Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 24,11,2022г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №10322 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „Ю.Б.“АД/ правоприемник на Б.П.Б. АД/ обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за осъждане на ответниците Д. Д. Д., Д. Д. и „Д.е.
Д. Д.“ООД да заплатят солидарно
сума по Договор за жилищен кредит №3102/R/2007/30,10,2007год.,
Анекс № 1 от 02,10,2009год. и Анекс № 2 от 17,06,2010год. към него в размер на 15000,00евро, частично от 512303,81евро –
главница/уточнена по молба от
08,11,2018год. срещу всеки от ответниците стр.41/, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 27,07,2018год. до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи за сключен Договор за жилищен кредит № 3102/R/2007/30,10,2007год.,
по силата на който Б.П.Б. АД се е
задължила да предостави на Д. Д. Д. и Д. Д. банков кредит в размер на 500000,00 евро. В чл. 24 от договора е
уговорен срок за погасяване на
кредита-240месеца, считано от датата на усвояване. В чл. 13, ал.1 е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 8,9%, равен на БЛП на банката за жилищни
кредити в евро и надбавка 2%. В чл.13, ал.3 от договора е посочено БЛП да е
формиран от тримесечен Юрибор +надбавка 3,9%. Приета е стойност на 3-месечен Юрибор от 3%. В чл.15 е предвидена дължимостта на месечни такси за управление на кредита в размер на 0,05% от първоначално
отпуснатата сума. С Анекс № 1 от
02,10,2009 год. е поета солидарна отговорност
от ответника „Д.е.Д. Д.“ООД. С анекс №2 са договорени
допълнителни условия по кредита. Поддържа да не са погасени изискуеми
задължения по договора за кредит.
На съдът е служебно известно
извършено преобразуване, чрез вливане на Б.П.Б. АД в Ю.Б. АД, поради
което по делото е конституиран универсалния правоприемник.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответниците.
При така изложеното след като обсъди
доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От данните по делото се установява на 30.10.2007г. между „Б.П.Б.”АД/кредитодател/ и Д.Д.Д. и Д.Д. /Кредитополучатели/ да е
сключен Договор за жилищен кредит № 3102/R/2007год., по силата на който Банката е поела задължение за предоставяне на кредит в размер на 500
000.00евро за покупка на недвижими имоти, находящи се в жилищни сгради в гр.
Банско.
Съгласно чл. 13, ал.(1) от
договора кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 8.9%,
равен на базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в евро плюс
надбавка 2%. Базовият лихвен процент се определя от 3-месечния EURIBOR
плюс надбавка от 3.9%, като
минималната приемлива стойност на 3-месечния EURIBOR е 2.5%. /чл.13, ал.3 и ал.4 от договора/.
При начисляване на лихвата
месецът се определя спрямо календарната му продължителност, а годината за 360
дни.
Съгласно чл.14, ал.(3) е
предвидено при просрочие, на която и да е вноска по главницата на кредита,
както и при предсрочна изискуемост, върху неиздължените суми по главницата за
времето на забава кредитополучателите да дължат наказателна лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 4%.
Съгласно чл. 15 от Договора,
Кредитополучателят заплаща следните такси:
= такса за разглеждане на
документите - 50 BGN;
= еднократна такса за управление
в размер на 1.75% върху размера на кредита;
= годишна такса от 0.5% от
първоначално отпуснатия кредит, съответно от остатъка за всяка следваща година,
платима годишно на датата на усвояване на кредита.
Предвиден е срок за издължаване
на кредита от 240 месеца от датата на първо поред усвояване.
На 02.10.2009г. между банката,
кредитополучателите и „Д.Е.Д.Д.”ООД е сключен Анекс №
1 към Договор за жилищен кредит № 3102/R/2007, с който страните се споразумяват, че към 02.10.2009г.
кредитополучателят е в просрочие, като общата сума на задълженията е в размер
на 6 897.36евро и включва просрочени главница, лихва и комисионни. Общата сума
на просрочените задължения и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва от
настоящия анекс, се прибавят към редовната главница и общата сума на главницата
е в размер на 497 637.75 евро. Кредитополучателят заплаща годишна лихва
в размер на 9.65%, равен на БЛП плюс надбавка от 3.9% (5.75 + 3.90). Договорено
е считано от 02.10.2009г. за пет месеца кредитополучателят
да заплаща намален лихвен процент в размер на 5.75%. Погасяването на главницата
е договорено да започне след изтичане на 5 месечен гратисен период. Погасяването на кредита се извършва на 219
месечни вноски, съгласно ПП.
