№ 260000 / 21.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1007 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.Д. xxx,,В. Л.” № 44, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Електронен фиш Серия К № 3152995 издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който е било констатирано, че на 17.03.2016г., в 08:58ч. по РП ІІ КЛАС 81 при км. 96,988 управлявал лек автомобил СУЗУКИ ВИТАРА с рег. № XXXX със скорост от 76км./ч., превишавайки максимално разрешената с пътен знак скорост извън населено място от 60 км./ч. с 16 км/ч. Поради тази причина и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП му било наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения електронен фиш е останал жалбоподателя, който го обжалва с аргумента, че към настоящия момент административната му отговорност е погасена по давност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище неговия защитник заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган ОДМВР - гр.Монтана, редовно призован, не изпраща представител.
При извършена служебна проверка по допустимостта на обжалването на електронния фиш съдът констатира следното:
Жалбата е депозирана в срок и от легитимирана да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
Районен съд - гр.Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2016г., в 08:58ч. по РП ІІ КЛАС 81 при км. 96,988, при наличие на пътен знак В – 26 – 60, било заснето с автоматизирано техническо средство № ,,SITRAFFIC ERS 400” с ID № 003059047В8D движещия се лек автомобил СУЗУКИ ВИТАРА с рег.№ XXXX . Отчетената скорост на движение била 76 км./ч., превишавайки максимално разрешената с пътен знак скорост извън населено място от 60 км./ч. с 16 км/ч. Въз основа на заснетия снимков материал бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а и се установява по категоричен начин от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.
При безспорно установените факти, че нарушението е констатирано със стационарна видео – радарна система на наблюдение и в отсъствието на контролен орган, административно – наказателната отговорност на жалбоподателя правилно е била ангажирана чрез издаването на електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
В правната норма се определя и съдържанието, на което трябва да отговоря електронния фиш, чиито образец се утвърждава със Заповед № Із – 305/ 04.02.2011г. от Министъра на вътрешните работи.
Съгласно & 6 т.63 от ДР на ЗДвП ,,електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по съдържание на правното му действие – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това обстоятелство следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред на издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата и съдържанието му следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 изр. 2 от ЗДвП реквизити.
В случая нарушението е установено със стационарно техническо средство, при което измерването, регистрирането и записът се извършва от система, като единствената й роля е да заснема движение на МПС – то, както и да индивидуализира същото по регистрационен номер, марка и модел. Към делото е депозирано като писмено доказателство протокол за проверка, въз основа на което може да се направи еднозначен извод, че към момента на заснемане на нарушението е била налице техническа изправност на устройството.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалвания санкциониращ акт съдът констатира, че същият е бил издаден при наличието на допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо неговата отмяна на това основание. Видно от съдържанието на същия е, че деецът е бил подведен под административна отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, отразява извършване на деянието извън населено място при въведено ограничение в скоростта с пътен знак. Ето защо коректната правна квалификация на нарушението е тази по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а не по ал.1 от ЗДвП. В случая не е налице допусната техническа грешка, а несъответствие между факт и правна, което обуславя наличие на съществено процесуално нарушение (в който смисъл е и Решение № 96 от 25.02.2019г. по КАНД № 47/2019г. по описа на Административен съд – гр. Монтана).
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за погасяване на административната отговорност поради изтекла давност. Очевидно е налице смесване между погасителна и изпълнителна такава, последната от която касае погасяване на наказанието глоба, но при наличие на влязъл в сила санкциониращ административен акт.
Погасяването на административната отговорност на това основание е разяснено в Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на ВАС, където изрично е налице препращане към погасяване на наказателно преследване по давност по НК. В случая наложеното като наказание глоба се погасява след изтичането на 4г. и 6м., тъй като разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК предвижда пълно погасяване на отговорността след изтичането на срок, който надвишава с една втора този по чл.80, ал.1 т.5 от НК, а именно – три години за всички останали случаи. При наличие на изпълнително деяние на 17.03.2016г. към настоящия момент абсолютния давностен срок все още не е изтекъл.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3152995 издаден от ОДМВР – гр. Монтана, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2 т.2 от ЗДвП, на Б.Д.Д. с адрес: xxx,,В. Л.” № 44, с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: