МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 27 от 07.07.2020 г.
по НОХД № 15 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд –
Стара Загора
Обвинението против подсъдимия В.М.И., ЕГН ********** е в това, че на 14.09.2017 г. на АМ “Тракия”, км 188+200, в
района на гр. Чирпан, обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с рег. № СН 1059 АМ е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, “Водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътно превозното средство, което управляват” и чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП, “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението”, в резултат на които нарушения
по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ж.
*** –
престъпление по чл.343, ал.1, б. "в", вр.
чл.342, ал.1 от НК.
В
проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване становищата
на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК
подсъдимият И. и защитника му направиха искане за разглеждане на делото
по реда на Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа
делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият И. направи изявление, с което призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на
съда да индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при наличието само на
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства в минимален размер, а
именно –2
години, което след приложение на императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една
трета и да бъде наложено в размер на една година и четири месеца. Пледира за
приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието лишаване
от свобода за срок от три години. Предлага
подсъдимият И. на основание чл.343г, вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок равен на
наказанието лишаване от свобода.
Частните
обвинители Г.Г.К. /съпруга на починалия А.К./, действаща лично и като майка и
законен представител на малолетния Ж.А.К., С.В.К. /майка на починалия А.К./ и В.Ж.К.
/брат на починалия А.К./ и поверениците им адвокат Ц.В. от САК и адвокат
М.А. *** поддържат обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора. Частният
обвинител Ж.Д.К. /баща на починалия А.К./ не се явява в съдебно заседание, но е
представляван от поверениците си адв.В. и адв. А.. Поверениците развиват
съображения за доказаност на обвинението по несъмнен начин от
направеното от подсъдимият И. самопризнание, подкрепено от доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство и пледират за осъдителна присъда. Пледират за
определяне на наказание лишаване от свобода над средния размер предвиден в
закона / 4 години/, което да се редуцира с 1/3 с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание. Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода адвокат В. взема становище, че не следва да се прилага чл.66, ал.1
от НК, а да се постанови ефективното му изтърпяване. По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС, предлагат на съда да бъде определено в размера
на наказанието лишаване от свобода.
Защитника на
подсъдимия И. – адв. И.М. от АК - Враца, в хода на съдебните прения не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Моли съдът да приеме, че
се касае за случайно деяние и да го оправдае. Алтернативно, ако бъде признат за
виновен - моли за минимално наказание, с оглед
наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, което
да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното самопризнание. Пледира за
приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието лишаване
от свобода. По отношение на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, счита, че са налице условията да се лиши от това право за 1
година и 6 месеца.
Подсъдимият В.И. в съдебно заседание изрази искреното си
разкаяние за извършеното деяние и за причинения тежък резултат. В хода на
съдебните прения поддържа пледоарията на защитника си.
В последната
си дума моли съдът да се произнесе с минимална присъда.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият В.М.И.
е роден на *** ***, обл. Пловдив,
български гражданин, с висше образование, женен, работи като лекар в „***“, неосъждан. Подсъдимият
И. бил правоспособен водач, категория „В АМ“, като притежавал валидно СУМПС № *********,
издадено на 18.09.2015 г. , валидно до 18.09.2025 г.
На 14.09.2017 г. вечерта, около
20.50 часа, подсъдимият И. ***. Движил се
по автомагистрала „Тракия“ в посока от запад на изток, управлявайки
личния си лек автомобил “Фолксваген Пасат“
с рег. № СН 1059 АМ. Заедно с него на предна дясна седалка се возила съпругата
му - свидетелката Д. - И..
На 14.09.2017 г. по автомагистрала
„Тракия“, в посока запад-изток се движил влекач „Ивеко Магирус 440ЕТ“ с рег. №
У 7090 АК, с прикачено към него полуремарке „Кьогел СН24“, с рег. № У 5369 ЕЕ,
собственост на „***“ ЕООД - Ямбол и управляван от пострадалият А.Ж.К., на 45 години, от гр. Ямбол, с 27 годишен
стаж като шофьор, правоспособен водач, притежаващ
категории А, В, С, Д, Т и М .
