Р Е Ш
Е Н И Е № 204
гр. Сливен, 10.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми декември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
САНДУЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Пенка Спасова,
като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 551 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от пълномощник на ищцата в първоинстанционното производство – К.С.Н.,
ЕГН **********,***, против Решение № 189/18.10.2018 г. по гр.д.№ 1265/2018 г.
на Районен съд Нова Загора, с което са отхвърлени предявените от нея искове с
правно основание чл. 357 вр. с чл. 344, ал. 1, т.1 , т. 2 и т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ, против Начално училище
„Любен Каравелов“ - **********, ЕИК ********, а именно:
- за признаване за незаконно на уволнението и отмяна на
заповед № РД -08-299/25.06.2018 г. на Директора на Начално училище „Любен
Каравелов“ - гр. Нова Загора, с която е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1 т. 5 от КТ,
- за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност „учител
начален етап на основно образование“, шифър по НКПД: 23415002, в същото училище
- за осъждане на Начално училище „Любен Каравелов“- гр. Нова
Загора да заплати на ищцата сумата от 5160,00 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа в размер на 6 месечни брутни заплати за времето, в което
същата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане,
като неоснователни и
недоказани.
Със същото решение Н. е
осъдена да заплати на Начално училище „Любен Каравелов“ гр. Нова Загора –
сумата от 600 лв. разноски.
Решението се обжалва изцяло
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните
правила.
ищца в първоинстанционното производство, основава
твърденията си за порочност на постановения от НЗРС акт, на следното: На първо
място се излагат доводи за несъвместимост на двете основания, на които е
възникнало трудовото правоотношение, а именно срочно такова с определяем срок –
до завръщане на титуляра и срок за изпитване в полза на работодателя, същите се
изключвали взаимно и това повлякло незаконосъобразно прекратяване на
договора. В тази връзка се посочва, че
неправилно в мотивната част на атакувания съдебен акт са смесени две основания
за прекратяване на правоотношението, което е довело до незаконосъобразен извод
на съда. Изтъква се неправилност на позоваването на съдебна практика.
Аргументира се незаконност на уволнението поради действието спрямо ищцата на
закрилата по чл. 333, ал. 6 от КТ.
Независимо от това се посочва, че липсва основанието за прекратяване на
договора по чл. 325, ал. 1 т. 5 от КТ, тъй като титуляра не се е завърнал на
същата длъжност, а му е предложена нова с друг договор.
С въззивната жалба не са
направени доказателствени искания и се претендират и деловодни разноски
В законоустановения срок от
въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ответника
по първоинстанционното производство Начално училище Любен Каравелов гр. Нова
Загора, чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба. Твърди се, че
наведените аргументите са неоснователни, тъй като решението не страда от
изтъкнатите в нея пороци.
Изразява се подкрепа на
изводите на съда относно приложимостта и характера на клаузата за изпитване и
позоваването на съдебна практика. На аргумента за късното влизане на заповедта
в сила се изтъква, че същата само констатира настъпил факт и поради това
правоотношението е прекратено на 25.06.2018 г. Изтъква се довод, че защитата по
чл. 333 от КТ се прилага само за безсрочни трудови договори или за срочни, но в
рамките на срока, за който са сключени. Посочва се практика на върховната
инстанция. Моли се въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
атакувания акт. Претендират се разноски за тази инстанция за адвокатски
хонорар. Не са направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът К.С.Н.
се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
подадената жалба и моли за уважаването й. Защитава позиция, че макар и при
правилно установена фактическа обстановка са направени грешни правни и
фактически изводи относно смесването на взаимно изключващи се фактически
иправни онснования за сключване на трудов договор . Посочват се отново доводите
изтъкнати във въззивната жалба, а именно закрилата по чл. 333 ал. 6 от КТ,
неявяването на работа на титуляра, респ. явяването му на работа на друга длъжност.
Иска присъждане на разноски и представя списък. Прави възражение за
перкомерност на адвокатския хонорар.
Въззиваемата страна Начално Училище Любен Каравелов – редовно призована се
представлява от пълномощник – адв. А.. Тя намира атакуваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Прави искане за разноски и
представя списък.
Пред настоящата инстанция не
се събраха допълнителни доказателства.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд
доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като следва само
най-общо да я допълни по следния начин:
Видно от представените с
исковата молба и приети писмени доказателства – Заявление от Р.Г.И. с вх. №
РД-10-227/13.06.2018 г. и Заповед на директора на Начално училище Любен
Каравелов гр. Нова Загора с № РД -10-227/13.06.2018 г. на Р.Г.И. е разрешено
ползването на платен годишен отпуск за времето от 14.06.2018 г. до 22.06.2018
г. и от 29-06.2018 г. до 17.07.2018 г., както и от 31.07.2018
г. до 31.08.2018 г. От представените
превозни документи е видно, че са издадени за извършвано пътуване от Стара
Загора до Нова Загора и обратно на 25.06.2018 г., 26.06.2018 г. и 27.06.2018 г.
и 28.06.2018 г. като на билетите е направено отбелязване Р.Г.И..
Въз основа на установеното
от фактическа страна, настоящия състав на СлОС се солидаризира напълно с направените
от първоинстанционния съд правни изводи и мотиви, относно квалификацията на
исковете и тяхната основателност, като ги разширява и допълва по следния начин:
Трудовият договор при
условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем
срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител .
Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на
отсъствието на работника или служителя – титуляр на длъжността. Необходимо
негово съдържание е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за
заместването на който се същият се сключва, както и факта, че този договор се
сключва до неговото завръщане на работа. Тези обстоятелства са особено важни,
защото изразяват клаузата „срок” в договора, определят трудовата функция,
мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по
чл. 325, т. 5 КТ. Срокът
за изпитване може да се уговаря както при договор за неопределено време, така и
при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор - срочен
или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за
изпитване. В рамките на реално изтичащия срок за изпитване лицето в чиято полза
е уговорен срокът за изпитване разполага с прекратителното основание по чл. 71,
ал. 1 от КТ, като в случая то не е приложено.
Изтичането на срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов
договор, който си остава срочен. (Р по ГД 1906/2015г. на 3 ГО ВКС, Решение по гр.д.
776/2014 г. на ІV ГО ВКС, Р по гр.д.1476/2009г. на ІV ГО ВКС). Поради тази
причина съдът не споделя довода на въззивника, че двата института на трудовото
право, а именно срочния трудов договор и клаузата за изпитване са безпринципно
смесени и влекат сами по себе си незаконност на уволнението. Докато е текъл
срокът на изпитване работодателят в чиято полза е бил уговорен той е можел да
упражни, но не го е направил правата си по чл. 71, ал.1 от КТ и да уволни
работника. След изтичането на този срок договорът не се е превърнал в безсрочен
такъв, а е продължил да бъде срочен, както първоначално е бил уговорен по
волята на страните, като е отпаднала възможността работодателят едностранно и
без предизвестие да го прекрати преди изтичането на срока, а именно завръщането
на титуляра. Т.е. след изтичането на срока на изпитване договорът не се е
трансформирал в безсрочен а само в такъв какъвто е бил първоначално уговорен, а
именно срочен с определяем срок. Ако този срок беше изтекъл (т.е. титулярът се
беше завърнал на работа, но трудовото правоотношение със заместващия служител
не е било прекратено в продължение на пет или повече дни, то това би
трансформирало срочния договор в безсрочен, но не и изтичането на срокът за
изпитване.
По отношение на закрилата по
чл. 333 ал.1 т. 3 от КТ съдът правилно се е позовал на решението на върховната
инстанция № 109 от 27.06.2017 г. по гр.д. № 3302/2017 г. но не в цитираната
част, а в принципните мотиви и разсъжденията по въпроса за приложимостта на
закрилата по чл. 333 от КТ, а именно „Закрилата по чл. 333, ал. 5 и ал. 6 КТ не
важи в случаите на прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения
срок – чл. 325, ал.1, т. 3 КТ; със завършване на определената работа – чл. 325,
ал.1, т.4 КТ или при прекратяване поради завръщане на замествания на работа –
чл. 325, ал.1, т.5 КТ“.
От текста на закона следва,
че закрилата на работника по чл. 333 от КТ се прилага за прекратителните
основание по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, а именно „с“ и „без“ предизвестие, а в
случая прекратителното основание е извлечено от чл. 325, ал. 1 т.5 от КТ (където предизвестие
принципно не се дължи) и не попада в обхвата на защита. Това е така, тъй като
работничката е знаела предварително че договорът е срочен и е до завръщането на
титуляра на длъжността.
На следващо място
действително е състоятелен доводът на въззивника, че за да е законосъобразно
уволнението на заместващия служител то
замествания следва да се е върнал реално на работа (Р №268/08.04.2010 по гр.д.
№521/2009 на ВКС, IV г.о.). За това следва да се разгледа твърдението на
въззивника, че Р. освен, че е поискала да се върне на работа и реално не е
изпълнявала трудовите си функции. Това е отрицателен факт, който следва да се
изведе от положителни факти настъпили в действителността. За такъв факт
настоящата инстанция приема разрешенията за отпуск от 14.06.2018 г. до
22.06.2018 г., когато е разрешено на лицето да ползва отпуск, но съгласно
цитираното по-горе решение към този момент, тъй като реално не е имало
изпълняване на трудовата функция не е следвало да се прекратява договорът 23 и
24.06.2018 г. са почивни дни и именно от 25.06.2018 г. – понеделник следва да
се приеме, че Р. И. се е явила на работа и е пуснала заявление за завръщане на
старата й длъжност. Работила е 4 дни и с оглед настъпването на лятната ваканция
на учениците от 29-06.2018 г. до 17.07.2018 г. е излязла в платен годишен
отпуск. Направеният извод се подкрепя от представените с отговора на исковата
молба превозни документи.
На последно място следва да
се обсъди и възражението на въззивника, че Р. И. се е върнала на длъжност
старши учител, а К.С. е била на длъжност учител. Различието в длъжностите според константната
практика на върховната инстанция се заключва в трудовите функции ,които работниците и служителите следва да
изпълняват. Разликата в имената на длъжностите не влече непременно разлика в
трудовите задължения на работника или служителя. При постъпването си на мястото
на Р. И., К.С. С., видно от извлеченията на щатното разписание, неоспорени от
страната, е заела длъжността учител, а не старши учител и това е така видно от
липсата на стаж по специалността и степента на образование (пак от същия
документ). Т.е. не е имало разлика в трудовите функции на двете работнички, а
още при сключването на срочния трудов договор образованието и стажът на
заместващата работничка не е позволявало нейната длъжност да носи същия ранг
като титуляра, но е изпълнявала именно нейните функции по заместване.
При този изход на спора по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконност на уволнението, неоснователна
се явява и претенцията на ищцата по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност и за
дължимост на претендираното обезщетение.
Поради съвпадението на
изводите на първата и въззивната инстанция решението следва да се потвърди.
Двете страни са претендирали
разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция и на основани е чл.
78, ал.1 от ГПК, на въззивника следва да се възложи да заплати направените
от въззиваемата страна разноски. Съгласно представения списък въззиваемата
страна посочва 600 лв. като направени разноски. Същата доказва извършването им
с договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г., като платени в брой.
По направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да се отбележи следното: Определеното
възнаграждение е съобразено с минимума посочен от НМРАВ чл. 7, ал. 2, т. 3 вр.
с чл. 7, ал. 1 предл. посл. и не следва същото да бъде намалявано, като се
отчетат усилията положени от представителя на въззиваемата страна по явяване на
делата, преупълномощаването, издирването и извеждането на практика на
върховната инстанция и отговорите на възраженията направени от въззивника.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189/18.10.2018 г. по гр.д.№
1265/2018 г. на Районен съд Нова Загора, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К.С.Н., ЕГН **********,***, да заплати на Начално училище „Любен
Каравелов“ - **********, ЕИК ********сумата от 600 лв., представляваща
направените във въззивното производство разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.