№ 4235
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110164004 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 във
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Й. М.
М. срещу ЮЛ за признаването за нищожна като противоречаща на закона и на
добрите нрави на чл. 27 от договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г., сключен между страните, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5 лв., частичен иск от 2552.17 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022г., ведно със законната лихва от 22.11.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 26.05.2022 г. е сключен договор
за потребителски кредит № ******* за сумата от 900 лв. при уговорен ГПР от
42,58%, лихвен процент в размер на 36%. В чл. 17, ал.1 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант,
отговарящ на условията по ОУ, или с банкова гаранция. С чл. 27 страните
уговорили, че при неизпълнение на задължението по чл. 17 от договора,
заемателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на кредита, като
според договора страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното
обезпечение причинява вреди на кредитора в сочените размери. Неустойката
се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като на ищеца
е начислена такава заради непредоставено обезпечение. Ищецът поддържа, че
клаузата за неустойка е нищожна, като навежда доводи за нарушение на чл.
10, ал.1, вр. чл. 22 ЗПК, а именно неспазване на законоустановената форма.
Сочи допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е
разписана методиката за формиране на ГПР и не е ясно как е формиран
същият. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е грешен, а действителният
такъв надвишава установения минимум в чл. 19, ал.4 ЗПК. Сочи, че
1
неспазването на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК води до
недействителност на целия договор. Поддържа, че посочването на ГПР, който
не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузата е нищожна и поради
противоречието й с добрите нрави, доколкото неизпълнението на
задължението по чл. 17, ал.1 от договора не е свързано пряко с причинени
вреди. Поддържа, че клаузата за неустойка води и до заобикаляне на закона,
доколкото с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение, освен
лихвата, и се стига до недопустимо кумулиране. Навежда доводи за
неравноправност на оспорената клауза, като последната не е индивидуално
уговорена. Сочи още, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, което води до нищожност на целия договор. Поддържа, че
клаузите в договора са неясни и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици, което води до нищожност на целия договор. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа исковата молба, и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Посочва се, че в случая нямало
начисляване и събиране на неустойка, като процесната клауза била валидна.
Посочва, че нямало законово изискване относно размера на неустойката. Не
била налице изначална невъзможност да се осигури обезпечение. Моли съда
да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу Й. М. М. с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 877.75 лв., представляваща
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 19.04.2024 г. до окончателното изплащане.
В насрещната искова молба се поддържа, че на 26.05.2022 г. между ЮЛ и
Й. М. М. бил сключен договор за потребителски кредит № *******, в резултат
на който на ответника му бил предоставена сумата от 900 лв. Съгласно
договора за кредит размерът на възнаградителната лихва бил 36 % на година.
Ответникът бил извършил плащания на 21.06.2022 г. в размер на 165.11 лв., на
26.07.2022 г. в размер на 165.11 лв., на 11.08.2022 г. в размер на 166 лв. и на
17.11.2022 г. в размер на 397 лв. С предявената искова молба се обявявал
кредита за предсрочно изискуем. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа насрещната исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Й. М. М. е подала отговор на насрещната
исковата молба, в която, че исковете били частично основателни. Прави
възражение за нищожност на целия договор. Ответницата била заплатила
сумата от 893.22 лв. и насрещния иск се явявал основателен за сумата от 6.78
лв. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на
насрещната исковата молба
2
С определение от 28.10.2024 г. постановено по настоящото дело е върната
насрещната искова молба предявена от ЮЛ срещу Й. М. М., в частта, в която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД с искане за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 376.52 лв.
представляваща възнаградителна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че е между ЮЛ и Й. М. М. бил сключен договор за
потребителски кредит № ******* от 26.05.2022 г., в резултат на който на Й. М.
М. й била предоставена сумата от 900 лв. Горното се установява и от
представения договор за потребителски кредит № ******* от 26.05.2022 г.,
съгласно който на ищеца е предоставена сумата от 900 лв., със срок на
връщане от 24 месеца, при месечен лихвен процент 36 %, годишен процент на
разходите на заема 42.58 %. Съгласно чл. 17 от договора е предвидено, че
потребителят следвало в три дневен срок от сключване на договора да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД, което лице следва да отговаря
на условията по ОУ или банкова гаранция. В чл. 27 от договор е предвидено,
че ако потребителят не изпълнел своето задължение посочено в чл. 17, същият
дължал неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не било представено обезпечение. В чл. 17, ал .2
е посочени, че в случай на настъпване на дължимост на неустойката,
потребителят щял да заплаща периодично начислената неустойка заедно с
всяка погасителна вноска.
По делото е представен погасителен към договор за потребителски
кредит № ******* от 26.05.2022 г., от който е видно, че в общия размер на
вноските се начислява и месечна вноска за неустойка, поради което месечната
вноска е в размер на 165.11 лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит, както и ОУ на договора за
потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията
между ЮЛ и потребителите.
От представената разписка за извършено плащане от 26.05.2022 г. се
установява, че ищцата е получила от ответника сумата от 900 лв., като за
основание е посочено усвоен кредит № *******.
Съгласно представените три броя разписки за извършени плащания се
установява, че ищцата е била направила плащания по процесния договор на
21.06.2022 г. в размер на 165.11 лв., на 11.08.2022 г. в размер на 166 лв., както и
на 17.11.2022 г. в размер на 397 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява,
че общата сума, изплатена по договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г. е в размер на 893.22 лв. Вещото лице е посочило, че с
извършените плащания от 893.22 лв. били погасени главница в размер на
22.25 лв., възнаградителна лихва в размер на 133.89 лв., неустойка в размер на
663.60 лв., наказателна лихва в размер на 3.48 лв., такса за уведомяване в
размер на 10 лв., такса посещение в размер на 30 лв., такса СМС в размер на
30 лв. Съгласно заключението размерът на ГПК с включено неустойката
възлиза на 44.92 %. Вещото лице е посочило, че размерът на непогасената
главница бил 877.75 лв., а размерът на непогасената възнаградителна лихва
3
бил 376.55 лв.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит №
******* от 26.05.2022 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и
не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 23.11.2022 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски кредит № ******* от 26.05.2022 г., сключен при действието
на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по
силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 900 лв. за
срок от 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 42.58 %, годишен
лихвен процент /ГЛП/ 36 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
4
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 27 от процесния
договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до нищожност
поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на
поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част
от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие,
свързано с относително определени правни норми, при приложението на
които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи
цени; неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота;
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг; се цели недобросъвестна конкуренция; използва се
монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.
В процесния случай между страните е безспорно наличието на неустоечни
клаузи, още повече, че горното се установява както и от събрание писмени
доказателства в т. ч. договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит и погасителен план. Съгласно уговорено
в чл. 27 от процесния договор, че в случай на неизпълнение на задължението
по договора /осигуряване на поръчител или банкова гаранция / на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на в размер на 0.9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не било
представено обезпечение, която се разсрочвала на равни части, като всяка част
била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска
била 165.11 лв., т. е. съгласно предвидената разпоредба се предвижда
задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок
на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по договора. Такава уговорка
се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
5
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се
вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите
нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009
г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се
заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо. С оглед на горното разпоредбата на чл. 27
от процесния договор се явява нищожнa, поради което предявеният иск следва
да бъде уважен.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД от ЮЛ срещу Й. М. М. с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 877.75 лв., представляваща
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба 19.04.2024 г. до окончателното изплащане,
настоящият състав намира следното.
Както беше посочено по – горе по делото е несъмнено установено, че на
26.05.2022 г. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при
действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010
г., в сила от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от
закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от
900 лв. за срок от 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/42.58 %,
годишен лихвен процент /ГЛП/ 36 %. Процесният договор е сключен в
писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона
съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК. Процесната сума е била предоставена на Й. М.
М. от ищеца по насрещния иск, което е видно от разписка за извършено
плащане от 26.05.2022 г. и от съдебно-счетоводната експертиза, което
обстоятелство не се и оспорва от ответника по насрещния иск. Съгласно
представеното от заключение по съдебно-счетоводната експертиза били
извършени плащания по договора в размер на 893.22 лв., с която сума били
погасени главница в размер на 22.25 лв., възнаградителна лихва в размер на
6
133.89 лв., неустойка в размер на 663.60 лв., наказателна лихва в размер на
3.48 лв., такса за уведомяване в размер на 10 лв., такса посещение в размер на
30 лв., такса СМС в размер на 30 лв.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 27 от процесния
договор неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание
чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези
клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 42.58 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, още повече, че с
включването му размерът на ГПР е различен от посочения в договора, поради
което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги
или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
7
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази
недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД,
съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на
сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да
се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.
55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя,
предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК – в този
смисъл решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г. и
решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.
В случая между страните по делото е налице договор за потребителски
кредит, по който съгласно приетите по делото доказателства т. ч. и съдебно-
счетоводна експертиза на ответника по насрещния иск му е била предоставена
сумата по процесния договор за кредит. В случая с оглед на изложените по-
горе мотиви е установена недействителност на договора, поради което в
производството по предявения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД следва да
бъде присъдена само чистата стойност на кредита, без дължимите лихви и
други разходи. В случая от съдебно-счетоводната експертиза съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че били извършени плащания по
договора в размер на 893.22 лв., с която сума били погасени главница в размер
на 22.25 лв., възнаградителна лихва в размер на 133.89 лв., неустойка в размер
на 663.60 лв., наказателна лихва в размер на 3.48 лв., такса за уведомяване в
размер на 10 лв., такса посещение в размер на 30 лв., такса СМС в размер на
30 лв. Същевременно съдът приема, че кредиторът не би могъл да осъществи
прихващане на изпълнението с несъществуващите задължения за неустойка,
такси и възнаградителна лихва, наказателна лихва поради което със
заплатените от ответника по насрещния иск суми в общ размер на 893.22 лв. е
възможно погасяване само на валидно възникналите задължения за главница.
С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 6.78 лв., и следва да бъде уважен в
този размер, а в останалата част до пълния предявен размер от 877.75 лв.
искът следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Й. М.
М. срещу ЮЛ за осъждане на ЮЛ да заплати на Й. М. М. сумата от 5 лв.,
частичен иск от 2552.17 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит № ******* от 26.05.2022г., ведно със
законната лихва от 22.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
8
настоящият състав намира следното. В случая ищецът се позовават на
изначална липса на основание на ответника да получи описаните сумата,
която се формира от неустойка по договора, която е специфичен белег на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато
още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие процесния договор
за нищожен, като и че с извършените плащания от страна на Й. М. М. е
можело да се погаси единствено главница по договора, като дори след
извършеното прихващане е останала дължима главница в размер на 6.78 лв. В
случая, доколкото по делото не се установяват недължимо платена суми по
договора за потребителски кредит № ******* от 26.05.2022 г., а дори има и
незаплатена главница, то предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството,
като страната претендира сумата в размер на 100 лв. заплатена държавна
такса, 200 лв. депозит за вещо лице, както и 1800 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора на страната следва да се присъди
сумата от 2038.67 лв. При този изход на спора на ответника не се дължат
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
разноски, като страната претендира сумата от 550 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по предявения осъдителен иск. Настоящият състав на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото
намира за основателно възражението на Й. М. М. за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК в производство, поради което намалява
същото до 400 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва
да се присъдят и направените и претендирани в настоящото исково
производство разноски, като страната претендира сумата от 50 лв. заплатена
държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице и 400 лв. адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната неоснователност на исковата претенция
на страната следва да се присъди сумата от 5.02 лв. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ответникът има право на разноски, като страната претендира сумата
от 349.91 лв., /доколкото съдът съобрази вече, че с определение от12.03.2025 г.
по реда на чл. 248 от ГПК е присъдил на Й. М. М. разноски в размер на сумата
150.09 лв./. С оглед изхода на спора на Й. М. М. следва да се присъди сумата
от 347.20 лв.
9
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от Й. М. М., ЕГН
******** с адрес в *************, срещу ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, клаузата на чл. 27 от договор за потребителски кредит № ******* от
26.05.2022 г., сключен между Й. М. М. срещу ЮЛ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в
************* срещу ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление **********, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за
осъждането на ЮЛ да заплати на Й. М. М., сумата от 5 лв., частичен иск от
2552.17 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит № ******* от 26.05.2022г., ведно със законната лихва
от 22.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в *************,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 2038.67 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в *************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в *************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, по
предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД, сумата от 6.78 лв., представляваща представляваща главница по
договор за потребителски кредит № ******* от 26.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 19.04.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница над уважения размер от 6.78 лв., до пълния претендиран размер от
877.75 лв., ведно със законна лихва от 19.04.2024 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в *************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 5.02 лв., представляваща
разноски в исковото производство по предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на Й. М. М., ЕГН ******** с адрес в *************,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 347.20 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11