Р Е Ш Е Н И Е
№108
гр. Велико Търново, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Илиан Благоев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10064 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен,
чрез директора си, е обжалвал решение №28 от 27.01.2021 г., постановено по АНД
№1834/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно. Оплакванията
на касатора, доколкото може да се извлече от съдържанието на касационната
жалба, са, че решението е неправилно като постановено в нарушение на закона с
оглед неправилното му прилагане – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Релевира се в жалбата, че обратно на констатираното от съда, в
обстоятелствената част на отмененото наказателно постановление се съдържа
достатъчно информация досежно релевантното за ангажирането на отговорността на
ответника по касация, като се касае до пасивно поведение. Според касатора е
достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредби, касаещи работното време и
почивките от страна на съответен водач на съответното предприятие, когато то е
в резултат на действие или бездействие на неговия работодател. След като
Общностното право не разписва определен начин, по който да се изпълни
предписаното в него, не може да се изисква това да стори наказващият орган,
както очевидно неправилно според касатора е приел съда. Провеждането на
инструктаж не представлявало осъществяване на контрол по смисъла на приложима
според касатора Общностна разпоредба. Всъщност, поддържа се, че за
съставомерността на нарушението е от значение по какъв начин водачът,
който е работник на превозвача,
изпълнява неговите нареждания във връзка с транспорта. Настоява се, че
превозвачът /ответникът по касация/ не бил предоставил доказателства за редовно
и надлежно инструктиране на водачите по спазването на правилата за почивки и за
проверки за осигуряването на съблюдаването им.
Ответникът по касация, „Алекс ОК“ ЕООД – Велико Търново, не е изразил
становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за правилност на
въззивното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателно
постановление №35-0000790 от 22.10.2020 година на директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Плевен, с което на ответника по касация търговското дружество
„Алекс ОК“ ЕООД – Велико Търново е наложена имуществена санкция в размер от
1000 лв. за нарушаване на чл.10, §2, изречение първо от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година
за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО)
№ 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета /Регламента за лаконичност/ във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП и на
основание чл.104, ал.1 от ЗАвП.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и показанията на изслушаните свидетели е
приел от фактическа страна, че според обстоятелствената част на постановлението
на 24.09.2020 година около 16,20 часа в град Велико Търновов промишлената зона
при извършена комплексна проверка на ответника „Алекс ОК“ ЕООД, което дружество
притежава лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници
под №0684, валиден до 31.12.2025 година е констатирано, че дружеството –
превозвач не е организирало работата на водача Н.В.по такъв начин, че да бъдат
спазени изискванията на Глава Втора от Регламента. Прието е в тези обстоятелствени
части, че водачът е извършил превоз на пътници по редовен маршрут В.Търново –
Русе, Свищов – В.Търново на 8.11.2019 г. с МПС с №В 3325 РМ, което е установено
от пътен лист и 2 броя маршрутни разписания, като не е ползвал почивка по
времче на работа от поне 45 минути след период на управление от 4,5 часа, тъй
като бил фиксиран период на управление от 5,24 часа и закъснение от 54 минути.
Именно поради тази неползвана от водача почивка, АНО е приел, че привозвачът не
е изпълнил императивното си задължение да организира така работата на
конкретния водач, което задължение е разписано в разпоредбата на чл.10, §2 от
Регламента. Според показанията на разпитаните от съда свидетели /които са
служители на касатора/ констатираното нарушение се изразявало в това, че
превозвачът не е организирал контрол върху ползването на дневните почивки и
допуснал извършването на процесния превоз, без водача да има възможност да
реализира необходимата почивка.
От правна страна съдът е приел, че са налице съществени нарушения на
императивни процесуални разпоредби от страна на ответника, което е довело до
формална незаконосъобразност на процесното пред него наказателно постановление,
което е нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е изложил, че липсва
описание но конкретни действия или дейности, които е следвало ответникът по
касация да предприеме и непредприемането на които да сочи на неизпълнение на
задължение за организиране и контрол на дейността на водачите при
осъществяването на превоза на пътници. По тази причина е прието в решението, че
всъщност липсва отразяване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, а е недопустимо по пътя на тълкуването или чрез формиране на
предположение да се приема наличие на фактически обстоятелства, които да имат
значение за предмета на доказване, като посоченият пропуск е неотстраним по
реда и при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Извън горните правни изводи съдът е приел и несъставомерност на
претендираното нарушение. Приел е, че е съставомерно само неспазването на
чл.10, §2 от Регламента, а в случая не се касае до надлежно инструктиране на
водачите и извършване на редовни проверки на Регламента, тъй като липсва такава
констатация. Съдът е мотивирал и, че от приложената като доказателство разпечатка
от ДК на водача за процесната дата се установява, че е водача не е ползвал
почивка по време на работа от поне 45 минути след период за управление от 4
часа и половина, но за осъществяване на състава на нарушението не е достатъчно само това нарушение от страна
на водача, а следва да се установи, че то е
следствие в резултат на неосъществяване на дължимо поведени от страна на
превозвача, като последното не е установено надлежно по делото, при тежест за
доказване, лежаща върху касатора.
Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му.
Извън верните изводи на районният съд досежно формалната закон
съобразност на процесното пред него наказателно постановление, за които
приложима е хипотезата на чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, следва да се
отбележи и, че не е налице хипотетичното неспазването от страна на ответника по
касация на разпоредбата на чл.10, §2 от Регламента на плоскостта на отразеното
в обстоятелствената част от постановлението, според което водачът Велинов не е
почивал по време на работа поне 45 минути през определен период от време.
Административнонаказателният състав на чл.104, ал.1 от ЗАвП гласи
следното: „Превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време
и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и
товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена
санкция 1000 лв.“. Очевидно разпоредбата на чл.10, §2 от Регламента не
регламентира работното време и почивката на водачите, тъй като има предвид
спазването на далеч по-широки задължения, посочени в Регламент (ЕИО) № 3821/85
и Глава Втора. Следователно, при
твърдение в обстоятелствената част, че превозвачът не е осигурил спазване на
разпоредбите на Регламента с оглед липса на почивка след шофиране от 4 и1/2
часа, то следва да се приеме, че се твърди, че съставомерно е неосигуряването
на спазването на разпоредбата на чл.7 от Регламента. Тази Общностна и пряко
приложима норма в своята цялост гласи следното: “ След период на управление от четири часа и
половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45
минути, освен ако не ползва почивка. Тази почивка по време на работа може да
бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от
почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са
разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да
бъдат спазени.“. Видно е от структурата и, че изискването за ползване на
почивка от поне 45 минути не е единственото императивно изискване, като е
налице и алтернативното изискване да се ползва почивка от поне 15 минути,
последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути в едно с
кумулативното изискване двете почивки по втората хипотеза на нормата да са
разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да
бъдат спазени. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че водачът Н.В.не е спазил
посоченото алтернативно изискване на нормата на чл.7 от Регламента, поради
което не може да се поддържа и, че е налице съставомерност на нарушението по
чл.104, ал.1 от ЗАвП във връзка с неосигуряване от страна на ответника по
касация на изпълнението на разпоредбата на чл.7 от Регламента от страна на
посочения в НП водач.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски на ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №28 от 27.01.2021 г.,
постановено по АНД №1834/2020 г. по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.