Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 04.03.2022 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –
ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на девети
февруари пред две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 41 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание 422 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Производството по делото е образувано по повод подаден иск от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шосе“ № 159, срещу П.С.Г. ЕГН ********** *** за установяване на вземане в размер на 2144.81 лв. /две хиляди сто четиридесет и четири лева и 81 стотинки/, главница; 971.18 лв. /девет стотин седемдесет и един лева и 18 стотинки/ - лихва за забава за периода от 13.03.2016 г. до 06.11.2020 г.; както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2020г.. до изплащане на вземането.
С определение от 01.04.2021 г., потвърдено с
определение от 22.06.2021 г. по в.ч.гр. дело № 418/2021 г. по описа на СОС
искът за установяване на вземане в размер
на 2144.81 лв., главница по фактура №**********/29.02.2016г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.11.2020г. до
изплащане на вземането е оставен без разглеждане, а производството по делото по
отношение на установяване на вземането за сумата от 971,18 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода 13.03.2016 г. до 06.11.2020 г. е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасянето с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 49471/2017 г. по описа на СРС.
След приключване на гр. дело № 49471/2017 г.
по описа на СРС с Решение № 87003 от 14.05.2020 г., влязло в законна сила на
16.07.2021 г. производството по делото е възобновено.
В хода на производството са представени доказателства
за това, че ответника е погасил задължението си
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че ищецът е доставчик на електрическа
енергия съгласно Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия №
Л-135-11/29.11.2016 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, а
ответникът е потребител на електрическа енергия с ИТН 300129669990.
От представената по делото от страна на ищеца Фактура № **********/29.02.2016
г. се установява, че по партидата на ищеца е била начислена сумата от 2144,81
лева, представляваща дължима дума по констативен протокол по чл. 83, ал. 1, т.
6 от Закона за енергетиката.
Съгласно приложения към фактурата констативен протокол № 1013647 от
16.02.2016 г. е бил констатирано промяна в схемата на свързване на
измервателната система на ел. енергия на имот, находящ се в гр. Ихтиман, ул. „Патриарх Евтимий“ № 59Б.
Във връзка с извършената корекция на сметката на П.Г. е било образувано
гр. дело № 49474 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, по което той е предявил отрицателен установителен иск срещу
„ЧЕЗ Електро България“ АД за установяване недължимост на вземането. С решение
от 14.05.2020 г., влязло в законна сила на 16.07.2021 г. е признато за
установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ АД, че Стоян Г. не дължи
сумата от 70,67 лева, като искът му за разликата до 2144,81 лева е отхвърлен
като неоснователен.
От представения по делото споразумителен протокол от 13.09.2021 г. П.Г.
е признал изцяло задължението си по фактура № **********/29.02.2016 г.
От правна страна:
При решаване на спора настоящият състав следва да зачете на основание чл. 297 ГПК силата
на пресъдено нещо на решението на Софийския районен съд по гр. дело №
49474 по описа на съда за 2017 г. по отрицателния установителен иск по чл. 124 ГПК и преклудиращото й действие относно
възраженията на страните, касаещи въпроса за наличието на фактите, обуславящи
съществуването на вземането на ищеца. В този смисъл след като с влязло в сила
съдебно решение е отхвърлена претенцията ответника, с която се иска
установяване на недължимост на главницата по издадената от ищеца фактура, то
със сила на пресъдено нещо е установено съществуването на вземането на ищеца за
главницата по издадената фактура № **********/29.02.2016 г.
В хода на производството именно във връзка с висящия
спор между страните е било прекратено производството по предявения иск за
установяване на вземане от страна на ищеца по отношение на главницата, като
предмет на настоящото производство е единствено лихвата за забава за периода от 13.03.2016 г. до 06.11.2020 г.
Следва да се има предвид, че задължението за лихва има
акцесорен характер и съществува само когато е възникнало и не е погасено
задължението за плащане на главницата. С оглед установената със сила на
пресъдено нещо дължимост на главното
задължение за периода и настъпилият падеж на задължението за заплащане на коригираната
цена на потребената ел. енергия, отразена във фактура № **********/29.02.2016 г., в
полза на ищеца е възникнало и вземане за обезщетение за забава в размер на
законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че ответникът е изплатил
изцяло претендираните от ищеца сума за законна лихва за забава за периода.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да взема
предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, доколкото съдът
трябва да изгради своите изводи въз основа на всички факти, независимо от това
дали те са се осъществили преди предявяването на иска или са настъпили след
това, но преди приключването на съдебното дирене. Това е така, защото решението
на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото такова,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене.
В случая бе установено, че към момента на издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а и към момента на предявяване на иска
по чл. 422 ГПК вземането на ищеца е съществувало, но към момента на приключване
на съдебното дирене в исковото производство задължението е погасено чрез
плащане от страна на ответника, поради което и така предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от обстоятелството, че искът
се отхвърля изцяло, то в настоящото производство се доказа, че към датата на
подаването на исковата молба вземането на ищeца за лихва за забава
е съществувало в претендирания размер, като ответникът с поведението си е дал
повод за разглеждане на делото, тъй като не е изпълнил задължението си за
заплащане на потребена електрическа енергия, поради което и следва да бъде
ангажирана гражданската му отговорност за заплащане на направените от ищеца разноски
както в заповедното, така и в исковото производство, но само по отношение на
размера на законната лихва, а именно държавна такса в размер на 38,84 лева и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – по 50 лева за заповедното и
за исковото производство.
Съдът намира, че разноски на
ответника могат да бъдат присъдени по отношение на иска за главница от 2144,81
лева, доколкото в тази част делото е прекратено като недопустимо. В случая
обаче с отговора на исковата молба е представено единствено пълномощно, но не и
договор за правна защита и съдействие и по делото няма доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което и разноски в полза на
ответника не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане, настъпило в хода на процеса иска
на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Средец, ул.
“Г.С. Раковски” № 140, срещу П.С.Г. ЕГН ********** *** за установяване на
вземане в размер 971.18 лв. /деветстотин
седемдесет и един лева и 18 стотинки/ - лихва за забава за периода от
13.03.2016 г. до 06.11.2020 г. по фактура № **********/29.02.2016 г.
ОСЪЖДА П.С.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „ЧЕЗ
Електро България” АД, ЕИК *********, адрес гр. София, район Средец, ул. “Г.С.
Раковски” № 140, сумата от 138,84 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/