Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 03 февруари 2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Андреева
и с участието на прокурор от СОП Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
КРИСТИНА ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 446 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 14 от 09.07.2020 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
59/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимата С.Б., с ЕГН **********,***, е
призната за виновна в това, че на 04.08.2018 г. в района на 66-ти километър на
автомагистрала „Хемус“ на бензиностанция ОМВ, в землището на с. О., общ. П., обл. Софийска, причинила на И.Д.П. ***, средна телесна
повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на дясната подбедрица, изразяващо се в счупване на голямо и на малкопищялните кости в областта на диафизата
и на малкопищялната кост в горния ѝ край,
причинило й трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от
около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и вр. чл. 54, ал.
1 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С
присъдата подсъдимата С.Б. е осъдена на основание чл.189, ал.3 от НПК, да
заплати по сметка на ОД на МВР С., направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 117,33 лева, по сметка на Районен съд – гр. Б.
направените в съдебното производство разноски в размер на 100 лева, както и на
частния обвинител И.Д.П. направените от нея по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Срещу така постановената присъда
е постъпила въззивна жалба от адвокат Р.Ф. – защитник на подсъдимата С.Б.. В същата се излагат
доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, като постановен при
неизяснена от решаващия съд фактическа обстановка по делото. В частност се
сочи, че по делото са останали висящи съществени за правилното му решаване
въпроси, касаещи механизма на причиняване на констатираната при пострадалата
телесна повреда, както и фактите, относно коя е от двете – пострадалата или
подсъдимата е била инициатор на възникналия по между им физически конфликт,
държала ли е подсъдимата нож в ръката си, спънала ли е подсъдимата пострадалата
или последната е паднала на земята в резултат на подхлъзване. Липсата на доказателствено изследване на всички тези факти, според
защитата е довело до неправилно приета от първостепенния съд фактическа
обстановка и съответно до неправилно формирани въз основа на нея правни изводи.
Оспорва се в жалбата и съставомерността на инкриминираното на подсъдимата престъпно деяние, без да се сочат конкретни аргументи в тази насока.
Депозирано е и допълнително
изложение към въззивната жалба от ново упълномощен
защитник на подсъдимата – адвокат П. И.. Сочи се от този защитник, че атакуваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.348 ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви,
доколкото в предложените такива от първата инстанция не съществуват „подробни,
аргументирани, ясни и конкретни съображения” за фактическите и правните му
изводи. В тази насока се твърди и, че осъдителната присъда на първия съд се
основава единствено на показанията на пострадалата И.П., които са кредитирани
напълно безкритично, без да са обсъдени защитните възражения, относно личността
на тази свидетелка и годността на показанията й. Поддържа се и довод за
недоказаност на механизма на причиняване на констатираната при пострадалата
телесна повреда. В тази насока защитникът изтъква, че неаргументирано районния
съд е приел за установен сочения от пострадалата механизъм, при положение че
съдебно-медицинската експертиза е предложила два възможни начина на причиняване
на увреждането на крака на пострадалата и същевременно липсва свидетел, който
да е станал пряк очевидец на нанесен ритник на пострадалата от страна на
подсъдимата. Иска се от въззивния съд да отмени изцяло
оспорената присъда, като постанови нова такава, с която подсъдимата С.Б. да
бъде призната за невиновна и съответно оправдана по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимата
С.Б. в лицето на адвокат П. С., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с
искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимата оправдана. В тази насока защитникът
поддържа оплакванията си, заявени в жалбата и допълненията към нея, за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения в
оценъчната и доказателствената й дейност; срещу възприетата от решаващия
съд фактическа обстановка по делото; срещу приетата от първостепенния съд доказаност на обвинението. Искането, което се заявява в
съответствие с тези направени оплаквания, е за отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова, изцяло оправдателна спрямо подсъдимата.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимата С.Б., поддържа изцяло
казаното от нейния защитник и моли да бъде оправдана.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, представителят
на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата
да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Възразява се срещу
оплакването на защитата за недоказаност на инкриминираното на подсъдимата
деяние, като се твърди, че същото не намира доказателствено
основание. В тази насока се твърди от представителят на СОП, че първоинстанционния съд правилно е преценил събраните по
делото доказателства, като е основал изводите си по фактите на показанията на
свидетелите П., М. и Н., които напълно кореспондират на съдебно-медицинското
заключение, относно механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалата.
Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимата С.Б. също е
справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК, като не са
налични основания за ревизирането му. С тези аргументи прокурорът от СОП
претендира жалбата да бъде оставена без уважение и респективно присъдата да
бъде потвърдена.
В
проведеното от въззивния съд съдебно заседание,
частния обвинител и граждански ищец И.Д.П., чрез повереника
си – адвокат Г.Д., моли въззивния съд да постанови
решение, с което да потвърди атакуваната осъдителна присъда на първата
инстанция. В тази насока се изтъкват доводи от повереникът,
че последната се основава на стабилна доказателствена
основа - показанията на пострадалата свидетелка, безапелационно подкрепени от
показанията на свидетелите-очевидци М. и Н., от показанията на полицейския
служител А., възпроизвеждащи извънпроцесуалните
признания на подсъдимата и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Твърди се още от повереникът и, че защитната теза на
подсъдимата, че пострадалата се е самоувредила, като
паднала на земята, е останала неубедително представена по делото. По мнение на повереникът, в този смисъл са единствено показанията на
свидетелката Д. Ц. /майка на подсъдимата/, които не следва да бъдат
кредитирани, поради тяхната противоречивост с останалите доказателствени
материали. По всички тези съображения, повереникът
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
атакуваната с нея присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие и след цялостния
анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд
намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимата С.Б. и пострадалата
свидетелка И.Д.П. се познавали, като имали конфликтни отношения по между си. На
датата 04.08.2018 г. подсъдимата се намирала в района на бензиностанция „ОМВ”
на 66 км. на автомагистрала „Хемус” в посока гр.В., в землището на с.О., община
П., област Софийска. Тя била там заедно с нейния приятел – свидетеля Б. М. И. и
с нейната майка - свидетелката Д. Г. Ц..
Около 14,30 ч. на бензиностанцията пристигнал служебен автобус, превозващ
работници от фирма „С.”. От автобуса слязла пострадалата И.П., както и колегите
й – свидетелите П. Ц., М. П., Н. В., М. И., В. П. и В. Н.. По същото време в
района на бензиностанцията се намирал и свидетеля В. М., който имал уговорка с
няколко от служителите на фирмата, включително и с пострадалата П., да ги взима
ежедневно с автомобила си от бензиностанцията и да ги превозва до населеното
място, в което живеят.
В момента, в
който пострадалата слизала от стълбите на автобуса, подсъдимата С.Б.
побягнала към нея. Приближила се и майка й - свидетелката
Д. Ц.. Тогава подсъдимата започнала да нанася удари с ръце в областта на лицето
на пострадалата. Заплашила я с нож, като й го показала. Свидетелката
П. много се изплашила, хвърлила от ръцете си дамската чанта и връхната дреха,
които държала, и тръгнала да бяга към автомобила, където се
намирал свидетеля М.. Подсъдимата С.Б. и свидетелката Ц. побягнали след
нея, като я блъскали и ритали, и я наричали с думите „курво”. След като
подсъдимата настигнала пострадалата, й нанесла удар с крак /ритник/ в областта
на подбедрицата на десния крак. В резултат на този удар свидетелката
П. паднала на земята, като седнала на задните си части. Така левият й крак
застанал напред пред тялото, а десния се завъртял в страни, като попаднал под тялото й. При
този удар и последвалото падане, пострадалата чула,
че изпукала костта на крака й. Усетила и силна болка в подбедрицата
на десния си крак. Подсъдимата продължила да й нанася удари с ритник, а свидетелката Ц. й скубела косата и я драскала
по ръцете. Всичко това било възприето от свидетеля М., който извикал
към двете жени да престанат. Казал и на пострадалата П. да стане от земята, за да се отправят към
автомобила, но същата му обяснила, че кракът й е счупен, изпитва силни болки и
не може да стане. Тогава свидетелят
М. помолил свидетеля Б. И. да му помогне,
за да вдигнат пострадалата от земята. Така двамата я пренесли до автомобила на свидетеля
М., където изчакала идването на линейка. Пострадалата
била транспортирана за
оказване на медицинска помощ в МБАЛ „С. А.”- гр.С.. Там свидетелката П. била приета за лечение и й била извършена хирургична
интервенция. На датата 14.08.2018 г. била изписана, с диагноза „открито
счупване на дясната подбедрица”.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза /л.36 от ДП/, изслушана и приета от първата инстанция, се установява
следното констатирано при пострадалата И.П. телесно увреждане: открито счупване
на костите на дясната подбедрица, изразяващо се в
счупване на голямо и малкопищялната кости в областта
на диафизата и на малкопищялната
кост в горния край. Според вещото лице, това травматично увреждане на
пострадалата, по своята медико-биологична характеристика й е причинило трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 7-8
месеца. Относно механизма на
причиняването му, експертът е заключил, че увреждането се дължи на механично
въздействие с голяма енергия, упражнено в областта на подбедрицата,
при наличие на контакт на две места /изводимо от локализацията на фрактурите/,
което въздействие е довело до рязко огъване на подбедрицата,
при което костите са се счупили, като костните фрагменти са прокъсали меките
тъкани и кожата. Според експертът, посочения механизъм на получаване на
фрактурите се наблюдава при натискане на крайника върху неравност на терена,
като в конкретния случай може да се получи при падане върху крака /сядане с
тежестта на тялото върху сгънатия на терена крак/, както съобщава пострадалата.
При разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие, вещото лице
изготвило обсъжданата експертиза е допълнило, че е възприел посочения от него
механизъм на получаване на увреждането при пострадалата, основавайки се и на
събраните по делото свидетелски показания. Посочил е и друг възможен механизъм
на травмата – при рязко усукване на крайника, което би се получило при тичане и
последвал „блокаж” на долната част на крака, при което тялото пада и крака се
завърта. При разпита си вещото лице е отбелязало още и, че изключва
вероятността травмата на пострадалата да е получена при подхлъзване или
стъпване на криво на крака, доколкото в този случай ще бъде причинена фрактура
в областта на глезена.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд фактически констатации. Районният
съд, в пълно
съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните
по делото свидетели, събраните писмени доказателства и експертното заключение, поради което е приел за
несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено
по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
Така, първоинстанционният
съд правилно е възприел за достоверни и е кредитирал изцяло показанията на пострадалата
свидетелка И.П., тъй като същите са подробни, детайлни, последователни,
непротиворечиви и логични. Въпреки, че показанията на пострадалото лице са
едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му
от престъплението права, в случая втората инстанция също не намери основания да
не даде вяра на показанията на този свидетел. В частност - от показанията на свидетелката
П., въззивният съд в съгласие с първата инстанция, приема
за установени фактите относно предприетото от страна на подсъдимата на процесните дата и място физическо нападение на пострадалата,
при което нанесла на последната удари с ръце в областта на лицето и удари с
ритник по крайниците й; причиненото й в резултат на един от тези удари телесно
увреждане – при нанесен ритник в задната част на десния крак на пострадалата,
същата паднала на задните си части на земята, като десния й крак попаднал
странично под нея, при което получила счупване на костта на дясната подбедрица; състоянието й веднага след инцидента; причината
за възникването на конфликтната ситуация между подсъдимата и пострадалата.
Вярна е и преценката на първият
съд, че относно очертаните
обстоятелства, за които свидетелства пострадалата И.П., показанията й
намират пълна подкрепа в показанията на свидетелите В. М. и В. Н., които са
източник на преки фактически данни за предизвиканата от подсъдимата конфликтна
ситуация с пострадалата. Така, дадените от пострадалата П. сведения, че
подсъдимата я нападнала, като и нанесла удари с ръце и крака /с ритници/, че я
обиждала с думата „курво”, че след като я ритнала, пострадалата паднала на
земята, в резултат на което получила фрактура на крака, че майката на
подсъдимата също й нанасяла удари, че свидетелите М. и И. помогнали на
пострадалата да се изправи от земята и да се качи в автомобила, кореспондират
напълно с показанията на самия свидетел М.. При разпита си пред първоинстанционния съд, последния цитиран дословно е
заявил: „И. слизаше от рейса, госпожицата С. и майка й, веднага се спуснаха и с
ръце и крака започнаха да я ритат. Почна да бяга и двете жени през това време я
ритаха и бутаха. Като пристигнах тя падна леко на една страна, така ми се видя,
че падна на една страна, като я бутаха и ритаха”.
След това, показанията на
пострадалата свидетелка срещат пълна подкрепа от показанията на свидетеля В. Н.,
което също основателно е отбелязано от първостепенния съд. В тази насока
правилно са кредитирани и показанията на този свидетел, дадени от него в хода
на досъдебното производство и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от
НПК, в частта им носеща подробна информация за упражненото от страна подсъдимата
физическо въздействие върху пострадалата. В съответствие с приетото от първия
съд при оценката му на посочените свидетелски показания, въззивната
инстанция също намери, че следва да даде вяра и на посочените показания на
свидетеля Н., тъй като в този му разпит е налице логичност и последователност
на заявеното от него, показанията му са депозирани много скоро след деянието,
когато споменът от събитията е бил най-ярък и непосредствен. В частност, в показанията
си Н. свидетелства /цитиран дословно/: „видях младата жена с руса коса, дърпаше
за ръцете една жена, която се казвала И.…след това И. побягна в посока изхода
на бензиностанцията…младата руса жена я настигна и се опита да я хване отзад за
косата … и в този момент не видях как стана, но И. падна на земята…русата жена
видях, че стъпи два пъти върху десния крак на И. и след това я ритна два три
пъти в кръста”. Несъмнено е, че така изведената от показанията на свидетеля Н. доказателствена информация е напълно съответна на казаното
от пострадалата.
Както
правилно е съзрял и съответно отбелязал в мотивите си първостепенният съд, косвено
твърденията на свидетелката И.П., че по
отношение на личността й е била упражнено физическо насилие от страна на
подсъдимата, в резултат на което същата претърпяла въпросното телесно увреждане,
също се потвърждават от показанията на свидетелите П. Ц., М. П. и Н. В.. Тези
свидетели макар и да не са станали преки очевидци на физическия сблъсък между
подсъдимата и пострадалата, са дали сведения за състоянието на пострадалата
непосредствено след деянието – същата седяла на земята и кракът й бил счупен;
за присъствието на подсъдимата на място; за това, че им е станала известна
причината пострадалата да се намира повалена на земята. Така, в приобщените по
съответния процесуален ред, показания на свидетелката П. от първата фаза на
процеса, същата цитирана дословно е заявила: „..обърнах се назад и видях, че В.
седеше на задните си части на земята на асфалта..При нея видях, че се намираше
едно младо русо момиче, което е дъщеря на Д. и се казва С.…Разбрах от хора, че
тази С. я е била съборила на земята”.
Във връзка с извършеният от
първостепенният съд доказателствен анализ на
показанията на пострадалата И.П., правилно е посочено и, че същите се подкрепят
по безспорен начин и от приобщените като писмени доказателствени
средства по делото медицински документи, касаещи здравословното състояние на
пострадалата П. след инцидента, както и от заключението на приетата
съдебномедицинска експертиза. Посочените доказателствени
материали са категоричен източник на фактически данни за причиненото на инкриминираната
дата на пострадалата телесно увреждане, за неговия вид и характер, и механизма
на причиняването му.
Тук е мястото въззивният
съд да отбележи като несъстоятелно възражението на защитата на подсъдимия за
недоказаност на механизма на причиняване на констатираната при пострадалата
телесна повреда. В тази насока защитата изтъква в жалбата и във въззивното съдебно заседание, че неаргументирано районния
съд е приел за установен сочения от пострадалата механизъм, при положение че
съдебно-медицинската експертиза е предложила два възможни начина на причиняване
на увреждането на крака на пострадалата и същевременно липсва свидетел, който
да е станал пряк очевидец на нанесен ритник на пострадалата от страна на
подсъдимата.
Това виждане на защитата на
подсъдимия, категорично не може да бъде споделено от настоящия състав на СОС.
Приетата по делото съдебномедицинска експертиза е дала категорично заключение
за възможния механизъм на причиняване на констатираното при пострадалата П.
телесно увреждане. При разпита си в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, вещото лице изготвило обсъжданата експертиза е допълнило, че
е възприел посочения от него механизъм на получаване на увреждането при
пострадалата, основавайки се и на събраните по делото свидетелски показания. Отбелязано
е и изрично от експертът, че изключва вероятността травмата на пострадалата да
е получена при подхлъзване или стъпване на криво на крака, доколкото в този
случай ще бъде причинена фрактура в областта на глезена.
Вън от това, следва ясно да се
подчертае, че както първата инстанция, така и настоящата такава, приемат за установени
обстоятелствата, относно причиняването на установеното при пострадалата телесно
увреждане и механизма на неговото получаване, не само въз основа на приложените
по делото медицински документи и експертното заключение, но и на база всички
останали доказателства, които се възприемат и кредитират от съда, и в частност
на показанията на свидетелите И.П., В. М. и В. Н.. Пълното съответствие досежно тези обстоятелства,
между показанията на изброените свидетели, от една страна и от друга –
корелацията им с данните, съдържащи се в експертното заключение, дават
основание на въззивната инстанция категорично да не
се съгласи с коментираното защитно възражение.
След
като съпостави по посочения начин показанията на пострадалата свидетелка И.П. с
останалите източници на доказателства, като отчете пълната им кореспонденция с
тях, въззивната инстанция, в съгласие с първата
такава, прие същите за добросъвестни, правдиви и обективни. Именно
това съответствие на обсъжданите свидетелски показания с останалия доказателствен материал по делото, тяхната
последователност, детайлност и непротиворечивост, е дало основание на районния
съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първият съд оценка на този източник
на доказателства, напълно се споделя и от въззивната
инстанция. Поради
тези съображения, изразените в жалбата съмнения на защитата в обективността и
правдивостта на показанията на свидетелката П. са напълно безпочвени, а
доводите на защитата, че тези свидетелски показания са непоследователни и
некореспондиращи с останалите ангажирани по делото доказателства – очевидно
несъстоятелни.
В съответствие с приетото от
първостепенният съд при анализа му на свидетелските показания на Д. Ц. и Б. И., въззивната инстанция намира, че на същите не следва да даде
вяра в частта им, в която тези свидетели твърдят, че подсъдимата не е нанасяла
удари с ръце и крака на пострадалата, че последната се подхлъзнала и сама
паднала на земята и съответно счупила крака си.
В тези им части, показанията на посочените свидетели са изолирани и не
срещат подкрепа в останалите кредитирани доказателства. По-конкретно, показанията
на свидетелите Ц. и И. свеждащи се обобщено до твърдението, че травмата на
пострадалата била получена в резултат на подхлъзване и падане на земята, а не
вследствие на нанесени й удари с крак от подсъдимата, се опровергават от
установеното по експертен път. Както бе отбелязано и по-горе, при разпита си в
съдебно заседание пред районния съд, вещото лице изготвило съдебномедицинската
експертиза категорично е заявило, че изключва вероятността травмата на
пострадалата да е получена при подхлъзване или стъпване на криво на крака,
доколкото в този случай ще бъде причинена фрактура в областта на глезена. Освен
това, обсъжданите показания на свидетелите Д. Ц. и Б. И., касаещи случилото се
между подсъдимата и пострадалата, са и взаимно противоречиви. Така,
свидетелката Ц. дава сведения за това, че пострадалата била тази, която
нападнала подсъдимата, като започнала да й отправя обидни и нецензурни думи,
ударила й шамар по лицето и след това двете „започнали да се разправят”. В
показанията на свидетелят И. пък се съдържа информация, напълно противоречаща
на тази, а именно, че след като подсъдимата видяла пострадалата на слиза от
автобуса на бензиностанцията, отишла да поговори с нея, след което двете
започнали да се карат и подсъдимата посегнала с ръка да удари шамар на
пострадалата, след което последната побягнала, подхлъзнала се и паднала. Ето
защо, противоречивостта и неубедителността на показанията на тези двама
свидетели в коментираните им части, безспорно мотивират и въззивния
съд да приеме, че същите са заинтересовани, тенденциозни и нагласени, и че
единствено целят оневиняване на подсъдимата.
В обобщение на всичко гореизложено следва да се отбележи, че
въззивната инстанция напълно споделя дадената от първостепенния съд оценка на
събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна
и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да
са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при
оценката на доказателствените материали не са били
допуснати и логически грешки.
Въз
основа на така изложените правилно установени фактически положения, подкрепящи
се изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимата С.Б. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд.
Изводите на първоинстанционния съд относно извършването на това деяние,
авторството на деянието в лицето на подсъдимата С.Б., квалификацията на
деянието и приложението на материалния закон, са напълно обосновани и се
основават на верен и точен анализ на събраните по делото доказателства. При разглеждането на делото от
първостепенния съд не са били
допуснати и съществени процесуални нарушения, които да са
накърнили правата на страните и да
дават основания за отмяна на
постановения съдебен акт и за връщане
на делото за ново разглеждане в предходния
процесуален стадий.
От обективна страна засегнатите
обществени отношения са тези, свързани с опазване на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Също от обективна страна безспорно и
категорично е установено, че изпълнителното деяние на конкретното престъпление
е осъществено от подсъдимата С.Б., като същата чрез действията си е упражнила
такова въздействие върху организма на пострадалата И.П., което е предизвикало
увреждане на същата, изразяващо се в причиняването й на открито счупване на
костта на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение
движението на десния долен крайник. Т.е. подсъдимата С.Б. с действията си,
изразяващи се в нанасяне на ритник в областта на задната част на десния крак на
пострадалата, в резултат на който последната паднала на задните си части на
терена, като в този момент десния й крак бил сгънат странично под нея, а левия
изпънат напред, е причинила на пострадалата средна телесна повреда по смисъла
на чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Макар твърде лаконични,
обосновани и верни са изводите на първостепенния съд, касателно
субективната страна на реализираното от подсъдимата престъпно деяние. Правилно
е прието, че същата е действала при осъществяването му с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавала общественоопасния
характер на своето деяние – причиняването на увреждане на организма на И.П.,
чрез причиняването й на посоченото открито счупване на костта на дясната подбедрица. Подсъдимата е предвиждала и общественоопасните
последици от деянието си – причиняването на средна телесна повреда на пострадалата
и е искала настъпването й. За да приеме за безспорно установено, че подсъдимата
С.Б. е съзнавала всички тези обстоятелства, представляващи елементи от
обективната страна на състава на престъплението, т.е. извършила е деянието при
условията на пряк умисъл, въззивния съд взе предвид
данните по делото, установяващи конкретните действия на подсъдимата при
изпълнение на престъплението. Прекият умисъл у подсъдимата се извежда от
характера на конкретните действия и телодвижения, извършени от нея, от
характера и вида на причинените на пострадалата телесни увреждания, както и от
начина, по който те са били причинени – подсъдимата е нанесла удар с ритник в
областта на крака на пострадалата, като след като последната паднала на земята
и получила счупването на крайника си, подсъдимата продължила да й нанася удари
с ритници.
С
оглед на изложените съображения, СОС намери за обоснована и законосъобразна
атакуваната първоинстанционна присъда, с която е
приложен правилно материалния закон и подсъдимата е била призната за виновна по
правилната правна квалификация на деянието й, съставомерно
по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.
Въззивната
съдебна инстанция намери също така, че атакуваната присъда е и напълно
справедлива в частта й, относно наложеното на подсъдимата С.Б. наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца. Този размер обективно е
определен при превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства.
Наложеното наказание напълно съответства и на степента на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца. Правилно за смекчаващи вината обстоятелства
са намерени от районния съд – чистото съдебно минало на подсъдимата, наличните
по делото добри характеристични данни за нея, младата й възраст /същата е била
19-годишна към момента на деянието/. Като отегчаващи вината и отговорността на
подсъдимата обстоятелства, първият съд правилно е отчел упоритостта й при
извършване на престъплението – подсъдимата започнала конфликта с пострадалата
като й нанесла удари с ръце в областта на главата и я заплашила с нож, и след като последната
се отскубнала и побягнала, подсъдимата продължила да я гони и да й нанася удари
с крак /с ритник/, единия от които имал за последица причиняването на процесното телесно увреждане, а и след като паднала на
земята подсъдимата и майка й продължили с нанасянето на ударите. Така при голям
превес на смекчаващите вината и отговорността на подсъдимата С.Б.
обстоятелства, първият съд й е определил наказание лишаване от свобода в
минималния предвиден в общата част на НК за наказанието лишаване от свобода,
размер от 3 /три/ месеца.
Настоящият
състав на СОС приема, че в случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя страна да обусловят
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства не са изключителни по своя характер,
тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска
степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифицирани и
като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят
една сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието. С оглед на
това, правилно при определяне на наказанието на подсъдимата С.Б., районният съд
не е приложил смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК, като
е определил същото при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Въззивната
инстанция се солидаризира изцяло и с решаващия довод на първия съд, че за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимата С.Б. не е наложително същата да
бъде изолирана временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното
й наказание една година лишаване от свобода. Още повече - в случая са налице и
формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението
му. Наложеното на подсъдимата наказание по вид и размер съответства на
изискванията на цитираната разпоредба, подсъдимата не е осъждана, а и предвид
приетите от първата и от въззивната съдебна инстанция
смекчаващи отговорността й обстоятелства, същата не представлява голяма
обществена опасност и целите на наказанието по отношение на нея могат да се
постигнат и без ефективното му изтърпяване.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и предвид разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК, правилно районния съд е възложил в тежест на подсъдимата,
направените съдебни разноски в двете фази на наказателното производство, както
и тези, направени от частния обвинител. Съобразно заявеното от последния искане
за възлагане на разноските му за повереник и пред въззивната инстанция, в тежест на подсъдимата следва да
бъдат възложени и тези разноски, възлизащи на сумата от 1000 лева – за
възнаграждение на повереника - адвокат Д., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г.
Предвид изложеното и след извършена на основание
чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване или изменяване, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане,
СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден изцяло.
По тези съображения
и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 14 от 09.07.2020 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
59/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата С.Б., с установена по делото
самоличност, да заплати на частния обвинител И.Д.П. сумата от 1 000 лева,
представляваща направени от последната разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/