№ 251
гр. София, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Д.а
Н. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ответника – Сдружение „Софийско филателно
дружество“П. В. К.““, ЕИК *********, чрез адв. А. срещу решение № 1328 от 25.11.2022г.,
по т.д. № 20221100900961 по описа на СГС за 2022г., т.о. VІ - 8 състав, с което е отменена т.
5 от дневния ред на проведено на 28.04.2022г. общо събрание на сдружението, за
изключване на ищеца – К. С. П., ЕГН **********, поради незаконосъобразност и
противоречие с устава на сдружението, и ответникът е осъден да заплати на ищеца 880 лева
разноски по делото.
Въззивникът/ответникът - Сдружение „Софийско филателно дружество“П. В. К.““ счита, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано
и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно не е съобразил, че имената на изключения член на
сдружението и конкретните обстоятелства за неговото поведение, несъвместими с по
нататъшно членство, са били изложени в предварително изпратена писмена покана и
оповестени в срока на поканата за свикване на общо събрание, а именно един месец преди
датата на неговото провеждане. Според въззивника, посочването в поканата на основанията
за изключване на член на сдружението е само една от възможностите за неговото
информиране. В случая, предупреждението за изключване на г-н П. като член на
сдружението е извършено с предварителна покана, в която ясно, конкретно и обосновано
1
били изброени нарушенията съставляващи несъвместимо поведение. Независимо от
предоставената възможност, ищецът е отказал да изложи гледната си точка по отношение на
действията му, представляващи несъвместимо поведение и обосноваващи неговото
изключване, а е нападал изказалите се членове на общото събрание. На следващо място
твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани в хода на делото писмени
и гласни доказателства, обуславящи приемането на решение на ОС за изключване на г-н П..
Според ответника, съдът е следвало да извърши проверка на основанията, довели до
изключването на ищеца – несъвместимото му поведение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от
ЗЮЛНЦ, респективно чл. 22, ал. 2 от Устава на сдружението. Счита, че съгласно
разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ, несъвместимо с членството в сдружението е
всяко виновно поведение, с което се пренебрегва или застрашава неговото съществуване и
постигането на конкретно преследвани цели. Конкретните действия представляващи
несъвместимо виновно поведение били описани в покана до г-н П., както следва: финансови
злоупотреби; вербално насилие срещу членовете на сдружението; липса на съдействие на
контролно-ревизионната комисия; отказ от връщане на документи на дружеството, след
освобождаването му като председател на сдружението; изтриване на новите членове на
управителния съвет като администратори на фейсбук страницата на сдружението и
спирането им на достъп до нея; разпространение на клевети по отношение на членовете на
новото ръководство и арогантно поведение към членовете на сдружението. В тази връзка
СГС неправилно е приел, че горепосочените нарушения не касаят членственото
правоотношение на изключения член на сдружението, а били свързани с качеството на г-н.
П. като негов председател. Счита, че поведението на П. нарушавало чл. 19, ал. 6, б.“а“ и б.
„в“ и ал. 7 от Устава на сдружението, с което следва да се ангажира и отговорността му като
пълноправен член на сдружението. Действията му като председател на сдружението, с които
застрашавал финансовата политика и счетоводната дисциплина/черна каса, необосновани
разходи и други/, водели до неблагоприятни последици и са несъвместими с членството в
сдружението. На следващо място твърди, че е несъвместимо с членството в сдружението,
реализирането на облаги за негова сметка и да не представиш документи, с което не
изпълняваш решенията на проведеното на 25.11.2021г. ОС. От показанията на свидетеля И.
се установявало, че ищецът еднолично ръководел дружеството без заседания на
управителния съвет. От показанията на свидетеля Г. се установявало, че ищецът представял
документи за осребряване на имущество на дружеството, което липсвало. Моли въззивния
съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по същество на спора, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски за двете
инстанции. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното
от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият/ищецът – К. С. П., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез
адв. В.. Оспорва с подробни аргументи всяко едно от твърденията в жалбата. Твърди, че в
отправеното му предупреждение няма ясно посочени нарушения на ищеца, в качеството му
на член на сдружението, а имало такива, които той е извършил в качеството си на
председател. На следващо място твърди, че въззивникът неоснователно смесва
2
отговорността на членовете на управителния съвет на сдружението, с отговорността им като
член на сдружението по чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ, която е различна. Счита жалбата за
неоснователна, моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди изцяло
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното
производство.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, същата е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част, и няма допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка и страните по
делото не спорят, че ищецът е член на сдружението към датата на провеждане на
процесното общо събрание – 28.04.2022г. и с точка 5 от дневния ред ищецът е изключен
като член на сдружението. Съгласно чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 3 от Устава на сдружението,
решението за изключване се
прави от управителния съвет и се взема от общото събрание при поведение, което прави по-
нататъшното членство несъвместимо. С писмо покана изпратено от сдружението и получено
от ищеца на 29.03.2022г., последният е уведомен, че на заседание на управителния съвет от
09.03.2022г. е взето решение на насроченото за 28.04.2022г. от 18 часа общо събрание на
сдружението, да бъде гласувано изключването му като член на сдружението поради
поведение, което прави по-нататъшното му членство несъвместимо. В поканата е посочено,
че причините за това решение са действията на ищеца, които рушат имиджа на сдружението
и действия, неотговарящи на заеманата до 08.11.2021 г. длъжност председател на
управителния съвет, като са посочени: “финансови злоупотреби”, вербално насилие срещу
членове на сдружението, неоказване на съдействие на Контролно-ревизионната комисия на
сдружението и уронване престижа на членовете на управителния съвет. Ищецът е поканен
да предостави писмени обяснения по цитираните нарушения до датата на общото събрание.
С покана (обн. ДВ, бр. 22/18.03.2022г.), управителният съвет е свикал общо събрание на
сдружението, което ще се проведе на адреса на
управление на 28.04.2022 г. от 18 часа. В поканата е посочен дневен ред, включващ и
процесната точка 5 – изключване на член на сдружението поради поведение, което прави
по-нататъшното му членство несъвместимо. Видно от констативен протокол от 20.03.2022г.
се установява, че поканата за общото събрание е залепена на мястото за обявления в
сградата на адреса на сдружението, съгласно чл. 24, ал. 4 от устава. С изпратена чрез
телепоща покана от председателя на Контролно-ревизионната комисия на сдружението до
ищеца,
последният е поканен в 10,30 часа на 15.03.2022г. или на 18.03.2022г.
3
в клуба на сдружението, за да приключи започнатата дейност по изясняване
на финансово-счетоводните документи за времето, през което ищецът е бил
председател на сдружението. С протокол от заседание на Управителния
съвет на сдружението от 09.03.2022г., е определен дневният ред на общото събрание на
сдружението за 28.04.2022г., включително точка 5 – изключване на член на сдружението,
поради поведение, което прави по-нататъшното членство
несъвместимо. Видно от протокола на общото събрание проведено на 28.04.2022г. се
установява, че съгласно представен списък на членския състав са присъствалите 44 от общо
54 члена на сдружението. По точка 5 от дневния ред е прието решение с 32 гласа „за“, 11
„против“ и 1 „въздържал се“, с което К. П. е изключен като член на сдружението.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема от правна страна, следното:
Първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на правата
претендирани от ищеца – конститутивен иск за отмяна на решение за изключване на член на
сдружение с нестопанска цел, на основание чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ и правилно е
разпределил доказателствената тежест по делото.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е активно легитимиран
да поиска отмяна на атакуваното решение от проведеното на 28.04.2022 г. общото събрание
на сдружението, както и че исковата молба е подадена в преклузивния едномесечен срок от
датата на общото събрание на сдружението. Приел, че са спазени предвидените в закона и
устава на сдружението ред за неговото свикване, както и при наличие на кворум за неговото
провеждане.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че в
поканата за общо събрание по т. 5 от дневния ред, не било посочено името на посочения за
изключване член на сдружението, както и конкретни нарушения за тази най-тежка санкция.
Ето защо, липсвала изискуемата от закона пълна информация, която да обоснове приемането
на информирано решение от насроченото общо събрание на членовете на сдружението.
Правният спор между страните по делото във въззивното производство се свежда до
отговора на въпроса, дали с отправената покана от управителния съвет на сдружението до
негов член, с която го уведомява за свикване на общо събрание, на което ще бъде изключен
поради поведение, което прави по нататъшното му членство несъвместимо, освобождава
сдружението от задължението да посочи в дневния ред името на този член и на конкретни
действия, обосноваващи неговото изключване.
Принципно е основателно твърдението на въззивника, че в изпратената до ищеца покана са
посочени основанията за изключването му като член на сдружението, в която ясно,
конкретно и обосновано са изброени нарушенията за несъвместимо поведение. Ищецът е
своевременно уведомен преди датата на провеждане на общото събрание и е имал
възможност да ангажира становище и да предприеме действия за организиране на своята
защита. Ето защо, правото на защита на ищеца не е нарушено и той своевременно е можел
4
да ангажира своето становището по включената точка в дневния ред за неговото
изключване.
В т. 5 от дневния ред е посочено, че се изключва член от сдружението, но без да и изрично
посочено неговото име, както и конкретни факти или обстоятелства за поведение, които
правят по нататъшното му членство несъвместимо. Квалифицирането на дадено поведение
като несъвместимо, не съдържа никаква конкретна информация. Ето защо, следва да се
приема, че дневният ред на общото събрание не и посочен изчерпателно в поканата, за който
следва да бъдат надлежно информирани всички членове на сдружението, както и конкретна
предварителна информация за основанията обуславящи неговото изключване. Само при
ясно посочване на необходимата информациь в поканата, отделните членове ще могат да
извършат преценка за своето участие или неучастие в общото събрание, както и да вземат
информирано решение за собственото си поведение и начин на гласуване. Още повече, че не
може да се иска от членовете на сдружението да предполагат или гадаят, кой или кои
членове ще бъдат изключени и поради какви конкретни факти.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че наведените твърдения за допуснати
процесуални нарушения по свикването и провеждането на общото събрание, на което е
взето оспорваното решение са основателни. Предвид установената процесуална
незаконосъобразност на решението, взето на заседанието на общото събрание на ответното
сдружение, не следва да бъдат обсъждани останалите въведени в въззивната жалба
оплаквания за материалната му незаконосъобразност, поради неправилно приложение на
правилата за изключване на член от сдружението, предвидени в Устава, както и въведените
с въззивната жалба и исковата молба възражения относно материалната законосъобразност
на взетото решение с оглед посочените основания за изключване на ищеца.
Като допълнителен аргумент за основателността на предявения иск, са изложените мотиви
от първоинстанционния съд, че всички посочени в поканата до ищеца основания за
изключването му като член на сдружението, са свързани с дейността му като председател на
ответното сдружение и са основания за неговото освобождаване от длъжността, или са
основания за ангажиране на неговата имуществена отговорност.
Предвид изхода на правния спор, въззиваемата страна има право на разноски, за което са
представени доказателства, че адв. възнаграждение в общ размер на 1 250 лева е договорено
и реално заплатено в брой.
Неоснователно е евентуалното възражение на въззивника, че заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение за въззивното производство е прекомерно, на основание чл. 78,
ал. 5 ГПК. Това адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 10
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не е
прекомерно и не следва да се намалява от съда.
Предвид гореизложеното решението на СГС е законосъобразно и правилно и следва да
се потвърди от въззивния съд, с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 от ГПК.
5
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1328 от 25.11.2022г., по т.д. № 20221100900961 по описа на
СГС за 2022г., т.о. VІ - 8 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Софийско филателно дружество“П. В. К.““, ЕИК ********* да
заплати на К. С. П., ЕГН ********** сумата от 1 250/хиляда двеста и петдесет/ лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6