Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 02.02.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Елка Цигуларова и в присъствието на  прокурора………………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 1995/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 134-ЗЗ/27.08.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Т.Г.Х., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Срещу постановлението е подадена жалба от Т.Х., която е допустима като подадена в законоустановения срок. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично и с упълномощен представител.

Ответникът по жалбата е редовно призован, явява се упълномощен представител, който поддържа НП.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.04.2020г., около 17.20ч., жалб.Х. бил седнал на пейка в района на бул.“Липник“ и зад бл.“Глинка“ за да изконсумира хранителни продукти, които закупил в предходен момент от време. Поради това не си бил сложил намиращата се в него предпазна маска. Същевременно и след консумиране на храната от жалбоподателя, св.Г.Г. /пол. служител във Второ РУ – ОДМВР – Русе/  извършил проверка на Х. и му обяснил, че ще му състави АУАН за неспазване забраната въведена със от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на МЗ, изм. и доп. Със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на МЗ а именно, че пребивава на открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, което и сторили съставяйки на жалбоподателя АУАН с бл.№334772/15.04.2020г., връчен на място на жалб.Х.. Въз основа на него е издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Безспорно жалб.Х. формално е осъществил от обективна страна състава на нарушението, но АНО не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. По делото безспорно е установено, че се касае за инцидентен случай. Нарушението от този вид било установено за първи път, по делото не е доказано т.н. струпване на множество лица за продължителен период от време, а е извършено от едно лице, което с оглед консумиране на храна и към момента на извършване на проверката е било без поставена предпазна маска.

Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по чл.209А от ЗЗ, налице е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм. наказание, което дори и в неговия минимален размер от 300лв. е прекалено завишено /в рамките на 1/2 минимална работна заплата за страната/ и не може да изиграе в случая превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП.

По делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се претендират разноски в размер на 300 лв., но по време на провеждане на с.з. на 08.12.2020г., адв. Д. представи единствено пълномощно и списък за разноските, като едва в 13,57ч. и с молба вх.№27357/08.12.2020г. /след разглеждане на делото и обявяването му за решение/ е депозирал договор за правна защита и пълномощно, в което е вписана процесната и претендирана сума от 300лв., като същевременно в с.з. от страна на упълномощения юрисконсулт на АНО постъпи своевременно възражения относно претендираните от адв.Д. разноски. Поради това, съдът намира, че следва да остави без уважение за присъждане на претендираните от страна на жалбоподателя разноски по това производство с правно основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.  

По гореизложените мотиви, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 134-ЗЗ/27.08.2020г., издадено от Директор на ОДМВР-гр.Русе, против Т.Г.Х., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.209А от Закон за здравето /ЗЗ/ е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

ОСТАВЯ без уважение претенцията за присъждане на разноски в размер на 300 лв. за процесуално представителтво от адв.В.Д. на жалб.Т.Х. по настоящото производство.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                           

        

Районен съдия :