Пострадалият А.Ж.К. превозвал стомана за
армиране на стоманобетонни конструкции, натоварена от гр. Перник за гр. Бургас,
с купувач „***“ АД.
Около 20.55 часа, на км 188+200,
след загуба на контрол над управлението, товарния автомобил, управляван от
пострадалия А.К., се ударил в разделителните мантинели от ляво на пътното платно и
продължил движението си между тях до установяване в покой в посочения участък,
където останал с пуснати аварийни светлини. В резултат на удара превозваният от
него товар и отломки от МПС-то се разпилели по цялото пътно платно и в двете
посоки на движение. Резервоарът на влекача бил спукан и от него изтичала нафта,
която се разляла в платното за движение в посока гр. Стара Загора.
По това време, в същият участък и
същата посока на движение -запад-изток, преминавал свидетелят Б.С.Б., който управлявал цистерна, състояща се от влекач
с ремарке, като превозвал битум от гр. Солун за гр. Карнобат. След него се
движил колегата му - свидетелят П.П.Т., който управлявал товарен автомобил със същият
товар и направление. Свидетелят Б. забелязал първо разпиления товар в лентата за
насрещно движение, а впоследствие и катастрофиралия камион по средата на
магистралата, установен между разделителните мантинели. Свързал се с колегата
си - свидетеля Т. по радиостанция и двамата решили да окажат помощ и съдействие на водача - пострадалия
А.Ж.К..
За целта спрели управляваните от тях
товарни автомобили в аварийната /крайна дясна/ лента, като пуснали аварийни
светлини и буркани, светещи в
предупредителен жълт цвят, които се въртели за привличане на внимание,
сигнализиране и предупреждение, и били пригодени към управляваните от тях
товарни автомобили, предвид опасния товар, който превозвали. Товарният
автомобил, управляван от свидетеля Т. бил спрян успоредно на управлявания от пострадалия К. товарен
автомобил, а пред него била спряна цистерната, управлявана от свидетеля Б..
Свидетелите Т. и Б. отишли до пострадалия К.
и след като се уверили, че същият бил добре, се заели с обезопасяването на
района. Свидетелят Т. взел от камиона си предупредителен триъгълник и прожектор, облякъл
светлоотразителна жилетка и започнал да предупреждава за разпиления товар по
платното автомобилите, движещи се в посока изток-запад /към гр. София/. Предвид
излива на нафта върху платното и опасния товар, който превозвали, свидетелят Т. изместил двете цистерни
на около 100 метра от местопроизшествието, в посока изток.
Свидетелят Б. и пострадалият К. също облекли светлоотразителни
жилетки и започнали да предупреждават за опасност движещите се автомобили в
посока запад-изток, чрез подаване на светлинни сигнали. Двамата застанали
успоредно един на друг, като свидетелят Б. бил в крайна дясна аварийна лента и подавал
предупредителен сигнал с фенерчето на мобилния си телефон, а пострадалият К. застанал
в крайна лява лента до смачканата разделителна мантинела, предупреждавал колите
да спират, като подавал сигнал с фенерче, което държал в дясната си ръка. За
предупреждение за внимание и опасност поставили и светлоотразителен триъгълник
на около 60 м западно от катастрофиралия камион.
Междувременно били подадени
множество сигнали / 12 сигнала, първият
от които в 20.55 ч./ на телефон 112 за самокатастрофирал влекач с ремарке и
разпилян товар в пътното платно в посока „изток-запад“. Некоректно съобщена информация относно
местопроизшествието и платното за движение, забавила пристигането на екипите на
АПИ, РСБПЗН, ОД на МВР - Стара Загора.
Свидетелят З.Г., служител на „Автомагистрали“ ЕАД, който бил
дежурен в този часови интервал, след сигнал на телефон 112, получил съобщение от дежурния служител на Областно
пътно управление - Стара Загора за възникналия инцидент със самокатастрофиралия
тежкотоварен автомобил и разпиления товар по платното и незабавно се отправил
към местопроизшествието.
Когато достигнал до
местопроизшествието свидетелят Г. спрял управлявания от него служебен автомобил в
дясната аварийна лента в платното за движение в посока изток, успоредно на
катастрофиралия камион, като го оставил с пусната сигнална лампа, светеща в
оранжев предупредителен цвят. Поставеният по-рано светлоотразителен триъгълник
в платното за движение запад-изток липсвал към този момент.
Свидетелят Г. провел разговор със свидетеля Т., който го информирал за инцидента и посочил
пострадалия като водач на камиона, който в този момент обезопасявал района,
като носил светлоотразителна жилетка и подавал светлинен сигнал на идващите
автомобили.
В този момент от запад се задал
управлявания от подсъдимия И. лек автомобил “Фолксваген Пасат“, който се движил със скорост 90 км/ч. в крайна лява лента, на светлината на
автомобилни фарове, на къси светлини, който въпреки множеството светлини,
предупреждаващи за повишено внимание, не реагирал и не намалял скоростта си на
движение.
Пострадалият К., който се намирал до
южната разделителна мантинела, предприел активни действия по сигнализиране на
произшествието с енергично ръкомахане и подаване на светлинен сигнал с
фенерчето, което носел, като същевременно навлязъл на платното за движение на
автомагистралата, на около 0,80м в изпреварващата лента, при което бил ударен
от л.а. “Фолксваген Пасат“, управляван от подсъдимия И..
Въпреки, че имал техническа
възможност да забележи пешеходеца – пострадалият К., който бил облечен със
светлоотразителна жилетка, на разстояние около 100 - 105 м пред автомобила, по
субективни причини, подсъдимият И. го е възприел едва в момента, в който
пострадалият К. навлязъл на платното за движение, като в този момент автомобила
му бил на около 32,42 м преди мястото на удара. При удара, който настъпил в
предна лява част на л.а. “Фолксваген Пасат“ се счупило предното стъкло, а
тялото на пострадалия се повдигнало над височината на автомобила, претърколило
се по тавана, счупвайки задното стъкло, достигайки до задния капак на
автомобила, където паднало на асфалта зад него и останало да лежи безжизнено на
пътното платно. Лекият автомобил, управляван от подсъдимия И. се установил в
крайно положение на около 51 метра от мястото на първия контакт с пострадалия К..
Произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, при ясно и сухо време, на прав и равнинен участък от АМ “Тракия“,
на пътно платно, покрито с гладко асфалтово покритие, без неравности, при
намалена видимост, на изкуствена светлина, при движение през нощта на
светлината на автомобилните фарове.
Очевидци на произшествието станали
свидетелите Б., Т. и Г., като свидетелят Б. незабавно подал сигнал на телефон 112,
съобщавайки за прегазен човек. Сигналът за възникналият инцидент бил подаден на
телефон 112 в 21.52 часа.
Непосредствено след инцидента на
място пристигнали екип на РСБПЗН и полицейски екип от РУ - Чирпан - свидетелите
Р.К. и Т.С. и започнали да обезопасяват района.
Пристигналият екип на ЦСМП
констатирал смъртта на пострадалият А.Ж.К..
На местопроизшествието пристигнали и
свидетелите З.З. - младши автоконтрольор и Х. и Т. - младши автоконтрольори при
сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора, които тествали подсъдимия И. за
наркотични вещества с техническо средство,
което отчело отрицателен резултат. На местопроизшествието пристигнала и дежурно
следствена група, която извършила оглед на местопроизшествието.
