Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1288 27.05.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Зинаида Монева
прокурор Таня Митева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 8059/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от И.И.Т. – М, ЕГН **********
*** против А.Г.Ф., ЕГН ********** *** с искане ответникът да бъде лишен от
родителски права по отношение на детето А..
Ищцата твърди, че ответникът е баща на
детето А., родено на ***г. Родителите са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
през 2006г. Двамата са във фактическа раздяла още от април 2005г. и не
поддържат връзка. От 2007г. ищцата с детето живеят в гр.Б. От 2010г. живеят в
общо домакинство с Е.М.. Ищцата и М. са сключили брак през май 2018г. Твърди
се, че детето не е виждало баща си повече от 10 години. Ответникът не го е
търсил по телефона, не му е пращал дрехи и подаръци. Не е идвал да види детето,
не се интересува въобще от него. Не поддържа контакт с А. по интернет. Бащата
не заплаща и дължимата издръжка от няколко години. От своя страна А. не се
интересува от баща си и не е говорил за него. Налице е трайно неизпълнение на
родителските задължения от страна на ответника, който се е дезинтересирал от
детето си. Бащата е непознат за детето и е само формален родител. Моли се да
бъде лишен от родителски права.
Искът е по чл.132,
ал.1, т.2 СК.
Ответникът не е подал отговор в срока по
чл.131 ГПК. В съдебно заседание не се явява.
Представителят на Бургаската районна прокуратура пледира за основателност
на иска.
Бургаският районен съд
намери следното:
Искът за лишаване от родителски права е
основателен. Според чл.132, ал.1, т.2 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижи за
детето и не му дава издръжка. В случая БРС намира, че и двете законови
предпоставки се доказват по делото. Установява се, че страните са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, постановен с решение № 97/26.05.2006г. на СвРС
по гр.дело № 328/2005г. От брака си страните имат едно дете – А., роден на ***г. С
бракоразводното решение родителските права върху А. са предоставени на майката,
на бащата е определен режим на свиждане, като е осъден да му заплаща издръжка
от 50 лева.
Твърденията на ищцата, изложени в исковата молба, се доказват изцяло от
ангажираните доказателства. Св.Т, майка на ищцата, заявява, че не е виждала
ответника откакто детето е било на възраст 5-6 месеца. Бащата по никакъв начин
не поддържа контакти със сина си и не го търси. На свидетелката е известно, че
ответникът не е заплащал издръжка. От своя страна детето също не е изявявало
желание да види баща си. Св.Т, брат на ищцата, също е потвърдил, че ответникът
не поддържа контакт с детето, като няма спомен да му е давал издръжка.
Изслушано по реда на чл.15, ал.1 ЗЗкрД, детето А. е заявило, че не е виждало своя баща от десетина година.
Бащата не му се е обаждал по телефона, не го търси по никакъв начин. А. не
желае да вижда баща си, изпитва безразличие към него.
Изготвеният социален доклад на ДСП-Бургас е дал заключение, че А. има
изградена емоционална привързаност към своята майка и към малкото си братче
Никола. Няма спомени и преживявания с биологичния си баща. В последните години
важен фактор в цялостното израстване и възпитание на А. е бил съпругът на майка
му, Е.М., понастоящем покойник. От социалния доклад на ДСП-С, се установява, че
бащата е прекъснал емоционалната връзка с детето си. Самият той е споделил пред
социалните служители, че не се интересува за физическото, психическото и
социалното развитие на детето си.
Следователно от всички
горепосочени доказателства се установява, че бащата неоснователно трайно не
полага грижи за детето. Явно е, че след развода с майката, той се е
дезинтересирал от сина си. Данните сочат, че известно време след прекратяването
на брака ищцата е продължила да живее в гр.С, като през 2007г. се е преместила
да живее в гр.Б. След преместването в гр.Б, контактите на бащата с детето са
изцяло прекъснати, като А. не е виждал ответника около десет години. През този
дълъг период от време ответникът въобще не е правил опити да се вижда с детето,
напротив, демонстрирал е пълна незаинтересованост от него, от живота му и от
всекидневните му нужди. Грижите върху А. са легнали изцяло върху майката, която
се е грижила за детето с помощта на своите роднини – майка и брат, а по-късно и
с помощта на съпруга й, понастоящем покойник. Бащата не се е виждал със сина
си, не го е търсил, не е звънял дори и по телефона, за да се информира за
детето. Тези факти се установяват от показанията както на двамата свидетели,
така и на самото дете. Самият ответник ясно и открито е изразил своето
отношение към детето, като е заявил, че не се интересува от него и от
развитието му.
По изложените съображения БРС намира,
че се доказва първата предпоставка за лишаването на ответника от родителски
права. Той изцяло е дезинтересиран от детето си, не търси контакти с него, не
го вижда и не полага каквито и да е грижи. Не прави дори и минимални усилия да
поддържа контакт по телефона или по интернет. А. не познава баща си, не го е
виждал от много години, няма спомени и преживявания с него, помежду им липсва
емоционална връзка и привързаност. Детето е отчуждено изцяло от бащата, в
резултат на демонстрираното отношение от страна на последния, като не иска да
се вижда с него. Няма доказана основателна причина за това поведение на
ответника, изразяващо се в пълна липса на интерес към детето му, поради което
следва да се приеме, че той просто не желае да комуникира със сина си и да се
грижи за него.
Налице са данни и за
наличието на другото условие на закона, а именно че бащата без основателна
причина не е давал издръжка на детето. С бракоразводното решение бащата е бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева. Няма данни той да е изпълнявал
това си парично задължение. В тази връзка детето А. е споделило, че баща му
праща на майка му пари през няколко месеца. В съдебно заседание ищцата е
изяснила въпроса, като е заявила, че парите не ги праща ответникът, а неговият
баща – дядо на детето. Той внася суми по банкова сметка ***, но твърде рядко,
например през няколко месеца по 100 лева. При това положение БРС приема, че
бащата системно не е плащал издръжка на детето. Неплащането на издръжка е
отрицателен факт, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е плащал
такава, т.е. да установи положителния факт на плащанията. Такива доказателства
от негова страна не са ангажирани. Спорадичното изпращане на малки суми от
страна на дядото на детето не представлява изпълнение на задължението за
издръжка от страна на задълженото лице – бащата на детето. Няма обективна
причина издръжка да не бъде плащана – бащата е млад човек, в активна възраст,
без заболявания, данните сочат, че притежава недвижими имоти, които отдава под
наем и се издържа с тези доходи. Следователно се налага извод, че бащата без
уважителна причина не плаща издръжка за детето си.
Налага се заключение,
че бащата от дълги години изцяло е неглижирал сина си, въобще не се е
интересувал от него, като не е плащал издръжка.
По изложените мотиви
БРС е на мнение, че ответникът няма родителски качества, като липсата на
качества е демонстрирана постоянно от него през годините. Той нито е имал
желание да вижда детето /съответно не го е търсил и виждал/, нито е плащал
издръжка. Поведението му сочи на тотално незачитане на детето, на неговите
нужди и проблеми. Ето защо е оправдано налагането на такава тежка защитна мярка
по Семейния кодекс, каквато е лишаването от родителски права.
Следва решение, с
което ответникът бъде лишен от родителски права по отношение на детето А..
Според чл. 134 СК при ограничаване на родителски права чрез настаняване на детето извън семейството, както и при лишаване от родителски права, съдът определя:1. издръжката на детето, ако не е присъдена; 2. мерките относно личните отношения между родителя и детето, като прилага съответно чл.59, ал.8. В случая БРС констатира, че с бракоразводното решение в полза на детето е определена месечна издръжка, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Разбира се, няма пречка да бъде заведен друг иск, за увеличение на издръжката, по преценка на ищцата. Съдът трябва обаче да се произнесе за режима на лични контакти, независимо, че такъв е определен вече с решение за прекратяване на брака. Явно е, че детето и бащата са изцяло отчуждени един от друг, не поддържат никакви контакти, помежду им няма емоция и привързаност. Ето защо следва да с определи режим на свиждане, който е рестриктивен и при условията на чл.59, ал.8, т.2 СК, а именно бащата да може /ако има желание/ да се вижда с детето всяка четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, на територията на гр.Б. БРС определя гр.Бургас за място на срещите, доколкото детето А. ***, няма никакви връзки с това населено място и за него ще е неудобство и стрес, ако трябва да пътува до там, за да се вижда с баща си.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
принципно право на разноски, но такива не са поискани.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ЛИШАВА на основание
чл.132, ал.1, т.2 СК А.Г.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** от родителски права по отношение на детето А.
А. Ф., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата А.Г.Ф., ЕГН ********** и детето А. А. Ф., ЕГН **********, както следва: бащата ще се вижда с детето всяка четвърта събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, на територията на гр.Бургас.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Иван Дечев
Вярно с оригинала:З.М.