаче се прехвърля вместо изпълнение на задължението на длъжника към БНТ, т.е. за погасяване на негов пасив. Следователно тълкуването на поетите права и задължения по атакувания договор води до извод, че е сключен договор за даване вместо изпълнение (Datio in solutum) по реда на чл. 65, ал. 3 от ЗЗД. С оглед на това основната цел на процесния договор е погасяване на задължението на ответника “П.**” ЕООД, което се осъществява с прехвърлянето на БНТ на вземането му от “ОМ С.” ООД, т.е. даване вместо изпълнение.
Даването
вместо изпълнение е договор, по силата на който длъжникът предава или прехвърля
в полза на кредитора нещо различно от първоначално дължимото, с което се
погасява съществуващия му дълг (така в
§ 2 “Понятие”, Глава I “Понятие, същност и характеристика на
договора”, книга “Даване вместо изпълнение”, М.М. –
издателство Сиби, 2012 г.).
Само по себе си даването вместо изпълнение представлява погасителен способ, алтернатива на реалното изпълнение на задължението. По този начин се постига погасяване на задължението и съответно първоначалната престация се замества с престация, различна първоначално дължимото.
В случая не може да се приеме, че с даването вместо изпълнение
се увреждат кредиторите на масата на несъстоятелността. Увреждането на кредитора
предполага, че чрез извършеното правно действие, длъжникът създава или увеличава
неплатежоспособността си или осуетява осъществяването
на друго притезателно или потестативно право. Увреждащи
действия са тези, с които длъжникът намалява имуществото си или увеличава
своята задлъжнялост, с което затруднява удовлетворяването на кредитора.
От съдържанието на процесния договор се установява, че прехвърленото от “Е.С.” ЕООД (с предишно наименование “П.**” ЕООД) към БНТ вземане е в размер на 14 808,16 лева, като с плащането от длъжника по същото - “ОМ С.” ООД в размер на 14 808,16 лева се удовлетворвява задължението на “Е.С.” ЕООД към БНТ частично в размер на същата сума. Погасяването на съществуващото задължение на “Е.С.” ЕООД и отразяването на погашението в счетоводството на кредитора БНТ се установява от неоспореното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Следователно не е налице нееквивалетност на престациите при даването вместо изпълнение, а е налице равностойност на същите и съответно намаляване на пасива на ответното дружество “Е.С.” ЕООД.
Изпълнението на задължението към кредитор на длъжника не
може изначално да се приеме за увреждащо действие, освен ако не е налице
нееквивалентност на престацията между даденото и
погасения дълг, какъвто не е настоящият случай. Да се приеме обратното, би било
равнозначно всяко изпълнение от длъжника да може да бъде атакувано от друг
кредитор по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, а това би се оказало правен и
логически абсурд, тъй като изпълнението на длъжника към всеки кредитор би било атакуемо (така в Решение № 85/16.01.2020 г. по т.д. №
2262/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
Поради горното
съдът намира, че атакуваната сделка не може да се приеме за увреждаща по
смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД спрямо кредиторите на несъстоятелността на “Е.С.” ЕООД.
За изчерпателност на изложението, дори да се
приеме, че процесната сделка е увреждаща спрямо кредиторовия
интерес, от събраните по делото доказателства не се установява знание за
увреждането у длъжника и у лицето, с което длъжникът е договарял.
В Решение №
61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О., е прието, че
знанието за увреждане у ответника приобретател по
атакуваната сделка по чл. 135 от ЗЗД има субективен характер и е в тежест на
доказване за ищеца. Предвид този субективен характер ищецът много рядко
разполага с преки доказателства за това обстоятелство. Поради това събрани
косвени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност помежду им и/или с
други подобни, ндикиращи обстоятелства, установени по делото, и същите биха могли да създадат
сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответниците
са осъзнавали увреждането на ищеца - кредитор при сключването на договора -
предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД.
В случая не се установява по делото, че към датата на сключване на атакуваната сделка от 20.12.2017 г. са налице кредитори, включени в кръга на кредиторите в производството по несъстоятелност, чиито вземания да не са били удовлетворени. Към датата на сключване на атакувания договор – 20.12.2017 г., няма данни да е имало индиции, че “Е.С.” ЕООД има други задължения, които не може да покрие, т.е. да е бил неплатежоспособен. Определената от съда дата на неплатежоспособност на ответника длъжник е 31.12.2017 г., съгласно Решение № 2015/11.11.2019 г. по т.д. № 1366/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав. Видно от мотивите на съдебното решение длъжникът е посочил дата на неплатежосполосността/ свръхзадължеността – 15.10.2018 г., като самата молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от длъжника на 15.07.2019 г., т.е. повече от година и половина след процесната сделка. С оглед на изложеното съдът намира, че към датата на сключване на процесния договор не може да се приеме, че представляващия длъжника управител Петър Пелунков е знаел, че с процесната сделка уврежда интереса на кредиторите в производството по несъстоятелност, във връзка с което производство е предявен искът по чл. 135 от ЗЗД. Доказателства в тази насока не са сочени от ищеца, който носи доказателствената тежест за това, и не са събрани по делото.
Доколкото сключения между страните договор е възмезден по своя характер, то за изчерпателност на изложението се разглежда и наличието на знание у втория ответник – БНТ. Както е посочено по-горе, самата атакувана сделка е сключена повече от една година и шест месеца преди подаването на молбата по чл. 625 от ТЗ и дори преди определената дата на неплатежоспособност – 31.12.2017 г., поради което не може да се приеме, че е налице знание у приобретателя по сделката – БНТ, че уврежда кредиторите на несъстоятелността. В случая не намира приложение и презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, доколкото не се твърди и не се установява свързаност между страните по атакувания договор. Поради това съдът намира, че не е доказан и субективният елемент по отношение на атакуваната сделка.
Ирелевантни са доводите на ищеца относно приемане от страна на БНТ като държавна структура на удовлетворяване на задължението на “Е.С.” ЕООД чрез цедирането на вземания към друго дружество, както и вътрешните правила на БНТ. Посоченото касае вътрешните отношения в организационната структура на ответника БНТ и евентуалната отговорност на ръководните лица в същото, но същите не рефлектират върху отношенията с трети лица, какъвто е длъжникът по делото, и не са част от фактическия състав на предявения иск.
По изложените
съображения съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 649, ал. 1 от ТЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД:
Предявените осъдителни искове по чл.
55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получената парична сума от
ответника БНТ в масата на несъстоятелността,
ведно със законната лихва, са обусловени от уважаването на предявения
като главен конститутивен иск. В случая поради отхвърлянето
на главния иск, неоснователни се явяват и
следва да бъдат отхвърлени обусловеният иск по чл. 55, ал.1, предл. трето от
ЗЗД и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
Съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ и с оглед изхода на
спора, дължимата държавна такса от 592,33 лева следва да бъде събрана от масата
на несъстоятелността на “Е.С.” ЕООД.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът
БНТ претендира разноски в общ размер на 1 640 лева, от които 200 лева – депозит
за вещо лице и 1 440 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането
на което са представени доказателства съгласно
задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора, в
полза на ответника БНТ следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ
размер на 1 640 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Г. – синдик на “Е.С.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, против ответниците “Е.С.” ЕООД и Б.Н.Т.,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул. “********, искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 649, ал. 1 от ТЗ да бъде обявен за относително недействителен
по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Е.С.” ЕООД Договор, сключен на 20.12.2017 г. между “П.**” ЕООД (понастоящем с наименование “Е.С.” ЕООД) и Б.Н.Т., и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Б.Н.Т.
да заплати на “Е.С.” ЕООД сумата от 14 808,16 лева
(четиринадесет хиляди осемстотин и осем лева и шестнадесет стотинки), която Б.Н.Т.
е получило по договора от “ОМ С.” ООД, ЕИК*******, ведно
със законната лихва върху сумата от 14 808,16 лева за периода от 20.10.2020
г. до окончателното й плащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ “Е.С.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
производството пред СГС в размер на 592,33 лева (петстотин деветдесет и
два лева и тридесет и три стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.С.” ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Б.Н.Т., БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., ул. “********, сумата от 1 640
лева (хиляда шестстотин и четиридесет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :