Р Е
Ш Е Н И Е
№ 12.12.2019г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І -ви граждански състав
На 02 декември
2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар М.К.
Като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов
търг.дело №61 по описа на 2019 година, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Т.К.,
гражданин на Република Гърция, представлявана от адв. Й.Г., с която против
търговското дружество "Папас Олио"АД гр.Ямбол е предявен иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията от т.1 до т.5, взети на Общо събрание на акционерите
от 19.06.2019г., а именно: за приемане отчета на
дейността на дружеството и одобряване на годишния финансов отчет, годишния
доклад и баланса за 2018г. /т.1/; за приемане доклада на одитора за извършената
проверка за дейността на дружеството за 2018г. /т.2/; за приемане на одитирания
консолидиран отчет за дейността на дружеството за 2018г. и одиторски доклад
/т.3/; за преизбиране на одитора Стоян Стоянов за проверка на ГФО за 2018г.
/т.4/ и за разпределение на печалбата за 2018г., която да се отнесе в група
"Резерви на собствения капитал", раздел "Целеви резерви",
без да се разпределят дивиденти /т.5/.
С
исковата молба и допълнителна молба от 31.07.2019г., ищцата е основала иска си
на материална незаконосъобразност на оспорените решения - противоречие на
решенията на нормата на чл.246 ТЗ и чл. 33.3 и чл. 33.4 от Устава на
"Папас Олио"АД гр.Ямбол. Твърдението на ищцата е, че в приетия ГФО са
отразени вземания от свързани лица, което е прикрита форма за разпределение на
дивидент със средствата на акционерите от неразпределената печалба, като в
одиторския доклад не е отразен въпроса за разходване на средствата от
неразпределената печалба и не са оповестени заемите към свързани лица. Сочи се, че вместо да бъде изплатен дивидент и да бъдат платени данъци
върху него, се дават заеми на свързани лица. С тези си действия дружеството
нарушава и заобикаля данъчното облагане на дивидентите. Ищцата
счита, че след като одиторът не е анализирал разходването на средствата от Фонд
"Резервен" и не се е явил на общото събрание на акционерите, с това е
нарушил разпоредбата на чл. 246 от ТЗ и Устава на "Папас Олио" АД -
чл. 33.3 и чл. 33.4 и е недопустимо да бъде избран отново. По отношение на
решението за разпределение на печалбата за 2018г. също се сочи, че противоречи
на чл. 246 от ТЗ и на Устава, според които средствата на фонд
"Резервен" могат да се използват единствено за покриване на годишна
загуба и на загуби от предходната година, каквито загуби не са налице, чрез
взетото решение се прикривало предоставянето на заеми на свързани лица, при
липса на информираност за какво се изразходват средствата и защо от създаването
на дружеството никога не се е разпределяла печалба като дивиденти.
С депозирания отговор на исковата молба
ответникът е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен. Според
изложените съображения, решението на Общото събрание по т.1 е законосъобразно,
тъй като ГФО за 2018г. е изготвен съобразно изискванията на ЗСч. и Национален
счетоводен стандарт 1 в съответствие с чл.34,ал. 2 от ЗСч., одобрен е от Съвета
на директорите, проверен е и е заверен от регистриран одитор, избран от Общото
събрание на акционерите, и е гласуван от общото събрание, като липсва нормативно
изискване в ГФО да се посочва в какво са инвестирани средствата от
неразпределената печалба от минали години, а даването на заеми не противоречи
на чл.246 от ТЗ и на Устава, нито е прикрита сделка или форма на симулация. По
отношение решението по т.2 ответникът също счита, че е законосъобразно и не е в
нарушение на чл. 246 от ТЗ и на Устава, тъй като нито в Закона за
счетоводството, нито в Търговския закон или Закона за независимия финансов одит
или друг нормативен акт има изискване в доклада на регистрирания одитор да се
взема отношение по разходването на средствата от неразпределената печалба и по
заемите към свързани лица, а регистрираният одитор няма задължение да присъства
на Общото събрание на акционерите. Ответникът сочи, че решенията по т.3 и по
т.4 са законосъобразни. Сочи се, че консолидираният годишен финансов отчет (КФГО)
съответства на всички изисквания на ТЗ, ЗСч. и НСС 1, както и че същия и в
отчета за приходите и разходите са описани разходите на дружеството, а в КГФО и
баланса са посочени вземанията към свързани лица. Сочи се също, че
изборът на одитор, притежаващ правоспособност по Закона за независимия финансов
одит е решение по целесъобразност съгласно чл.221,т.6 ТЗ и не подлежи на
съдебен контрол. По отношение решението по т.5 ответникът сочи, че за неговата
законосъобразност без значение е дали дружеството има загуби или не, като в
случая не е налице нарушение на чл.246 от ТЗ и на чл. 33.3 и чл. 33.4 от
Устава, които определят само минималния размер на печалбата, която се отнася във
фонд "Резервен", като липсва законово уредена горна граница на
стойността на фонд "Резервен" и няма забрана стойността на този фонд
да се увеличава над определен максимален размер, като в случая Общото събрание
на акционерите не се е произнасяло по въпроса как да се използват средствата от
фонд "Резервен".
