Р Е
Ш Е Н
И Е
№403 18.12.2020
г. гр.
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №369 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР Стара Загора против Решение №260055/26.10.2020г., постановено
по АНД №1719/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменен
Електронен фиш серия К №3441998 с наложена на Х.Л.С. глоба в размер на 300лв на
основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП за това, че на 03.03.2020г в 12.37ч, област Стара Загора, АМ Тракия, км.
170, управлява в посока град Бургас МПС БМВ 740 Д Х Драйв, с рег***, със
скорост от 130км/Ч, при ограничение на скоростта от 90км.ч, въведено с пътен
знак „В26“, заснето с мобилна радарна система TFR1-М № 657,
и отчетен километров толеранс -3км/ч, превишение на максимално разрешената
скорост - 40км/ч. Моторното превозно средство е собственост на СИНДЖИ ЕООД,
чийто законен представител е Х.Л.С..
В допълнение към въззивната си жалба С.
твърди, че за да възникне задължението му по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е
необходимо указаната с пътния знак максимално разрешена скорост да представлява
правило от реда за държавно управление, въведено по съответния ред, за което в
представената административно наказателна преписка липсвали доказателства. Няма
доказателства дали е бил поставен пътния знак В 26 в посочената зона на
действие на ограничението, което води до недоказаност на административното
обвинение. Липсва и снимка на разположението на уреда, които пороци опорочават
електронния фиш и налагат неговата отмяна с присъждане на доказаните разноски
по делото за един адвокат.
За да отмени Електронен фиш серия К №
3441998 издаден от ОД на МВР Стара Загора, въззивния съд е приел, че не е
посочен реда за въвеждане на ограничението, като нарушението е заснето на
03.03.2020г в 12.37часа, а в хода на въззивното съдебно следствие не е
представена заповед на АПИ, която е правното основание за ограничаване на
позволената от закона максимална скорост за движение по автомагистрала от
140км/ч. След като АНО не се е позовал на заповед или друг нарочен акт, който
да е довел до ограничението, този пропуск е опорочил
административно-наказателната преписка. В чл.21 ал.1 от ЗДвП са посочени
максимално разрешените скорости на движение по различните видове пътища, като
за автомагистрала ограничението е до 140км/ч, а съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП,
когато максимално разрешената скорост е различна, то това се указва с
поставянето на съответния пътен знак – в случая В26. Поставянето на такъв знак винаги
се основава на разпореждане на администрацията, управляваща пътя. Ограничението
е било въведено с пътен знак В26, без да се посочи по силата на какво е станало
това, с което е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, обуславящо
незаконосъобразност на издадения електронен фиш. Не посочването на
административния акт, представляващ основание за поставянето на пътния знак В26
е достатъчно за отмяна на наложеното административно наказание, поради което
съдът е преценил, че дори да съществуват или не релевираните от жалбоподателя
пороци, този факт няма да доведе до други правни изводи.
С касационната жалба се твърди, че не е
допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е посочена конкретна
заповед на АПИ за въвеждане на ограничение на скоростта, различно от
законоустановената максимална скорост на движение. Поддържа се правната теза,
че след като в ЕФ не се посочва каквато и да е заповед на АПИ, поради което
този въпрос е без правно значение, а ЕФ в останалата си част е законосъобразен.
Иска от съда да отмени въззивното решение като постановено при неправилно
приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН спрямо съдържанието на електронния фиш и
да се постанови друго, с което да се потвърди наложеното административно
наказание. Иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции, а в условията на алтернативност заявява възражение за прекомерност
на възнаграждението за един адвокат, заплатено от ответника по касационната
жалба.
Ответника Х.Л.С. поддържа идентични по
своето съдържание доводи за незаконосъобразност на електронния фиш като тези,
които е релевирал пред въззивния съд. Въз основа на приетото от РС Стара Загора
нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН иска от съда да бъде оставено в сила
обжалваното съдебно решение с присъждане на възнаграждение за един адвокат в
размер на 300лв, на основание сключения на 26.10.2020г договор за правна защита
и съдействие по касационната жалба на ОД МВР Стара Загора срещу Решение
№260055/26.09.2020г постановено по АНД №1719/2020г. на РС Стара Загора.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение за отмяна
на електронния фиш.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Съгласно чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва с глоба в
размер на 300лв, когато превишението е от 31км/ч до 40км/ч. Административно
наказателния състав предвижда административно наказание за нарушаване на
забраната, установена в чл. 21 ал.1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: 140км/ч за ППС от категория В, осъществяващо
движение по Автомагистрала. Съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената, това се
сигнализира с пътен знак. Забраната по чл.21 от ЗДвП е израз на общото правило
за поведение на участниците в движението, уредено като правна норма от вида на
правните принципи в чл. 6 т.1 от ЗДвП, а именно: участниците
в движението съобразяват своето поведение
със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Следователно участниците в движението, в частност
водачите при избиране скоростта на движение са длъжни да спазват въведените с
пътни знаци ограничения. В тази връзка следва да се разбират и въведените с
касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при
вменяване на задължение на АНО да посочва в електронния фиш, съответно в НП,
основанието за прилагане на чл.21 ал.2 от ЗДвП за въвеждане на друга стойност
на скоростта, различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП. Нормата на чл.21
ал.2 от ЗДвП изисква същото поведение от водачите, което и чл.6 т.1 от ЗДвП –
да спазват пътните знаци, като ги задължава да считат за максимално разрешена
скорост онази, която пътния знак им указва. В светлината на чл.6 ал.1 от ЗАНН обаче,
за да бъде едно поведение нарушение на установения ред на правилата за държавно
управление и съответно да е правно основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност, то трябва да е в противоречие с действащи правила.
Ето защо, когато водачът възрази, че пътния знак не е бил поставен, или не е
указвал друг ред за поведение, тъй като не е поставен в изпълнение на въведено
от административен орган ограничение, то тогава съдът е длъжен служебно да
изясни фактите по този спор. Водачът е длъжен да спазва предписанието на
пътните знаци, защото и когато сигнализират действащи правила относно реда за
участие в движението и при възражение, че няма нормативно задължение –
правилата не са ред за държавно управление, съдът трябва да изясни този въпрос.
В настоящия случай въззивния съд не е
предприел необходимите процесуални действия по изясняване на обективната
истина, чрез служебно – по свой почин, събиране на доказателства за правно
релевантните факти, а в съдебното решение и прел, че разпоредбата на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН изисква да се посочи изрично административния акт, в изпълнение на
който е поставен пътния знак и ако това условие не е изпълнено, то няма
задължение да изследва тези обстоятелства. Този правен извод не почива на
правилно извличане на правната норма на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, която е
възпроизведена и в чл.189 ал.4 от ЗДвП относно съдържанието на електронния фиш.
Изискването за описание на нарушението има идентичен смисъл и в двата закона, а
именно – всички факти, които се квалифицират правно като нарушение на
установения ред за държавно управление и поради това представляват основание да
се наложи административно наказание. Тези факти се съдържат в административно
наказателната разпоредба, когато е конкретна и в нарушената, когато общо е
предвидено наказание за неизпълнение на закона. В случая административно
наказателната разпоредба, която е приложена е тази по чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП
цитирана по-горе и предвиждаща административно наказателна отговорност за
поведение, което действие в отклонение на забраната за скорост на движение в
границите на максимално разрешената. След като в Електронния фиш е посочено
мястото, времето, действието – управление, моторното превозно средство, неговия
собственик като субект на отговорността, който не е посочил друго лице, на
което е предоставил управлението, ведно с въведеното ограничение по силата на
закона или с пътен знак, то по аргумент и от нарушените разпоредби и общия
принцип на чл.6 т.1 от ЗДвП, се налага извода за изпълнение на изискванията на
чл.189 ал.4 от ЗДвП, които са идентични по съдържание и смисъл с посочените в
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наказаното лице е узнало за причините –съставомерни
факти конкретно неговото поведение, при тяхното съществуване, което е наказуемо
деяние и може да се защити като опровергае обвинението за знание, за авторство
на поведението, за липса на задължение да съобрази закона. Последното
възражение е въведено от наказаното лице с допълнението към въззивната му жалба
и не е извършена проверка на фактите, които задължават този участник в
движението да спазва пътните знаци. Ето защо решението трябва да бъде отменено
поради неправилно приложение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН спрямо установеното в
конкретния случай съдържание на електронния фиш, което му съответства, противно
на приетото от въззивния съд, а делото да се върне на друг състав за
разглеждане на въззивната жалба по същество. Съдът следва да изиска
административния акт, с който се въвежда ограничение на скоростта на движение,
както и доказателства за изпълнението му, чрез поставяне на пътния знак на
посочения в електронния фиш участък с изрично разпореждане към административно
наказващата дирекция на ОД на МВР. Едва след изпълнение на това му задължение
трябва да прецени дали пътния знак е указвал действащо правило за поведение, от
което водачът се е отклонил и съответно да прецени дали да изпълнени и всички
други изисквания за налагане на административно наказание, посредством
електронен фиш. Формалното основание, на което е отменен електронния фиш, без установявания
по отношение на съставомерните факти и изпълнение на процедурата по налагане на
административно наказание, са пречка да се осъществи за първи път съдебен
контрол за законосъобразност, тъй като ще се пропусне една инстанция по
същество. Претенциите за разноски ще следва да се разрешат при новото
разглеждане на делото в зависимост от основателността на въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 222,
ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260055/26.09.2020г., постановено по
АНД №1719 / 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд при спазване на указанията по приложение на закона, дадени
с настоящото съдебно решение.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.