№ 61
гр. Провадия, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П. В. Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100690 по описа за 2024 година
Производството е административно, по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 145 и
сл. АПК.
Образувано е по жалба на Л. К. Н., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ****** № 9
срещу решение № 11/26.07.1996г. на ПК- ******.
В жалбата си жалбоподателката сочи, че е наследник на Н. Г. Н., поч. на 12.09.1992г.
Същият е притежавал земеделски земи и лозя, в т.ч. нива от 10дка в м-ст ******, землище на
с. ****** и нива от 5дка в м-ст ******, с. ******. Имотите са били заявени за
възстановяване в сроковете по ЗСПЗЗ със заявление вх. № 2770/18.05.1992г.
С влязло в сила протоколно решение № 11/26.11.1992г., ПК- ****** е признала и
определила за възстановяване с план за земеразделяне имоти на наследодателя на
жалбоподателката.
Последващо е произнесено от адм. орган протоколно решение № 11/26.07.1996г.
касателно двата имота, като е обезсилено решение № 11/26.11.1992г. и е отказано
възстановяване собствеността върху двете ниви.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за нищожно, издадено при съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Твърди, че решението е постановено при порок- материална некомпетентност на адм.
орган, защото е произнесено, след като вече е било постановено решение № 11/26.11.1992г.
Последното е влязло в сила и поради това адм. орган- ПК, сега ОСЗ е нямала правомощие
сама да си го отмени или измени. В тази връзка се сочи, че в случая не са налице
изключенията на чл. 14, ал. 6 или ал.7 ЗСПЗЗ, позволяващи постановяване на второто
решение.
1
После, сочи актът да не е бил подписан от председателя на състава на ПК, в
съответствие с чл. 15, ал. 2, т.6 ЗАП /отм./, което водело до нарушение на изискването за
форма и обосновавало незаконосъобразност до степен нищожност, поради липсваща воля на
колективния орган, която да е надлежно обективирана.
Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожно атакуваното с
жалбата решение.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Г., жалбата се поддържа.
Заинтересованите страни Н. Н. Г., З. Г. Р., Н. Г. Н., М. И. Н., Д. Т. Н. и В. Т. Н., не
изразяват становище.
Ответната страна по жалбата ОСЗ Варна, изразя становище за основателност на
жалба. С писмено становище прави признание атакуваното решение да е нищожно,
доколкото липса подпис на председател в него, а и като произнесено втори път, след като
предходното решение е било влязло в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е решение №
11/26.07.1996г. на ПК- ******, сега ****** ******, постановено по заявление вх. №
2770/18.05.1992г. подадено от Н. Г. Н..
От приложеното удостоверение за наследници е видно, че след смъртта на Н. Г. Н.,
негови наследници по закон са Д.Ч./******, ******/, Н. Н. Г., Г. Н. Н. /починал/ и Т. Н. Н.
/починал/. Г. Н. Н. и Т. Н. Н. са оставили наследници, съответно- жалбоподателката Л. Н., З.
Р. и Н. Г. Н.; М. Н., Д. Н. и В. Н..
Следователно, жалбата е подадена от легитимирано лице да обжалва решението на
ПК, сега ОСЗ, тъй като същото е постановено по заявление изхождащо от негов
наследодател, и има правен интерес от обжалването, бидейки то неизгодно за него.
Жалбата е основана на твърдения за порок обосноваващ нищожност на акта, чието
релевиране не е ограничено със срок на основание чл. 149, ал. 5 АПК, поради което същата е
допустима.
Като доказателства по делото е приета административната преписка, образувана по
заявление вх. № 2770/18.05.1992г. От нея се установява следното: На 18.05.1992г. Н. Г. Н. е
подал заявление до ПК с. ******, община ****** за възстановяване собствеността върху
следните имоти- 10дка ниви в местност ****** и 5дка в местност ******. С протоколно
решение № 11 от 26.11.1992г. на ПК- ****** произнесено по заявлението, е признато и
определено за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху
следните земеделски земи- 10дка, четвърта категория в местност ****** и 5дка, четвърта
категория в местност ******, землище с. ******, при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2
ЗСПЗЗ. Решението е подписано от председателя на комисията, секретар и двама членове. До
заявителя е изпратено и връчено с обратна разписка уведомление по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ
от 11.01.1993г. С последващо решение по протокол № 11 от 26.07.1996г. на ПК- ******
2
произнесено по заявлението е отказано признаване право на възстановяване правото на
собственост с план за земеразделяне върху следните земеделски земи- 10дка, четвърта
категория в местност ****** и 5дка, четвърта категория в местност ****** и е обезсилено
решението по протокол № 11/26.11.1992г. Мотивите за това са били, че заявителят няма
внесена земя в ТКЗС. Това решение носи подпис само на секретар и един член на ПК. До
заявителя е изпратено с обратна разписка уведомление по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ от
20.05.1997г., за което няма данни да е било връчено.
Настоящото производство е административно по своя характер, поради което
приложение намират разпоредбите на Административно- процесуалния кодекс /АПК/.
Оплакванията в жалбата са за нищожност на административния акт, като издаден при липса
на материална компетентност на органа и липса на форма, доколкото не носи подпис на
председателя на комисията.
Поначало в съдебната практика и теория, нищожността на адм. акт се преценява като
най- тежкия порок, приравнявайки акта на „правно нищо”. Като такива пороци са изведени
липсата на форма, липсата на компетентност на административния орган, издаване на
административния акт при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени в
закона за неговото издаване, които го правят изначално негоден да породи правни
последици, както и превратно упражняване на власт.
С влязло в сила решение по протокол № 11 от 26.11.1992г. на ПК- ****** по
заявление вх. № 2770/18.05.1992г. е признато и определено за възстановяване правото на
собственост с план за земеразделяне върху следните земеделски земи- 10дка, четвърта
категория в местност ****** и 5дка, четвърта категория в местност ******, при условията
на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ.
С последващо решение, предмет на настояща проверка е отказано правото на
възстановяване, а решение по протокол № 11 от 26.11.1992г. на ПК- ****** е обезсилено.
Към момента на постановяване на решение по протокол № 11 от 26.07.1996г. на ПК-
****** в сила е бил ЗАП /отм./ Изискванията /условията/ за действителност на
административните актове са разписани в чл. 41, ал. 3 ЗАП: актът да е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби
по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му
и да е съобразен с целта, която преследва законът.
Към 26.07.1996г. ПК- ****** е била компетентна по място да се произнесе по
заявление вх. № 2770/18.05.1992г. на Н. Н.. Тя обаче предвид наличното предходно
произнасяне по заявлението с влязло в сила решение, не е разполагала с компетентност по
материя и степен, за да се произнесе повторно обезсилвайки предходно взетото решение,
след като не са били налице предпоставките и на чл. 14, ал. 6 и ал. 7 ЗСПЗЗ. Посочените
разпоредби допускат Общинската служба по земеделие да поправи по свой почин или по
молба на заинтересуваните лица само допуснатите в решението явни фактически грешки,
респ. при откриване на нарушения на този закон и правилника за неговото прилагане, на
3
нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване
на решението по искане на заинтересуваните лица да го измени в срок до 1година от
откриване на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по- късно от
2години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението
на общинската служба по земеделие по чл. 14, aл.1, т.1 ЗСПЗЗ. Очевидно тези предпоставки
не са били налице.
След това, основателно е и възражението за липса на форма на адм. акт и по-
специално поради неспазване процедурата по издаване на акта. Решенията се вземат от
колективен орган, който има определен законов състав, предвиден в нормата на чл. 33, ал. 6
ЗСПЗЗ- решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на
собствеността и обезщетяването на собствениците по реда на този закон, се подписват от
началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция
"Земеделие" служители. В чл. 15, ал. 2 ЗАП /отм./ е разписано, че административният акт се
издава в писмена форма и съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2.
наименование на акта; 3. фактически и правни основания за издаване на акта; 4.
разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението; 5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 6. дата на издаване
и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е
колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.
В случая, решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, но при
нарушение изискванията на административно- процесуалните правила, установени в ЗСПЗЗ
и Правилника за неговото приложение, защото видно е, че то не носи подпис на
председателя на комисията, а само на секретар и един от членовете й. Иначе казано, порокът
при неспазване на процедурата по издаването му, на практика води до липса на
волеизявление.
В правната теория и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че липсата на
компетентност на административния орган и неспазването на установената форма във
всички случаи води до нищожност на административния акт.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице основания за прогласяване нищожност
на обжалваното решение. Жалбата срещу него следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на жалбоподателя.
Претендирани са такива в размер на 1000лева платено адв. възнаграждение по договор за
правна помощ от 31.05.2024г. Направено е възражение за прекомерност, което съдът приема
за основателно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, решаването му
в едно о.с.з и процесуалното поведение на ответника по жалбата по признаване
оспорванията с нея като основателни. Определено по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения /в редакцията на ДВ бр.
88/04.11.2022г./, служеща като ориентир предвид задължителното за настоящия съд
тълкуване дадено в решение по дело С-438/2022 на СЕС от 25.01.2024г., адв.
възнаграждение е 1000лева. Съобразявайки изложеното и конкретиката на делото,
4
настоящият състав преценява, че адв. възнаграждение следва да се определи в размер на
600лева.
Водим от горното и на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ във вр. с 172, ал. 2 АПК съдът,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по жалба на Л. К. Н., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ******
№ 9 за нищожно решение по протокол № 11 от 26.07.1996г. на ПК- ****** /******/,
постановено по заявление с вх. № 2770/18.05.1992г. подадено от Н. Г. Н., за възстановяване
правото на собственост върху следните имоти- 10дка ниви в местност ****** и 5дка в
местност ******, землище с. ******, община ******.
ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие- ****** ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Н., ЕГН
********** с адрес с. ******, ул. ****** № 9 сумата от 600лева, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 143, ал.1 АПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд- Варна в 14- дневен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5