Присъда по дело №1182/2021 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ ПО НОХД № 1182/20ХХХХг. по описа на МРС
Подсъдимият В. ОЛГ. СЛ. е обвинен в това, че на неустановена дата в
периода от 05.06.2020 год. до 15.06.2020 год. в гр.Монтана, област Монтана,
ул.Арда № 2 като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, се съвкупил с ЦВ. В. ЕФТ. на 13
год. от гр.Монтана, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152
НК – престъпление по чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият С. се признава за виновен, като при условията на чл.371,
т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и вещите лица.
Служебният защитник адв.С.П. от МАК, назначен в рамките на ДП,
изразява съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички свидетелски
показания и експертното заключение от ДП. Защитникът адв.С.П. от МАК,
пледира за определяне на наказание „обществено порицание”.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Подс.В. ОЛГ. СЛ. живее на адрес гр.Монтана, ул.Арда № 2 със
семейството си - майка - св.ОЛГА С.А МАТЕЕВА и баща - св.П. В. П.. По
данни от РУО -Монтана той е ученик в 12 клас неприсъствено обучение, но
според вещите лица, изпълнили комплексната психиатрично-психологична
експертиза /КППЕ/, той е неграмотен.
Св.ЦВ. В. ЕФТ. живеела до средата на 2020 год. в гр.Монтана,
ул.Оборище № 26. Нейна майка е св.В. ЕФТ. Н..
Св.Е. и подс.С. се познавали от преди 2019 год. и поддържали
приятелски отношения. От началото на месец юни 2020 год. двамата имали
полови контакти със съгласието на Е..
През месец юни 2020 год. св.Е. се преместила да живее в едно
домакинство с подс.С., след като разбрала, че е бременна. Първоначално
св.В.Н. не била съгласна двамата да живеят на съпружески начала, но
впоследствие се съгласила.
На 31.07.20ХХХХ год. св.Е. посетила личния си лекар – св. д-р
КОРНЕЛИЯ ЦВЕТКОВА и поискала направление за гинеколог, като
1

пояснила, че е бременна. Св.Е. посещавала по време на бременността си св. д-
р НИКОЛА АНДРЕЕВ акушер - гинеколог, според когото тя е забременяла в
периода от 05.06.2020 год. до 15.06.2020 год.
И Е. и подс.СЛАВЕИКОВ казали, че са имали няколко полови
сношения и преди забременяването, но не уточнили дати, поради което
обвинението е приело датата на първото деяние, вероятната дата на
забременяване.
На ХХХХ.02.20ХХХХ год. св.Е. родила момче в МБАЛ Д-р Стамен
Илиев АД, като потвърдила, че баща е подс.С.. Поради не навършване на
пълнолетие към датата на раждането подс.С. не припознал детето, но двамата
с Е. и членовете на семейството му го отглеждали, отглеждат и го
понастоящем.
Поради обстоятелството, че към датата на извършване на деянието
подс.С. не бил навършил 18 год. в рамките на ДП е назначена и изготвена
комплексна съдебно – психиатрична - психологична експертиза /КСППЕ/.
Според вещите лица РОСИЦА ИВАНОВА, НИКОЛАЙ ДОНЧЕВ и
ИНА ИВАНОВА, В. ОЛГ. СЛ. имал - ІQ-65 - в границите на лека умствена
изостаналост, но разбирал свойство и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си, към периода 01.01.2020 год. – 15.06.2020 год. бил
психически годен да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни обяснения за тях, не установили данни извършеното деяние
да е извършено поради лекомислие или увлечение.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.С. за деяние по чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от
НК, е доказано по несъмнен начин независимо, че подс.С. даде съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 от НПК относно показанията на всички свидетели и
заключение по ДП. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1,
чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото
подсъдимия направи самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът
одобри съгласието направено при условията на чл.371, т.1 от НПК защото
действията по разследването в хода на досъдебното производство са
извършени при условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.С.
имайки предвид фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно е
квалифицирано по смисъла на чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият В. ОЛГ. СЛ. е осъществил от обективна и субективна
2

страна престъпния състав на чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК:
- на неустановена дата в периода от 05.06.2020г. до 15.06.2020г. в
гр.Монтана, област Монтана, ул.Арда № 2, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, се
съвкупил с ЦВ. В. ЕФТ. на 13 год. от гр.Монтана, като извършеното не
съставлява престъпление по чл.152 НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.С. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено съзнание у подс.С.
за това, че не върши нещо нередно, заради обичайте на етноса, към който
принадлежи.
За извършеното от подс.С. престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – пробация, чрез
налагане на пробационните мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по
настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА в периодичност
два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от
влизане в сила на настоящата присъда и привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размерът на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с
ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК. Пробационните мерки и срока им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото, личността на подсъдимия и
конкретната обществена опасност на процесното деяние. Съдът не наложи
други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от
обстоятелствата по делото и обвинението. Съдът счита, че не са налице данни
за налагане и на друга пробационна мярка, а задължителните са достатъчни
като отговарящи на установената степен на опасност на конкретното деяние и
личността на подс.С., който не е осъждан. Наказанието бе определено при
следните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – съдействие
за разкриване на обективната истина, тежко семейно и социално положение –
дете в многодетно и социално слабо семейство – общо осем деца са, в което
няма подходяща семейна и битова среда, младата му възраст с присъщите й
слаби волеви задръжки и неуравновесеност, като С. вече дори е баща на
осеммесечно дете независимо от младата си възраст, навършил 18 години на
ХХХХ.ХХ.20ХХХХг., добри характеристични данни, спрямо подс.С. до
настоящия момент не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Съдът
намери, че са налице условията на чл.55 НК и затова приложи чл.58а, ал.4 от
НК извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Макар и да са
налице и условията на чл.58а, ал.1 от НК, по – благоприятния закон в случая е
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК при налични многобройни
3

посочени по горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Дори съдът да бе
наложил при условията на чл.54 НК най–лекото наказание лишаване от
свобода по чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, намалено с една трета,
наказанието като размер определено съгласно чл.58а, ал.1 НК щеше да бъде
по-тежко от наложеното при условията на чл.55 НК – наказанието лишаване
от свобода за срок от законно възможния минимум след намаляването му с
една трета – една година и четири месеца е по–тежко от наказанието –
“пробация”, независимо от вида и срока на наложените пробационни мерки. С
наложеното по вид наказание, съдът намира, че ще се постигнат целите по
чл.60 НК, респ. е съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК съобразявайки
конкретната обществена опасност на конкретното процесно деяние.
Наказание „обществено порицание”, според настоящия съд, няма да е
съобразено с целите по чл.60 от НК, със степента обществена опасност на
деянието и няма да е съответно на престъплението съгласно чл.35, ал.3 от НК.
Съдът не приложи чл.61 от НК, тъй като не са налице условията за това
имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието по
чл.151, ал.1 от НК.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия В. ОЛГ. СЛ. да заплати по сметка на ОД МВР -
Монтана сумата 819 /осемстотин и деветнадесет/ лева деловодни разноски –
възнаграждения и разноски по изготвена КСППЕ.
ОСЪЖДА подсъдимия В. О. С. да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

Номер на акта:	6
Дата:	25 ноември 2021 г. (в сила от 11 декември 2021 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20211630201182
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1182/2021 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите