№ 187
гр. Плевен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. И.
при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224400600590 по описа за 2022 година
Като разгледа докладваното от съдия Мариан И. ВНОХД №
590/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
С Присъда № 75/02.06.2022 година по НОХД №1900/2021г.,
Районен съд–Плевен признал К. Н. В.-ЕГН **********, за виновен в
това, че на ***г. в гр.Д.Дъбник, обл.Плевен, причинил на Л. И. Г. от
гр. Долни Дъбник средна телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и
на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на
една година лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението на
наложеното му наказание за срок от 3 години.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил
1
подсъдимия да заплати направените разноски по сметка на РС-Плевен
в размер на 50,00 лв. и по сметка на ОДМВР, в размер на 175,50 лева.
Недоволен от присъдата подсъдимия К. В., чрез защитника си
адв. В. А. П.-АК-Плевен, я обжалва. В постъпилата на 07.06.2022 г.
жалба, а по-късно и допълнителното писмено изложение към нея, се
правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановената присъда. Твърди се, че съдебния акт е немотивиран, в
противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение
на материалния и процесуален закон.Основното възражение е срещу
приетите за достоверни и непротиворечиви показания на
свидетелите Л. Г. и Б. П., за случилото се на инкриминираната дата.
Счита се, че не може да се направи обоснован и еднозначен извод за
авторството на деянието от тези показания. В този смисъл се твърди,
че не е установено разположението на свидетелите Б. П., Х.Х. и И. И.,
спрямо спрелия автомобил и не може да се определи какво са видели
реално.С оглед , че е било в тъмната част на денонощието се твърди,
че свидетелката Б. П. не е видяла лицето слязло от автомобила и
нанесло удари на Л. Г..Застъпва се становище, че е към 17:30-10:00
часа е било тъмно, свидетелката Б. П. нямало как да не е била с гръб и
съответно, е невъзможно да е видяла кой удря Л. Г..Твърди се, че не е
възможно да се нанесе удар с дясна ръка в дясната част на
лицето.Поставят се под съмнение достоверността на показанията на
Б. П., тъй като същата живеела на семейни начала с
пострадалия.Твърдят се наличие на противоречие между показанията
на свидетелите.Счита се, че посочването на автора на деянието , е
косвено доказателствено средство, което не може да преодолее
съществуващите противоречия.Твърди се опорочаване на
извършеното разпознаване, като процесуално-следствено действие,
тъй като разследващият полицай е задал въпроси по смисъла на чл.170
от НПК.Твърди се също, че по време на деянието подсъдимия е бил
на друго място, като в подкрепа на това се сочат показанията на
2
свидетеля Д. Н., които пък показания са приети от
първоинстанционния съд за недостоверни.Счита се също, че
присъдата не може да се основава на предположения, като се иска
нейната отмяна и признаване на подсъдимия за невинен.Алтернативно
се застъпва становище за прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл.133 от НПК и съответно приложението на чл.78а
от НК.Във връзка с това искане се сочи, че причинената черепно-
мозъчна травма е в резултат на удар на главата върху земята, а не от
непосредствено нанесени удари на пострадалия.
В съдебното заседание изложените доводи и становища в
жалбата и допълнителното писмено изложение, по същество се
преповтарят.
Въззивният жалбоподател-подсъдимия К. В. поддържа казаното
от защитника си.Иска да се отмени присъдата и постанови друга.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна.Счита, че
постановената присъда е правилна, обективна и законосъобразна.
Изразява несъгласие със защитната теза и моли да се потвърди
присъдата.
Адвокат З. М.-АК-Плевен, повереник на заинтересованата
страна-пострадалия и частен обвинител Л. Г., счита въззивната жалба
и допълнението към нея за неоснователни.Намира, че свидетелските
показания са последователни и не възниква съмнение, че доверителя
му Л. Г. е видял нападателя си.Твърди, че същият е бил видян и от
свидетелката Б. П., която дори е разменила и реплики с
подсъдимия.Счита, че останалото са спекулации. Акцентира, че и
дори да е било в тъмната част на денонощието, е налице справка от
община Д.Митрополия, че уличното осветление е светело.По
направеното алтернативно искане за преквалификация на деянието,
като такова по непредпазливост счита, че това е невъзможно.Позовава
се на това, че се касае за нападение от човек с „бокс“ на ръката и
нанасяне на удари на дори паднал човек.
3
Заинтересованата страна-частния обвинител Л. Г. поддържа
казаното от повереника си.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото
доказателства, въззивната жалба и допълнително изложените
съображения, становищата на страните и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивната жалба и постъпилите допълнителни съображение, са
подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията
на чл.320 от НПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни по следните
съображения:
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд
приел за установена следната фактическа обстановка:На ***г.
пострадалия Л. Г. и свидетелката Б. П. отивали към хранителен
магазин в гр.Д.Дъбник.В близост до магазина срещнали свидетелите
И. И. и Х.Х., с които се заговорили.В този момент до тях спрял лек
автомобил „***“ с рег. №***, управляван от подсъдимия К. В..Той
слязъл и извикал “Л. ела да те питам нещо“.Пострадалият Л.Г.
приближил към подсъдимия В., който започнал да му нанася удари с
дясната ръка, на която имал поставен „бокс“.Ударил го веднъж в
областта на дясното слепоочие и веднъж в носа, в резултат на което
пострадалия паднал на земята и загубил съзнание.Подсъдимият
продължил да му нанася удари с ръце и крака по тялото.Свидетелката
Б. П. се притекла на помощ на пострадалия.Обърнала се към
нападателя с думите“ абе момче, ти какво направи,бе, ти го преби, бе
момче“., на което подсъдимия й отвърнал да мълчи, за да не пребие и
нея.Пострадалият бил на земята в безпомощно състояние, със
затворени очи, от лицето му течала кръв.Подсъдимият В. се качил в
автомобила и потеглил.Свидетелите Х. и И. оказали първа помощ на
пострадалия, след което свидетелката П. и нейни близки го
транспортирали до Бърза помощ в гр.Плевен.Установено било,че в
4
следствие на побоя, на Л.Г. е причинена черепно мозъчна травма,
включваща лицева травма/масивни кръвонасядания по лицето,
изразено в областта на дясната очница и около устата/хематоми/, две
разкъсно-контузни рани в областта на горната челюст в дясно,
счупване на носните кости и лявата скулна кост, кръвоизлив в
пазухите/синусите на лицевите кости/, тилна травма-счупване на
черепната основа тилно в дясно и вътречерепни увреждания,
изразяващи се с кръвоизлив между меките мозъчни обвивки
/травматична субарахноидна хеморагия/, контузия на мозъка/дифузна
травма.
Изложената фактическа първоинстанционния съд приел за
установена от показанията на свидетелите Л. И. Г., Б. Н. П., Х. Н.
Х.,И. Л. И., Г. Н. Д. и А. В. М., от извършеното разпознаване,
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза и приетите по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.Първоинстанционният съд е взел предвид и обяснения
на подсъдимия, дадени в съдебното заседание, както и показанията на
свидетеля Д. В. Н. .
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд
относно доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е
задълженията си по чл.13 и 14 от НПК и е дал отговор на
обстоятелствата подлежащи на доказване съобразно чл.102 от НПК.
За да приеме за доказана изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е обсъдил и анализирал събраните и
относими по делото, гласни доказателствени средства и писмени
доказателства.
Безспорно е установено авторството на деянията, време място и
начина на извършване.
Възраженията на защитата на подсъдимия, че не е безспорно
доказано авторството на престъплението, не се споделят от въззивния
съд.
5
Първоинстанционният съд е анализирал поотделно и в
съвкупност показанията на свидетелите очевидци и правилно и
законосъобразно, за доказанността на приета фактическа обста- новка,
кредитирал изцяло показанията на пострадалия Л.Г. и свидетелката
Б.П..Техните възприятия са преки и непосредствени, за действията на
подсъдимия, съответно към главният факт на доказване –авторството
и нанесените удари на посоченото време и място, от подсъдимия на
пострадалия Л.Г..Приобщени са били показанията на пострадалия от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и 2 от
НПК.Показанията на тези двама свидетели са последователни и
непротиворечиви, поради което са достоверни. Безпротиворечиви са
показанията им за личността на нападателя-подсъдимия К. В..
Възраженията на защитата за опороченост на процесуално-
следственото действие „разпозна- ване“, са несъстоятелни.
Предварително е бил проведен разпит на свидетелката. Несъмнено в
последствие, подсъдимия К. В. е бил разпознат и посочен от
свидетелката Б. П..Не възникват съмнения относно нейните показания
и след като са били приобщени и дадените от нея показания на
досъдебното производство.Безпротиворичиви са и относно механизма
на причиняване на телесната повреда.Същата свидетелка е
потвърдила преките си възприятия, че ударите от подсъдимия върху
Л.Г. са продължили и когато, той е бил паднал на земята.В подкрепа
на показанията на Л.Г. и Б.П. са и показанията на Х.Х. и И. И..Те не са
били преки очевидци на побоя но са видели когато е спряла тъмна
кола и млад мъж извикал поименно пострадалия.Те са били свидетели
и на състоянието на пострадалия след побоя.Правилно са приети тези
показания за непротиворечиви и подкрепящи показанията на
пострадалия и Б. П. за фактическата обстановка, с изключение на
това, че не са видели нападателя и нанесените удари.
На анализ са били поставени както обясненията на подсъдимия
така и показанията на свидетеля Д. Д., чрез когото защита и
6
подсъдимия, се стремят да убедят съда в наличие на
„алиби“/отсъствие от местопрестъплението/.Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е счел обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетеля Д. Д. за недостоверни.Те не
могат да предоставят убедителност, така , че да опровергаят
показанията на пострадалия и свидетелката Б. П..Показанията на
последните двама, както по-горе се посочи, са безпротиворечиви и
последователни относно личността на нападателя-подсъдимия К.
В..Доводите на защитата поддържани и от подсъдимия са напълно
несъстоятелни.Позоваване на това дали се е виждало, дали е било
напълно тъмно или не, не са убедителни.Двамата свидетели са били в
непосредствена близост до нападателя, уличното осветление е светело,
според справката от община Д.Дъбник и е нямало пречка да видят и
по-късно Б. П. да разпознае подсъдимия.
В подкрепа на показанията на двамата свидетели очевидци е и
заключението на вещото лице, относно средството, механизма и
начина на причинявне на телесната повреда. Безспорно е, че се касае
за причинени множество телесни увреждания в резултат на удари с
юмрук и бокс в лицето и ритане по тялото, довели до причиняване на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК.Относно
механизма, начина и средство с което е причинена като цяло средната
телесна повреда подробно е описано в мотивите на
първоинстанционния съд.Възраженията на защитата във връзка с
механизма са чисто защитна позиция и не намират относимост към
безспорното заключение на вещото лице за механизма на
причиняване.Пълно точно и ясно е заключението по какъв начин, от
какви удари и с какво средство би могло да се получат установените
увреждания по пострадалия Л.Г.. Твърдението на защитата за
невъзможност да се нанесе удар с дясна ръка в дясната част на
главата, въззивният съд не счита, че следва да коментира.Отговор е
даден в заключението на вещото лице. Възражението, че телесната
7
повреда е в следствие само на удара на главата в земната повърхност,
а не от нанесени удари от подсъдимия, също не следва да се
коментира.Налице са доказателства за нанесени удари върху Л.Г. и
когато същият е бил паднал на земята.Освен това не е необходимо но
следва да се посочи, че падането на земята е в следствие на ударите
от подсъдимия нанесени върху Л.Г..
При така установената и доказана фактическа обстановка се налага
единственият възможен правен извод, приет и от
първоинстанционният съд, а именно, че подсъдимият К. В. от
обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл.129,
ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Въззивният съд се солидализира с извода на първоинстан-
ционния съд, че престъплението е извършено от субективна страна
при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Мотивите на съда
относно възражението на защитата, правено и пред
първоинстанционния съд, да се приеме ,че формата на вината е
„непредпазливост“, е достатъчно съдържателно.Няма как да се
приеме, че в конкретния случай, нанасяйки множество удари с
юмруци, с бокс и върху падналия на земята Л.Г., подсъдимия не е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си и не е
предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните
последици. Предвид броя на ударите, интензивността и насочеността
им в главата на пострадалия, да се приеме становището на защитата,
че деянието е „непредпазливо“ е несъстоятелно.
При определяне вида и размера на наказанието, които е наложил
на подсъдимия, първоинстанционния съд е съобразил обстоятелствата
във връзка с чл.36 и чл.54 от НК.Приел и взел предвид само
смекчаващи вината обстоятелства-чисто съдебно минало и добри
характеристични данни.Следва да се посочи, че извършеното от
подсъдимия е с висока обществена опасност предвид начина на
извършване.Безапелационно незачитане неприкосновеността на
8
личността на гражданите.Извършеното от подсъдимия се отличава с
арогантност и проява на чувство за
безнаказаност.Първоинстанционния съд в този смисъл е проявил
снизходителност при определяне размера на наказанието.Поради
липса на протест от прокурора, или жалба от частния обвинител,
въззивния съд не може да упражни правото си за утежняване на
положението на подсъдимия.Правилно обаче първоинстан- ционният
съд е счел, че са налице основанията за приложението на чл.66 от НК
и отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание в
размер на 1 година лишаване от свобода, за срок от три години.
При извършената цялостна проверка на присъдата, въззивния съд
не намира основание за нейната отмяна или изменение, поради което
следва същата да се потвърди, като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №75/02.06.2022 г., постановена по НОХД
№ 1900/2021 г. на Районен съд гр.Плевен, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9