РЕШЕНИЕ
№ 16961
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110141031 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на [***], ЕИК [***], със седалище и
адрес на управление [***], с която са предявени в условията на обективно съединяване
срещу [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], осъдителен иск по чл.411
от КЗ в размер на 1500 лв., частичен от общо претендираните 4190, 54 лв. и иск по чл.86 от
ЗЗД в размер на 30,03 лв., частичен от 83, 91 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода на забава от 23.05.2023 г. до 21.07.2023 г.
Ищецът твърди, че като застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“
е изплатил застрахователно обезщетение на увредения от застрахователно събитие – ПТП
(станало на 25.10.2022 г. в гр. София, на кръстовището между [***] и [***]) автомобил
марка „Мерцедес“ модел „GLE 500 4 Matic“ с рег.№ [***], собственост на [***], управляван
от Е. В., съгласно застрахователна полица № [***], валидна към датата на ПТП, по
образувана пред него Щета № [***] в размер на 4175,54 лева, поради което се суброгирал в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ („ГО”) до размера на платеното
обезщетение и дължимите ликвидационни разноски от 15 лв.
Твърди сумата да е била платена на собственика на автосервиза, отстранил щетите по
1
увредения автомобил – [***], съгласно представената от него фактура № [***]/29.11.2022 г.,
с преводно нареждане от 12.12.2022 г.
Излага твърдения, че виновен за настъпване на процесното ПТП е другия участник в
ПТП – водач на автомобил с марка „БВМ“, с рег. № [***], чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответното дружество, валидна към момента на настъпване на ПТП,
съгласно полица № [***]. В съставеният двустранен Констативен протокол било отразено, че
вина за настъпване на застрахователното събитие носи водача на автомобила с марка
„БМВ“, който при маневра „движение на заден ход“, като не съобразил, че другия участник
вече е навлязъл в кръстовището, не го пропуснал и го ударил в дясната страна на
автомобила и така му нанесъл имуществени вреди.
Твърди да е поканил надлежно ответника да му заплати сумата от 4190,54 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, с вкл. в нея
ликвидационни разноски, като поканата била получена от ответното дружество, но в
предоставения срок за доброволно плащане ответника не заплатил претендираната сума.
С оглед изложените обстоятелства, претендира съда с решението си да осъди
ответното дружество да му заплати сумата от 1500,00 лв., явяваща се част от общо
дължимото регресно вземане от 4175,54 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (24.07.2023 г.) до
окончателното плащане на сумата. След допуснато от съда изменение в размер на иска с
протоколно определение от 16.05.2024 г., ищецът е увеличил иска си до 2244,14 лв. За
периода на забавата пък от изтичане на 30 – дневния срок от получаване на регресната
покана до датата на подаване на ИМ в съда, ищеца претендира и заплащане на мораторна
лихва, заявена също частично до размер от 30, 03 лв. от общо дължимата 83,91 лв., а след
допуснато изменение на иска същия е увеличен до размер от 44,93 лв.
Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага и е заявил
съответните допустими и относими доказателствени искания, в т.ч. изслушване на САТЕ и
събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел за изясняване на
обстоятелствата около настъпване на ПТП. Претендира сторените в производството съдебно
– деловодни разноски.
Ответника [***], ЕИК [***], в указания срок по чл.131 ГПК не е депозирал писмен
отговор.
Съдът като взе предвид становищата страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото доказателства, за да се произнесе взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 22.03.2024 г., без възражения
от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест по отношение на приетите за
релевантни за основателността на исковете, факти и обстоятелства, като е указал, че е в
тежест на ищеца да докаже наличието на валиден към датата на ПТП-то договор за
имуществено застраховане и плащане на застрахователно обезщетение на увредения,
2
неговия размер и причинна връзка между всички вреди, чието обезщетяване се търси и
процесното ПТП, наличие на валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на
делинквента с ответното дружество, наличието на покрит риск по застрахователния договор,
изпращане /и получаването й/ на регресна покана до ответника предхождаща депозиране на
исковата молба по делото, съобразно чл.412 КЗ. Съответно на ответника е възложил да
обори законноустановената презумпция за вина, както и наличието на други обстоятелства,
които изключват отговорността му за плащане на сумите към застрахователя – ищец, в т.ч.
да установи погасяване на задължението си в указания срок в случай, че твърди такова.
Макар извън срока по чл.131 от ГПК, с изрично писмено становище, депозирано
преди първото съдебно заседание, ответника е оспорил изцяло исковете, както по основание,
така и по размер, поради което съдът е допуснал заявените от ищеца с ИМ за събиране
доказателства и доказателствени средства.
Установява се от приетите писмени доказателства /двустранен констативен
протокол за ПТП, искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“,
свидетелски показания на св. Е. В., Протокол № 2[***]/26.10.2022 г. за извършен оглед на
МПС, ведно с изготвените при него снимки и заключението на САТЕ/, че на 25.10. 2022 г.
в гр. София, водачът на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] е предприел необезопасена маневра за
движение на заден ход по [***] и на кръстовището образувано между същата и [***] ударил
движещия се в този момент по [***] автомобил марка „Мерцедес GLE 500“ с рег. № [***],
управляван от св. В., като му причинил вреди по дясната предна и задна врата, и заден десен
панел. За произшествието двамата участници съставили приетия по делото ДКП от
25.10.2022 г., в който удостоверили, че виновен за ПТП е водачът на „БМВ“ с рег. № [***],
опитвайки се да се включи в движението по [***] и по посоката на движение на л.а.
„Мерцедес“ с рег. № [***], без да се увери, че пътят зад него е свободен. От показанията на
св. В. се установява, че преди да предприеме маневрата „заден ход“ л.а. „БМВ“ се е движил в
колоната пред л.а. „Мерцедес“, след което завил вдясно, а малко по-късно, съвсем
неочаквано за нея /тъй като не бил подал никакви светлинни сигнали, че възнамерява отново
да се върне на [***]/ се ударил в нейния автомобил, в дясната му страна, като видяла, че
същия се движи на заден ход. При поискани обяснения, водачът на л.а. „БМВ“ –то заявил, че
не е видял движещия се по другата улица автомобил. По делото не се установяват
скоростите на двамата участници в ПТП, но предвид факта, че „БМВ“ – то е извършвало
маневра за движение на заден ход и включване в движението по [***] в.л. по САТЕ е дало
заключение, че автомобилите едва ли са се движили със скорост над допустимата за
населено място от 50 км./час, а по-скоро с много по-ниска скорост. Свидетелката В. в
показанията си сочи, че ПТП е настъпило рано сутринта, докато е отвеждала децата си до
близката детска градина и доколкото същата заяви, че се е движила в колона с други
автомобили, като се има предвид натоварения трафик в София в пиковите часове /сутрин и
вечер/ най-вероятно тя също не се е движила с превишена скорост. Последното дава повод
на съда да заключи, че не неподходящата скорост на движение на участниците е причина за
настъпилото ПТП, а по-скоро неправилната преценка на пътната обстановка и предприетата
3
от водача на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] маневра на заден ход, без да се е уверил, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, с което си действие същия е нарушил разп. на чл.40,
ал.1 от ЗДвП. Няма данни по делото, в случай, че водачът на л.а. „БМВ“ е нямал достатъчна
видимост към пътя зад превозното средство, същия да е използвал чужда помощ, чрез лице,
което да му сигнализира за опасности на пътя, в т.ч. за идващ по другия път автомобил, с
което си бездействие пък виновния водач е нарушил и разп. на чл.40, ал.2 от ЗДвП.
Същевременно, от доказателствата по делото, не се установява на мястото и по времето на
настъпване на ПТП да са били налице такива пътни условия, които да са налагали от страна
на другия водач – св. В., повишено внимание при движението й по [***] както и че същата е
трябвало да предвиди, че най-неочаквано от улицата вдясно от нея, ще се появи движещ се
на заден ход автомобил, чието движение тя да трябва да избегне, каквито аргументи навежда
в с.з. представителя на ответника. Не се установява по делото, водачът на увредения л.а.
„Мерцедес“ с рег. № [***] – св. В. да е нарушила свои задължения, вменени й по ЗДвП,
поради което съдът приема, че вината за настъпване на процесното ПТП се носи изцяло от
водача на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***] - П., както е удостоверено и в съставения от
участниците в ПТП, двустранен констативен протокол за ПТП от 25.10.2022 г., които
изявления не се опровергават от събраните в хода на настоящото исково производство,
доказателства.
Видно от приетата полица № [***] за застраховка „Каско на МПС“ увреденото при
ПТП на 25.10.2022 г. МПС – „Мерцедес“ с рег. № [***] е бил застрахован за всички
рисковете, със застрахователно покритие „Пълно Каско“, за застрахователна сума от 102 100
лева и с уговорен начин за определяне на застрахователно обезщетение: отстраняване на
щети в официален за марката сервиз, със срок на застраховката от 00:00 ч. на 19.12.2021 г. до
23:59 ч. на 18.12.2022 г. и застрахователна премия от 4061, 54 лв., платима на четири равни
вноски, по 1015,39 лв. с вкл. данък от 2 %. Представената полица е подписана за
застраховател от представител на ищеца [***], а за застрахован от представител на
собственика на автомобила, фирма [***].
След настъпване на ПТП, представител на собственика на увредения автомобил, А.Ц.
е подал до застрахователя по застраховка „Каско“ и настоящ ищец, искане за оценка на
вреди от 26.10.2022 г., по което е образувана Щета № [***] и извършен оглед на МПС, при
който са констатирани неизправностите по МПС и бил изготвен снимков материал
/приложен и по настоящото дело/ - общо 24 бр. снимки.
В съответствие с уговорения по застраховката начин на ликвидиране на щетата,
ремонтът на увредения автомобил бил възложен на официалния за марката „Мерцедес“
сервиз – [***], откъдето издали съответните разходни документи – калкулация-ремонт по
щета № [***]/17.11.2022 г. и фактура № 0[***]/29.11.2022 г. на стойност 4175,54 лв.
С ликвидационен акт № [***]/30.11.2022 г. ищцовото дружество е приключило
образуваната пред него Щета № [***] и е разпоредено да се извърши плащане към
автосервиза на сумата от 4 175, 54 лв., което плащане е направено с преводно нареждане от
4
12.12.2022 г.
От справката от базата – данни на Гаранционен фонд /на л.44/ е видно, че към дата
25.10.2022 г. МПС с рег. № [***] е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ към
[***], с начало на покритието 12.10.2022 г. до 11.10.2023 г.
След плащането на стойността на ремонтните работи към автосервиза, отстранил
щетите по процесния л.а. „Мерцедес“ с рег. № [***], ищецът е встъпил в правата на
удовлетворения собственик и с регресна покана изх. № [***]/19.04.2023 г., получена от
ответника на 20.04.2023 г. е поискал от последния да му възстанови платената сума от
4175,54 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи, но получил отказ от плащане, обективиран в
писмо, изх. № 4758/22.05.2023 г. на ответника.
От заключението на САТЕ, прието без възражения от страните и кредитирано от съда
като обосновано, пълно и компетентно в тази му част, се установява още, че всички описани
от ищеца щети по лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [***] се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 25.10.2022 г. пътно произшествие в гр. София, а
стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил от уврежданията,
определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 2229,14 лв., а по
пазарни цени, съответно стойността на ремонта от официалния сервиз, съгласно издадената
фактура в размер на 4 175, 54 лв. Съобразно установените от в.л. данни за процесния
автомобил – период на експлоатация от 5 г. 8 месеца и 4 дни от датата на първоначалната му
регистрация и пробег от 78 685 км. към датата на приемането му за ремонт в официален
сервиз, и в случай, че не е била изтекла гаранцията на автомобили към тази дата, то
задължително е било ремонтирането му в официален за марката „Мерцедес“ сервиз, какъвто
се явява и [***], извършил фактическия ремонт. По делото е прието, изходящо от [***] изх.
№ 620/22.04.2024 г. удостоверение, с което уведомяват съда, че в електронната база данни на
[***] съществува автомобил с рег. № [***], съответстващ на автомобил с идентификационен
номер [***], марка „Мерцедес Бенц“, модел „GLE 500 4MATIC“, който е бил в заводска
гаранция до 21.02.2019 г. Следователно по делото се установява, че процесното МПС е било
в гаранционен срок, изискващ задължителното му ремонтиране в официален сервиз.
Независимо от това, ищецът е предприел увеличение на предявения иск само до размера на
средната пазарна цена, установена по делото от вещото лице или за сумата от 2 244,14 лв.
По делото няма никакви основания, нито доказателства, които да водят до извод, че
ищеца претендира от ответника да му възстанови щети, на стойност по-висока от
действителната стойност на вредите към датата на ПТП, още по-малко щети, получени от
друго събитие и при друг механизъм.
Горния извод на съда се подкрепя и от приетото без възражения от страните
заключение по изслушаната САТЕ.
Преценени в съвкупност приетите по делото доказателства – писмени и гласни, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по лек автомобил „Мерцедес Бенц“, модел „GLE 500 4MATIC, с рег. №
[***] имуществени вреди са в пряка причинна връзка с установеното и описано по-горе
5
противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ Х-4“ с рег. № [***], същите са настъпили
по описания в ДКП за ПТП от 25.10.2022 г. начин, като не се установява виновно поведение
на другия водач, т.е. липсва съпричиняване.
От правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования
и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по
чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди
деликта. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски за определянето му– чл. 411 от КЗ. Действителният размер на
щетите съобразно заключението по изслушаната САТЕ е 4175,54 лв., т.е. фактурната цена на
ремонтите работи, извършени от официалния сервиз, но ищеца претендира в настоящото
производство за възстановяване от ответника сумата от 2229, 14 лв., представляваща
стойността за възстановяване на увредения автомобил, по средни пазарни цени.
Доколкото установения в производството действителен размер на щетите е по-висок от
претендираното за плащане от ищеца-застраховател обезщетение, то правото на регрес на
ищеца макар възникнало за цялата сума от 4175,54 лв., ще следва да се уважи до предявения
размер от 2 229,14 лв., с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен до
увеличения по реда на чл.214 ГПК размер от 2 229,14 лв. и до този размер ще следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
Съгласно чл. 412, ал. 3 вр. ал. 1 ЗК застрахователят по „Гражданска отговорност“
изпада в забава в 30 дни от представянето на всички доказателства по регресната претенция
на застрахователя по имуществена застраховка.
В процесния случай ищецът е поканил ответника с писмо с изх. № [***]/19.04.2023 г.
6
по описа на ЗД [***] (л.45), получено на 20.04.2023 г., видно от приетата товарителница на
л.48. В приложената по делото Регресна покана относно Щета № [***]/26.10.2022 г., ищецът
е приложил към същата всички изискуеми за претенцията документи /посочени подробно в
пункт от 1-12/, като няма данни, а и не се твърди обратното, ответника да е изплатил
обезщетението в 30- дневния срок след получаването на поканата. Напротив, налице е отказ
от изплащане /на л.67/, който отказ е бил мотивиран с липса на установено безспорно
виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, които
възражения не са валидно заявени в производството, предвид липсата на подаден в срок
отговор по чл.131 от ГПК. В настоящото производство, от приетите доказателства,
безспорно се установи, че вина за процесното ПТП носи единствено водача на л.а. „БМВ Х-
4“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, доколкото същия
с поведението си като водач на посочения автомобил е нарушил чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП и с
тези си действия е причинил настъпването на ПТП на 25.10.2022 г., при което е увредил л.а.
„Мерцедес GLE 500“ с рег. № [***], застрахован при ищеца по имуществена застраховка
„Каско на МПС“. Предвид това, съдът приема, че ответника неоснователно и необосновано
е постановил отказ от изплащане на претендираното от ищеца регресно застрахователно
обезщетение и съответно е изпаднал в забава по отношение на същото, считано от
23.05.2023 г., когато е изтекъл срока по чл.412, ал.3 от КЗ. Следователно на ищеца следва да
се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва за претендирания от ищеца
период от 23.05.2023 г. до 21.07.2023 г. (датата, предхождаща предявяването на исковата
молба), върху установената като дължима главница от 2229,14 лв., което съдът определя, на
осн. чл. 162 ГПК, в размер на 44,93 лв., до който размер иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД е бил
увеличен от ищеца в с.з. от 16.05.2024 г. Искът като основателен в заявения размер ще
следва да се уважи също изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищецът.
Ищецът е направил разноски и представил Списък по чл.80 от ГПК, съгласно който
същите възлизат в общ размер от 494,77 лв., от които 139,77 лв. за държавна такса; 300 лв. за
депозит за съдебно-автотехническа експертиза; 50,00 лв. – за възнаграждение на свидетел и
5,00 лв. за СУ, а предвид че е представляван от юрисконсулт има право и на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК сторените от ищеца разноски от общо 594,77 лв. ще следва
да се възложат изцяло в отговорност на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление гр. София, [***] да
заплати на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на управление [***], следните суми:
7
- на осн. чл. 411 от КЗ – 2229,14 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по щета, образувана при ищеца под № [***]/26.10.2023 г. за обезщетяване на
вредите, причинени на л.а. „Мерцедес GLE 500“ с рег. № [***] при ПТП от 25.10.2023 г., в
гр. София, настъпило в резултат на виновно противоправно поведение на водач на л.а. „БМВ
Х-4“, с рег. № [***], чиято гражданска отговорност е била застрахована при [***], ведно със
законната лихва върху тази сума от 24.07.2023 г. до окончателното изплащане, както и
15,00 лв. ликвидационни разноски.
- на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 44,39 лв., представляваща обезщетение за забава при
плащането на главницата от 2229,14 лв., в размер на законната лихва, дължимо за периода от
23.05.2023 г. до 21.07.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление гр. София, [***] да заплати на [***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление [***], сумата от 594,77 лв., представляваща сторени от ищеца съдебни разноски
в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8