№ 41
гр. Айтос, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Административно
наказателно дело № 20222110200130 по описа за 2022 година
Производството е образувано по акт за констатиране на проява на дребно хулиганство
от 26.04.2022 г. на РУ Айтос.
Нарушителят И.Г.В. с ЕГН ********** оспорва фактическите констатации в акта, като
твърди, че не знае нищо за инцидента, тъй като не е участвал в него.
Айтоска районна прокуратура, въпреки редовното призоваване, не изпраща
представител пред съда и не ангажира доказателства.
С оглед на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На нарушителя е съставен акт по Указа за борба с дребното хулиганство за това, че на
26.04.2022 година, около 13.00 часа в ***, в парка в близост до ресторант „***“, между
улиците „**“ и „***“, нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на К.А.М. – служител
*** към ***, докато същият косял тревната площ с бензинова косачка. След нанасяне на
удара се качил в лекия си автомобил ***, ***, и избягал. Деянието е извършено на публично
място, пред повече хора, с което деецът предизвикал тяхното възмущение, като е нарушил
обществения ред и спокойствие.
Описаната в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните по преписката
доказателства, вкл. показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.М., С.П.
и Г.Д.. Свидетелят К.М. е пострадал от деянието, като сочи, че познава лицето, което го
ударило, от квартала, в който живеят. Поддържа добри отношения с баща му, а със самото
лице никога не е имал спорове и конфликти. На описаните в акта дата и място пострадалият
косил тревната площ заедно с други служители на ***, когато при него дошъл нарушителят
1
И.В., задал му въпрос „закла ли патката“ и без повече обяснения го ударил с юмрук в
лицето. В резултат получил рана на веждата и му потекла кръв от носа, поради което се
наложила намесата на Бърза помощ. Пострадалият се опитал да потърси обяснение за
случилото се от нарушителя, но така и не разбрал причината, поради която бил ударен от
него. Нарушителят му отговорил, че „той си знае“, качил се в колата си и заминал.
Очевидци на деянието станали в свидетелите С.П. и Г.Д., които по същото време работели в
градинката заедно с пострадалия К.М.. Видели добре нарушителя и са категорични в
съдебно заседание, че именно това е лицето, което е нанесло удара на К.М.. Спор между
двамата не е имало, като всички присъстващи останали изненадани от случилото се в
градинката и съответно незабавно след случилото се сезирали органите на МВР.
По безспорен и категоричен начин се установява, че от страна на нарушителя е сторена
проява по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ, а именно на дребно хулиганство, изразяващо се в
участие в сбиване, с което са нарушени обществения ред и спокойствие. Твърдението на
нарушителя, че не той е участвал в инцидента и не знае нищо за случката, се опровергава от
събраните по делото гласни доказателства, от които категорично се установява, че на
описаните в акта място и дата именно И.В. е лицето нанесло удар на К.М.. Няма данни
свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът възприема
показанията ми като достоверни и безпристрастни. Поради тази причина съдът намира
нарушителя за виновен в извършване на проявата на дребно хулиганство.
Поради по-ниската степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че
деянието не представлява престъпление по чл.325 от НК, като за него следва да се наложи
административно наказание глоба. При определяне вида и размера на наказанието, съдът
отчита характеристичните данни на нарушителя, който не е осъждан и няма други подобни
прояви и очевидно предвид възрастта му се касае до инцидентен случай в неговия живот.
Ето защо, съдът намира, че следва да бъде наложено предвиденото по-леко по вид наказание
за деянието по чл.1 от УБДХ – глоба. Нейният размер обаче съдът определи над минимума в
посока към максимума в размер на 300 лева, като отчита, че се касае до деяние, при което е
бил засегнат телесния интегритет на гражданин, който в случая е свидетелят К.М.. Санкция
в този размер е в състояние да обезпечи постигането на необходимия превантивен,
превъзпитателен и предупредителен ефект по отношение както на нарушителя, така и на
останалите граждани на обществото, склонни към подобни прояви.
Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И.Г.В. с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.04.2022 година,
около 13.00 ЧАСА часа в ***, в парка в близост до ресторант „***“, между улиците „**“ и
„***“, нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на К.А.М. – служител *** към ***,
докато същият косял тревната площ с бензинова косачка, с което е нарушил обществения
ред и спокойствие, поради което на основание чл.6, ал.1, б „а“ във вр. с чл.1, ал.1, т.2 от
2
УБДХ му НАЛАГА наказание глоба от 300.00 лева /триста лева/ за вмененото нарушение
по чл.1, ал.3 от УБДХ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 24-часов срок пред Окръжен съд – гр.
Бургас, като при постъпване на жалба или протест насрочва на 29.04.2022 г. от 14:00
часа.
След влизане в сила на решението препис да се изпрати на Началника на РУ –
Айтос за сведение.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3