В допълнителната искова молба ищцата е посочила, че от ГФО не
става ясно къде са изразходвани средствата от неразпределената печалба; че
главният акционер прикрива използването на неразпределената печалба чрез заеми
на свързани лица и ощетява фиска; че в одитния доклад липсвал анализ дали са налице данъчни
нарушения.
С допълнителния
отговор ответникът е възразил срещу новите твърдения на ищцата за пороци на
оспорените решения и е преповторил доводите си за неоснователност на иска,
респективно за законосъобразност на оспорените решения на Общото събрание на
акционерите. Посочено е, че фактическото
твърдение на ищцата, че заемите били давани без решение на ОСА, е въведено за
първи път в ДИМ. По същността си то било основание за нов иск по чл.74 ТЗ,
който бил недопустим, тъй като били изтекли преклузивните срокове за
предвяването му. Същото е посочено и за твърдението на ищцата, че в одитния доклад липсвал анализ дали са
налице данъчни нарушения .
В о.с.з. ищцата, чрез своя пълномощник поддържа
предявения иск. Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът, чрез своя
пълномощник оспорва исковите претенции и претендира отхвърлянето им и
присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.
ЯОС, след като извърши преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че на 19.06.2019г. се е провело Общо събрание на акционерите на „ПАПАС-ОЛИО"АД, на
което са били представени 97,74% от записаните акции в капитала на
дружеството. В ИМ не се твърдят
допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОСА. Не е спорно също, а и
от Представения по делото Протокол от ОСА на ответното дружество от 19.06.2019г., е видно, че на събранието са били взети, следните решения: за
приемане отчета на дейността на дружеството и одобряване на годишния финансов
отчет, годишния доклад и баланса за 2018г. /т.1/; за приемане доклада на
одитора за извършената проверка за дейността на дружеството за 2018г. /т.2/; за
приемане на одитирания консолидиран отчет за дейността на дружеството за 2018г.
и одиторски доклад /т.3/; за преизбиране на одитора С.С.за проверка на ГФО за 2018г.
/т.4/ и по т.5 от дневния ред „Решение за разпределяне на
печалбата за 2018 г." общото събрание на акционерите е приело решение:
„Печалбата на Папас-олио АД за 2018 г. в размер на 1758395,82лв., след данъчно
облагане да се отнесе в група „Резерви на собствения капитал", раздел
„Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на дружеството, без да се
разпределя дивидент". Решенията са били приети, като със "за" са
гласували 95,16% от представения капитал, а "против" решението са
гласували 4,84 % от представения капитал. Т.е. решенията по т.1-т.5 са били
приети с необходимия за това кворум. Не е спорен между страните факта, че
ищцата в качеството си на акционер е гласувала против решенията по т.1-т.5.
Ответникът
е представил, като доказателства по делото:
Годишен
финансов отчет на „Папас-олио" АД за 2018 г. и приложенията към него,
годишния доклад за дейността за годината, приключваща на 31.12.2018 г. и
доклада на независимия одитор; Консолидиран годишен финансов отчет на
„Папас-олио" АД за 2018 г.; консолидирания годишен доклад за дейността и
доклада на независимия одитор; Актуален устав на „Папас-олио" АД;
Удостоверение за правоспособност на регистриран одитор Стоянов с номер 322;
Протокол от заседанието на съвета на директорите на „Папас-олио"АД, на
което са одобрени ГФО и КГФО на „Папас-олио" АД за 2018 г. и доклада на
одитора за 2018 г.; списък на акционерите, присъстващи или представени на
общото събрание на „Папас-олио" АД, ЕИК *********, проведено на 19.06.2019
г.;
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.74 от ТЗ –
оспорва се законосъобразността на
решенията по т.1- т.5 от
дневния ред на ОСА на ответното дружество, проведено на 19.06.2019г., като незаконосъобразни.
Съгласно текста на чл.74 ал.1 от ТЗ, всеки съдружник или
акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за
отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните
разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на
дружеството. Искът се предявява срещу дружеството. В ал.2 на чл.74 законът
урежда преклузивен срок за предявяване на иска - искът се предявява в 14-дневен
срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно
поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно
от 3 месеца от деня на общото събрание.
Предявения иск е допустим, тъй като е установено, а и между страните не се спори,
че ищцата притежава качеството акционер в ответното дружество, била е
представлявана, чрез свой пълномощник на ОСА, чиито решения се атакуват, а
искът е предявен в рамките на посочения в закона 14-дневен срок от датата на
провеждане на събранието.
Разгледан по същество – искът е неоснователен. Съображенията за това
са следните:
Съдебната проверка се свежда до
съответствието на проведеното ОС и приетите на него решения със закона и
устава. Проверката на първо място обхваща спазването на процесуалните норми по
свикването и провеждането на ОС и на второ място – материалната
законосъобразност на приетите решения. Произнасянето на съда се ограничава и може да обхване само тези
пороци на решенията на ОС, които са релевирани с исковата молба и то в срока по
чл.74 ал.2 от ТЗ.
Решението на ОСА от 19.06.2019г. по т.1 от дневния ред за
приемане отчета за дейността на ответното дружество и за одобряване на годишния
финансов отчет, годишния доклад и баланса за 2018г., е законосъобразно. Ищцата
е обосновала незаконосъобразността на това решение с твърдение за нарушение на
нормата на чл.246 ТЗ и чл.33.3 и чл.33.4 от Устава, които уреждат образуването
на фонд "Резервен" - неговите източници и използването на средства от
фонд "Резервен". Доколкото в случая е взето решение по т.5 от дневния
ред за отнасяне на печалбата във фонд "Резервен", нарушение на
нормата на чл.246 ТЗ и на чл.33 от Устава няма отношение към решението по т.1
от дневния ред. ГФО на ответното дружество за 2018г. е изготвен съобразно
изискванията на Закона за счетоводството и НСС 1, одобрен е от Съвета на
директорите на ответното дружество, проверен е и е заверен от регистриран
одитор, който е избран от Общото събрание на акционерите и е одобрен с
необходимото мнозинство от Общото събрание на акционерите, съобразно
компетентността му по чл.221, т.7 ТЗ. В ГФО за 2018г. и в баланса са посочени вземанията от
свързани предприятия в групата - 19596 /стр.19 от ГФО/, както и резервите към
31.12.2018г. - общо резерви от 63020 /стр.20 от ГФО/. Не е налице нормативно изискване - нито в Закона за
счетоводството, нито в НСС1, нито в друг нормативен акт, в ГФО да се посочва в
какво са били инвестирани средствата от неразпределената печалба от минали
години, а даването на заеми на свързани лица не противоречи на чл.246 ТЗ, нито
е форма на симулация - получаване на дивидент със средства от неразпределената
печалба.
По същите съображения, законосъобразно е решението на Общото
събрание на акционерите и по т.2 от дневния ред за приемане доклада на
регистрирания одитор за проверка на ГФО за дейността на дружеството през 2018г. /приено с 95,16% от представения
капитал „за“ при 4,84% от него „против“/, тъй като това решение не е в нарушение на нормата на чл.246 ТЗ и
чл.33 от Устава на дружеството. Липсва нормативно изискване в доклада на
регистрирания одитор да се прави анализ на разходването на средствата от
неразпределената печалба, а в случая - в ГФО и баланса са посочени както
вземанията от предприятия в група, така и средствата във фонд
"Резервен". Видно от представения по делото протокол от 30.04.2019г.,
в изпълнение на задължението по чл.251 ал.3 ТЗ, регистрираният одитор Стоян
Стоянов е присъствал на заседанието на Съвета на директорите на дружеството на
30.04.2019г., на което е бил приет доклада на одитора за извършената проверка
на дейността на дружеството за 2018г., като няма нормативно изискване одиторът
да присъства на Общото събрание на акционерите. Твърденията
на ищцата з липса на яснота и анализ за разходване на средствата от
неразпределената печалба и информация за неоповестените заеми към свързани лица
са неоснователни, с оглед липсата на доказателства
за наличие на счетоводна връзка между обявените като общ размер заеми към
свързани лица-дъщерни фирми в рамките на отчетния период и фонд „Резервен“
на дружеството.
Не е налице нарушение на нормата на чл.246 ТЗ и чл.33 от
Устава и при вземането на решението по т.3 от дневния ред на Общото събрание на
акционерите, с което е приет одитирания консолидиран отчет за дейността на
дружеството за 2018г., който е изготвен съобразно изискванията на чл.31 - чл.33
от ЗСч. и който също сочи вземанията на ответното дружество от предприятията в
група /стр.20 от приложението към консолидирания отчет/, както и резервите на
дружеството /стр.21 от приложението към консолидирания отчет/.
ЯОС счита за
неоснователни доводите на ищцата за незаконосъобразност на решението на ОСА по т.4 от дневния ред, с което е преизбран
регистрирания одитор С. С.
за проверка на ГФО за 2019г. Същия притежава правоспособност по Закона за
независимия финансов одит, а решение е в съответствие с компетентността на
общото събрание по чл.221 т.6 ТЗ. Решението за избор на одитор не е в нарушение
на чл.246 ТЗ и чл.33 от Устава, тъй като същите не установяват задължение на
одитора да извършва анализ на разходването на средствата от фонд
"Резервен", нито задължение одиторът да се явява и да присъства на
ОСА.
Като неоснователни се преценят твърденията на ищцата, че решението по т.5 от дневния ред на ОСА от 19.06.2019г., за неразпределение
на диведентите между акционерите е прието в нарушение на материалния закон и Устава на дружеството. С гласуването по т.5 от дневния ред и приемането на
съответно решение, общото събрание на дружеството не
е гласувало решение, което да противоречи на повелителните разпоредби на закона
или устава на дружеството. Общото събрание на всяко едно търговско дружество е в правото си
да вземе със съответното законово мнозинство решение за разпределение на
реализираната печалба, като при гласуването му следва да съблюдава
императивната норма на чл.246 ТЗ. Този законов текст урежда задължението на
всяко акционерно дружество за създаването на съответния паричен фонд, както и
да определя ясно и точно източниците на формиране на фонд "Резервен",
между които е заделянето най-малко на 10% от печалбата, без обаче да определя
максималните размери на средствата, които могат да бъдат отнасяни в него. Следователно, липсва императивна
забрана за попълване с повече от 10% от печалбата на фонд "Резервен",
и затова е предвидена и възможността при излишък в този фонд, превишението да
може да се използва за капитализирането му в капитала на дружеството /т.е. за увеличаване на капитала със
собствени на дружеството средства/. Формираният допълнителен резерв за сметка на "неразпределена
печалба" от предходни финансови години може да се използва в бъдеще, като
се пренася, и по този начин да увеличава печалбата през следващия финансов
период, а в случай на реализирани загуби през него, този излишък да може да ги
компенсира или най-общо да може да бъде взет предвид счетоводно.
Единствено в компетенциите на общото събрание на акционерното
дружество е да вземе решение за разпределение на печалбата, стига да не
нарушава императивни норми, каквато представлява чл.246, ал.2, т.1 ТЗ за
заделяне на не по-малко от 1/10 част от печалбата в този фонд. Това, че
гласувайки попълване с 1/10 от реализираната печалба, се достигнало на практика
до надхвърляне на 1/10 от капитала на дружеството, не съставлява нарушение на
закона и устава, тъй като, както се посочи, няма изискване за максимални
абсолютни размери на така формирания фонд "Резервен", а само за
задължителни до определен момент минимални отчисления от печалбата за неговото
попълване.
Самият фонд "Резервен", съгласно чл. 246, ал.2, т.4 ТЗ може да включва и други
източници, предвидени в Устава или по решение на общото събрание. Нарастването
в абсолютна величина на фонда води до общо подобряване на финансовото положение
на дружеството, до по-голяма финансова независимост и обезспеченост, в това
число и до невъзможност за капитализация на част от тези средства. Общото
събрание е в правото си да взема съответното решение разпределението на
печалбата и отнасянето й към паричните фондове на дружеството, то дори би могло
и да се откаже от ежегодно разпределение на печалбата, за сметка на
натрупването й, което води до повишаване на балансовата стойност на акциите, а
оттам - осигурява по-високата им продажна цена при евентуално отчуждаване или
по-голям размер на ликвидационния дял на акционерите. Ето защо, съдът счита,
обстоятелството, че събранието е взело решение по отношение на целия размер на
реализираната печалба да се отнесе в група „Резерви на собствения
капитал", раздел „Целеви резерви", т.2 - „Общи резерви" на
дружеството, без да се разпределя дивидент, не съставлява нарушение на закона
или устава, тъй като отсъства подобна императивна разпоредба по този въпрос. Решението се явява въпрос на
целесъобразност за икономическото управление на дружеството.
Смисълът на законовия текст на чл.246 ТЗ е свързан не само с
формирането на задължителен паричен фонд на всяко акционерно дружество и с
изискването за отделяне на 1/10 от печалбата до попълване на фонда, но и с
възможността натрупаните в него средства /в т. ч. и от други източници - чл.
246, ал.2, т. 4 ТЗ/, в определени хипотези - при излишък, средствата в повече
от законовоопределения минимум да бъдат използвани за увеличение на капитала.
Оттук следва да се приеме, че чрез гласуването на решението от 19.06.2019г.. по т.5, ОСА е било в прерогативите си по
силата на закона и устава да вземе посоченото в
протокола от ОС решение, без обаче да бъде обвързано
императивно от обстоятелството дали този фонд е бил попълнен с оглед минимално
изискуемия се размер или не. Да се приеме противното би означавало да се отнеме
на общото събрание законовата възможност да използва събраните в повече
средства от този фонд за увеличение на капитала по чл. 246, ал. 4 или за целите
по чл. 246, ал. 3 ТЗ, и принципно за целите на чл. 197 ТЗ.
Голословно е твърдението на ищцата,
че средствата от неразпределената печалба, отнесени във фонд
"Резервен", се разходват за предоставяне на заеми на свързани на
дружеството лица. Без значение за законосъобразността на решението, с което
цялата неразпределена печалба се отнася към фонд "Резервен", е
обстоятелството, че ответното дружество не разпределя дивидент от създаването
си. Следва да се посочи също, че конкретното право на дивидент не следва непосредствено от закона, а
е обусловено от редица предпоставки, които са елементи на правопораждащия
фактически състав - изтичане на финансовата година; приемане на годишния
счетоводен отчет и баланс; решение на ОС за разпределение на реализираната
печалба. Въпросите относно правото на дивидент са въпроси на договорна
автономия. Следователно, общото събрание при вземането на решение относно
дивидента, е ограничено от една страна от закона, а от друга - от устава. В
установените законови и уставни рамки, общото събрание има правото да вземе
всякакво решение, включително и да лиши акционерите от участие в печалбата,
като отделни акционери не биха могли да се противопоставят на подобно решение,
стига то да е взето по надлежния ред, както е и в настоящия случай /в т. см.: Решение №40 от 17.05.2018 г. на БАС по в.т.д. № 65/2018 г.; Определение №198/27.03.2019г. по т.д. №2226/2018г. на II т.о. на ВКС; Решение №52 от 27.06.2019 г. на БАС по
в.т.д. № 110/2019 г./.
Предвид изложеното, ЯОС счита, че предявения
иск с пр.осн. чл.74 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото в
полза на ответната страна, следва да се присъдят направените по делото
разноски. Направено е съответно искане, представен е
списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за сторени такива в размер на: 1440 лв.- платено адв.
възнаграждение, съгл. Договор за правна помощ от 19.08.2019г. Т.е
предвид изложеното, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1440лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска с пр. осн. чл.74 ТЗ, предявен от Т.К.
от Р.Гърция, чрез пълномощника си адв. М. Й.Г. - САК, със съдебен адрес:***, в
качеството й на акционер, срещу
„ПАПАС-ОЛИО”АД гр.Ямбол, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
Обходен път запад №61, за постановяване отмяна на
решенията от т.1 до т.5, взети на Общо събрание на акционерите от 19.06.2019г.,
а именно: за приемане отчета на дейността на дружеството и одобряване на
годишния финансов отчет, годишния доклад и баланса за 2018г. /т.1/; за приемане
доклада на одитора за извършената проверка за дейността на дружеството за
2018г. /т.2/; за приемане на одитирания консолидиран отчет за дейността на
дружеството за 2018г. и одиторски доклад /т.3/; за преизбиране на одитора С.С.за проверка на ГФО за 2018г. /т.4/ и
за разпределение на печалбата за 2018г., която да се отнесе в група
"Резерви на собствения капитал", раздел "Целеви резерви",
без да се разпределят дивиденти /т.5/.
ОСЪЖДА Т.К.
от Р.Гърция, чрез пълномощника си адв. М. Й.Г. - САК, със съдебен адрес:*** да заплати на „ПАПАС-ОЛИО”АД
гр.Ямбол, с ЕИК-********* сумата 1440лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен
съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: