№ 70
гр. , 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № ************* по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 – чл. 541 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във връзка с чл. 19 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Производството по делото е образувано по молба на Д. Г. П. с ЕГН **********,
притежаващ л.с. № *************, изд.от М.С. на 06.10.2021 г., със съдебен адрес: гр.С., ул.
„А.“ № 42, ет. 3, чрез адв.И.А.. В молбата молителят твърди, че при раждането му бил
записан с името Д. Г. П.. Твърди, че родителите му се разделили веднага след раждането.
Твърди, че бил на осем месеца, когато баща му го изоставил и заминал за чужбина. Твърди,
че той и майка му останали в Р.Б.. Твърди, че единствено майка му, както баба му и дядо му
се грижили за него и го отгледали. Твърди, че към настоящия момент продължавали да
живеят в едно домакинство. Твърди, че още от училище го възприемали с фамилното име
„Д.“. Твърди, че с тази фамилия бил познат сред близки, познати, приятели и колеги, както в
Б., така и в чужбина. Твърди, че несъответствието между неговото фамилно име и това на
майка му, им създавало много проблеми, както от административен, така и от битов
характер, защото нищо в имената им не подсказвало, че имат родствена връзка, а още по-
малко че са майка и син. Твърди, че това и ред други неудобства наложило да поиска по
съдебен ред официална промяна във фамилното му име. Твърди, че в тази връзка, с промяна
на фамилното му име, искал да изрази уважението и почитта си към дядо си и баба си, които
го отгледали и възпитали. В молбата молителят твърди, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗГР - ако
при семейни, етнически или религиозни традиции на родителите налагат друго, то закона
допуска тези промени. В молбата молителят твърди, че с така записаното име му се
нарушавало човешкото право, да се даде фамилно име според българските семейни и
религиозни традиции, като същевременно се спазват разпоредбите на българското
1
законодателство. Твърди, че с това име бил известен в обществото и в журналистическите
среди, в които работи и прилага доказателства в тази насока. В молбата молителят твърди,
че съображенията му за исканата промяна във фамилното му име в никакъв счучай не били
проява на неуважение към рождената му фамилия или незачитане на българските закони, а
единствено и само с цел избягване на трудностите, които му създавало различието във
фамилните имена и отдаване на почит и уважение към хората, които го отгледали.
Молителят моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна на фамилното му
име от „П.“ на „Д.“.
В проведеното съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата, като сочи, че са налице важни обстоятелства, които
обуславят исканата промяна на фамилното му име.
Р.С.П., първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приети по делото писмени доказателства: Паспорт на молителя;
Свидетелство за съдимост на молителя; Публикации на молителя в медии; Актове за
раждане на майката на молителя и свидетелства за свето къщение на близки роднини;
Удостоверение за раждане /дубликат/ издадено на 11.02.2015 г. от град С. 09 район
„Л.“ С.О., е че молителя носи лично, бащино и фамилно име „Д. Г. П.”.
От разпита на свидетеля Д.Р., се установява, че познава Д. от близо 20 г, по-точно от
3-ти клас, когато станали съученици. От тогава до сега се представял като Д. Д.. В
обществото бил известен със същата фамилия Д.. В работата, която работи като журналист,
се подписвал със същата тази фамилия. Всички приятели, всички съученици още тогава
използвали тази фамилия Д.. Лично познава майка му, леля му, вуйчо му, дядо му и баба му.
Всички били с фамилия Д.. И статиите във вестниците подписвал с фамилия Д. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
съображения:
Молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
І. По характера на съдебното производство.
Предметът на производството е установяване наличието на предпоставки,
обуславящи допустимост на промяна на вписано в регистъра на населението обстоятелство -
името на личността. В обществен интерес е стабилност и достоверност на отразените в този
регистър данни, поради което именно и за допускане промяната е необходимо и достатъчно
да се установи, че съществува значимо от гледна точка на обществото обстоятелство,
обуславящо пренебрегване на стабилността досежно вписаните в регистъра данни. Ето
защо, съдът счита, че производството по промяна на името е охранително по своя характер.
По изложените съображения решението по чл. 19 от ЗГР е израз не на правосъдната
компетентност на съда (като охранителен акт решението не се издава в името на народа –
арг. от чл. 118 от КРБ), а на предвидената в чл. 2, in fine от ГПК компетентност да оказва
2
съдействие при упражняването на лични права. Сега действащият закон не установява
особени изисквания за производството, поради което съдът приема, че искането следва да се
разгледа при общите правила на охранителното производство – чл. 530 – чл. 541 от ГПК,
съгласно които производството се развива едностранно - с участието на молителя и съда.
Няма пречка обаче, макар и при липса на изрична правна норма, даваща право на участие на
прокуратурата при този вид дела, т.е. при разглеждането на молбите по чл. 19 от ЗГР, в
производството да вземе участие и прокурор. Този извод съдът прави по арг. на чл. 537, ал.
3 от ГПК, според който за защита на обществения интерес, законодателят е предвидил
правомощие на прокуратурата да иска отмяна на издадения акт, когато той е постановен в
нарушение на закона. След като е предвидена възможност прокурорът да може да иска
отмяна на вече издаден охранителен акт, то по аргумент на по - силното основание, няма
пречка да вземе участие и в самия процес по издаването му, в който да изложи
съображенията си във връзка с него. В тази връзка настоящия съдебен състав следва да
отбележи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР - „Промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това”. В случая молителя е поискал с молбата си промяна на
фамилното си име, като е сезирал с молбата си Р.С.П.. След като за местната подсъдност не
се следи служебно, а тя се определя от волята на молителя, той единствен може да прецени
кой родово компетентен съд да сезира. Веднъж сезирал определен родово компетентен съд
обаче, молителят не разполага с предвидена в закона процесуална възможност да поиска
прекратяване на производството и изпращане на делото на друг съд. В тази хипотеза,
първоначално сезираният съд също не разполага с процесуална възможност да прекрати
производството и да го изпрати на друг родово компетентен съд. В този смисъл е
определение № *** от 16.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 197/2009 г., III г. о., ГК, -
задължително за настоящия съд, в което е прието, че установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК
подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно
приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.
119, ал. 1 и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК - тя не е условие за издаване на искания акт. В случая
не се твърди, а не се и установява по делото собственото, бащиното и фамилното име на
молителя да са осмиващи, опозоряващи и обществено неприемливи, с оглед на което
произнасянето на настоящия съдебен състав е ограничено до това налице ли са „важни”
обстоятелства, които да обуславят допускане на исканата промяна, което е предмет на
установяване и доказване в настоящото съдебно производство. В закона не са посочени
какви обстоятелства следва да се преценяват като „важни”, за да са основание за промяна на
името, т.е. липсва легална дефиниция на това понятие. Законодателят е предоставил на съда
във всеки конкретен случай да преценява, дали изложените пред него доводи за направеното
искане за промяна на име представляват „важни” такива по смисъла на закона. В тази връзка
следва да се съобразят и решенията на ВКС по чл. 290 от ГПК и с които се цели
преодоляване на противоречивата практика на съдилищата и точното прилагане на закона
по отношение на това какво се влага под „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1
3
от ЗГР. В решение № ******** г. по гр. дело № ******** г. на ІІІ ГО на ВКС, решение №
680 от 11.01.2011 г. по гр. дело № ******* г. на ІV ГО на ВКС и решение № *** от
22.10.2010 г. по гр. дело № ****** г. на ІІІ ГО на ВКС, изрично е посочено, че значимостта
на обстоятелствата следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се
имат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Настоящият съдебен състав счита, че в случая, при преценка
на доказателствата по делото в тяхната съвкупност се установи наличие на „важни” по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР обстоятелства, които обосновават исканата от молителя
промяна на носеното от него фамилно име.
ІІ. По молбата с правна квалификация чл. 19 от ЗГР.
Според чл. 19, ал. 1 и ал.2 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име
се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на някоя от посочените по - горе предпоставки, каквато в случая съдът намира, че е
налице. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в т.ч. и да
индивидуализира личността при участието й в социалния живот. Правото на име е
субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените,
свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически то е уредено с императивни
правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което
възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК
ред /в този смисъл е решение № *** от 29.04.2004 г. по гр. д. № ***/2003 г., ІІ г. о. на ВКС/.
Законодателят определя името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино
и фамилно, като всяка от тези части се използва при различни условия на социално
общуване. В тази връзка и законът установява различни критерии за формиране на
различните части на името - пълна свобода при подбора на собственото име, през
вариантите за фамилно име, до стриктно указани правила за съдържанието на бащиното име.
В случая се иска промяна на фамилното име на молителя от „П.“, което да бъде
променено на „Д.“. От представените по делото официални свидетелстващи документи
/Копие от акт за раждане; Свидетелство за съдимост/, доказващи с обвързваща съда
материална доказателствена сила, че фактите предмет на изявление на органа, са се
осъществили така, както е посочено в него - чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 540 от ГПК, се
установява, че понастоящем молителя фигурира в регистрите на населението с лично име
„Д.”, бащино име „Г.” и с фамилно име „П.”, противното не се установи по делото. От
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че в обществото, при условията
на ежедневното му професионално и социално общуване, молителя в професионалните си
живот и контакти е използвал и е известен с фамилно име „Д.”. С оглед горното, може да се
направи извод, че молителя Д. Г. П., търпи неудобство от факта, че в регистрите за
4
населението и в обществото, при условията на социално общуване е индивидуализиран с
различни имена. Като се има предвид това, а и че името е и право на лицето, призвано да
отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано реално за
идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му контакти извън
рамките на последното, където именно намира приложение, то в конкретният случай се
установява, че провеждането на възложената от закона идентификационна функция създава
и емоционален дискомфорт у молителя Д. Г. П. и е породило реален риск от засягане
процеса на социалната и професионалната му адаптация. С оглед доказаното по безспорен
начин, че молителя Д. Г. П. в действителност се идентифицира с фамилно име „Д.”, а не със
сегашното си фамилно име, съдът прави извод, че са налице “важни обстоятелства” по
смисъла на чл. 19 от ЗГР обуславящи промяна на фамилното име на молителя.
Ето защо съдът намира, че за молителя е налице законен интерес да бъде променено
фамилното име на молителя от „П.” на „Д.”. Налице са важни обстоятелства по смисъла на
чл. 19 от ЗГР, които са направили лично и обществено неудобно за него носенето на името в
частта, в която се иска промяна.
С оглед на изложеното молбата следва да се уважи, като се допусне исканата промяна
на фамилното име на молителя.
Предвид гореизложеното, Р.С.П., първи състав
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на лицето Д. Г. П. с ЕГН **********,
като в документите му за самоличност и в актовите книги, вместо фамилно име „П.“, следва
да бъде вписано фамилно име „Д.“, като занапред (ex nunc), имената на молителя Д. Г. П.
с ЕГН **********, следва да се четат: Д. Г. Д. с ЕГН **********.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от решението да се изпрати служебно на общинската
администрация по постоянния адрес на лицето за отбелязване в актовете за гражданско
състояние, копие от същото да се изпрати на Териториално звено “Г.” – С.О. р-н „Л.”, за
вписване на промененото име, както и на съответната служба “Б.С.” за сведение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5