Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2662 26.06.2019
година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина
Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19192 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против Н.В.Й.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 30.03.2015 г. между ответника и трето лице –
кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски
заем № …, при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 1107 лева,
платима ведно с добавка, представляваща печалба на кредитора, в срок до
20.10.2015 г., на 6 вноски.
С
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г.,
вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с
получаване на приложенията към ИМ в хода на процеса.
Поради липсата
на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 7677/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 13702/2018 г. по описа на ПРС,
XVII гр. състав, за следните суми: 789,42
лева – главница; 58,67 лева –
договорна лихва за периода 20.05.2015 г. – 20.10.2015 г.; 253,70 лева – обезщетение за забава за периода 21.05.2015 г. –
07.08.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 23.08.2018 г. до погасяването. Била връчена
редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им.
Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения особен представител, е подал
отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Нямало доказателства
за обявена предсрочна изискуемост на заема /следва да се има предвид, че сумите
както в зап., така и в настоящото пр., се претендират с оглед настъпил падеж, а
не като предсрочно изискуеми/.
Ответницата не била уведомена лично за извършената цесия, съобщаването чрез
особен представител не следвало да се зачита, като прехвърленото вземане не
било индивидуализирано, съотв. – липсвал предмет на цесията. Релевира се
възражение за изтекла погасителна давност, предвид периодичността на платежите.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 13702/2018 г. на ПРС, XVII гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По
същество:
Ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване възникване на вземанията и
техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски заем между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, сключен
на 30.03.2015 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и
интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума,
която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието
на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по
основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди,
както и правомерността на начисляването им; включително наличие на предпоставки
за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи
наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. Валидно
прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за
цесията от цедента. В негова тежест е и да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона
погасителна давност.
Ответникът следва да
проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват,
унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои
твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки
от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни.
По делото не се
установява наличие на твърдяното правоотношение по договор за потребителски
заем от дата 30.03.2015 г. Представен е такъв от различна дата – 28.03.2015 г., който обаче не удостоверява наличие
на облигационна обвързаност със сочения в ИМ начален момент. Доколкото става
дума за основен индивидуализиращ белег, който не се установява, исковете се
явяват неоснователни и недоказани. Страните биха могли да встъпват в множество
различни правоотношения, поради което и моментът на възникване определя
основанието на иска.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, док. не бяха ангажирани за договор от
30.03.2015 г.
Съдът не би могъл да уважи
претенциите на база договор от друга дата, тъй като би излязъл извън диспозитивното
начало. Процесуалният закон ограничава правомощията при произнасяне по
съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да
се произнесе - само до заявеното искане, т.е. съобразно
заявения, на основата на конкретни
фактически обстоятелства, петитум. Предметът на спора се определя от ищеца
и от търсената от него защита. Произнасяне по искане, различно от въведеното,
би обусловило недопустимост на съдебния акт.
Касае се за липса на пълно
и главно доказване на съществен елемент на правоотношението. По правилата на
чл. 154 ГПК, това води до неблагоприятен за ищеца изход.
С оглед изложеното,
обсъждане на останалите предпоставки за основателност, респ. възражения на
ответника, се явява безпредметно.
По отговорността
за разноски:
Принципно се
дължат на ответника, но няма доказателства за сторени такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* против Н.В.Й., ЕГН **********
обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между
страните дължимостта от страна на Й. на следните суми: 789,42 лева – главница; 58,67 лева – договорна лихва за периода
20.05.2015 г. – 20.10.2015 г.; 253,70 лева – обезщетение за забава за периода
21.05.2015 г. – 07.08.2018 г., дължими по договор за кредит № …. между Й. и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК ********* с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
10.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда - 23.08.2018 г. до
погасяването, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 7677/27.08.2018 г. по ч.гр.д. № 13702/2018 г. по описа на ПРС,
XVII гр. състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП