Решение по дело №1153/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260046
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20204340101153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                      РЕШЕНИЕ     

                                            

                               гр. Троян, 05.04..2021 год.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянски районен съд, втори граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия  Иванова  гр. дело № 1153  по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 1153/2020 г. по искова молба предявена от  АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от И.Е.П.– Изпълнителен директор,  пълномощник адвокат И.Х.С., с  правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 03.01.2020 г. между "Амиго лизинг" ЕАД чрез своя клон в гр. П., като лизингодател и З.И.З. с ЕГН  **********, като лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг № 12002167/00001 от 03.01.2020 г. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „***", рама ***, изключителна собственост на "Амиго лизинг" ЕАД.

Излага се, че ищеца-лизингодател „Амиго лизинг" ЕАД е изпълнил задълженията си по договора, а ответникът лизингополучател З.И.З. с ЕГН  ********** е неизправна страна по Договор за финансов лизинг № 12002167/00001 от 03.01.2020 г., поради неплащане на предвидените лизингови вноски, за които са издадени фактури, подробно описани в исковата молба.

Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 786/2020г. по описа на Районен съд гр.Троян, за сумата 4 273.91  - четири хиляди двеста седемдесет и три лева и деветдесет и една  стотинки, представляваща главница по Договор за финансов лизинг № 12002167/00001 от 03.01.2020 г. с лизингодател „Амиго лизинг" ЕАД и лизингополучател З.И.З. с ЕГН  **********, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В предвидения по реда на чл.131 от ГПК срок ответникът, не е представил отговор на ИМ, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания. За  последиците от неупражняване на права, същият е уведомен с разпореждане на съдията-докладчик по делото.

В съдебно заседание, за редовно призования ищец  не се явява представител и не се представлява. В депозирана по делото молба вх.№260851 от 12.03.2021г. на ТРС, ищецът, чрез упълномощения си защитник адв. И.С. от САК  прави искане по отношение на ответника да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът, р.пр. не се явява и не се представлява в съдебно заседание, не изразява становище по иска и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

От  приложеното на л.88 от делото доказателство е видно, че на ответникът е изпратено съобщение, с което е връчен препис от исковата молба и доказателствата и в съобщението изрично са посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание. Съобщението е получено лично от ответника.

В определения от съда едномесечен срок не е подаден писмен отговор, не е взето становище по иска, не е направено възражение и не са посочени доказателства.  Съгласно разпоредбата на чл. 238 ал.1 от ГПК, ищецът има възможност да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, като същият се е възползвал от това си право, което искане е обективирано в молба вх.№260851 от 12.03.2021г. на ТРС.

С оглед на изложеното съдът счита,  че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства и намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният  иск  бъде уважен.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.422. ал.1 от ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният  иск се явява доказан по основание и размер, поради което и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

 Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. ВКС „….присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, което предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение…..”.

Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство                                       

 Предвид горното съдът 

 

                      Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от И.Е.П.– Изпълнителен директор, че З.И.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на  АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от И.Е.П.– Изпълнителен директор,  сумата 4 273.91  - четири хиляди двеста седемдесет и три лева и деветдесет и една  стотинки, представляваща главница по Договор за финансов лизинг № 12002167/00001 от 03.01.2020 г. с лизингодател „Амиго лизинг" ЕАД и лизингополучател З.И.З. с ЕГН  **********, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №260020 от 02.10.2020г., постановена по ч.гр.д.№786/2020г. на ТРС.

ОСЪЖДА З.И.З., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на АМИГО ЛИЗИНГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от И.Е.П.– Изпълнителен директор разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер на 85.48 – осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки - за платена държавна такса, както и  сторените в  настоящото производство разноски в размер на 85.48 – осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки - за платена държавна такса.

          РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

          Препис от същото да се приложи по ч.гр.д №786/20г. на ТРС.

 

                                                                Районен съдия: