и за да се произнесе,взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от “Пътно поддържане” ЕООД – гр.Кърджали, против Решение № 263/27.05.2005 год. по НАХД № 53/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0327/12.05.2004 год. на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.146 ал.2 от ЗДДС, на “Пътно поддържане” ЕООД - гр.Кърджали, е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв., за нарушение по чл. 74 ал.1 и 2 от ЗДДС. Касатора твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост – тъй като не почивало на събраните по делото доказателства. Твърди, че от предишния управител на дружеството било извършено частично плащане на декларирания за м.февруари 2004 год. ДДС, като била внесена сумата от 6 600 лв., а не бил внесен ДДС в размер на 2 987.05 лв., което се дължало на финансови затруднения на дружеството в този период. Моли настоящата инстанция да постанови решение,с което отмени изцяло обжалваното решение на първоинстанционния съд и да реши спора по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касатора не изпраща свой представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че не са налице твърдените от касатора касационни основания, поради което моли да бъде потвърдено обжалваното решение на първоинстанционния съд, като правилно и обосновано. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираното с жалбата касационно основание е това по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл. 3-то от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 0327/12.05.2004 год. на Директора на Териториална данъчна дирекция – гр.Кърджали, с което на основание чл.146 ал.2 от ЗДДС, на “Пътно поддържане” ЕООД - гр.Кърджали, е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв., за допуснато нарушение по чл. 74 ал.1 и 2 от ЗДДС. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че дружеството – касатор, представлявано от управителя си Камен Хаджиев е подал справка-декларация за дължимия ДДС за данъчния период 01.02. – 29.02.2004 год. в размер на 9 578.05 лв., от които до 15.03.2004 год. / т.е. в срока по чл. 74 ал.1 от ЗДДС/ са били внесени 6 600 лв.. Приел е също, че с неплащането на разликата от 2 978.05 лв. дължим ДДС за посочения данъчен период, жалбодателя е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 74 ал.1, във вр. с ал.2 от ЗДДС. Изложил е съображения, че за да бъде изпълнено задължението по цитираната разпоредба, е необходимо целият размер на данъка да е постъпил по сметката на републиканския бюджет най-късно до последния ден от законоустановения срок. Отхвърлил е като неоснователен направеният в тази връзка довод на жалбодателя – че не е налице осъществяване на деянието, поради частичното плащане на задължението. Съобразил е също, че нарушението е извършено от дружеството – касатор за втори път, с оглед представеното по делото влязло в сила наказателно постановление № 0359/08.05.2003 год., с което на основание чл. 146 ал.1 от ЗДДС на касатора е била наложена имуществена санкция в размер на 312.80 лв. за извършено нарушение по чл. 74 ал.1 и ал.2 от ЗДДС. С оглед на това обстоятелства и предвид размера на невнесената сума от дължимия ДДС, съдът е направил извода, че нарушението не представлява маловажен случай, поради което е отхвърлил направеният от жалбодателя довод в тази връзка. Приел е, че размерът на наложената на касатора имуществена санкция е правилно определен, Ûато наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което го е потвърдил. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационно основание неправилност на решението, поради необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като правните изводи на съда почиват изцяло на доказателствата по делото. Така, безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че управителят на касатора не е осигурил внасянето на декларираният данък добавена стойност по подадената справка-декларация в определения от ЗДДС четиринадесетдневен срок от изтичане на данъчния период 01.02. – 29.02.2004 год., т.е. до 15.03.2004 год., като декларираният ДДС е в размер на 9 578.05 лв., от които до 15.03.2004 год. са били внесени 6 600 лв., а разликата от 2 978.05 лв. не е внесена. Установява се от фактическа страна още, че за посоченото на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е описана същата фактическа обстановка, като е посочено, че нарушението е за втори път; а въз основа на съставения акт административнонаказващия орган е издал обжалваното в първоинстанционното производство наказателно постановление, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв., на основание чл. 146 ал.2 от ЗДДС. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от представените по делото писмени и гласни доказателства, като по отношение на установените факти, впрочем, не се спори между страните. При така установената фактическа обстановка, изводът на първоинстанционния съд – че обжалваното пред него наказателно постановление е законосъобразно, е изцяло обоснован. Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗДДС /в редакцията й, действуваща към момента на извършване на нарушението/, регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 данък в републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна дирекция в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът, като ал.2 на чл. 74 от ЗДДС установява, че данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната териториална данъчна дирекция, като нарушението на посоченото законово задължение ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, с налагане на визираните в разпоредбата на чл. 146 ал.1 /или ал.2 – за извършено повторно нарушение/ от ЗДДС санкции. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 146 от ЗДДС изрично изисква внасянето на пълния размер на дължимия данък, като предвижда за неизпълнение на това задължение налагането на посочените в него санкции. Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното по-горе, че в настоящият случай предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора са налице, тъй като по делото е установено, че “Пътно поддържане” ЕООД – гр.Кърджали /което безспорно е данъчнозадължено лице по смисъла на закона/, не е внесло пълния размер на дължимия и деклариран ДДС в законоустановения срок – в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период 01.02. – 29.02.2004 год., т.е. до 15.03.2004 год.. С други думи, безспорно е установено, че чрез бездействието на управителя си дружеството не е изпълнило задължение към държавата при осъществяване на дейността си като търговец, за което съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 от ЗАНН и чл.146 ал.2 от ЗДДС следва да му бъде наложена имуществена санкция, както правилно са приели наказващият орган и първоинстанционния съд. Правилни са изводите на административнонаказващият орган и първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл.146 ал.2 от ЗДДС спрямо касатора, тъй като е безспорно установено от доказателствата по делото, че така допуснатото нарушение е за втори път - за същото такова нарушение, извършено през 2003 год., на основание чл. 146 ал.1 от ЗДДС на касатора е била наложена имуществена санкция в размер на 312.80 лв. с влязло в сила наказателно постановление № 0359/08.05.2003 год., издадено от И.д. Директора на ТДД – гр.Кърджали. При това положение, наложената на касатора имуществена санкция с наказателното постановление, предмет на настоящото административнонаказателно производство, е в минималния предвиден в закона размер за повторно нарушение – 400 лв. Следва да се отбележи още, че въпреки твърденията си в жалбата за необоснованост на обжалваното решение на първоинстанционния съд, касатора не сочи каквито и да било нови доказателства или съображения, които да наведат касационната инстанция на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд. Твърдяното в касационната жалба съображение на касатора – че неизпълнението за внасяне на дължимия ДДС в пълен размер се дължало на финансови затруднения на дружеството към този период е неотносимо и без правно значение за реализиране на отговорността на касатора, тъй като дължимия ДДС по сделките, по които касатора е изпълнител, е бил получен от касатора с плащането от получателите по сделките и не е съществувала каквато и да е пречка, същия данък да бъде внесен в републиканския бюджет, т.е. касае се за суми, които нямат отношение към финансовото състояние на дружеството. В аспекта на изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че установявайки безспорността на приетата фактическа обстановка, решаващият съд е направил правните си изводи въз основа на събраните по делото доказателства, т.е. че не налице необоснованост при постановяване на обжалваното решение, довело до неговата неправилност. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд - правилно, обосновано и законосъобразно. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 263/27.05.2005 год. по Н.а.х.дело № 53/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |