О П Р E Д
Е Л Е Н И Е
№ ……….
Гр. Варна,
29.04.2022 година
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното
от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 2217/20 по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано за ново разглеждане на жалбата на Е.К.Ф.
и А.Ф.А. срещу Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Замeстник-кмета на Община Варна.
Приключило е с Решение № 1141/11.08.2021 г., с което обжалваната заповед е
отменена и в полза на жалбоподателите са присъдени съответно 1975 лева и 2910
лева съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс е постъпила молба от ответника за изменение на решението в частта за
разноските. С нея е поискано намаляване на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до минималния предвиден размер. Искане за изменение на разноските
за д.т. и за експертизи не е направено.
Съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК преписи от молбата и
разпореждане на съда относно представянето на отговор са връчени на останалите
страни.
От процесуалния представител на Е.Ф. е постъпило възражение
с твърдения за неоснователност на искането.
От процесуалния представител на Кмета на Община Варна
е постъпило становище за основателност на искането.
След изтичане на срока за отговор, поради опущение на
съда делото е изпратено във Върховния административен съд по касационна жалба
от Заместник-главния архитект и от Л.А. преди произнасяне по искането по чл.
248 от ГПК.
С Решение № 3376/11.04.2022 г. решението на
Административен съд – Варна е оставено в сила.
При постъпване на молба вх. № 6708/27.04.2022 г. за
издаване на изпълнителен лист за разноските в първата инстанция, съдът
констатира, че дължи произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК, което следва да
се извърши преди произнасяне по искането за издаване на изпълнителен лист след
окончателно разрешаване на въпроса за разноските с влязъл в сила акт.
Съдът, като обсъди искането и доказателствата в
преписката, намира за установено следното:
Искането е
подадено от лице с правен интерес – ответник в основното производство.
Направено е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е допустимо, а разгледано
по същество – частично основателно.
Жалбата на Е.Ф.
и А.А. срещу
Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Замeстник-кмета на Община Варна е
разгледана за първи път по адм. д. № 601/2019 г. по описа на Административен
съд – Варна, VІІ състав, по което е постановено Решение № 1804/07.10.2019 г. С
Решение № 12095/30.09.2020 г. на Върховен административен съд, ІІ отделение,
постановено по адм.д. № 186/2020 по описа на ВАС, решението на административния
съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция. При
новото разглеждане на жалбата, по нея е образувано адм.д. № 2217/2020 г. на
настоящия състав.
В
последно съдебно заседание, при даване на ход по същество, процесуалните
представители на страните са направили искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски със съответните списъци и доказателства за платено
адвокатско възнаграждение.
Съответно
претенцията на Е.Ф. е за присъждане на 1800 лева, от които 600 лева за
процесуално представителство по адм.д. № 601/2019 г., 600 лева за процесуално
представителство по адм.д. № 186/2020 г. на ВАС и 600 лева по адм.д. №
2217/2020.
Претенцията
на А.А. е за присъждане на 600 лева за процесуално представителство по адм.д. №
601/2019 г., 600 лева за процесуално представителство по адм.д. № 186/2020 г.
на ВАС и 900 лева по адм.д. № 2217/2020.
От
доказателствата в преписките по посочените дела съдът констатира, че в
производството по адм.д. № 601/2019 г. на Административен съд – Варна, VІІ
състав, двамата жалбоподатели са били представлявани от един процесуален
представител – адв. И., която е направила искане за присъждане на разноски
единствено в полза на А.А. и е представила доказателства само за платено от
последния адвокатско възнаграждение в полза на адв. И.. При това положение, в
полза на Ф. е следвало да бъде присъдена сумата от 1200 лева за адвокатски
възнаграждения (за производството пред ВАС и по адм.д. № 2217/2020), вместо
сумата 1800 лева, в какъвто смисъл следва да бъде изменено решението.
По
отношение на адвокатските възнаграждения, присъдени на А.А., искането е
неоснователно, доколкото по делото са налични доказателства за изплащането им в
посочения размер.
Що
се отнася до размера на адвокатските възнаграждения, претендирани от страните,
той не надхвърля предвидения минимум по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответната редакция
към датата на образуване на адм.д. № 601/2019 г. на АС- Варна, № 186/2020 г. на
ВАС и № 2217/2020 г. на АС – Варна (600 лева до 15.05.2020 г. и 900 лева,
считано от 31.07.2020 г.).
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 248,
ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 1141/11.08.2021 г.,
постановено по адм.д. № 2217/2020 г. по описа на Административен съд – Варна,
ІІІ състав, в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на Е.К.Ф.
сумата 1975 лева съдебно-деловодни разноски, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.К.Ф. ***,
ЕГН **********, сумата 1375 (Хиляда триста седемдесет и пет цяло) лева разноски
по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщението до страните.