Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031 / 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 3257 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрк. Елена Рангелова, срещу С.Д.С., ЕГН **********, с адрес:
***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 764,75 лв. - главница по Договор за паричен
заем № 3016691/17.08.2017 г., сумата 63,25 лв. – договорна възнаградителна лихва
за периода 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г., сумата 375,79 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.09.2017 г. – 12.01.2018
г., сумата 45,00 лв. – такса разходи за периода 01.10.2017 г. – 29.01.2018 г.,
и сумата 71,84 лв. – обезщетение за забава за периода 02.09.2017 г. – 30.10.2018
г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.10.2018 г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №
5642/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 07612/2018 г. по описа на Районен съд - Перник.
В исковата молба се
излага, че на 16.08.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е
сключен договор за паричен заем за сумата 800,00 лв., подлежаща на връщане на
21 равни седмични вноски, в размер на по 69,40 лв., първата с падеж 25.08.2017
г. и последната с падеж 12.01.2018 г., всяка от които включва главница, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент
е фиксиран за срока на договора, като общата стойност на плащанията по кредита
е в размер на 869,40 лв. Твърди се, че съгласно сключения договор в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителната вноска с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса разходи за събирането
на просрочените вземания в размер на 9,00 лв., която се начислява за всеки
следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи не може
да надхвърлят 45,00 лв. На това основание на длъжника е начислена сумата 45,00
лв. – такса разходи. Излага се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания
– да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение с нетен размер на осигурителния доход над 1000,00 лв., да работи
по безсрочен трудов договор, да нее заемател или поръчител по друг договор за
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма непалтени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от „редовен”, които да подпишат договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по него. Тъй като заемателят не е представил никое от договорените
обезпечения, съгласно уговореното между страните е начислена неустойка в размер
на 394,59 лв., разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 18,79 лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем, като по този начин дължимата вноска е в общ размер на 60,19 лв. В
съответствие със сключения договор на длъжника е начислена и лихва за забава в
размер на законната лихва за периода 02.09.2017 г. – до подаване на заявлението
в съда – 31.10.2018 г., възлизаща на 71,84 лв. Твърди се, че длъжникът е
заплатил сума в размер на 60,20 лв., с която са погасени, както следва:
неустойка за неизпълнение в размер на 18,80 лв., договорна лихва в размер на
6,15 лв. и главница в размер на 35,25 лв. Сочи се, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска – 12.01.2018 г. Твърди се, че
в договора се съдържа изрична клауза, според която кредиторът може да прехвърли
вземанията си по договора на трети лица, в съответствие с което същите са
цедирани на ищеца по силата на рамков договор за прехвърляне на вземания от
16.11.2010 г. и приложение № 1/01.04.2017 г. към него, за което длъжникът е
уведомен с уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт” АД. Навежда се довод, че
същият следва да се счита уведомен и с получаване на препис от исковата молба.
Тъй като заемателят не
изпълнил задълженията си по договора, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес
от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез назначения от съда особен представител адв. В.Л., в който се
възразява за нередовност на исковата молба поради липса на доказателство, че
упълномощеният юрисконсулт е в трудово правоотношение с ищеца, както и за
недопустимост на искането за установяване на законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Предявените
искове се оспорват и като неоснователни по съображения, че ответникът не е
уведомен за цесията. Твърди се, че уведомлението, изпратено до ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изптълнение, не му е узнато,
тъй като пратките са непотърсени. От друга страна, представителната власт на
особения представител не обхваща получаването на материалноправни изявления,
поради което ответникът не може да бъде уведомен за цесията с връчване на
препис от исковата моллба. Навежда се довод, че в нарушение на чл. 289 ТЗ
кредиторът недобросъвестно е отложил момента, в който да събере вземането си,
въпреки че са били налице условията за предсрочната му изискуемост.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 5642/01.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07612/2018 г. по
описа на Районен съд - Перник, срещу С.Д.С. за сумата 764,75 лв. - главница по Договор
за паричен заем № 3016691/17.08.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г., до
изплащане на вземането, сумата 63,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г., сумата 45,00 лв. – такса разходи, сумата
375,79 лв.- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
01.09.2017 г. до 12.01.2018 г., и сумата 71,84 лв. – обезщетение за забава за
периода 02.09.2017 г. – 31.10.2018 г., както и са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 11.04.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено на заявителя на 24.04.2019 г., който е
представил доказателства за депозирана искова молба на 22.05.2019 г.
От представения по делото Договор за паричен заем № 3016691/16.08.2017 г., се установява, че на посочената дата между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ответника е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят
се е съгласил да му предостави сумата 800,00 лв., със задължение за връщането й
заедно с възнаграждение за ползването в размер на 40% годишен лихвен процент на
21 седмични погасителни вноски от по 41,40 лв., при годипен процент на
разходите 47,56%.
Договорът съдържа броят на погасителните вноски, падежите
им и общият размер на седмичната погасителна вноска.
По делото е представено предложение за сключване на договор
за паричен заем от 16.08.2017 г.
От приетия по делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания се установява, че на 16.11.2010 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е
прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си по
приложение № 1, неразделна част от договора, като видно от представеното извлечение, че
в него са включени вземанията към ответника по договор от 17.08.2017 г. Извършената
цесия е потвърдена изрично с иявление на цедента, приложено на л. 15 от делото.
По делото е представено пълномощно, изходящо от „Изи Асет
Мениджмънт” АД, с което упълномощава цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД да уведоми от негово име длъжниците за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г.
Представени
са уведомителни писма от 06.03.2018 г. и 08.05.2019 г. за извършената цесия,
изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”, без данни за получаването им от кредитополучателя.
По делото
е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че кредитът е усвоен изцяло като със сумата 412,11 лв.
са погасени задълженията на кредитополучателя по Договор за паричен заем №
2807360, а остатъкът от заемната сума е изплатена в брой на кредитополучателя
при подписване на договора, който има характера на разписка за получената
заемна сума. Вещото лице посочва, че в счетоводната система на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е отразено извършено плащане на 30.08.2017 г. на сумата 60,20 лв., с която е погасена главница в размер на 35,25
лв., договорна лихва в размер на 6,15 лв. и неустойка в размер на 18,80 лв. За
периода 02.10.2017 г. – 30.01.2018 г. са начислени такси от 9 лв. на месец,
възлзиащи в общ размер на 45,00 лв.Според заключението на вешото лице,
прехвърлените вземания са в размер на сумата 764,75 лв. – главница, сумата
63,25 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 01.09.2017 г. –
12.01.2018 г., сумата 45,00 лв. – такса разходи, сумата 375,79 лв. – неустойка,
и сумата 23,32 лв. – обезщетение за забава към датата на цесията – 01.03.2018
г. След датата на цесията не са извършени плащания по договора, поради което
задълженията на кредитополучателя за главница, договорна лихва, такси и
неустойка са в същия размер, а обезщетението за забава за периода 02.09.2017 г.
– 31.10.2018 г. е в размер на 71,84 лв. В случай, че плащанията бъдат отнесени
за погасяване на задълженията за главница и законна лихва за забава, размерът
на задълженията би бил 11,64 лв. – лихва за забава, и 800,00 лв. – главница.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 10а,
ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е
да установи, че между цедента и отвтеника е сключен договор за заем с
твърдяното съдържание, по силата на който за ответника е възникнало задължение за
връщане на заета сума в посочения размер заедно с уговореното възнаграждение за
ползването й, валидни клаузи за такси и неустойка в посочения размер, изпадането
на ответника в забава, че между цедента и ищеца е сключен договор за цесия, по
силата на който на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с
ответника, че цесията е съобщена на отвтеника от надлежната страна и размера на
исковете.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, поради което
приема, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който първият се е
задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в качеството на
заемополучател сумата 800,00 лв. със
задължение за връщането й на 21 седмични вноски заедно с възнаграждение в
размер 40 % годишен лихвен процент, при годишен процент на разходите 47,56 %.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-счетоводна експертиза и представения договор, съдът
приема, че заемодателят е изпълнил задължението си за предоставяне на заеатата
сума на заемателя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да представи на заемателя едно от следните обезпечения:
1/ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждени; безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус нае по-лош от 401 „Редовен“; поръчителят подписва
договор за поръчителство; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя за
сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора. Ал. 2 предвижда, че при неизпълнение на
задълженията си по договора да предостави обезпечение в срока по предходната
алинея заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 394,59 лв., която
се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски,
като към размера на всяка от вноските, посочен в чл. 2, т. 2 се добавя сума в
размер на 18,79 лв.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от
договора заемателят е запознат и съгласен с тарифа за таксите на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира
на видно място в офиса и на интернет страницата: www.easycredit.bg. На
основание цитираната тарифа, ищецът претендира сумата 45,00 лв. – такса
разходи.
Съгласно императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. Съдът намира, че клаузите за начисляване на
неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и такси
разходи, се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Поради това са нищожни клаузите в договора за потребителски кредит, с
която се предвижда, че кредитополучателя дължи неустойки за неосигуряване на
обезпечение и такси разходи.
Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК неравноправна клауза е тази, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. С т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително
тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Неустойката в
посочения размер се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Тази неустойка
по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение
на договорни задължения (непредставяне на обезпечение и забава на плащане), но
същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондират с последиците от неизпълнението. Тази клауза задължава потребителя
при неизпълнението на договора да заплати необосновано висока неустойка, поради
което е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗПК. Следва да се отбележи, че многобройните
изисквания за обезпечение на потребителски кредит, противоречи на принципа на
добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за
начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата на търговеца
заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически
по - силната страна. В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на
добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
За пълнота следва да се
посочи, че по делото не е представена
цитираната в чл. 16, ал. 2 от договора Тарифа за таксите, поради което
дори при извод, че клауза, предвиждаща заплащането на такса разходи, е
действителна, то нейното съдържание и размер биха били недоказани.
По горните съображения, следва,
че кредитополучателят дължи да върне заетата сума, заедно с уговорената
възнаградителна лихва, без включената в погасителните вноски сума за неустойка
от по 18,79 лв., при което седмичните погасителни вноски съобразно заключението
на вещото лице, възлизат в размер на 41,40 лв., като главницата и възнаградителната
лихва са разпределени, както следва:
|
вноска |
падежна дата |
размер на вноската |
главница |
лихва |
|
1 |
25.08.2017 |
41,40 |
35,25 |
6,15 |
|
2 |
01.09.2017 |
41,40 |
35,52 |
5,88 |
|
3 |
08.09.2017 |
41,40 |
35,79 |
5,61 |
|
4 |
15.09.2017 |
41,40 |
36,07 |
5,33 |
|
5 |
22.09.2017 |
41,40 |
36,34 |
5,06 |
|
6 |
29.09.2017 |
41,40 |
36,62 |
4,78 |
|
7 |
06.10.2017 |
41,40 |
36,91 |
4,49 |
|
8 |
13.10.2017 |
41,40 |
37,91 |
4,21 |
|
9 |
20.10.2017 |
41,40 |
37,48 |
3,92 |
|
10 |
27.10.2017 |
41,40 |
37,76 |
3,64 |
|
11 |
03.11.2017 |
41,40 |
38,05 |
3,35 |
|
12 |
10.11.2017 |
41,40 |
38,35 |
3,05 |
|
13 |
18.11.2017 |
41,40 |
38,64 |
2,76 |
|
14 |
24.11.2017 |
41,40 |
38,94 |
2,46 |
|
15 |
01.12.2017 |
41,40 |
39,24 |
2,16 |
|
16 |
08.12.2017 |
41,40 |
39,54 |
1,86 |
|
17 |
15.12.2017 |
41,40 |
39,84 |
1,56 |
|
18 |
22.12.2017 |
41,40 |
40,15 |
1,25 |
|
19 |
29.12.2017 |
41,40 |
40,46 |
0,94 |
|
20 |
05.01.2018 |
41,40 |
40,77 |
0,63 |
|
21 |
12.01.2018 |
41,40 |
41,09 |
0,31 |
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 30.08.2017 г. по кредита е платена сумата 60,20 лв.
Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато извършеното плащане не е достатъчно да
покрие задълженията, първо се погасяват лихвите, а след това главницата.
Следователно с извършеното на 08.08.2017 г. плащане са погасени
възнаградителната лихва и главницата по вноската с падеж 25.08.2017 г., както и
възнаградителната лихва и част от главницата /12.92 лв./ по вноската с падеж 01.09.2017
г., от която непогасена остава главница в размер на 22,60 лв.
Предвид липсата на доказателства за извършени други плащания по договора, следва
извод, че дължим е остатъкът от главницата по вноската с падеж 01.09.2017 г.,
както и главницата и възнаградителната лихва по останалите вноски до крайния
срок на договора или общо 752,55 лв. – главница, и 57,37 лв. – договорна лихва
за периода 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г.
Съгласно уговореното в чл. 8 от
договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски заемателят
дължи на заемодателя законната лихва върху всяка забавена сума за всеки ден
забава. Посочената клауза е в съответствие с разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД, според която при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, предвиждащ, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му.
Изчислена от съда, законната лихва върху непогасената главница за периода
02.09.20107 г. – 30.10.2018 г. включително е в общ размер 70,31 лв., както
следва:
|
Падеж на вноска |
Период |
Размер на лихвата |
|
01.09.2017 г. |
02.09.2017 г. – 30.10.2018
г. |
2,67 |
|
08.09.2017 |
09.09.2017 г. – 30.10.2018 г. |
4,14 |
|
15.09.2017 |
16.09.2017 г. – 30.10.2018 г. |
4,10 |
|
22.09.2017 |
23.09.2017 г. – 30.10.2018 г. |
4,07 |
|
29.09.2017 |
30.09.2017 г. – 30.10.2018 г. |
4,03 |
|
06.10.2017 |
07.10.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,99 |
|
13.10.2017 |
14.10.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,96 |
|
20.10.2017 |
21.10.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,90 |
|
27.10.2017 |
28.10.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,86 |
|
03.11.2017 |
04.11.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,81 |
|
10.11.2017 |
11.11.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,77 |
|
18.11.2017 |
19.11.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,71 |
|
24.11.2017 |
25.11.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,68 |
|
01.12.2017 |
02.12.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,63 |
|
08.12.2017 |
09.12.2017 г. – 30.10.2019 г. |
3,58 |
|
15.12.2017 |
16.12.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,53 |
|
22.12.2017 |
23.12.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,48 |
|
29.12.2017 |
30.12.2017 г. – 30.10.2018 г. |
3,42 |
|
05.01.2018 |
06.01.2018 г. – 30.10.2018 г. |
3,37 |
|
12.01.2018 |
13.01.2018 г. – 30.10.2018 г. |
3,32 |
От представените доказателства
съдът приема за установено, че вземанията по договора с ответника са валидно
прехвърлени на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, са връчени на ответника чрез назначения особен представител.
Следователно длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно
упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск,
за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът
приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към
исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените
доводи в противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва,
че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява
носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени за сумата 752,55 лв. – главница, сумата
57,37 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г. и сумата 70,31
лв. – обезщетение за забава за периода 02.09.2017 г. – 30.10.2018 г. вкл., и
отхвърлени за сумата над 752,55 лв. до пълния предявен размер 764,75 лв. - главница, за сумата над 57,37 лв. до пълния предявен размер 63,25 лв. – договорна възнаградителна лихва, и за сумата над 70,31 лв. до пълния предявен размер 71,84 лв. – обезщетение за забава.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет
парично вземане, като правоувеличаваща последица от предявяването му следва да
бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда – 31.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По гореизложните съображения исковете следва да бъдат отхвърлени за сумата 375,79 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г., и сумата
45,00 лв. – такса разходи за периода 01.10.2017 г. – 29.01.2018 г.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, на ищцовото дружество следва да бъде определено юрисконосултско
възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно –
100,00 лв. за исковото производство и 50,00 лв. за заповедното.
Предвид горното, съдът приема,
че в настоящото исково производство ищецът е сторил следните разноски: 26,41
лв. – държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лв. –
депозит за вещо лице, 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е.
направените разноски в исковото производство са в общ размер на 476,41 лв. В
заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 26,41 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 76,41
лв. Съобразно уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 317,54 лв. – разноски за исковото производство, и сумата 50,93 лв. –
разноски за заповедното производство.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени
съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
752,55 лв. /седемстотин петдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/ –
главница по Договор за паричен заем № 3016691/17.08.2017
г., сумата 57,37 лв.
/петдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода 01.09.2017 г. – 12.01.2018 г., и сумата 70,31 лв. /седемдесет лева и тридесет и една стотинки/ –
обезщетение за забава за периода 02.09.2017 г. – 30.10.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 31.10.2018 г., до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 752,55 лв.
до пълния предявен размер 764,75 лв. - главница, за сумата над 57,37 лв. до пълния предявен размер 63,25 лв. – договорна възнаградителна лихва, за сумата над 70,31 лв. до пълния предявен размер 71,84 лв.
– обезщетение за забава, за сумата 375,79 лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.09.2017 г. –
12.01.2018 г., и сумата 45,00 лв. –
такса разходи за периода 01.10.2017 г. – 29.01.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 5642/01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07612 по описа за 2018 г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 317,54 лв. /триста
и седемнадесет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща разноски за
исковото производство, и сумата 50,93 лв. /петдесет лева и
деветдесет и три стотинки/ - разноски за заповедното производство,
на
осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 07612 по описа за 2018 г. на Районен съд - Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: