№ 2475
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501537 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от Ж. ИВ. Д., чрез адв.
Д.Г. като особен представител, срещу Определение № 263821/23.04.2021 г., постановено по
гр. д. № 3866 по описа на ВРС за 2020 г., с което е прекратено производството по гр. д. №
3866/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 53 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно по изложени подробни съображения в частната жалба. Моли за неговата
отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по исковата молба на Ж. ИВ. Д., в която се
излагат твърдения, че ищцата е собственик по наследство на следния недвижим имот -
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.744.2.4 по КККР, одобрена със Заповед №
18-5247/30.06.2016 г. на Началника на СГКК – Варна, с административен адрес: град Варна,
ул. ******, в сграда с идентификатор 10135.1507.744.2, предназначение: за търговска
дейност, брой нива: 1, с площ от 22,41 кв.м., прилежащи части: 0,0588 % ид.ч. от общите
части на сградата /идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна по КП, одобрен със Заповед № 300-4-47/01.10.2003 г. на ИД на АК, с административен
адрес: в гр. Варна, *******, а именно: тото-пункт, състоящ се от едно помещение и
1
санитарен възел, с площ от 22.40 кв.м., при граници: ****** общ жилищен вход и общо
стълбище, хоби стая, ПИ 1750, отгоре - жилище, отдолу - зимник и стая хоби, състояща се
от едно помещение и санитарен възел, с площ от 36.10 кв.м., при граници: общ вход и общо
стълбище, ПИ 1754, вътрешен двор, ПИ 1750, отгоре - жилище, отдолу - ПРУ, по
Нотариален акт вх. peг. № 15920/18.07.2011 г., Акт № 171, том XLV, дело № 9690 по описа
на СВ, Скица peг. № 331/07.07.2011 г. на район "Одесос" и Удостоверение изх. № 94-18389-
03-10-7175/ 18.07.2011 г. на Началника на СГКК - гр. Варна. Ищцата посочва, че от страна
на ответника е съставен Акт за държавна собственост № 9780/25.07.2019 г. по отношение на
процесния имот с предоставени права на управление върху имота на Държавно предприятие
„Български спортен тотализатор“, като със Заповед № ДИ-20-7703-30/06.03.2020 г. на
Областния управител на Област Варна, на ищцата е отказано деактуване на имота.
Ответникът - Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
недопустимост на предявения иск по подробно изложени съображения.
С обжалваното определение, ВРС е прекратил производството като недопустимо, на
основание чл. 130 ГПК.
Настоящият състав, с оглед изложеното в исковата молба и направените в
последствие въз основа на подробни указания на ВРС уточнения, изцяло възприема
мотивите, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение и препраща
към тях на основание чл. 272 от ГПК.
За пълнота на изложението и в отговор на твърденията, направени в частната жалба,
следва да се посочи, че:
На настоящия съдебен състав са служебно известни водените през годините
множество съдебни производства между ищцата и нейните вече покойни родители и
ответника във връзка с процесното помещение.
С влязло в сила Решение № 436/02.08.1994 г., постановено по гр. д. № 1034/1993 г. по
описа на ВКС, постановено по реда на надзора, с което са отменени влезли в сила решения
от 11.03.1993 г. по гр. д. 102/1993 г. по описа на ВОС и от 06.01.1993 г. по гр. д. №
2126/1992 г. по описа на ВРС, е отхвърлен предявеният от Иван Иванов, Дафинка Иванова,
Ж.Д. и Милен Жеков срещу Районна дирекция на “Български спортен тотализатор“ иск за
собственост върху магазин с площ от 22,41 кв.м., ведно със сервизни помещения, находящ
се на партерен етаж в сграда в гр. Варна, ******, имот с пл. № 6 в кв. 60 по плана на гр.
Варна. Производството по гр. д. № 2126/1992 г. е било образувано по иск с правно
основание чл. 108 ЗС, предявен от Иван Иванов, Дафинка Иванова, Ж.Д. и Милен Жеков
относно собствеността на посочения магазин, като ищците Иванови са основавали правото
си на собственост на договор, обективиран в НА № 73/1975 г., а Ж.Д. и Милен Жеков на
основание учредено в тяхна полза право на строеж по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 ЗТСУ /отм./
2
Ответникът е твърдял, че е придобил право на собственост върху същия обект въз основа на
договор за покупка на недвижим имот, чрез ОбНС по ЗСГ, обективиран в НА № 18/1978 г.,
който е бил и обект на предявен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. По-късно е депозирана молба за
отмяна на влезлите в сила решения по посочените дела, която е оставена без разглеждане с
Определение № 213/25.11.2010 г. по гр. д. № 1407/2010 г. по описа на ВКС, потвърдено с
Определение № 145/15.04.2011 г. по гр. д. № 117/2011 г. на ВКС.
С влязло в сила решение по гр. дело № 1654/1995 г. на ВРС е уважен иск с правно
основание чл. 108 ЗС, с което Дафинка Иванова, Иван Иванов, Ж.Д. и Милен Жеков са
осъдени да предадат на ДП „Български спортен тотализатор“ владението на процесното
помещение. Настоящият състав на ВОС намира, че независимо дали жалбоподателката
нарича недвижимия имот „тото-пункт“, „магазин” или го описва с идентификатор, площ и
граници, това не променя извода, че по отношение на този обект съдът се е произнесъл с
влязло в сила решение, постановено на осн. чл. 108 ЗС.
Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по чл. 108 от ЗС, формира
сила на пресъдено нещо между страните, а именно - че ищцата по настоящото дело не е
собственик на помещението. Правото на собственост на ищцата е отречено със сила на
пресъдено нещо по образуваното между страните производство по ревандикационния иск и
е недопустимо пререшаването на този въпрос отново. Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.
1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Решението влиза в сила между същите страни,
респ. техните наследници и правоприемници, за същото искане и на същото основание /чл.
298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК/. При наличието на нормативно установена забрана за пререшаване
на спор относно процесното право на собственост, повторно заведеното дело следва да бъде
прекратено, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Съдът може и е длъжен още при подаване на исковата молба, съобразно разпоредбата
на чл. 130 ГПК, да я провери и ако констатира, че предявеният иск е недопустим, да върне
същата. Именно, в изпълнение на това свое задължение, след като е установил, че спорът
вече е бил решен с влязло в сила решение, ВРС е прекратил повторно заведеното дело
служебно, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК.
Отделно от горното, съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на ДП
"Български спортен тотализатор", придобитото от последното имущество е държавна
собственост и се управлява по реда на ал. 1, а именно: държавното предприятие упражнява
правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество от свое име и за своя
сметка в рамките на закона. Въз основа на предоставеното им от държавата право на
управление върху вещи, държавна собственост (чл. 14, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗДС),
държавните учреждения и предприятия, които не са търговски дружества (чл. 62, ал. 3 от
ТЗ), са овластени да предявяват искове и да отговарят по искове за собственост на вещи,
които са им предоставени за управление и стопанисване. С предоставяне управлението на
3
имота, публичният субект, който упражнява правото на държавна собственост, се явява
процесуален субституент на държавата. Следователно държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е ненадлежен ответник,
доколкото със сила на пресъдено нещо е установено, че Държавно предприятие „Български
спортен тотализатор“ е собственик на процесния недвижим имот.
С оглед изложеното, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно.
Предвид съвпадащите изводи на двете инстанции, частната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното определение - потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263821/23.04.2021 г., постановено по гр. дело №
3866 по описа на ВРС за 2020 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4