На 17.06.2010год. е сключен Анекс
№ 2 към Договор за жилищен кредит № 3102/R/2007, с който страните се съгласяват, че към 17.06.2010г. кредитополучателят
е в просрочие, като общата сума на задълженията е в размер на 5 146.13 евро и
включва просрочени главница, лихва и комисионни. Общата сума на просрочените
задължения и лихвите, дължими през периода с по-ниска лихва от анекса, се
прибавят към редовната главница и общата сума на главницата е в размер на 512
303.81 евро. За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща годишна лихва в размер на 9.65%, равен на БЛП плюс надбавка от 3.9%
(5.75 + 3.90). Считано от 17.06.2010г. за следващите 8 месеца кредитополучателят
заплаща намален лихвен процент в размер на 5.72%. Погасяването на кредита се
извършва на 210 месечни вноски, съгласно погасителен план.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което като компетентно изготвено следва да бъде ценено при
постановяване на съдебния акт се
установява, че еврова разплащателна сметка с титуляр Д.Д.Д. с IBAN ***, е заверена на 15.11.2007г. със сумата от 500 000.00 лв., с
основание „Усвояване на кредит”. Погасените задължения по процесния договор за
кредит са общо в размер на 165616.73евро- Справка - Приложение № 1 към
заключението, от която е видно плащането да е извършено в периода от 15,11,2007год.
до 13,12,2011год. С постъпилите суми, общо в размер на 165 616.73 евро са
погасени:
= главница : 19062.10 евро
= възнаградителна лихва : 124954.63 евро
= наказателни лихви : 299.89 евро
= такси за управление на кредита : 21 300.11 евро
Чрез капитализиране на суми, общо
в размер на 7105.36 евро са погасени:
= главница : 1714.56 евро
= възнаградителна лихва: 5 390.80 евро.
Изложено е
заключение дължимата усвоена и непогасена главница да е в размер на 512303,81евро.
В таблица 2 от заключението е посочена промяната на годишната лихва, която
е променена от 8,90% на 9,65% на
основание Протокол №12 и съгласно Анекс
№2 от 17,06,2010год. Размерът на месечните вноски след подписване на анексите се увеличава в резултат на увеличение на лихвата
и на капитализиране на лихви и такси към главницата. По договора са извършени капитализации при подписване на Анекс № 1 и
Анекс № 2 посочени в таблица 3 от
заключението. Общо са капитализирани
лихви : 5 396.73 евро, в т.ч. възнаградителни лихви -5390,80евро
и наказателни лихви - 5.93 евро. Общо капитализирани такси за усвояване : 25
969.18 евро. Общо
капитализирани лихви и такси са в размер на 31365.91 евро. В
приложение №2 е посочено какви биха били задълженията с
общо погасените суми от 165616,73евро съобразно първоначален погасителен план.
В Справка - Приложение № 3 към
заключението са представени непогасените месечни вноски от първоначалния
погасителен план към датата на исковата молба и към датата на заключението. Към
датата на заключението дължимата
главница е общо в размер на 472 730.36 евро,
от която вноски с настъпил падеж към 15.10.2022г. са в размер на 254
213.12евро и главница от вноски с
ненастъпил падеж към 15.10.2022г. - 218 517.24 евро. Дължимата главница от вноски с падеж за
периода от 15.05.2017г. до 15.12.2017г. е в размер на 14348,09евро.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По допустимост:
Исковата претенция срещу ответниците
Д.Д. и Д.Д. съдът намира да
е процесуално недопустима поради липса
на международна компетентност.
Релевират се доводи ответниците Д. да
са кредитополучатели по договор за жилищен кредит с б.П.Б. АД. Видно от целта
на договора –чл.2 средствата отпуснати
по него ще се използват от
кредитополучателите за покупка на
недвижими имоти в гр.Банско. Приложение №1 към договора не е представено
по делото.
При тези данни настоящият състав намира, че процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
от ЗЗП. Съгласно сочения текст, потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Не са налице данни опровергаващи потребителския характер
на договора за финансиране и задоволяване на нуждата от потребителски блага,
поради което освен приложимите правила на чл. 58 от Закона за кредитните
институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички
договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на
лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от
нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП. Този извод не се
опровергава и от факта ответникът Д.Д. да е имал качеството управител на дружеството Д.е.Д.Д. ООД, тъй като не са налице данни
заетите средства по кредита да са използвани в търговския оборот на дружеството.
Предвид горното съдът дължи
проверка налице ли са основанията за компетентност на български съд.
Приложимото право касаещо
международната компетентност на съда се определя от Регламент ЕС 1215/2012год.
на Европейския парламент и съвета от 12,12,2012год.,
в сила от 10,01,2015год. относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, с чл.80 от заключителните
разпоредби на който се отменя Регламент 44/2002.
Регламентът предвижда различни основания за международна
компетентност, които се прилагат при наличието на точно определени предпоставки
и могат да бъдат обособени в няколко групи
изключителна компетентност /чл.24/, мълчаливо учредена компетентност
/чл. 26/, споразумение за избор на съд /пророгация на
компетентност по чл. 25/, компетентност по застрахователни, потребителски и
трудови договори , обща компетентност /чл. чл.4/, специална компетентност
/раздел 2, чл.7/.
В процесния случай не е налице изключителната компетентност, която се определя
от предмета на спора, а не от местоживеенето на страните по него. Мълчаливото
учредяване на компетентност предполага неоспорване на компетентността на
сезирания съд от страна на ответника, какъвто не е настоящият случай, тъй като предполага
явяване на ответника и предприемане на
процесуални действия по защита относно спора. В процесната хипотеза
ответниците физически лица са уведомени при отказ за получаване на съдебни книжа, поради което чл.26 от
регламента не е налице.
Според настоящият състав не би могло да се говори и за
пророгационното споразумение по смисъла на чл.25, с
което страните постигат съгласие за международно компетентния съд, на основание
чл.25, т.4, доколкото спора касае потребителски договор, за който са приложими
чл.18 и чл.19 от регламента. Съгласно член 19 от Регламент ЕС 1215/12 на ЕС разпоредбите на Раздел
4 досежно потребителските
договори могат да се дерогират само
със споразумение: 1) което е сключено след възникването на спора и; 2) което допуска потребителят да предяви иск
в съдилища, различни от тези, посочени
в този раздел; или 3) което е сключено между потребителя и другата страна по договора,
и двамата от които по времето
на сключване на договора са
имали местоживеене или обичайно пребиваване
в една и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази
държава членка, при условие че
това споразумение не противоречи на правото на
тази държава членка. Безспорно не е налице първата хипотеза на сключено след възникване на
спора споразумение относно компетентността.
Ищецът поддържа да е налице
хипотезата на чл.19, §3 от Регламента.
Съобразно
преценка на релевантните обстоятелства, а именно местоживеене на страните или
обичайно пребиваване в България на физическите лица кредитополучатели, съдът е
дал указания с разпореждане от 23,12,2021год. за представяне на доказателства в подкрепа на тези
твърдения. С молба от 25,02,2022год. ищецът
е представил искане декларация за ипотечен кредит от
25,09,2007год., от което е видно физическите лица да са декларирали, че са
посочели адрес по местоживеене ***, а Д.Д. е посочил
адрес по месторабота Д.Д.Д.ООД. Посочено е лице за кореспонденция С.П.. Декларирана
е собственост на недв. имоти в гр.Банско.
Представени са данни и от извършена служебна справка в ТР, е видно Д.Д. да е управител на „Б.А.М.“ООД и „Д.е.Д.Д.“ ООД.
Преценката на местожителството на ответника се
извършва на основание чл.62 от Регламент 1215/2012год., аналогичен на чл.59 от
Регламент № 44/2001 на ЕП и съвета.
Съгласно чл. 62
преценката дали една страна има местоживеене в държавата – членка на сезирания
съд става въз основа на нейното вътрешно право. В българското вътрешно право
няма легално определение на термина „местоживеене” или „местожителство”.
Законът за гражданската регистрация предвижда връзка между определено физическо
лице и държава, чрез регистрация на постоянен и настоящ адрес, чиято функция е
посочена в чл.93, ал. 1 ЗГР и чл. 94,
ал. 1 ЗГР. Местоживеенето по смисъла на чл. 4, във връзка с чл. 62 от Регламент
№ 1215/2012 в България следва да се преценява съобразно настоящия адрес по
смисъла на чл. 94 ЗГР. / Опр. №886/09,11,2011год. на
ІІ ТО, по т.д.№130/2011год. на ВКС/. Ответниците като чужди граждани нямат регистриран постоянен
и настоящ адрес по арг. на чл. 3. (2), т.2 от ЗГР, според който в регистъра
на населението се вписват чужденците, които 1. са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване
в Република България; 2. получили статут на бежанец или хуманитарен
статут или на които е предоставено
убежище в Република България. Видно от извършена от съда
служебна справка от Министерство на вътрешните работи, Дирекция Миграция за ответниците-физически лица не се установяват данни
за подавани заявления и издавани
удостоверения за пребиваване в страната.
В справка от НОИ е видно да е невъзможна информация без ЕГН или ЛНЧ. Фактът, че дадено лице притежава
недвижим имот в държава членка на ЕС не сочи на местоживеене в същата.
Закупуването на имот би могло да е обосновано поради множество фактори,
включително с инвестиционна цел, поради което установяването на местоживеенето
подлежи на самостоятелна преценка. Подобен извод би могъл да се обоснове, в
случай, че освен наличие на собствен имот лицето е регистрирано и придобило
статут на продължително или временно пребиваващ чужденец в страната, каквото по
делото липсва. Що се отнася до факта, че
Д.Д. е лице вписано като управител на две търговски
дружества, съдът намира този факт да не установява фактическото
местоживеене на лицето, тъй като липсва законова норма в ТЗ сочеща на подобно
изискване при договор за управление на юридическо лице, както и предвид реалната възможност лицето да
управлява дружествата и без реално да пребивава
в страната. Що се касае до приложената декларация в искането за кредит, в
която е посочено местоживеене в страната, то настоящия състав намира да не може
да бъде ценена като годно доказателство, сочещо на концентрация на жизнени
интереси на лицата в Република България.
Аргумент за горните изводи на съда
е обстоятелството, че съдебните книжа по
делото са връчени при отказ на лицата именно в Ирландия на посочените от тях
адреси в гр.Корк, а договор за кредит и
анекси към него са сключени, чрез представител-друго физическо лице. От
друга страна нормата на чл.7, т.1, б.“а“ от регламента е неотносима,
поради приложение на специалната уредба относно потребителска защита на чл.18 и
19 от регламента.
Ето защо по отношение на ответниците Д. Д.Д. и Д. Д. производството по делото подлежи на
прекратяване на основание чл.28 от Регламент 1215/2012 на ЕП и на Съвета поради
липса на компетентност.
По основателност на исковата
претенция срещу „Д.е. Д. Д.“ООД:
Приложима е
нормата на чл. 430, ал.(1) от ТЗ определяща договора за
банков кредит като правоотношение, по силата на което банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Не е спорно възникването на
облигационно правоотношение, по силата на
което банката е изпълнила задължението за предоставяне на парична сума в размер на 500000,00евро,
усвоена от първоначалните кредитополучатели по договор от 3102/2007год. Този
факт е установен и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото не се спори, че между „Б.П.Б."АД с
правоприемник Юробанк АД и „Д.е.д.д.“ООД
е възникнало правоотношение на основание Анекс №1 към договор за кредит №3102/2007год.,
по силата на което ЮЛ, в качеството на солидарен длъжник се задължава спрямо
банката да отговаря за изпълнение на
задължението на кредитополучателя
по договор за банков кредит и
всички сключени анекси към него за
заплащане на всички дължими суми до
окончателното му погасяване.
Налице е хипотеза на встъпване в съществуващо задължение по възникнало кредитно правоотношение или
встъпване в дълг съобразно чл.101 от ЗЗД, при което по силата на договор с кредитора трето лице се съгласява да
поеме едно задължение като солидарен длъжник. В тази хипотеза възниква пасивна солидарност между длъжниците, но задължението на солидарния длъжник е самостоятелно. Солидарен длъжник не може
да противопостави на кредитора личните
възражения на останалите съдлъжници /чл. 122, ал.
3 ЗЗД/. В конкретната
хипотеза встъпилият солидарен длъжник е юридическо лице, което изключва
възможността да се релевира възражение за потребителска защита. Възражение за наличие на неравноправна клауза в договор, доколкото потребителската защита се предоставя
само на лице,
имащо качеството потребител не може да бъде разглеждано, доколкото
исковата претенция е насочена само към длъжника-не притежаващ качеството потребител. В този смисъл, съдът съобрази и разясненията по Решение № 60119 от 23.12.2021 г. по т. д. №
1024/2020 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, съгласно които ако претенцията на кредитора е само срещу част от
солидарните длъжници, нямащи
качеството потребители, без като страна
в производството да е конституиран кредитополучателят- потребител, спорът не е потребителски, съдът няма задължение
служебно да изследва договора за наличие на
неравноправни клаузи, респ. възражение за неравноправна клауза, направено от лице, нямащо
качеството потребител, е недопустимо да бъде разглеждано.
Съгласно заключението на ССчЕ сумата е усвоена на
15,11,2007год. когато е заверена сметката с титуляр Д. Д..
В настоящото производство съобразно уточнение на ищеца по молба от
08,11,2018год. претендираната сума от 15000евро е просрочена, част от вземане в
размер на 512303,81евро, за периода от
15,05,2017год. до 15,08,2018год. и същата се
претендира солидарно от
длъжниците като от ответника „Д.е.д.Д.“ ООД се претендира част от сумата в размер на
5638,76евро за периода от 15,10,2017год. до 15,12,2017год.
При определяне на размера на задължението съдът намира, че същото следва да
бъде съобразено с постигнатото съглашение между страните по анекс №1 и анекс
2 от 02,10,2009год. и 17,06,2010год., в
които е договорен лихвен процент в размер на 9,65%, равен на БЛП на
банката за кредити в евро плюс надбавка
от 3,90%. Договорен е гратисен период от 5, съответно 8 месеца по анекс
2, в които срокове не се извършва погасяване на главница, а само на лихви,
такси и комисионни. Извършено е и
капитализиране на просрочените задължения –главница, лихва, такси и комисионни. Съдът намира извършеното
капитализиране да е допустимо предвид
разглежданото правоотношение между търговци и съобразно нормата на чл.294, ал.2
от ТЗ, сочеща на дължимост на лихва върху лихва доколкото е договорена. Ето защо по отношение на солидарния
длъжник - юридическо лице, клаузите в анексите за капитализиране
на лихвите не са нищожни.
Заключението на ССчЕ сочи в периода след
13,12,2011год. плащане по кредита да не е
постъпвало, поради което се обосновава извод за дължимост на задължението. Съобразно постигнатото съглашение задължението по кредита е разсрочено в период
210месеца от датата на анекса /17,06,2010год./ или съобразно погасителен план
до м.12,2027год. Съдът като съобрази
размера на задължението от 512303,81евро, гратисен период от 8 месеца,
договорената лихва от 9,65% и месечна погасителна вноска в размер на
5136,00евро /таблица 2 от ССчЕ/, определя просроченото
задължение за главница, за периода от 15,10,2017год. до 15,12,2017год. и на
основание чл.162 от ГПК в размер на 5799,37евро /1917,66евро-главница за
м.10,2017год., 1933,08евро-главница за м.ноември 2017 и 1948,63евро –главница
за месец декември 2017/.
От ответното дружество не са ангажирани доказателства за погасяване на задължението, поради което исковата претенция в размер на 5638,76евро е
основателна в пълен размер.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 941,13лв. лв., от които 441,13лв.-д.т. съобразно
уважената главница и 500,00лв.-в.л. Съдът намира сумата по списък по чл.80 от ГПК за извършени разноски за превод на съдебни книжа за връчване на
ответниците физически лица да не подлежи
на възлагане на ответника, с оглед
прекратяване на делото в тази част.
Мотивиран от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гр.д.№10322/2018год.
по описа на СГС, ГО, 14 състав, в частта
по предявен иск от Б.П. Б. АД /с правоприемник Ю.Б. АД/ срещу Д.
Д. Д., поданик на Ирландия роден
на *****. в гр.Лимърик с документ за самоличност В720942, изд. на 21,09,2004год. от паспортна
служба на Корк, гр.Корк Килати, Булихуи,
обл.Корк и Д. Д.,
поданик на Ирландия, родена на *****. в
гр.Корк, документ за самоличност тип Р №*****, изд. на *****. от паспортна
служба на Корк, гр.Корк Килати, Булихуи,
обл.Корк за солидарно осъждане с „Д.е.Д.Д.“ООД за сумата 15000евро, част от 512303,81евро, ведно
със законна лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
„Д.е.Д.Д.“ ООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес *** да
заплати на Ю.Б. АД, правоприемник на „Б.П.Б.“АД,
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
от ТЗ, сума в размер на 5638,76евро, частично
от 512303,81евро - главница по Договор за жилищен кредит №3102/R/2007 от 31,10,2007год., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба
-27,07,2018год. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
„Д.е.Д.Д.“ ООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес *** да
заплати на Ю.Б. АД, правоприемник на „Б.П.Б.“АД,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 941,13лв. -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
в прекратителната
част подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 1 седмичен
срок, а в останалата част в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: