Определение по дело №960/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от “. и С. О. ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. Б., У. „И. В. № *, П. от Д. Н. К., против решение № 630/11.02.2013 год. постановено по Г.дело № 861/2012 год. на Районен съд Разлог.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Твърди се, че съдътъ е следвало да открие процедура по оспорване на подписа положен под трите фактури. Твърди се, че са допуснати и съществени процесуални нарушения във връзка с призоваването на жалбоподателя за съдебното заседание. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемия оспорва наведените оплаквания като счита обжалваното решение за законосъобразно. Твърди, че всички доставки са осчетоводени.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща иннтерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение е прието за установено, че “. и С. О. ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. Б., У. „И. В. № *, П. от К. К. и Д. К.дължи на “.-А.А. Щ.-К. Щ.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. Б., У. „И. В. № *., П. от К. Щ. сумата от 14 556.18/четиринадесет хиляди петстотин петдесет и шест лева и 0,18/ лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор за покупко – продажба, за който са издадени фактури с № 1499/30.05.2009г., № 1500/30.05.2009г. и № 1516/30.05.2009г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.05.2012г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 4 598.75/четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и 0,75/ лева, съставляваща лихва за забава за периода от 30.05.2009г. до 22.05.2012г., както и сумата в размер на 1 051.10/хиляда петдесет и един и 0,10/ лева разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2258/24.05.2012г. по чгд № 595/2012г. на РС - Разлог. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 533.10 лева.

По приложеното ч. Г. д. № 595/ 2012 година по описа на Районен съд Разлог в полза на ищеца по настоящото дело е издадена заповед № 2258 от 24.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 14 556.18 лв. – главница, представляваща незаплатена продажна цена по договор за продажба на стоки, за който са издадени фактури с № 1499/30.05.2009г., № 1500/30.05.2009г. и № 1516/30.05.2009г., ведно със законната лихва за забава от 22.05.2012г. до изплащане на вземането, сумата от 4 598.75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.05.2009г. до 22.05.2012г., сумата в размер на 1 051.10 лв., представляваща разноски по делото - държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът в срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На 26.06.2012 година заявителят по ч. Г. д. № 595/ 2012 г. е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за устаоновяване на вземането си.

Видно от представените като доказателство по делото данъчни фактури № 1499 от 30.05.2009г., № 1500 от 30.05.2009г. и № 1516 от 30.05.2009г., издадени от ищеца, се установява, че същият е доставил на “. и С. О. ЕИК * различен вид букови детайли. Посочено е, че плащането ще стане по банков път, като е посочена и банковата сметка. Фактурите са подписани от представителя на ответника.

По делото е назначена съдебно– счетоводна експертиза, заключението, по която заключението е прието без оспорване. Вещото лице заключава, че процесните фактури са осчетоводени както при ищеца по сметка № 411 „Клиенти”, така и при ответника. При ищеца фактурите са отразени в „дневник продажби” и в „справка – декларация по ДДС” за периода м. 05.2009г.. В счетоводството на ищеца фактурите са отчетени като изцяло неплатени.Ищецът е ползвал данъчен кредит и е извършено разчитане с ДДС. В ответното дружество процесните фактури са отразени в "Дневник за покупки" и в "Справка-декларация за ДДС", предоставени от НАП-Благоевград за данъчен период м. 05.2009 год., като ответникът е ползвал данъчен кредит и е извършил разчитане с ДДС.

Експертът заключава, че към датата на депозиране на исковата молба в съда и към датата на изготвяне на експертизата дължимата сума по фактури с № 1499/30.05.2009г., № 1500/30.05.2009г. и № 1516/30.05.2009г. е в размер общо на 14 556.18 лв. Вещото лице е изчислило лихвата за забава върху главниците по исковите фактури до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.05.2012г., която е в общ размер на 4 598.75 лева.

С оглед на така събраните по делото доказателства законосъобразно районният съд е уважил исковата претенция. Ищецът е доказал вземанията си от ответника, поради което наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни. От своя страна отвеникът не е доказал, че е платил цената за получените стоки.

Съдът не възприема твърденията на жалбоподателя-ответник по делото, че положените подписи в процесните фактури, в графата получател, не са положени от представител на дружеството. Доказателства в тази насока не са събрани, нито своевременно са поискани от ответника по делото. В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника, като същият не е вземл становище по иска, не е направил възражения и не е оспорил истинността на преставените документи. Съгласно разпоредбата на чл.133 ал.1 от ГПК ответникът е загубил възможността да направи това по-късно, тъй като същият не е доказал пропускът да се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Постпилият от ответникът отговор на исковата молба е извън срока по чл.131 ал.1 от ГПК, поради което съдът не е уважил исканията в същата. Освен това ответникът не се е явил в съдебно заседание, като след излагане на доклада по делото също не е направил искания във връзка с разпределената доказателствена тежест. По този начин за ответника е настъпила преклузия за представянето на други доказателства. Поради това и искането за назначаване на графологическа експертиза, направено с жалбата, се явява неоснователно. От една страна не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд за неуважаване на това искане, а от друга страна искането не е ново по смисъла на чл.266 от ГПК. Ответникът не е упражнил своевременно правото си да докаже твърденията си, поради което и наведените в тази насока оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 630/11.02.2013 год. постановено по Г.дело № 861/2012 год. на Районен съд Разлог.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.