В хода на ДП е назначена тройната
автотехническа експертиза, изпълнена от вещите лица инж.С.М., инж. В.самоходов и инж. Т.П., чието заключение съдът възприема като
компетентно, обосновано и съдържащо отговор на всички поставени задачи. От заключението
на тройната автотехническа експертиза се установява, че: „Водачът В.И. е
управлявал л.а. “Фолксваген Пасат“ по лявата лента на южното платно за движение
на АМ “Тракия“, в посока от запад на изток. През това време пешеходеца А.К. е бил северно от
южното платно в близост до мантинелата, като е бил с жълта светлоотразителна
жилетка и фенерче, като е сигнализирал приближаващите ППС за опасност от
предмети на платното, които са били разпиляни от възникнало преди това
произшествие с товарния автомобил, управляван от А.К.. Когато л.а. “Фолксваген пасат“ е бил на около
32 - 33 м, пешеходеца А.К. е навлязъл в платното за движение в посока от север на юг, от ляво на
дясно пред автомобила. Водачът на л.а. “Фолксваген Пасат“ е реагирал, но преди
ефективното задействане на спирачната система е настъпил удар в лява част на
л.а. “Фолксваген Пасат“. След удара
пешеходеца А.К. е паднал на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и
видян на фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „Фолксваген пасат“ се е
установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видно от
фотоалбума към него. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е, че пешеходеца А.К. е навлязъл на платното за движение пред л.а. “Фолксваген
Пасат“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с приближаващия се автомобил и когато мястото на удара е било вътре в
опасната зона на л.а. “Фолксваген Пасат“. Ако се приеме, че пешеходеца К., който е бил с жълта светлоотразителна
жилетка и фенерче, като е сигнализирал приближаващите ППС за опасност от
предмети на платното, е представлявал предвидимо препятствие, то причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е и закъснялата реакция от страна на
водача на л.а. „Фолксваген Пасат” В.И., който вместо да реагира на разстоянието,
на което е имал техническа възможност да забележи пешеходеца А.К. - 100-105 м, е
реагирал на около 32-33 м.“
Скоростта на движение на л.а. “Фолксваген
Пасат“, управляван от подсъдимия В.И., непосредствено преди произшествието и в
момента на удара, е била 90 км/ч. и е била технически съобразена с
конкретната пътно-климатична
обстановка и дължината на конкретната видимост към автомобил със
светещи габаритни светлини при движение на къси светлини, както и към пешеходец
със светли дрехи – и конкретно към
пешеходеца А.К.Ж..
Подсъдимият И. е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца - пострадалия К., който е бил със
светлоотразителна жилетка, на разстояние около 100 - 105 м пред автомобила. Имал е възможност да намали скоростта и при
необходимост да спре, тъй като дължината на пълния спирачен път /опасна зона/
при движение на автомобила в конкретната пътно климатична обстановка с
установената скорост е 95,51 м.
Вместо да стори това и да реагира
своевременно, подсъдимият И. е възприел пострадалия К. едва в момента, в който
е навлязъл на платното да движение, като в този момент автомобила му е бил на
около 32,32 м преди мястото на удара, когато вече е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстремно спиране, тъй като удара е бил предотвратим при движение на
автомобила със скорост по-малка от 41 км/ч.
Видно от заключението на Съдебномедицинска
експертиза на труп № 247/2017 г., което
се възприема от съда като компетентно изготвено и обосновано, при удара пострадалия
К. е получил множество травматични увреждания: съчетана черепно мозъчна травма и
лицево черепна травма; вдишана кръв в белите дробове; малокръвие на трупа;
счупване на костите на двете подбедрици; множество охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по гръдния кош, корема и крайниците. Тези травматични
увреждания отговарят да са получени при блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Причината за смъртта на А.К. е съчетаната черепно
мозъчна травма и лицево черепна травма, несъвместими с живота.
По досъдебното производство са били
взети кръвни проби за изследване за употреба на алкохол, както от подсъдимия И.,
така и от пострадалия К..
Според заключение по Протокол за
химическа експертиза № 397/18.09.2017 г.,
в изследваните проби кръв, взети от пострадалия К. не се доказва етилов
алкохол.
Според заключение по Протокол за
химическа експертиза № 391/15.09.2017 г.,
в изследваните проби кръв, взети от подсъдимия И. не се доказва етилов алкохол.
Видно от сравката за нарушител/водач /том II, л.247 от
ДП/ подсъдимият И. е
правоспособен водач - притежава валидно свидетелство за управление на МПС и не
е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП.
Съдът намира, че
гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимия И. самопризнания на
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от изцяло
кореспондиращите им доказателства, събрани в хода на досъдебното производство,
подкрепящи самопризнанията и приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.374, вр. с чл.283 от НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства,
въз основа на които се установява по несъмнен начин приетата от съда фактическа
обстановка са, както следва: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /том I,
л.14-32 от ДП/; протокол за оглед на веществени доказателства /т.І, л.39-40 от
ДП/ и фотоалбум /т.ІІ, л.304-312 от ДП/; протоколи за разпит на свидетели Д.З.В. /том I,
л.53 от ДП/; М.З.Д.-И. /т.І, л.54 от
ДП/, Б.С.Б. /т.І, л.55-56 и
т.ІІ, л.172 от ДП/, П.П.Т. /т.І, л.57-58
от ДП/, З.И.Г. /т.І, л.59 от
ДП/, Г.Г.К. /т.І, л.60 от ДП/, Х.Н.Х. /т.І, л.63 от ДП/, Т.Г.Т. /т.І, л.64 от ДП/, Ж.Д.К. /т.ІІ, л.173-175 от ДП/ С.В.К.
/т.ІІ, л.177180 от ДП/, В.Ж.К. /т.ІІ, л.182-184 от ДП/, Т.И.С. /т.ІІ, л.187-188 от ДП/, З.А.З. /т.ІІ, л.189 от ДП/, Р.К. Р. /т.ІІ, л.190-192 от ДП/; съдебномедицинска експертиза
на труп /том I, л.67-71 от ДП/;
протокол за химическа експертиза № 397/18.09.2017 г. за Атанас К. /том I, л.74 от ДП; протокол за химическа експертиза № 391/15.09.2017
г. за В.И. /том I, л.76 от ДП/; протокол
за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество
/т.І, л.78 от ДП/; Автотехническа експертиза /том ІІ, л.293-238 от ДП/; справка за водач /том II, л.247 от ДП/; удостоверение
за съпруга и родствени връзки /т.ІІ, л.249-250 от ДП/; характеристична справка за подсъдимия /том І, л.49 и
т.ІІ, л.171от ДП/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
/том І, л.50 от ДП, както и от актуалната сравка за съдимост на подсъдимия,
приета от съда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка,
съдът намери за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието
си подсъдимият В.М.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.
„в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като на 14.09.2017 г. на АМ “Тракия”, км 188+200, в района на
гр. Чирпан, обл. Стара Загора, при управление на МПС - лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с рег. № СН 1059 АМ е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, “Водачите на пътни превозни средства са длъжни да контролират
непрекъснато пътно превозното средство, което управляват” и чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП, “Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението”, като
по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ж. ***.
Съдът
намира, че всяко от двете нарушения на правилата за движение по пътищата,
включени в обвинението срещу подсъдимия И. за попълване на бланкетната норма на
чл.342, ал.1 от НК е
в пряка причинна връзка с
настъпилия
вредоносен резултат - причинената
смърт на
пострадалия А.Ж.К.. Подсъдимият И. като е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20 ал.1 от ЗДвП – изискващ
от водача да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,
като не е упражнявал такъв непрекъснат контрол съответен на непрекъснато
променящата се пътна обстановка и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП - вменяващ задължение за водачите да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като е допуснал закъсняла реакция – при обективна възможност да възприеме
пострадалия,
когато е бил на разстояние от 100-105 м. от него, и е имал техническа
възможност да намали скоростта и да спре преди него и така да предотврати удара,
не е реагирал по никакъв начин - не е намалил скоростта си на движение и не е
предприел аварийно спиране / спирачни следи не са намерени на местопроизшествието/. Подсъдимият И., в качеството си на
водач на МПС, е бил длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка, и да
предвиди логичните нейни изменения и да си осигури възможност да отреагира
адекватно при непосредствено възникване на опасност. Началният момент, от който
възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в
който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Според
константната съдебна практинка на ВКС, пътната обстановка има динамично
съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при известни
обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може
да бъде различен. Управление извън населено място, в тъмната част на
денонощието, при относително интензивен трафик (типичен за движение по
АМ“Тракия“) както от насрещно движещи се, така и от попътно движещи се МПС, а в
конкретния случай и множество светлини - включени габарити на тежко товарни
автомобили от двете страни на пътното платно за движение, включени лампи на
автомобили със специален режим, безусловно съдържа индикации за възможна
опасност и налага непрекъснат контрол върху управлението на автомобила и
пътната обстановка, и движение с особена предпазливост и осторожност. В
конкретния случай на пътя е имало и пешеходец, облечен в жълта светлоотразителна
жилетка, ръкомахащ с фенер в ръка, подавайки сигнал за опасност, което е
позволявало благодарение на разсеяната светлина на фаровете той да се възприеме
от водача И., когато е попаднал пред
автомобила на разстояние 100-105 м.
Наличието на множеството светлини на спрелите автомобили на достатъчно разстояние /по –голямо от
105м./ несъмнено е следвало да бъде отчетено от подсъдимия И., като индикация
за опасност и да ангажира задължението му да съобрази поведението си с всички
тези фактори и да предприеме действия, гарантиращи безопасността на всички
участници в движението, т.е. да контролира непрекъснато превозното средство,
което управлява и да намали скоростта на движение на л.а. до такава,
позволяваща му да спре в случай на необходимост, при възникване на опасност за
движението. Убедеността на обвиняемия И.,
че не застрашава други участници в движението, е била субективна и е подлежала
на преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия,
като при възникване на опасност той е бил длъжен да реагира, като наблюдава
непрекъснато пътя и следи за възникване на опасност и при необходимост да
намали скоростта или спре. Тези две нарушения на правилата за движение по
пътищата, допуснати от подсъдимия И. стоят в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинената смърт на пострадалия А.Ж.К..
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при форма на вина
несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Доводите
на защитника на подсъдимия за случайно деяние по чл.15 от НК, съдът намира за
несъстоятелни. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно
се приема, че за приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативното наличие
на няколко предпоставки: 1. Деецът да е съобразил предписанията на
правнорегламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2.
Да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. Водачът на
МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом сам се е поставил
в невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици,
допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В този смисъл е Решение №
212/02.12.2019 г. на ВКС по н.д. № 853/2019 г. на III н.о..
По делото
е установено по експертен път, че основната техническа причина за настъпване на
процесното ПТП е, че пешеходеца А.К.
е навлязъл на платното за движение пред лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ по
начин и в момент, когато това не е било безопасно. От правна страна
първопричината за настъпване на ПТП е допуснатото от пострадалия А.К. като пешеходец нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП. В случая за настъпване на процесното произшествие е допринесъл и
подсъдимият И. със закъснялата си реакция, който вместо да реагира на
разстоянието, от което е имал възможност да забележи пешеходеца Атанас К. – 100
– 105 м, е реагирал на около 32 – 33 м. В настоящия случай появата на
пешеходеца К. на пътното платно не може да се третира като непредвидима опасност,
тъй като цялата обстановка в района на възникване на ПТП е била такава, че е
подсказвала появата на опасност, с която всички водачи е следвало да съобразят
поведението си. Безспорно установено по делото е наличието на спрелите на
автомагистралата няколко автомобила с множество светлини - включени габарити на
тежко товарни автомобили от двете страни на пътното платно за движение, включени
лампи на автомобили със специален режим, пострадалия К. и свидетелите Б. и Т.,
облечени със светлоотразителни жилетки и подаващи светлинни сигнали за налична
опасност на пътя, които са били видими на достатъчно разстояние както от
подсъдимия, така и от останалите участници в движението по автомагистрала
„Тракия“ в посока запад – изток. Ето защо не се касае за абстрактна възможност
за настъпване на произшествие, каквато водачът не е длъжен да има предвид, а за
напълно предвидима пътна ситуация и потенциална опасност /в този смисъл е
Решение № 63/10.07.2017 г. по н.д. № 1360/2016 г. на II н.о. на ВКС/. Като е допуснал нарушенията по
чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, подсъдимият И. сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на обществено опасните последици, от
което следва, че деянието му не е случайно по смисъла на чл.15 от НК.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне
вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия
принцип в специалната част на закона за извършеното от подсъдимия В.М.И. престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в”, вр. чл.342, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до шест години.
При определянето
и индивидуализацията на наказанието съдът отчете направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и анализира обществено опасния
характер на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия И. обстоятелства съдът отчете: чистото му съдебно
минало, липсата на нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП и
ППЗДвП, добрите характеристични данни за личността му, семейното му положение и
трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за извършеното деяние и
искреното разкаяние за причинения тежък вредоносен резултат, както и
поведението на пострадалия пешеходец А.К. – допуснал
нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП, което в голяма степен е допринесло за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът не отчете наличието на отегчаващо отговорността
обстоятелство.
Ниска степен на
обществена опасност разкрива подсъдимият като извършител, тъй като настоящото
престъпление, извършено от него по непредпазливост, е изолиран случай в
житейския му път. Конкретното деяние също се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната за този вид престъпление, тъй като от една
страна настъпилия вредоносен резултат – настъпилата смърт на пострадалия К., се
дължи на собственото му виновно поведение и това на подсъдимия И., а от друга
страна – допуснатите от последния нарушения на ЗДвП не може да се приеме, че
имат характеристиката на множество и груби нарушения на правилата за движение
по пътищата.
Становището на
поверениците на частните обвинители, че при индивидуализацията на размера на
наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия И. следва да се отчете високият
интензитет на този вид престъпления и високата степен на обществена опасност на
деянието, предвид настъпилия тежък резултат от деянието – смъртта на
пострадалия, не се споделя от съда. Този тежък съставомерен резултат –
причиняване смъртта на едно лице, е взет предвид от законодателя при
формулиране на съставите на престъпленията по транспорта, като за него е
предвидил по-тежко наказание в разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, а
именно „лишаване от свобода“ от две до шест години. Що се отнася до нарастващия
брой на престъпленията от този вид и обществените очаквания и нагласи с оглед
по-тежкото наказване на извършителите им, следва изрично да се подчертае, че те
не могат да бъдат третирани като обстоятелства, относими към индивидуализацията
на наказанието и към преценката налице ли са предпоставките за условно осъждане
на дееца. Обстоятелствата от значение за определяне на наказанието са
регламентирани в разпоредбата на чл.54 от НК и само с тях съдът следва да се
съобрази при индивидуализацията на наказанието.
Съдът,
с оглед на гореизложеното и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в
размер на две години – минималния предвиден от закона, което като намали с една
трета наложи на подсъдимият И. наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по смисъла на
чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са
налице предпоставките визирани в чл.66, ал.1 от НК и за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на конкретния
извършител не се налага същото да бъде изтърпяно ефективно. От съществено
значение за определяне на начина на изтърпяване на наказанието са всички
обстоятелства, които имат отношение към личността на подсъдимия и очертават
личната му обществена опасност. В случая личната обществена опасност на
подсъдимия И., както се посочи, е ниска. Той не е осъждан, няма други нарушения
на правилата за движение по пътищата, с добра характеристика е, осъзнава вината
си и се разкайва. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му,
чиито последици той напълно осъзнава, видно от процесуалното му поведение.
Съдът не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието, защото процесът
на поправяне и превъзпитание на подсъдимият е започнал и не се налага той да
бъде изолиран от обществото в затворнически условия.
Предвид
изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той
да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК наложи на подсъдимия И. и наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ единствено смекчаващи отговорността
му обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че срок от една
година и четири месеца на наказанието лишаване
от право да управлява моторно превозно средство е достатъчен, за да се
постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените
доказателства по делото, както следва:
- по отношение на лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег. № СН 1059 АМ, предаден на съхранение в РУ - Чирпан, съдът
постанови да се върне на собственика му
В.М.И., след
влизане на присъдата в сила;
- по отношение на 1 бр.
тахошайба съдът постанови
да се унищожи като вещ с незначителна стойност след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 2239,53 лв. /две хиляди двеста тридесет и девет лева, 53 стотинки/, като съдът го осъди да
ги заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на Министерство на
вътрешните работи.
Съдът постанови подсъдимият В.М.И. да заплати на частните обвинители направените от тях разноски по делото, както
следва:
- на частния обвинител Ж.Д.К.,
ЕГН ********** *** - в
размер на 800 /осемстотин/
лева.
- на частния
обвинител С.В.К., ЕГН ********** *** - в размер на 800 /осемстотин/ лева;
- на частния обвинител В.Ж.К.,
ЕГН ********** *** - в размер на 800 /осемстотин/ лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: