№ 101
гр. Ямбол, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500070 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. Д. А. от
гр.******** чрез пълномощника й адв.С., АК-Ямбол против решение № 659/20.12.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 2756/2022 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е
предоставил на бащата И.И.А. упражняването на родителските права по отношение на
детето А.И.А.; определено е местоживеенето на детето в дома му в гр.****, обл.***, ул.***
**, а на майката Г. Д. А. се определя режим на лични контакти с детето, като и същата се
осъжда да заплаща месечна издръжка и издръжка за минало време. Решението в тази част се
счита за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуални правила, при
противоречие с материалния закон и необосновано.
Иска се отмяна на този акт в обжалваната част и постановяване на ново решение, с
което упражняването на родителските права за малолетното дете А.И.А. бъде предоставено
на майката Г. Д. А., определяне местоживеенето на детето в дома на майката в гр.****,
ул.*****№ **; определяне режим на лични отношения на бащата с детето А.И.А., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца от 10 часа до 18,00 в събота, и от 10
часа до 18,00 в неделя, без преспиване; да бъде осъден бащата И. А. да заплаща месечна
издръжка занапред на малолетното дете А.И.А. чрез майката в качеството й на законен
представител на детето в размер на 250 лв. платима до 5 /пето/ число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на постановяване на съдебното решение; да бъде осъден бащата И.
А. да заплати месечна издръжка за минало време на малолетното дете А.И.А. чрез майката в
качеството й на законен представител на детето в размер на 250 лв., считано 20.07.2021 г. до
1
20.07.2022 г. - период, в който с ответника са били разделени и майката самостоятелно е
отглеждала детето.
Счита се, че в производството пред първа инстанция съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуални правила като не е изпълнил задължението си да изслуша
родителите при наличие на спор за определяне на родителски права и мерки за лични
контакти. От събраните по делото доказателства съдът безспорно е приел, че по отношение
на детето А.И. е налице родителско отчуждение, което е породено от отношението на
бащата към майката, изразяващо се в целогодишно възпрепятстване на общуването между
майка и дъщеря. Това ограничаване на контактите между майката и детето рефлектира върху
психическото и емоционално състояние на детето, като се засяга и основното право на всяко
дете, а и негова естествена потребност да общува и с двамата си родители. В същото време
съдът е преценил, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет.
Съдът е постановил неправилно решение базирано основно на обстоятелството, че към
настоящият момент детето се отглежда от бащата И.И. и емоционалната връзка между
детето и майката е била прекъсната. Изводите на първоинстанционния съд са изцяло
неправилни и в противоречие с установената съдебна практика и по отношение на приетото
като укоримо и не в интерес на детето поведение на майката, заминавайки да работи сезонно
на морето. Съдът е пропуснал да обсъди и анализира доказателствата относно възрастта и
пола на детето, напротив - игнорирал ги е от доказателствената съвкупност и е постановил
неправилно решението си в противоречие с ППВС № 1/1974 г., както и неправилно и без
наличието на никакви доказателства в тази насока съдът е приел за установено, че бащата
разполага с необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на детето.
В законоустановения срок ответникът по делото И.И.А. чрез пълномощника си
адв.П. Н. от СлАК е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и
обосновано се желае да бъде потвърдено. Излагат се подробни съображения за това, че
съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по
делото пред първата инстанция доказателства. В настоящия случай се касае за дете на 4
години, който факт сам по себе си изключва твърдяното като допуснато от съда нарушение –
неизслушване на детето, камо ли същото да се определя като съществено такова. Не
отговаря на истината твърдението в жалбата, че констатираното отчуждение между майката
и детето се дължало на „целогодишно възпрепятстване на общуването" между тях от страна
на бащата. Напротив - въпреки опитите на бащата да предразположи детето да се среща с
майката (макар и последната изключително рядко да е търсила срещи с детето), именно
дългото отсъствие на последната от гр.***** е основната причина за така настъпилото
отчуждаване. Изцяло невярно е и твърдението в жалбата, според което се наложило
въззивницата да издирва къде живее бащата с цел да осъществи контакт с детето –
въззиваемият дори и за ден не е променял местоживеенето си, което винаги е било в
гр.***** и заедно с детето. Правилно първостепенният съд е счел и приел, че поведението
на майката е укоримо и във всички случаи пряко интересите на детето, тъй като в случая не
2
се касае за оказвана помощ от трети лица, а за цялостно, денонощно и изключително дълго
по време поверяване на грижите на дето на трето лице. Бащата е родителят, който е
демонстрирал и проявявал всички необходими ежедневни грижи, от които е имало нужда
детето, като еднолично е осъществявал и неговото възпитание. Установено е от
доказателствата по делото, че бащата притежава добри битови условия за отглеждане на
детето, както и работи на постоянен трудов договор, докато майката не може да представи
постоянни доходи и възможност да осигурява и разполага с месечно необходимите средства
за нормални жилищно-битови условия за отглеждане на детето.
Отделно от изложеното, в началото на м. март 2023 г. въззивамият е узнал, че
ищцата е осъществила и поддържа извънбрачна връзка с друг мъж, с когото живеят заедно в
с. Чубра, община Сунгурларе, област Бургас и е бременна, допълнително очертава
фактическа невъзможност малолетното дете А. да бъде поставено в по-добри условия при
майката отколкото при бащата.
В съдебно заседание страните, редовно призовани се явяват лично и с
пълномощниците си като поддържат съответните становища по въззивната жалба и отговора
по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
С необжалваната част на решение № 659/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№
2756/2022 г., ЯРС е прекратил на основание чл.49 ал.1 от СК брака между И. К. А. от
гр.***** и Г. Д. А. от гр.******** поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, без да се произнася по въпроса за вината.
За да постанови предоставяне на бащата упражняването на родителските права по
отношение на роденото от брака дете А., род. на 20.08.2019 г., районният съд е приел, че
установеният начин на живот на детето при бащата, както и изложеното в социалния доклад
за прекъснатата емоционална връзка между майката и детето, налага предоставяне
родителските права на бащата. При определяне режима на лични контакти на майката с
3
детето, първоинстанционния съд е имал предвид, че са налице признаци на родителско
отчуждение, като бащата възпрепятства срещите на майката с детето, предвид което в
интерес на детето е определен режим на лични отношения, при който времето да е
ограничено до часове на деня, в присъствието на определено лице и при осъществяване на
лични отношения на определено място.
С оглед оплакванията във въззивната жалба за допуснати от районния съд
процесуални нарушения, въззивният съд констатира, че такива са налице и ги отстрани като
изслуша родителите предвид разпоредбата на чл.59 ал.6 изр.1 от ГПК и вещо лице с оглед
данните за родителско отчуждение на основание чл.59 ал.6 изр.2 от СК, както и бе назначен
и изготвен нов социален доклад.
В съдебно заседание пред въззивния съд и двамата родители Г. Д. А. и И. К. А.
заявиха, че желаят да упражняват родителските права по отношение на детето А. и всеки от
тях счита, че ще полага по-добри грижи. Въззивницата А. иска детето да живее при нея, не
се е отказала от него, а въззиваемия А. счита, че има по-добри родителски и възпитателски
качества от майката. А. се грижел за детето от 2022 г., а майката в случаите, когато идва е
само с полиция и плаши детето, то от своя страна познава майка си, но не я иска. Майката се
оженила за друг мъж и А. не искал да даде детето да се отглежда в чуждо семейство от друг
мъж.
В изготвения социален доклад от Д „СП“ Ямбол, социалните работници след като
са осъществили среща с двамата родители излагат, че и майката, и бащата са показали
емоционална привързаност към детето, демонстрирали интерес и загриженост към
проблемите на неговото развитие, заявили желание за в бъдеще да оказват нужната помощ и
емоционална подкрепа на детето.
Пред въззивния съд бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-психологична
експертиза, по която вещото лице Д. Й. е работила с детето А., съобразявайки се с
обстоятелството, че то не знае български език, а бащата, в чието присъствие е било
интервюирано, е превеждал. Вещото лице е отбелязало, че няма съмнения, че бащата
превеждал добросъвестно и подходящо за възрастта на дъщеря си въпросите и задачите на
психолога към детето, както и отговорите на детето към психолога. Вещото лице е
направило забележка, че това общуване е опосредено и по такъв начин е налице пречка за
създаване на доверителна връзка между вещото лице - психолог и детето А..
Предвид резултатите от психологическите интервюта с родителите, от
психологичните въпросници, социалния доклад и др. доказателства по делото, извода на
вещото лице е, че родителите показват наличие на недостатъчен родителски капацитет и у
бащата, и у майката на малолетната А., доколкото същите не могат да постигнат
споразумение да отглеждат детето в среда без стрес - това не е сегашната среда, в която
другия родител, в случая майката Г. А. е отхвърлен, изтрит, „умрял" / ако се верни
твърденията на майката, че бащата казал на детето, че е умряла/. Вещото лице потвърждава,
че при детето е налице родителско отчуждение от нейната майка, което е предизвикано от
бащата в неговото желание да покаже обич към детето и да го обгрижва във всичко, да го
4
предпазва, да споделя бащинска закрила и близост. Дори в превод от страна на бащата,
отговорът на детето, че не желае да отиде при майка си, защото я е оставила и се оженила за
друг мъж, са неестествени за речника на едно толкова малко дете. По природните и
психичните закони за толкова малко дете и двамата родители са значими фигури в живота, то
се идентифицира и има нужда от тях. Не е характерно дете на 4-5 годишна възраст да
говори, че майката го е изоставила и се е оженила за друг, освен ако не е чувало тези изрази
от възрастните преди това. В същото време наблюденията на вещото лице са, че малката А.
не се притеснява да показва майка си на видеоклипа от рождения си ден за втората година,
което означава, че момиченцето не я отхвърля напълно, а дори с гордост я посочва.
Според вещото лице поведението и на двамата родители по отношение на детето
им е неправилно. Бащата въпреки декларираните най-добри намерения да предпази дъщеря
си от травма, че е изоставена, не е казал на детето А., че то има братче, което е родено от
майката в другото й семейство - точно с такива действия съзнателно или подсъзнателно
отчуждава дъщеря си от родната й майка. От друга страна, в случай, че детето е разстроено
и не желае да види майката, когато тя отива при него в дните за лични контакти, ролята на
любящия баща не е да се подчинява на нежеланието на детето, а да го успокои и насърчи
чрез разговори и обяснения да общува с майка си. Аргументите, че детето на искало да
отиде при майка си, защото тя идвала винаги с полиция и правела скандали, са по-скоро
оправдания чрез детето. Двама възрастни и добронамерени родители, които се стремят към
спокойно израстване на детето им, следва да могат да общуват цивилизовано и да се
спогодят в негова полза, а не да се обвиняват и оправдават своите действия и емоции с
детето си.
При тези установени обстоятелства от вещото лице, неговите препоръки са бащата
да разговаря с детето и да го насърчи да има нормални срещи с майката в дните за лични
контакти. Съответно, майката следва да се въздържа от постоянно присъствие на полиция
при срещите й с детето, включително в случай на ограничение от бащата на срещата й с
детето. По този начин у малолетното дете ще се изгради и закрепи условна връзка, при която
образът и личността на майката ще се свързва с неприятни преживявания и принуда,
доколкото присъствието на полиция, струпване на хора и скандали се преживява
застрашаващо от малко дете.
Съдът кредитира изводите на вещото лице психолог и приема експертизата за
обективно изготвена, съобразно събрания доказателствен материал и осъществени срещи с
родителите.
Въззивният съд след като изпълни императивните процесуални действия
съобразно разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК и въз основа на събраните в настоящата
инстанция доказателства намира за правилни изводите на районния съд относно
предоставяне родителските права по отношение на малолетното дете за упражняване на
неговия баща, както и следващите от това последици, поради което решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Безспорно се установи от заключението на съдебно-психологическата експертиза,
5
че е налице родителско отчуждение на детето А. по отношение на неговата майка, както и
че това родителско отчуждение е създадено от бащата на детето посредством неговото
поведение. Действително причините, включително поведението на родителите, довели до
това състояние са важни, но от решаващо значение е преценката на съда, която следва да
изходи изключително от интересите на детето. Следва да бъдат зачетени чувствата на
детето, следва да бъде отчетено, че ефектът на принуда при изпълнение на друг режим /ако
родителските права бъдат предоставени на майката/ биха се отразили на психо-
емоционалното състояние на детето. В настоящия случай предвид установената от вещото
лице еднаква липса на достатъчен родителски капацитет и от двамата родители, то
основното средство за преодоляване на този проблем – родителско отчуждениеь е промяна
именно в поведението на двамата родители. Правилно районният съд е отчел, че действията
на бащата, с които способства за отчуждаване на детето от майката като не насърчава
срещите между тях, са противоправни и не са в интерес на детето.
Въззивният съд счита, че въззивната жалба против предоставените родителски
права на бащата е неоснователна, както е неоснователно и искането на въззивницата
решението в тази част да бъде променено, като родителските права бъдат предоставени на
нея със съответната промяна в местоживеенето на детето, режима на лични контакти с
другия родител и неговата издръжка. При установените по делото факти, въззивният съд
счита, че за детето ще бъде изключително стресиращо, ако бъде променено установеното от
2022 г. фактическо положение на неговото съвместно съжителство с баща му в жилището на
последния, където то общува освен с баща си и с другите си роднини и приятелски кръг.
Такава промяна и то по принудителен начин чрез съдебно решение, по-скоро би причинила
на детето вреда и не би способствали за възстановяване и укрепване на връзката с майката /в
този смисъл решение № 331/01.11.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г. на 4-то ГО, ВКС/. След като
районният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето
А. на неговия баща И. А., въззивният съд намира и за правилен определения разширен
режим на лични контакти между майката и детето с включен преходен девет месечен период
от време, състоящ се от два подпериода. По този начин са съобразени интереса на детето,
неговото благополучие, както и постановения режим на лични контакти е в насока
възстановяване на отношенията с майката, включително и определените от районния съд на
основание чл.59, ал.8 от СК защитни мерки в тази насока.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно
решение в обжалваната част, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на настоящото производство, въззиваемият има право на разноски,
такива е поискал, но не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени
доказателства разноски да са сторени.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 659/20.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 2756/2022
г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е предоставил на бащата И.И.А.
упражняването на родителските права по отношение на детето А.И.А.; определено е
местоживеенето на детето в дома му в гр.****, обл.***, ул.*** **, а на майката Г. Д. А. се
определя режим на лични контакти с детето, като и същата се осъжда да заплаща месечна
издръжка и издръжка за минало време.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7