Решение по дело №29/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 165                                               11.05.2018 г.                              град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,    ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнадесети април                                  две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:  

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                           

Съдебен секретар Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  МАВРОДИЕВА

гражданско дело № 29 по описа за 2018 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от А.О.А. и Н.А.М. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Община Чирпан, с правно основание чл.49, ал.1, във вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, с цена на частично предявените искове по 70 000 лева / от по 100 000 лв./ за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното им изплащане.  

 

Ищците А.О.А. и Н.А.М., действащи чрез пълномощника си адв. З.В. твърдят в исковата си молба, че са родители на починалото на 09.12.2014г. в гр.Чирпан дете Ариф А.О.. Синът им се удавил във водоем, преминаващ в близост до техния квартал „Кирил и Методий - Запад" и Основно училище „Св. св. Кирил и Методий", в което бил ученик. От образуваното срещу неизвестен извършител и по-късно прекратено досъдебно производство на РП - Чирпан не била изяснена собствеността на въпросния водоем. Същият в постановлението за прекратяване на наказателно производство бил определен като „канал на река Текирска" с „бетонен улей и бетонни стени". Прието било, че в този улей течала вода на реката, което обаче едва ли било така, тъй като всъщност водата от канала се вливала в реката, а не изтичала от нея. Прието било, че над въпросния канал имало мост, по който синът им и придружавало го дете могли да преминат, което обаче определено не било вярно. Мост над канала нямало, имало мостче без перила над реката след канала: преди реката да се съедини с канала тя преминавала също между квартала им и училището, и именно преди съединяването й с канала можело да се пресече по мостчето. Синът им и детето, което било с него тръгнали по обед от училището към квартала им и най-напред  опитали да преминат през канала, защото той бил преди реката, и за да се стигне до мостчето над нея, трябвало да се премине през канала. Обичайно в канала не се събирала много вода - дълбочината на улея била около половин метър, но извън улея, ако се измерила дълбочината на стените му - от бетон и над тях, до повърхността, било много по-дълбоко, а в деня на злополуката поради валежи в канала имало повече вода. Според приетото в постановлението на Прокуратурата, дълбочината й при инцидента била от порядъка на метър - метър и половина. Детето, което било със сина им успяло да се хване за отсрещната страна на канала като водата отнесла само ботушките му. Синът им явно се опитал да го последва, но дали защото се подхлъзнал, дали защото бил по-малък попаднал във водата, която го отнесла. Тялото му преминало от канала в реката и по-късно било намерено на около километър южно от мястото на падане. От съдебно-медицинската експертиза на тялото било констатирано удавяне. Сред материалите от досъдебното производство било налице писмо, изпратено от ОУ „Св. св. Кирил и Методий" до Общинския съвет на гр. Чирпан около месец и половина преди инцидента, което се отнасяло и до процесния канал. В писмото същият бил определен като дере, в което бил изграден канал и била посочена опасната му близост с училището като била обяснена и практиката учениците от квартала да минават направо през него. От Общинския съвет постъпил отговор, приложен по досъдебното производство, но не било посочено чия била собствеността на дерето и канала и кой го стопанисва. В постановлението на РП - Чирпан вярно било посочено, че децата могло да минат по моста над река Текирска, където минава бул. Георги Димитров. Пътят до същия бил заобиколен, но основната причина децата да преминат през канала по сведения, дадени от оцелялото при инцидента момче била наличието на много бездомни кучета, които се намирали по пътя към моста и подплашили децата. Проблемът с кучетата също бил изложен в споменатото писмо на училището до Общинския съвет. Мостът, където минавал булевардът също бил без перила и заради това съвсем не бил безопасен - под него се намирала вече пълноводната река в частта след съединяването й с канала, в която тъкмо там се оттичали отходни води. Парапетът, сега вече поставен на моста, се появил след станалия инцидент. В деня на злополуката не успели да осигурят пари, с които детето да си купи храна от стола, то било гладно и тръгнало след сутрешните занятия към къщи, за да хапне нещо. Въпреки обилния валеж детето било пуснато заедно с другия ученик, с когото тръгнали да отидат до вкъщи. Воденото досъдебно производство съсредоточило усилията си върху разработен в ОУ „Св. св. Кирил и Методий" план за безопасно придвижване на учениците. Прието било, че никой в училището не бил отговорен за станалия инцидент, но не бил изследван въпросът дали следвало стопанинът или собственикът на канала да го обезопасят там, където се намира в непосредствена близост с училището като поставят ограждения и надписи, че била налице опасност. Действалата към момента на инцидента, а и сега нормативна уредба съдържала такива изисквания. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата, приета с ПМС № 182 от 24.07.1996 година, за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи тези открити канали, запълнени с вода, с дълбочина на канала по-голяма от 120 см, подлежат на минимално обезопасяване. Според ал. 2 край тях се поставят на разстояние не повече от 200 метра лесно забележими знаци, забраняващи къпането с посочване на конкретна опасност, а съгласно ал. 3, ако водните площи са в населено място или в непосредствена близост до него се ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения. Аналогични на тези разпоредби се съдържат и в обнародвания в ДВ, бр. 65/19.08.1983 година Правилник за водноспасителната дейност и обезопасяване на водните площи, действащ и днес, който бил издаден от Министерство на народното здраве, МВР и БЧК. Каналът, където се удавил синът им не бил обезопасен чрез каквото и да е ограждение -било от строителен материал, било от растителен пояс. Край канала нямало разположени табели с надпис, който да указва опасността от удавяне. Надпис, който забранява да се преминава през канала имало само в училището. Това противоречало на посочената нормативна уредба, защото дълбочината на канала била по-голяма от 1.20 метра и защото мястото на процесната злополука било на броени метри от пресичането на реката и канала, откъдето обединените води в коритото на реката постоянно имали голяма дълбочина. От извършения допълнителен оглед на мястото на произшествието, след като първо бил извършен оглед на мястото, където било намерено тялото на детето, било установено, че същото „не е приспособено за преминаване и не представлява мост". На това място в стените на канала има издълбани вдлъбнатини, където можело да се стъпва и то явно се използвало от децата, както между впрочем се използва и сега. Следвало от стопанина или собственика на канала въпросното място на канала до училището да се обезопаси, както и останалата му част в непосредствена близост с града и преминаваща през града, но това не било сторено. Липсата на каквото и да било обезопасяване на канала било в пряка причинна връзка с трагичния инцидент, при който синът им загубил живота си: наличието на поставени заграждения щяло да се яви препятствие за преминаването на децата, което можело да спаси сина им. Ако имало поне поставени табели, указващи на опасността от удавяне също можело да се очаква те да въздействат предупредително на децата като отсъствието на тези два вида обезопасяване довело до смъртния изход. Тъй като по воденото досъдебно производство не бил изследван въпросът от кого се стопанисва процесният канал, нито какво представлява той: отводнителен канал или нещо друго, с оглед оскъдната информация от карта с нанесени в нея очертания на този канал и река Текирска достигнали до заключение, че каналът следвало да е собственост на Държавата, с оглед разпоредбата на чл. 11, т. 5 от Закона за водите, съгласно която Публична държавна собственост били следните води и водни обекти: водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост . Водите от канала се вливат в река Текирска, а съгласно цитирания Закон за водите всички реки у нас са публична държавна собственост, следователно по съществуващата разпоредба на чл. 11, т. 5 ЗВ и каналът следва да е публична държавна собственост. В § 1 на Допълнителните разпоредби на цитираната Наредба за водноспасителната дейност „"Стопанин" на водната площ" бил собственикът или юридическите и физически лица, на които било предоставено правото за стопанисване или ползване. Според чл. 31, ал, 1 и 2 от цитирания Правилник за водноспасителна дейност, обезопасяване на водната площ се извършвало от нейния стопанин, за какъвто се считало стопанисващото водната площ лице, а при липса на такова - собственикът й. В процесния случай при липса на данни друго лице извън собственика - Държавата да стопанисва процесния канал, излиза, че нейно е задължението да изпълни нормативните изисквания като го обезопаси. В случай, че изложеното относно собствеността на Държавата било погрешно, следвало собствеността върху процесния канал да е общинска по силата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗВ, съгласно който публична общинска собственост са тези водностопански системи и съоръжения на територията на общината, вкл. отвеждащи канализационни колектори, които не са включени в имуществото на търговски дружества различни от В и К опера­торите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдру­женията за напояване. Дори ответната община да не била собственик, обезопасяването на водната площ се осъществявало от съответния общински (районен) народен съвет, когато не бил налице неин собственик или ползвател - чл. 31, ал. 2, т. 4 от цитирания Правилник за водноспасителната дейност. Обстоятелството, че в изпратеното от ОУ „Св. св. Кирил и Методий" до Общинския съвет на община Чирпан писмо се сочи каналът да се намира в дере, ако наистина има такова дере, а не изкоп, направен за изграждане на канала, не дава отговор за вида на собствеността - държавна или частна, защото ако каналът е част от дерето правото на собственост върху него ще принадлежи на собственика на дерето. А действащата у нас нормативна уредба допуска дерето да е както държавна, така и общинска собственост. Следвало Държавата, респективно Общината като собственик/стопанин на водна площ, подлежаща на обезопасяване да вземат предвидените в нормативната уредба към датата на настъпване на инцидента мерки за обезопасяването й. Виновното бездействие на техни длъжностни лица да го сторят довело до процесната злополука. Не било нужно да се установят конкретни длъжностни лица, виновни за необезопасяването на канала, стига да има доказателства, че противоправното и виновно бездействие е на някого от двамата ответници. То следвало да ангажира имуществената им отговорност за причинените вреди. От смъртта на сина си понесли и продължават да търпят болки и страдания. За тях загубата му била тежък удар, неочаквано връхлетялото ги нещастие понесли много трудно и досега не се били възстановили. Болезнено било за тях да се доближават до мястото на инцидента, скърбят постоянно за сполетялата ги загуба, не могат до днес да се примирим с нея.

Молят съда, да постанови решение, с което  да осъди при уважаване на главните им искове Държавата да заплати на всеки от тях сума от по 5000 лева частично от пълния размер на обезщетенията, който считат, че следва да са по 100 000 лева за всеки от тях, за търпените неимуществени вреди от смъртта на сина им, в причинна връзка с виновното бездействие на нейни длъжностни лица да обезопасят процесния канал. Евентуално, при отхвърляне на тези искове молят да се осъди ответната Община да им плати същите частично претендирани обезщетения на основание виновно бездействие на нейни длъжностни лица да обезопасят процесния канал, довело до смъртта на сина им и търпените от тях неимуществени вреди. Претендиират за законната лихва върху сумите от датата на деликта - 09.12.2014 до пълното им издължаване.

В съдебно заседание на 12.03.2018г.  правят искане за увеличение на размера на исковате си от 5000 лв. на 70 000 лв.за всеки от тях, частично от 100 000 лв., заедно със законната лихва и съдът е допуснал това увеличение.

 

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника си Областен управител на област Стара Загора, подава писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че държавата не е надлежна страна, не е процесуално легитимирана да отговаря, поради което счита, че производството по делото следва да се прекрати. Счита, че от исковата молба не се установявала дълбочината на канала и дали подлежал на минимално обезопасяване в съотв. с чл.8, ал.1 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасавянето на водните площи. Сочи, че от проведеното разследване в досъдебното производство се установило, че смъртта не се дължи на деяние, представляващо престъпление, а била нещастен случай, за които вина нямали нито ръководството на уличището, нито родителите, нито други лица или институции. Липсвало основание да се смята, че била налице причинно – следствена връзка между деянието и смъртта на детето. Посочва елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане и твърди, че липсата на един от тези елементи води до неоснователност на иска.

Моли да се прекрати производството срещу Държавата като недопустимо, евентуално да се отхвърли иска като неосноветелен. 

 

Ответникът Община Чирпан, представлявана от кмета К.Т.П. оспорва иска като неоснователен. Счита, че смъртта на А.А.О. не се дължи на виновното действие или бездействие на Община Чирпан. Твърди, че детето като ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ за да стигне до училището трябвало да премине през канала река Текирска, като за преминаването имало утвърден маршрут за безопасно движение от и към училището, с който били запознати всички ученици и родителите им. Директорът на училището издал заповед за забрана за преминаване на ученици през канала, като съобщението за това било разлепено на входната врата на уличището, било изпратено и на родителите на всеки ученик. Такива уведомителни писма били подписани и от родителите на А.А.О.. През есента на 2014г. поради обилните валежи и нивото на водата в река Текирска в участъка на канала до училището се повишило и ръководството провело извънредни инструктажи на учениците и родителите им. Такъв инструктаж бил проведен и на детето А.А.О.. Позовава се на чл.8, ал.8 от Закона за закрила на детето, като сочи, че родителите на детето не изпълнили своето задължение по осъществяване на надзор върху детето си, поради което било налице неправомерно поведение от тяхна страна, под формата на бездействие, което довело до вредоносния резултат. Принос имало и поведението на самото дете, което избрало да премине канала на реката в участък, не предназначен за преминаване. Сочи, че не било налице нарушение на чл.8 от Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, тъй като канала на река Текирска представлявал бетонен улей с дълбочина 0.50 м. и обичайно нивото на водата в него не надвишавало 0.25 м., поради което не подлежал на обезопасяване съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата. Счита, че Община Чирпан не можело да носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като за нея не съществувало задължение за обезопасяване на канал на река Текирска, следователно не можело да се установи причинно – следствена връзка между противоправно деяние и настъпилия вредоносен резултат. Приключилото досъдебно производство установявало, че смъртта на детето не се дължи на виновно действие или бездействие на друго лице, а била резултат на собственото му неразумно поведение. Моли иска да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. 

   

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

 

Ищците А.О.А. и Н.А.М. са родители на починалото на 09.12.2014г. в гр.Чирпан дете А.А.О., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 50 от 06.03.2006г. и препис извлечение от Акт за смърт № 242 от 10.12.2014г.  

 

Видно от приложеното наказателно ДП по инцидента № 375 ЗМ- 409 – 2014г. по описа на РУП - Чирпан и прокурорска преписка № 1065/20014г. по описа на РП- Чирпан производството е прекратено с постановление от 05.06.2015г., със съображения, че смъртта на А.А.О. представлява случайно деяние по смисъл на чл.15 НК, за което не следва лице да носи наказателна отговорност. 

По делото не е спорен фактът, че детето е починало от удавяне.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н.О.А. и С.А.И. се установява, че в деня на инцидента имало събрани много хора на канала и разбрали, че дете е паднало. Другото дете казало, че А. е паднал в канала. Търсили момчето, но не могли да го намерят, водата го отнесла. Каналът бил пълен, дълбок около 2 м. Полицаите го открили по -  късно. Двамата свидетели установяват, че там където детето паднало не е имало табели и ограждения.  Свидетелят А. – брат на ищеца, разказва, че детето се прибирало в къщи да обядва. Майката и бащата са били в къщи, безработни са били и не са ходили на работа. Родителите са били в шок след случката, не се чувстват добре, скърбят. В последно време започнали да излизат от шока. Детето си живеело при тях, грижили се за него. Твърди, че децата сами се прибират от училище. Повечето деца минават през реката директно като я прескачат, за да спестят пътя. Нямало нищо изградено за преминаване на реката. Свидетелят разказва, че като завали дъжд няколко дни поред и реката се пълни. Установява също, че децата не минават през моста в ниското, защото там обикновено има кучета и ги е страх. Понякога родителите отивали до училище и ги прибирали в къщи. Тогава минавали по дългия път не през канала. Свидетелят А. установява също, че родителите на детето са били много зле, плачели, притеснявали се и до сега положението било същото.   

 Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като показанията им почиват на преки впечатления и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

С писмо от 22.10.2014г. от директора на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр.Чирпан до Председателя на Общинския съвет гр.Чирпан е сигнализирано за опасностите по пътя на децата от къщи до училище, като се прави предложение за обезопасяване и ограждане на канала, така че преминаването през него да е невъзможно за учениците. Писмото е препратено до кмета на общината по компетентност. С уведомителни писма от 21.01.2014г., 27.01.2014г. и от 02.09.2014г. Н.М. – майка на пострадалия и А.А.О. са запознати със забраната за преминаването на деца и ученици през канала, при предвижването им от дома до училището и обратно. Проведен е инструктаж по безопасност и хигиена на труда с учениците за учебната 2014/2015г., в т.9 от който е забраната да се преминава през канала при придвижване до училище и обратно. А.О. е преминал инструктажа на 15.09.2014г. , за което се е подписал с приложения списък. Проведен е и допълнителен инструктаж на 06.11.2014г. и извънреден инструктаж от 06.12.2014г.

 От приложената Скица № К05104/10.08.2017г. се установява, че процесния недвижим имот, където се е случил инцидента е с № 000351 в землището на гр.Чирпан, ЕКТТЕ 81414 с площ на имота 11.858 дка, начин на трайно ползване : канал, общинска частна собственост. От партидата на имота в Общинска служба по земеделие  гр. Чирпан се установява, че основанието за придобиване на собствеността е по ЗСПЗЗ. В регистъра на земеделските земи, гори и земи от ГФ в землището на гр.Чирпан, ЕКТТЕ 81414 имотът е описан като канал с площ 11.858 дка, вид на територията по предназначение – водни течения и водни площи, собственост на Община Чирпан.

С писмо от 08.08.2017г. Областният управител на област Стара Загора е поискал информация от управителя на „Напоителни системи „ ЕАД, клон Горна Тунджа, гр.Стара Загора относно обстоятелството дали водното съоръжение – канал, който се влива в р. „Текирска“ се стопанисва и поддържа от тях. С писмо от 10.08.2017г. управителят на „Напоителни системи“ ЕАД клон Горна Тунджа е отговорил, че посочения водоем в землището на гр.Чирпан не е в активите на дружеството и не е тяхна собственост.

 

За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена съдебно – техническа експертиза, която е представила заключение. От заключението на вещото лице от 03.11.2017г. по съдебно – техническата експертиза се установява, че на мястото на процесния инцидент на река „Текирска“ няма изграден мост. Масивен мост с изграден парапет от север е построен на 131.50 м. на юг от местопроизшествието, от където започва покрития участък на река „Текирска“. Разстоянието от оградата на ОУ „ Св.Св. Кирил и Методий „ – Запад до мястото, където е настъпил процесния инцидент е 124.10 м. Според вещото лице терена около участъка на река „Текирска“, където е станало произшествието е в контактната зона на гр.Чирпан между земеделските земи и имотите в регулация. Същият се дублира в кадастралния и регулационен план на гр.Чирпан и в картата на възстановената собственост в Общинска служба земеделие - гр.Чирпан. По кадастралния и регулационен план на гр.Чирпан представлява УПИ ХХV – „за рекреационна дейност“ от 8545 кв.м. в кв.81, актуван с акт № 2839 от 01.08.2017г. за частна общинска собственост. В картата на възстановената собственост на гр.Чирпан, - скица № К05104 от 10.08.2017г. на Общинска служба по земеделие е възстановен земеделски имот.

Вещото лице Г.К.е установило, че в момента на огледа на мястото на инцидента табели и заграждения за опасност от удавяне на реката няма. По фотоалбума, приложен към преписката на РП, вещото лице също установява, че не е имало заграждения и табели за опасност от удавяне в реката. За дълбочината и височината на корекцията на р. „Текирска“ на мястото на инцидента, вещото лице е приложило напречен профил на канала. От напречния профил на канала, изготвен от вещото лице се установява, че бетонните стени на канала от бермата до дъното са с височина 0.42м  - 0.43 м., височината на бермата в най – високата точка – във външния й край е 0.50 м. и 0.51 м. Височината на стената с бетонна облицовка достига до 1.29 м., а на стената без бетонна облицовка – 1.31 м. Общата широчина на канала е 3.20 м., включваща корито и берми, а със стените – 6.40 м. Коритото е широко 0.90 м. , а бермите от двете му страни -  по 1.10 м. и 1.20 м. 

            По делото е представено второ заключение по съдебно - техническа експертиза от 19.01.2018г., изпълнено от вещо лице – специалист по хидромелиорация И.С.И.. Според вещото лице, въпросния водоем, в който е станал инцидента следва да се характеризира като канал, който се влива в река „Текирска“. Пълни се с вода от местността „Азмака“ и от повърхностни дъждовни води, т.е. работи като отводнителен канал за територията, през която преминава. Канала се влива в р. „Текирска и е неин десен приток. Според вещото лице най – близък обект до мястото на инцидента е ул. „Шарампол“ . Вещото лице е изготвило схема Приложение 3 на която е означил мястото на инцидента. От снимки № № 5 и 6 към Приложение 1 към заключението се установява, че широчината на коритото на канала е 0.90 м., а височината на водата в него – 0.15 м.

            От третото заключение по съдебно – техническата експертиза, изпълнено от вещо лице – геодезист Д.Д. се установява, че през канала или Дуан дере или Сухото дере на около 30 м. преди да се влее в река „Текирска“ минава пешеходна пътека /отъпкана от пешеходци пътека през полето/, по която в момента на огледа са минавали ученици, тъй като същата отива до училището. Според материалите по делото точното място на инцидента е пресечната точка на пътеката и канала. По действащия план на града, одобрен със заповед № РД -14-03-65/ 30.03.1983г. мястото на инцидента попада в кв. 81, и 80а, заключен от север – улица ОТ /осова точка/ 354 и 347 от запад улица с ОТ 354, 348, 372, от юг ул. „Шарампол“ и от изток оградата на училището. Със заповед РД -09-377 от 17.07.2017г. е одобрена регулация за кв.81 и улиците, с описани осови точки. В заключение вещото лице счита, че мястото на инцидента е било в регулацията на гр.Чирпан, в кв. 81, съгласно действащия кадастрален и регулационен план на града към 09.12.2014г.    

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 5 от Закона за водите, публична държавна собственост са следните води и водни обекти: водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост. Водите от канала се вливат в река Текирска, която съгласно Закона за водите е публична държавна собственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗВ, предвижда, че публична общинска собственост са тези водностопански системи и съоръжения на територията на общината, вкл. уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, които не са включени в имуществото на търговски дружества различни от В и К опера­торите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдру­женията за напояване. Предвидено е обезопасяването на водната площ да се осъществява от съответния общински (районен) народен съвет, когато не е налице неин собственик или ползвател - чл. 31, ал. 2, т. 4 от Правилника за водноспасителната дейност/издаден от министъра на народното здраве, министъра на вътрешните работи и председателя на ЦК на БЧК, обн., ДВ, бр. 65 от 19.08.1983 г., доп., бр. 45 от 13.06.1989 г./.

 

Съгласно § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за водноспасителната дейност, /приета с ПМС № 182 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 65 от 31.07.1996 г./ „"Стопанин" на водната площ" е собственикът или юридическите и физически лица, на които е предоставено правото за стопанисване или ползване. Според чл. 31, ал, 1 и 2 от Правилника за водноспасителна дейност, обезопасяване на водната площ се извършва от нейния стопанин, за какъвто се счита стопанисващото водната площ лице, а при липса на такова - собственикът й.

С оглед на посочените по - горе правни норми, соченото в писмото на „Напоителни системи“ ЕАД клон Горна Тунджа – Стара Загора обстоятелство, че процесния канал не е включен в активите на дружеството и не е тяхна собственост, както и предвид представените писмени документи от Общинска служба по земеделие гр.Чирпан – скица и Партида на имот № 351 по регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ за землището на гр.Чирпан, съдът намира, че следва да приеме, че собственик на водното съоръжение – канал, вливащ се в р. „Текирска“ е Община Чирпан.    

 

Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

 

Съгласно действащата нормативна уредба, за напоителни канали, които са в близост до населените места и създават повишена опасност от удавяния са предвидени нормативни задължения за тяхното обезопасяване, като тези задължения възникват за лицата, които ги стопанисват, а, ако няма такива лица- задълженията за обезопасяване са за техния собственик. Съгласно чл. 6 и чл.10  от Правилника за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, подлежат на обезопасяване напоителни канали, които поради обстоятелството, че се намират в близост или в самите населени места, създават   повишена опасност от удавяния. На минимално обезопасяване подлежат всички напоителни канали с воден пласт по-голям от 120 см, когато тези водни площи се намират или преминават през населени места или в непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени растения, парапет или друго ограждение. Освен това по протежение на напоителните канали, включително и тези в извъннаселените места, се поставят на разстояние, не по-голямо от 500 м. леснозабележими табели (знаци), забраняващи къпането, в които се посочва и конкретната опасност, а когато скоростта на водата в каналите е по-голяма от 1,5 м/сек, задължително се поставят на разстояние, не по-голямо от 200 м в населените места и от 500 м в извъннаселените места, стълби за слизането на дъното им. Съгласно чл. 31 от Правилника, обезопасяването на водната площ се осъществява от нейния стопанин, а за стопанин на водната площ се счита:  предприятието, социалистическата организация или нейното поделение, които я управляват и стопанисват цялостно или частично; при отсъствие на такъв ползувател - собственикът й; при отсъствие на ползувател и собственик - предприятието или организацията, в района на които се намира подлежащата на обезопасяване водна площ; при отсъствие на предприятие и организация, указани в предходните три точки, обезопасяването се осъществява от съответния общински (районен) народен съвет.

 

Аналогична е и нормативната уредба в приложимата Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.  Съгласно чл. 2 подлежат на обезопасяване: откритите канали, които се използват за къпане, плуване, гребане и други водни спортове, както и при използване на плавателни съдове и съоръжения с развлекателна цел. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата открити канали, изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от 120 см, подлежат на минимално обезопасяване. Ал.2 на чл.8 от същата наредба предвижда, че водните площи по ал. 1 се обезопасяват с лесно забележими знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се поставят на разстояние не по-голямо от 200 м. между тях.  Когато водните площи се намират в населените места или в непосредствена близост до тях, се ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения - ал.3. Съгласно ал.4, когато скоростта на водата в откритите канали е по-голяма от 1,5 м/сек, по протежение на каналите се поставят стълби за слизане до дъното, които в населените места са на разстояние до 200 м, а извън населените места до 500 метра.

 

С оглед на коментираната нормативна уредба и мястото на злополуката -открита водна площ, представляваща отводнителен канал, който се влива в река “Текирска“, с максимална дълбочина на коритото около 0.43 м, широчина на коритото – 0.90 м., максимална височина на бермите в края на наклона – 0.51 м. и обичайно ниво на водата до 0.20 м., макар и находящ се в границите на населеното място – гр.Чирпан, съдът намира, че не е налице нормативно задължение за неговото минимално обезопасяване от страна на служители на Община Чирпан. Видно от напречния профил на корекцията на р. „Текирска“ гр.Чирпан, приложен към заключението на вещото лице К./л.86 от делото на Чирпанския районен съд/ на мястото на инцидента, дори при придошли води от няколкодневни валежи, няма как нивото на водата в канала да се вдигне повече от височината на коритото – 0.42 - 0.43 м. А видно от заключението на вещото лице И.И. и приложените снимки, нивото на водата в канала обичайно е под 0.20 м. С оглед на така установените обстоятелства, съдът намира, че за служителите на ответника, не е било налице задължение за минимално обезопасяване на процесното водно съоръжение – канал, вливащ се в река „Текирска“, тъй като дълбочината на водата в същия не е повече от 1.20м., а е в порядъка на 20 – 50 см. Това означава, че не е налице бездействие от страна на служители при ответната община, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.

 

При това положение, съдът намира, че не е налице един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – неправомерно поведение – действие или бездействие от страна на служител при ответника Община – Чирпан. Ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване   неизпълнение на задължения за действия, които произтичат от закон, от технически и други правила или от характера на възложената работа от страна на служител при ответната Община, което да обоснове неправомерно поведение - един от кумулативно изискуемите от закона елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Липсата само на една от предпоставките на непозволеното увреждане, води като последица до неоснователност на предявените искове срещу Община Чирпан, без да е необходимо да се обсъжда наличието на останали предпоставки на сложния фактически състав на чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД. Ето защо предявените искове като неоснователни срещу този ответник, следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъдат отхвърлени и исковете за присъждане на законна лихва върху претендираните суми, считано от дата на деликта.

 

            Предвид установеното по делото, че Държавата не е собственик на процесния водоем, не го стопанисва и поддържа, предявените срещу нея искове също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, поради това обстоятелство. Неоснователно е възражението на ответника Държавата, че същата след като не е собственик на водното съображение,  се явява ненадлежна страна в настоящото производство и искът срещу нея е процесулно недопустим.  

Ищецът избира срещу кого да насочи иска си, а въпросът дали ответникът е собственик на канала, където е станал инцидента, и дали следва да носи  отговорност като такъв е въпрос по съществото на делото и обуслява крайния резултат по делото. В този смисъл исковете срещу Държавата не са недопустими, а неоснователни и следва да бъдат отхвърлни като такива. 

 

С оглед на този изход от делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2500 лв. – адв. възнаграждение на Община Чирпан и  450 лв. – юрисконсултско възнаграждение на Държавата, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 от ЗПр.П и чл.25, ал.1 и ал. 2 от Наредбата за правната помощ. 

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.О.А., ЕГН ********** и Н.А.М., ЕГН ********** ***,   действащи чрез пълномощника си адв. З.В. ***, със съдебен адрес:*** против Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.София ул. Кирил и Методий 17-19 искове да заплати на всеки от тях сумата от по 70 000 / седемдесет хиляди/ лв., представляваща частичен иск от пълния размер на иска по 100 000 лева за всеки от тях, за обезщетение на търпените неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила на 09.12.2014г., при инцидент в канал, вливащ се в р. „Текирска“ , находящ се в гр.Чирпан, заедно със законната лихва върху сумите от датата на деликта - 09.12.2014г. като неоснователен.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.О.А., ЕГН ********** и Н.А.М., ЕГН ********** ***,   действащи чрез пълномощника си адв. З.В. ***, със съдебен адрес:***. Чирпан, площад „ Съединение“, № 1, Булстат ********* искове да заплати на всеки от тях сумата от по 70 000 / седемдесет хиляди/ лв., представляваща частичен иск от пълния размер на иска от по 100 000 лева за всеки от тях, за обезщетение на търпените неимуществени вреди от смъртта на сина им, настъпила на 09.12.2014г., при инцидент в канал, вливащ се в р. „Текирска“, находящ се в гр.Чирпан, заедно със  законната лихва върху сумите от датата на деликта - 09.12.2014г.  като неосноветелен.

 

 

            ОСЪЖДА А.О.А., ЕГН ********** и Н.А.М., ЕГН ********** ***, действащи чрез пълномощника си адв. З.В. ***, със съдебен адрес:*** да заплатят на Държавата представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр.София ул. Кирил и Методий 17-19 сумата 450 лв. / четиристотин и петнадесет лв./, представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

 

            ОСЪЖДА А.О.А., ЕГН ********** и Н.А.М., ЕГН ********** ***, действащи чрез пълномощника си адв. З.В. ***, със съдебен адрес:*** да заплатят на Община гр. Чирпан, площад „ Съединение“, № 1, Булстат ********* сумата 2500 лв / две хиляди и петстотин лв./, представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за първата инстанция.

 

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: