Решение по дело №1307/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК. 

Образувано е по касационна жалба от М. А. М. от [населено място] срещу Решение №200 от 25.10.2023г., постановено по анд №550 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че липсата на подпис на свидетеля по акта не е съществено процесуално нарушение. Без такъв реквизит АУАН бил нередовен, не съответствал на процесуалния закон и нямал доказателствена сила. Неправилен бил изводът, че неконкретизирането на обвинението не е процесуално нарушение, както и този, че в наказателното постановление се изписвали имената на предишния собственик, а не законния такъв към момента на издаване. Последното противоречало на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Мотивите на съда относно доводите за несвалени табели на автомобила и вината на водача, също били неправилни. За да се приемело в случая за извършено нарушение, то нарушителят трябвало да е бил със знание, че управляваният от него автомобил бил със служебно прекратена регистрация. Такива доказателства не били налице в случая. Деянието било извършено при обстоятелства, при които отпадали всички форми на вина, въпреки наличието на нарушение от обективна страна, и следователно нямало нарушение. В този смисъл били и мотивите на РП Свиленград, която отказала да образува наказателно производство. Липсвали доказателства собственикът на управлявания от наказаното лице автомобил да бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. При това положение М. М. бил незаконосъобразно наказан, а в нарушение на материалния закон НП не било отменено от съда. Иска се отмяна на решението, като се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответната страна – Началник РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил Наказателно постановление №23-0351-000318 от 02.08.2023г., издадено от Началник РУ Свиленград към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на М. А. М. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че управлявал МПС, което не било регистрирано по надлежния ред.

За да постанови решението си районният съд е приел, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение, са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. В АУАН липсвал подпис на свидетеля Ш., но и двамата свидетели били категорични, че е присъствал при констатиране на нарушението, при написването съдържанието на АУАН, при предявяването му, при връчването и подписването му от нарушителя. Следователно това не представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не било налице засягане правото на защита на санкционираното лице. Спазени били изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Имало и пълно съответствие между описанието от фактическа страна и нарушената законова разпоредба. Квалификацията на деянието била пълна. Действително административно наказващият орган не посочил, че същото изпълва хипотезата на изр. първо, предл. първо от чл.140, ал.1 от ЗДвП, но фактическата обстановка по отношение на нарушението била описана пълно и точно, посочени били всички изискуеми от закона обстоятелства, въз основа на които безспорно се разбирали датата, мястото и механизмът на извършеното нарушение, поради което не било налице процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, респ. до невъзможност същият да разбере какво е извършил. Това, че не било посочено от кой нормативен акт била разпоредбата на чл.143, ал.15 не представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като в АУАН и НП се съдържали конкретните факти по случая, а и използваните съкращения на отделни думи били общоизвестни и не създавали неяснота относно вмененото деяние. Непосочването в акта на личен адрес на свидетеля Ш., също не било процесуално нарушение, доколкото този реквизит следвало да е наличен с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице, а и с оглед факта, че били посочени коректно, точно и ясно трите имена, датата му на раждане и адреса по месторабота. По същите съображения не представлявало съществено процесуално нарушение грешното посочване на часа на нарушението в НП. Не било допуснато такова и предвид факта, че в АУАН и в НП като собственик на процесния лек автомобил бил посочен предишният, а не действителният собственик съгласно договора за покупко-продажба от дата 24.03.2023г., тъй като в програмата АИС – КАТ като собственик излизал предишния такъв до момента, а новият собственик не извършил необходимата регистрация. Актът и НП били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят имал качеството на водач на МПС и именно той бил субект административнонаказателна отговорност по чл.175, ал.3, пр. първо от ЗДвП, тъй като на 13.06.2023г. управлявал лек автомобил Опел Вектра с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, който автомобил обаче от 26.05.2023г. бил със служебно прекъсната регистрация поради неизвършена пререгистрация в двумесечния срок след промяна на собствеността, което било равнозначно на управление на нерегистрирано МПС съгласно терминологията на закона. Извършеното нарушение се установявало несъмнено от показанията на свидетелите Г. Д. и А. Ш.. Налице била и форма на вина непредпазливост при извършване на деянието, което било по небрежност. Без значение за отговорността на водача било това дали бил уведомен собственикът на МПС за прекратената регистрация, доколкото в административнонаказателното производство по оспорване на НП било недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС водело като последица приложението на чл.143, ал.15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. На всеки водач на МПС било вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не били свалени не освобождавало водача от тази му отговорност. Изключението по чл.7, ал.2 от ЗАНН не било налице в случая. Като водач на автомобил, на който не бил собственик М. бил длъжен да се осведоми от собственика или от лицето, което му го предоставило за управление, дали автомобилът имал действаща регистрация. Като не сторил това проявил небрежност, а това обосновавало и вината му. Фактът, че прокурор при РП Хасково приел липса на престъпление поради липса на субективен елемент, не променял горните изводи, тъй като двете отговорности били коренно различни и в административнонаказателното производство съдът самостоятелно решавал дали бил налице субективният елемент от състава на нарушението и не се влияел от мнението на прокурора. Не съществували основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Административните наказания били правилно и законосъобразно определени по вид и размер, като също правилно, в съответствие с чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №Iз-2539 на МВР, на водача били отнети 6 контролни точки.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно.

Релевантните факти, макар и установени с допустими доказателства, са неправилно интерпретирани, като поради това е допуснат неправилен извод за доказаност на административното нарушение. 

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с който се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл.145, ал.2 ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му. Съобразно нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП кореспондира с нормата на чл.18б, ал.1, т.10 във вр. с чл.18, т.2 от Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП налага извод, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация и като резултат от неизпълнението на законовото задължение на новия собственик да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. 

По делото е безспорно установено, че касаторът М. М. е управлявал посочения лек автомобил, поради което е имал качеството водач на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – в [населено място], и към датата 13.06.2023г. е бил с прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация. Но административнонаказващият орган не е ангажирал в случая доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС - лек автомобил, е с прекратена регистрация. Напротив – по делото са събрани доказателства чрез разпита на актосъставителя Д. и свидетеля Ш., както и на св.П., пътник в автомобила, който е присъствал и при предаването на същия на М. от ползващия автомобила към този момент – третото лице Е., че М. е питал за проблеми с автомобила, както и че е не е бил в известност, че Е. не е собственик и че МПС няма регистрация след извършено прехвърляне на собствеността. В настоящия случай следва да се отчете и че между документите в автомобила не е бил договорът за продажба от 24.03.2023г., а последният е приложен по делото като съдържание от преписката по ЗМ№266/2023г. на РУ Свиленград, както и е бил изискан от Нотариус рег.№80 В.М. по инициатива на съда. Анализът на установената фактическа обстановка обуславя извод, че водачът М.М., доколкото не е нито новият собственик, нито предишният такъв, нито автомобилът му е предоставен от някой от тях, то не е бил длъжен и не е могъл да има знание за факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация. Дори да е била установена собствеността от СР МПС, то за водача няма задължение да изследва отношенията между лицето, което е собственик съгласно посоченото в документа, и лицето, което му представя управлението на автомобила, тъй като и отношенията между тези трети лица могат да бъдат на различни правни основания или дори да няма определено правно основание за предоставянето на автомобила, напр. предоставяне на член от семейството. Видно от представения договор за продажба от лицето Е. дори не е собственик на процесния автомобил, а само представляващ при сключване на сделката собственика-купувач Ж.И., които не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Така дори лицето, което е предоставило автомобила, не е бил собственик на този лек автомобил, а и не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. Наред с това не е имало и никакви обективни признаци, от които касаторът да направи извод за дерегистрацията - автомобилът е бил и регистрационни табели към датата на проверката и е разполагал с изискуеми документи. Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, но с оглед на събраните доказателства се обуславя извод, че М.М. не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост, а поради това извършеното от него деяние не съставлява административно нарушение. Настоящият касационен състав не споделя извода на въззивната инстанция, че М.М. като правоспособен водач на МПС не е положил необходимата грижа преди предприемането на управление да установи наличието на регистрация. 

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че при безспорно установената конкретна фактическа обстановка по делото Районен съд Свиленград е направил незаконосъобразен и необоснован извод относно съставомерността на описаното деяние от субективна страна. Решението на РС Свиленград следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед крайния извод за основателност на касационната жалба следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – общо 800,00 лева, адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №200 от 25.10.2023г., постановено по анд №550 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград, като вместо него постановява.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0351-000318 от 02.08.2023г., издадено от Началник РУ Свиленград към ОД МВР Хасково, с което за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на М. А. М. е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца 

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на адв.Д.Т. от ХАК направените по делото разноски пред въззивната и касационна инстанции – общо 800,00 лева.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

Председател:
Членове: