Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№8394/29.11.2017г.                                      29.11.2017 г.                                 гр.Ямбол

 

Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХVІ – ти състав

в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия  Георги Георгиев гр.дело № 4010  по описа за  2017  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

   

    Производството се води по реда на чл. 310 т.1 Гражданско процесуален кодекс ГПК/ и сл.

    Образувано е по искова молба и допълнителна такава от А.П.А. *** против  Драматичен театър “Невена Коканова” – гр.Ямбол, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на незоконно уволнение, възстановяване на ищеца на заеманата от него допреди уволнението му длъжност и присъждането на обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението.

    В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който счита,че предявените искове са процесуално допустими,но изцяло неоснователни,като същите се оспорват по основание и размер. Иска се постановяване на решение с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани,с всички произтичащи от това законови последици и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

    В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 312 ал.1 т.1 ГПК, ЯРС преценя исковата молба за редовна с оглед разпоредбата на чл.127 и чл.128 ГПК, а предявените искове за допустими, поради което намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

    В изпълнение на процесуалното си задължение по чл.312 ал.1 т.2  ГПК съдът докладва исковата молба и отговора :

По доклада на делото:

            Предявени са конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 49/22.08.2017г. на  директора на Драматичен театър „Невена Коканова“ гр.Ямбол  – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „сценичен работник” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен иск за заплащане на сумата от 3192.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 22.09.2017г – 22.02.2018г. – чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.

Ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като не са налице предпоставките на уволнителното основание „съкращаване в щата”, като твърди функциите, включени в длъжността му да не са реално премахнати или ако е извършено не е спазена законовата процедура.Твърди,че не е извършен задължителен подбор съгласно разпоредбата на чл.329,ал.1 КТ,като след т.нар.съкращаване на щата в театъра продължавали да същедствуват длъжности като неговата в т.ч. и други длъжности сходни на длъжността която заемал,което означавало,че подбора по чл.329,ал.1 КТ като част от процедурата по съкращаване на щата бил задължителен и липсата му превръщала самото съкращение в акт без законова стойност. Поддържа евентуално доводи за нарушение на процедурата по уволнението, а именно че по отношение на него са налице основанията за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.3 КТ , тъй като боледувал от болест,която била определена в Наредба на МЗ и болестта попадала в списъка на професионалните болести включени в Приложение към ПМС № 80 от 29.03.2001 год.,като била описана в т.2.3 като „Заболявания на междупрешлените дискове и стави, а работодателят не поискал предварително разрешение за уволнението от Областната инспекция по труда. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор.

Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно, тъй като ищецът не посочвал точно конкретното си заболяване и не представял доказателства затова,като цитирания списък с приложение към ПМС № 80/29.03.2001 год. било отменено с ПМС № 175/16.07.2008 год., поради което и не попада в обхвата на закрилата по чл.333 КТ. Твърди, че длъжността която заемал  ищеца били две щатни бройки ,като е извършено реално съкращение на щата и не съществувала вече такава бройка, съответно функциите, включени в длъжността са възложени за изпълнение на лица наети по програма „Мелпомена“ на основание договор за заетост,които са сключени между Агенция по заетостта чрез бюро по труда в гр.Ямбол в качеството на възложител и ДТ“Невена Коканова“ гр.Ямбол. Счита, че съкращението е реално, извършено от компетентен орган и тъй като е премахната  длъжността „сценичен работник“ не е имал задължение да извършва подбор.

В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово безсрочно правоотношение, което е прекратено, както и  размера на последното получено от него брутно трудово възнаграждение, което е от значение за определяне размера на претендираното обезщетение, като ответникът не оспорва тези факти, поради което и съдът приема, че същите не се нуждаят от доказване.

Ищецът следва да докаже и твърденията си че е боледуващ от болест,определена в наредба на министъра на здравеопазването, от която е уволнен, както и оставането си без работа в причинна връзка с уволнението за периода, за който претендира обезщетение, които обстоятелства се оспорват.

В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на което е извършено, а именно, че длъжността на ищеца е била единствена с оглед включените в нея трудови функции, че с влязло в сила ново щатно разписание към датата на уволнението длъжността на ищеца е съкратена, както и че съкращението е реално – оставащите длъжности в щата са различни и не включват в цялост функциите на длъжността, която е съкратена.  

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за оставането си без работа.

За останалите обстоятелства страните са направили доказателствени искания, които считат относими към установяването им, като относно доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само с решението по делото.

По доказателствените искания:

Към исковата молба и отговора са представени писмени доказателства, които страните считат за относими към установяване на факти, включени в предмета на спора, поради което и приемането им е допустимо.  

Така мотивиран и на основание чл. 312, ал.1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.

ПРИКАНВА страните към спогодба.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

НАСРОЧВА о.с.з за 12.12.2017г.. – 11.30 часа, за когато да се призоват страните, На призовкарите, обслужващи района на страните, да се укаже, че производството е насрочено като бързо, с оглед на което призовките следва да бъдат връчени в тридневен срок.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: