Определение по дело №38071/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6869
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110138071
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6869
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110138071 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба подадена от Етажна собственост ***на адрес: ***,
код по БУЛСТАТ***, представлявана от председателя на Управителния съвет Д. К. Р.
против И. С. С., ЕГН ********** и „...“ ЕООД, ЕИК .... Предявените искове са допустими и
следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
С исковата молба ищецът, а с отговора на исковата молба ответниците, са представили
документи, които не са надлежно заверени, поради което на страните следва да бъдат дадени
указания за надлежното им представяне.
Ответниците с отговора на исковата молба са представили писмени доказателства,
които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред
съда правен спор и следва да бъдат приети.
Искането на ответниците с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК е частично
основателно, като ищецът следва да бъде задължен да представи изброените в отговора на
исковата молба документи. По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да
задължава насрещната страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа
власт, а не да изготвя нарочни справки, поради което искането за задължаване на ищеца за
представяне на разбивка на претендираната и начислена сума за „постоянни разходи“ в общ
размер от 500,70 лв. с ДДС е неоснователно.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.04.2024г. от
09,45 ч., за което страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок да представят по делото надлежно заверени
преписи /с „вярно с оригинала“ и подпис –на надлежен техен представител/ от
приложените към исковата молба документи или техен представител да завери същите на
1
място в деловодството на състава. При неизпълнение на указанията в срок приложените към
исковата молба като доказателства незаверени документи няма да бъдат приети като
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответниците в едноседмичен срок да представят по делото надлежно
заверени преписи /с „вярно с оригинала“ и подпис – техен или на надлежен техен
представител/ от приложените към отговора на исковата молба документи или да заверят
същите на място в деловодството на състава. При неизпълнение на указанията в срок
приложените към отговора на исковата молба като доказателства незаверени документи
няма да бъдат приети като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да представи по делото в заверен препис
документите, посочени в т. 1 от доказателствените искания в отговора на исковата молба
като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че неизпълнението ще бъде ценено по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците с правно основание чл. 190, ал.
1 ГПК за задължаване на ищеца да представи разбивка на претендираната и начислена с
процесната фактура сума за „постоянни разходи“.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост -... на
адрес: гр. ....., код по БУЛСТАТ ..., представлявани от председателя на Управителния съвет
Д. К. Р. , наричани за краткост – Етажната собственост, са предявили субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 11, ал. 1 ЗУЕС против
И. С. С., ЕГН ********** и „....“ ЕООД, ЕИК ... за осъждането на ответниците да заплатят в
условията на солидарна отговорност сума в размер на 485,69 лв., представляваща сума за
управление и поддръжка на етажната собственост, начислена за офис № А18, дължима за
м.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.06.2021 г. – датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че ответникът И. С. е собственик на офис № ..., находящ
се в гр. ....“,...., вх. 1, ет. 8, а другият ответник - „... ЕООД, е ползвател на същия
самостоятелен обект, намиращ се в процесната етажна собственост, като към офис № ... са
прилежащи идеални части от общите части на сградата са в обем от 37.63 кв. м. Претендира
се солидарната отговорност между ответниците въз основа на разпоредбата на чл. 70 от
Правилника за вътрешния ред на Етажна собственост .... Твърди, че в чл. 61 и чл. 62 от
Правилника е посочено какво включват месечните разходи за управление и поддръжка,
както и в какво се състоят постоянните разходи в бюджета. Сочи, че с решение № ... г. на
ОС на ЕС е взето решение месечният бюджет за постоянни разходи на етажната собственост
от 01.01.2021 г. да е в размер на 6543,31 лв. без ДДС. Твърди, че за офис № ...не е платена
месечната сума за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.05.2021 г. до
31.05.2021 г., въпреки че била издадена фактура № ... г. на „...“ ЕООД на обща стойност от
404,74 лв. без ДДС или 485,69 лв. с ДДС. Посочва, че падежът за плащане на сумата е
настъпил на 13.05.2021 г., както и че на 04.05.2021 г. било изпратено до ответниците
електронно съобщение за разпределението на разходите за управление и поддръжка на
общите части за м.05.2021 г. Поддържа, че с електронно съобщение от 14.06.2021 г. на
ответниците е предоставен допълнителен срок за плащане до 18.06.2021 г., но изпълнение
не последвало. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
предявените искове се оспорват по основание и по размер. Твърдят, че решенията на общото
събрание, взети на 10.02.2020 г., на които ищецът основава правата си, са
незаконосъобразни и нищожни. Поради това считат, че не е налице процесуална
легитимация на Димитър Ризов за предявяване на процесните искове. Сочат, че не са
представени доказателства, от които да се установява каква е формата на управление
2
етажната собственост, както и кои са органите на управление. Оспорват да е уговорена
солидарна отговорност на ответниците. Поддържат, че е липсвал кворум за приемане на
решенията по т. 8.4 и т. 8.5 на общото събрание от 10.02.2020 г. Оспорват дължимостта на
сумата, начислена за жива охрана, доколкото цялата сграда се охранявала от СОТ. Твърдят,
че ответникът И. С. многократно е искал от ищеца да му бъде предоставена разбивка на
начислените му в отделни фактури „постоянни разходи“, но такава не му била представена,
поради което считат, че процесните задължения не са заплатени по вина на ищеца и
ответниците не са дали повод за завеждане на настоящото гражданско дело. Поддържат, че
не е доказано основанието, на което се дължат по-високи такси за поддръжка на
асансьорите. Оспорват претенцията за присъждане на законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане като неоснователно. Твърдят, че
не е ясно как е определена началната дата на изпадане в забава на ответниците. Оспорват
начина на определяне на месечните такси за управление и поддръжка на общите части, като
считат, че претендираната от ищеца сума не отговаря на действително притежаваните от
ответника И. С. идеални части от общите части на сградата, а на следващо място твърдят, че
не се доказва действителното извършване на разходи на етажната собственост в посочените
размери за м.05.2020 г. Поддържат, че не се дължат разноски на ищеца за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса в настоящото производството, тъй като в
таксите за управление и поддръжка на етажната собственост се включва и плащане по
договор за юридически услуги, както и за платени разноски по образуваните дела. Оспорват
да са получавали достъп до „клауд“, в който са записани договори за управление и
поддръжка на общите части. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС вр. с чл. 11, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът И. С. е собственик на самостоятелен обект в сграда, в
режим на етажна собственост, размера и вида на разходите за управление и разходите за
поддържане на общите части на етажната собственост и припадащата се част от същите,
дължима от ответниците, вкл. наличието на основание за солидарна отговорност на
ответниците.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания, както и останалите си възражения, направени с отговора
на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
3
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба на ответниците, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4