Решение по дело №17/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производство по реда на параграф 2, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК /отм./.

С решение 189/13.12.2007 година, постановено по гр.дело № 789/2007 година, Кърджалийският районен съд е осъдил Х. Б. Ф. и Н. Х. Ф., и двамата от С., общ. К. да отстъпят собствеността и предадат владението на И. Р. Р., Р. Р. Е. и Х. Р. Р., всички от С., общ. К. на следния недвижим имот, находящ се в С., общ. К.: 3/12 ид. част /по 1/12 идеална част за всеки от ищците/ от недвижим имот, представляващ дворно място от 830 кв. метра, съставляващ парцел ХVІ в кв. 15, пл.сн. № 35 по плана на С., при граници: З.А.Ю. и М.М.Д., ведно с построени върху това место полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон; паянтова пристройка към жилищната сграда, състояща се от една стая и паянтов навес с три оградни стени, /идентичен с неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн.№ 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768/26.05.1970 г., с площ от 904 кв.м., ведно с построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на имота: изток-път, запад-имот с пл.сн.№ 37, север-имот с пл.сн.№ 32 и имот с пл.сн.№ 34, и юг-имот с пл.сн.№ 36/. С решението съдът е отменил нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност № 147/10.12.2002 г., том I, рег.№ 6839, дело № 692/2002 г. на нотариус Калин Димитров, с район на действие - съдебен район К., с който Р. Р. Е. е бил признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн.№ 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768/26.05.1970 г., с площ от 904 кв.м., ведно с построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на имота: изток-път, запад-имот с пл.сн.№ 37, север-имот с пл.сн.№ 32 и имот с пл.сн.№ 34, и юг-имот с пл.сн.№ 36, до размер на 3/12 идеални части от имота. Отменил е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102/267.03.2003 г., том I, рег.№ 1610, дело № 138/2003 г. на нотариус Калин Димитров, със район на действие съдебен район - К., с който Р. Р. Е. е продал на Х. Б. Ф. следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн.№ 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768/26.05.1970 г., с площ от 904 кв.м., ведно с построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на имота: изток-път, запад-имот с пл.сн.№ 37, север-имот с пл.сн.№ 32 и имот с пл.сн.№ 34, и юг-имот с пл.сн.№ 36, до размер на 3/12 идеални части от имота. С решението Х. Б. Ф. и Н. Х. Ф., Р. Р. Е. и П.Ф.Е. са осъдени да заплатят на И. Р. Р., Р. Р. Е. и Х. Р. Р. направените по делото разноски в размер на 270 лева; както и на Р. Р. Е. направените по делото разноски в размер на 160 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила жалба от ответниците в първоинстанционното производство Х. Б. Ф. и Н. Х. Ф., и двамата от С., общ. К., които го обжалват изцяло, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Предмет на този спор било установяване на обстоятелството дали е налице или няма изтекла изискуемата от закона 10 годишна придобивна давност досежно процесния недвижим имот по отношение на първите двама ответници като продавачи по извършената правна сделка. Съдът неправилно направил извода за липсата на релевантно давностно владение от страна на продавачите, изхождайки от показанията на посочените от ищцовата страна свидетели М. М. и М.В. Впрочем, тези свидетели установили единствено, че бащата на тримата ищци и първият ответник е заминал за Турция и там е починал, както и че с него заминал сина му Р., като в къщата никой не е живеел, а И. я наглеждал. Т.е., от техните показания не се установявала липсата на давностно владение за първите двама ответници през 80-те и 90-те години на миналия век. Ето защо, исковата претенция останала недоказана, поради което следвало да бъде отхвърлена от съда като неоснователна. С други думи, продавачите придобили процесния недвижим имот след непрекъснато давностно владение през периода 1984 - 2002 година. Следователно, купувачите станали собственици на спорния недвижим имот въз основа на една перфектна правна сделка от надлежни прехвърлители, придобили процесния недвижим имот след осъществено от тях давностно владение по смисъла на чл.79 от Закона за собствеността. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Жалбодателите молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, жалбодателите лично и чрез представител по пълномощие, поддържат жалбата. Молят във въззивното производство да бъдат събрани гласни доказателства.

Ответникът по въззивната жалба Р. Р. Е., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Ответникът И. Р. Р., лично и чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Ответникът Х. Р. Р., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд e предявен иск по чл. 108 от ЗС, като се прави и искане на основание чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ да бъдат отменени нотариални актове № 147 том I, рег. № 6839, дело 692/2002 година и № 102, том I, рег. № 1610, дело №138/2003 год.на нотариус Калин Димитров. Ищците твърдят, че заедно с първия ответник Р. Р. Е. били наследници на Р. Р. Е., б.ж. на С., общ. К., починал на 21.02.1999 година. По наследство, същите били собственици на по 1/12 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Е., общ. К.: дворно място от 830 кв. метра, съставляващ парцел ХVІ в кв. 15, пл.сн. № 35 по плана на С., при граници: З.А.Ю. и М.М.Д., ведно с построени върху това место полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон; паянтова пристройка към жилищната сграда, състояща се от една стая и паянтов навес с три оградни стени, при граници: имот 37, имот 30, имот 35, имот 34 и имот 36. Правото на собственост върху този имот се основавал на нотариален акт № 76 том I дело 141 от 1983 година на РС- К., издаден на наследодателя им Р. Р. Е.. През 2002 година ответникът Р. Р. Е., наследник и съсобственик на описания по- горе имот, се снабдил с нотариален акт за право на собственост по давност върху целия имот нотариален акт № 147, том I, рег. № 6839, дело № 692/2002 год. на нотариус Калин Николов Димитров без да има лично самостоятелно, непрекъснато владение върху имота. През 2003 година ответникът продал наследствения имот, включващ и наследствените идеални части на ищците на ответника Х. Б. Ф. и Н. Х. Ф. - нотариален акт №102, том I, рег. № 1610, дело № 138/2003 год. на Нотариус Калин Димитров, основавайки се на нот. акт № 147/2002 год., които нотариални актове били нищожни.

От заверено ксероксно копие от нотариален акт № 76, том 1, дело № 141/ 1983г./, на РС- К. се установява, че Р.Р.Е., жител на С., бил признат за собственик по давност на следния недвижим имот, находящ се в С., О., а именно: дворно място от 830 кв.м., представляващ парцел XVI в кв.15, пл.сн. № 35 по плана на С., при граници- З.А.Ю., М.М.Д., ведно със построени върху това място полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон; паянтова пристройка към жилищната сграда, състояща се от една стая, и паянтов навес със три оградни стени. Към делото е приложено и копие от скица на процесния имот, от която е видно, че имотът е записан първоначално на името на Р.Р.Е., а през 2003г. - на името на ответника Х. Б.Ф.- по н.а. № 102, дело № 138/ 2003г.

От удостоверение за наследници № 72/ 05.05.2006г. на км-во с. Е., О. се установява, че Р.Р.Е., роден на **.**.****г., е починал на 21.02.1999г. в РТурция, за което бил съставен акт за смърт № 242/ 26.04.2006 г. Същият оставил за наследници: Ф. К. Е.- съпруга и синове и дъщери, както следва: И. Р. Р., Р. Р. Е., Х. Р. Р., Р. Р. Е. и А.Р.Х.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147/ 10.12.2002г., том I, рег. № 6839, дело № 692/ 2002г. на нотариус Калин Димитров, с район на действия- съдебен район К., и на основание постановление от 10.12.2002г. по нот.дело № 692/ 2002г. и чл.483 от ГПК, ответникът в първоинстанционното производство Р. Р. Е. бил признат за собственик по давност на неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн. № 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768 от 26.05.1970г., с площ от 904 кв.м., ведно със построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 64 кв.м., състояща се от три стаи, и салон; при граници на имота; изток- път, запад- неурег. поземлен имот с пл.сн. № 37, север- неурег. поземлен имот с пл.сн. № 32 и неурег. поземлен имот с пл.сн. № 34, и юг- неурег. поземлен имот с пл.сн. № 36.

С нотариален акт № 102/26.03.2003г., том 1, рег. № 1610, дело № 138/ 2003г. на нотариус Калин Димитров, Р. Р. Е. и неговата съпруга - П.Ф.Е., продали имотът, предмет на посочения по-горе нотариален акт, на Х. Б. Ф..

От показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели М.М.Б., М.М.М. и Ф. К. Е., на които съдът дава вяра като последователни и безпротиворечиви, и същевременно - неопровергани от други доказателства по делото, се установява, че в началото на 80-те години /1984-1985 година/, от Р. Р. Е. и съпругата му /последната свидетелка/, за ищците И. Р. и Р. Е. била построена още една къща-двуетажна, в съседство с процесната къща, в коя‗о посочените двама се преместили да живеят. В старата къща останали да живеят ответникът Р. Е. с родителите им - Р. Е. и Ф. Е., до 1992 година, когато и тримата се изселили в РТурция, където през 1999 година Р. Е. починал. Още приживе, Р. Е. разпределил къщите между синовете си, като новата къща останала на братята И. Р. и Р. Е., а старата- на най-малкия им брат- ответникът Р. Е..

Приетите във въззивното производство като доказателства договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 30.0.11984 година на името на И.Р.Е. и Р.Р.Е. и заверено ксероксно копие от актуализирано разрешение за строеж № 254/26.07.198 година, съдът не обсъжда като неотносими към предмета на спора, тъй като на първо място не може да се направи извод, че лицата, посочени в документите са някои от участниците в процеса, както и не може да се направи извода за връзка между цитирания имот и процесния такъв.

При тези доказателства по делото, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и недоказан. Това е така по следните съображения: установява се по делото, че с построяването на новата къща от бащата Р. Р. Е. за синовете му И. Р. и Р. Е. и с трайното им преместване и настаняване в същата през 1984-1985 година, бащата Р. Е. е разпределил имотите, които е притежавал, между синовете си. От този момент, субективното отношение на ответника Р. Е. към собствеността на процесната стара къща, в която останал да живее с родителите си, се променило трайно – до този момент, старата къща била общото жилище на цялото семейство, а с изнасянето на ищците, тази къща останала на ответника Р. Е., към която същият започнал да се отнася като към своя собствена. От този момент нататък последният започнал да упражнява фактическа власт върху цялата къща, с намерение да я държи като своя собствена, т.е. започнал своенето на имота. Това владение продължило трайно, явно и необезпокоявано включително след заминаването на ответника Р. Е. с родителите на страните за Република Турция през 1992 година. Доказателства, които да опровергават този извод, не са посочени и поискани за събиране от ищците, като същият не се опровергава включително от показанията на свидетелите М.М.М. и М.И.В. Или с други думи, оборването на презумпцията, че винаги, когато едно лице държи фактически една вещ се предполага, че има намерение да я държи като своя собствена, докато не се докаже противното, което е било в тежест на ищците, не е сторено от тях в съдебното производство. Т.е., с изнасянето на ищците от старата къща, отвеникът Р. Е. е завладял целият имот и е започнал да го свои, на което ищците не са се противопоставили и по този начин тяхното владение е било отблъснато. Нещо повече, през 2002 година ответникът Р. Е. се снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение, - удостоверяващ официален документ с посочената в чл. 143 ГПК /отм./ доказателствена сила на такъв документ. Последната не е била оборена от събраните по делото доказателства, което е било в тежест на ищците, тъй като са я оспорили. В тази връзка, показанията на разпитаните в първоинстанционния съд свидетели М.М.М. и М.И.В., посочени от ищците, установяват единствено, че след заминаването на Р. Е. за РТурция, ищецът И. Р. наглеждал къщата, за да не се краде, и не променят направения по-горе извод, че имотът е собствен на ответника Р. Е. към момента на продажбата през 2003 година, и че е придобил собствеността в резултат на владението му - трайно, явно и необезпокоявано от ищците или други лица, продължило повече от 10 години.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че ищците са собственици по наследство на сочените в исковата молба идеални части от процесния имот, поради което и предявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Противният извод, направен от първоинстанционния съд е неправилен, не е съобразен с доказателствата по делото и е в противоречие със закона.

Изходът на делото по иска по чл. 108 ЗС обуславя неоснователността и на искането по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147/ 10.12.2002г., том I, рег. № 6839, дело № 692/ 2002г. на нотариус Калин Димитров, със район на действия- съдебен район К. и на нотариален акт № 102/26.03.2003г., том 1, рег. № 1610, дело № 138/ 2003г. на нотариус Калин Димитров за продажба на процесния имот, до 3/12 идеални части.

С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да се остави без уважение искането с правно основание чл. 431 , ал. 2 ГПК /отм./.

Ответниците по въззивната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбподателите направените по делото разноски в размер на 344 лева, от които разноски за адвокат в размер на 300 лева, 30 лв. - възнаграждение на преводач и 14 лева-държана такса за въззивно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 189/13.12.2007 година, постановено по гр.дело № 789/2007 година по описа на Районен съд-К., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Р. Р. с ЕГН *, Р. Р. Е., с ЕГН ЕГН * и Х. Р. Р. с ЕГН *, всички от С., общ. К. против Р. Р. Е. с ЕГН *, П.Ф.Е., Х. Б. Ф. с ЕГН * и Н. Х. Ф., с ЕГН *, всички от с. Е., общ. К., иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на Р. Р. Е. с ЕГН *, П.Ф.Е., Х. Б. Ф. с ЕГН * и Н. Х. Ф., с ЕГН *, всички от с. Е., общ. К., че И. Р. Р. с ЕГН *, Р. Р. Е. с ЕГН * и Х. Р. Р. с ЕГН *, всички от С., общ. К. са собственици на по 1/12 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в с. Е., общ. К.: дворно място от 830 кв. метра, съставляващ парцел ХVІ в кв. 15, пл.сн. № 35 по плана на С., при граници: З.А.Ю. и М.М.Д., ведно с построени върху това место полумасивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две стаи, кухня и салон; паянтова пристройка към жилищната сграда, състояща се от една стая и паянтов навес с три оградни стени, при граници: имот 37, имот 30, имот 35, имот 34 и имот 36, като осъди Х. Б. Ф. с ЕГН * и Н. Х. Ф., с ЕГН *, и двамата от с. Е., общ. К. да им отстъпят собствеността и предадат владението върху 3/12 идеални части от имота.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147/ 10.12.2002г., том I, рег. № 6839, дело № 692/ 2002г. на нотариус Калин Димитров, със район на действия- съдебен район К., с който Р. Р. Е. е признат за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн.№ 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768/26.05.1970 г., с площ от 904 кв.м., ведно с построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на имота: изток-път, запад-имот с пл.сн.№ 37, север-имот с пл.сн.№ 32 и имот с пл.сн.№ 34, и юг-имот с пл.сн.№ 36, до размер на 3/12 идеални части от имота; както и на нотариален акт № 102/26.03.2003г., том 1, рег. № 1610, дело № 138/ 2003г. на нотариус Калин Димитров, с който Р. Р. Е. е продал на Х. Б. Ф. следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот, находящ се в строителните граници на С., О., представляващ имот с пл.сн.№ 35 в кв.15 по плана на С., одобрен със Заповед № 768/26.05.1970 г., с площ от 904 кв.м., ведно с построената върху него полумасивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 64 кв.м., състояща се от три стаи и салон, при граници на имота: изток-път, запад-имот с пл.сн.№ 37, север-имот с пл.сн.№ 32 и имот с пл.сн.№ 34, и юг-имот с пл.сн.№ 36, до размер на 3/12 идеални части от имота.

ОСЪЖДА И. Р. Р. с ЕГН *, Р. Р. Е. с ЕГН * и Х. Р. Р. с ЕГН *, всички от С., общ. К. да заплатят на П.Ф.Е., Х. Б. Ф. с ЕГН * и Н. Х. Ф., с ЕГН *, и двамата от с. Е., общ. К. направените по делото разноски в размер на 344 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.