Р Е
Ш Е Н
И Е
№260013
12.12.2023г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ИСПЕРИХ, VII състав, на девети ноември през 2023 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретар: Анна
Василева,
като разгледа
докладваното от съдия Димитринка Купринджийска гр.дело № 864 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
исково с правно основание чл. 108 и чл. 73, ал. 1 Закон за собствеността (ЗС).
Постъпила е искова
молба вх.№ 4144/05.11.2018г., уточнена с молба вх.№
4338/19.11.2018г., молба вх.№ 260097 от 23.02.2022г., молба вх.№ 260486/30.08.2022 г. и
молба (допълваща и уточняваща) вх. № 260073/06.03.2023 г.,
от З.Г., роден на ***г., М.Т., родена на ***г., Ф.Г., родена на ***г., З.Ш.,
родена на ***г., И.Г., родена на ***г. и Ф.А., родена на ***г., всичките родени
в РБ., граждани на РТ., действащи чрез упълномощен адв.Ст.С.,***, съдебен
адрес:***, партер, против Л.А.Н.,
ЕГН-********** ***, като молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на 20/36
ид.части от поземлени имоти с идентификатори № 72578.6.6 (с площ от 19004
кв.м.) и № 72578.4.35 (с площ от 28007 кв.м.) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Т., обл.Р., имотите, подробно описани в исковата
молба, както и да осъди ответника да им предаде владението върху тези 20/36
ид.части от същите имоти, и отделно да бъде осъден да заплати на ищците сумата
от 1 500.00 лева (частичен иск от общ такъв в размер на 7 208.20
лева) – обезщетение за ползите (годишен наем или рента), от които ги е лишил,
като недобросъвестен владелец, поради невъзможността да ползват имотите си, за
периода от 06.11.2013г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва върху претендираната сума до окончателното й изплащане.
Претендират за направените по делото разноски.
Първоначално
исковата молба е била подадена и от Р.Г., ЕГН: **********,***, но с
Определение от 23.02.2022г. производството по делото е било прекратено, на
основание чл.232 от ГПК, в частта на
предявения иск от името на този ищец, поради оттегляне на иска.
В последствие, с Определение от 11.09.2023г. и на основание чл.
129, ал. 3 ГПК исковата молба е била върната в частта на предявените от М.Т.
и З.Ш. искови
претенции и производството по делото е прекратено в тази му част.
Претенцията се мотивира с твърдения за
право на собственост върху 15/36 ид. части от описания
имот, придобито в резултат на наследствено правоприемство от починал общ наследодател. Посочва се, че ищците
са наследници на процесните имоти, останали им по наследство от наследодателя А.
Х. А., починал на 01.04.1950г., на когото собствеността върху имотите е
възстановена с Решение № 01ТОД/12.03.1999г. на ОСЗ-гр.И.. Ответникът Л.А.Н.
придобил право на собственост върху 2/3 ид.части от същите имоти по силата на
Договор за дарение по НА № 26, том ХІ, рег.№ 11777, дело № 1553 от 06.11.2013г.
по описа на Нотариус рег.№ 254 с район на действие РС-И., с праводател
(дарител) А. О. Е., ЕГН-**********. Срещу същата праводателка на ответника
ищците са завели друго гр.д. № 791/2018г. по описа на РС-И. за прогласяване на
нищожност на договора за дарение, с който самата тя е придобила права върху 2/3
ид.части от същите имоти, действаща като пълномощник на ищците по настоящото
дело и договаряйки сама със себе си, дарението обективирано в НА № 150, том V,
рег.№ 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. по описа на Нотариус рег.№ 254 с район
на действие РС-И.. Ищците считат, че А. О. Е. няма права върху процесните
имоти, поради което не е могла да се разпореди валидно с тях в полза на
настоящия ответник Л.А.Н.. Във връзка с ползването на имота твърдят, че не им е
известно нивите да са отдавани под наем, но им било известно, че през
последните три стопански години ответникът лично ги е заявявал и обработвал. С
горното обосновават и правния си интерес от водените искове.
В съдебно заседание
ищците не се явяват. Всички се представляват от упълномощен адв.С.С. ***, който
поддържа исковата молба, като прави уточнения с оглед прекратяването на делото
по отношение на част от ищците и съгласно дадени указания на съда. Въз основа на тези уточнения
претенцията на ищците по отношение на иска за собственост следва да се приеме,
че е предявен за 15/36 ид.ч. от описания имот със съответните квоти на ищците: за З.Г. 1/36 ид.ч., за И.Г.
1/36 ид.ч., за Ф.Г. 1/36 ид.ч. и за Ф.А. 1/3 ид.ч., а
претенцията за обезщетение следва да се счита предявена, както следва – за
периода от 06.11.2015г. до 05.11.2015г., в общ размер на 1500лв., с направено уточнение за всеки един от ищците
по стопански години: за Ф.Г. – 30.00 лв.
за стопанската 2015/2016 г., 35.00 лв. за стопанската 2016/2017 г., 40.00 за
стопанската 2017/2018 г. или общо 105.00 лв, за З.Г. – 30.00 лв. за стопанската
2015/2016 г., 35.00 лв. за стопанската 2016/2017 г., 40.00 за стопанската
2017/2018 г. или общо 105.00 лв, за И.Г. – 30.00 лв. за стопанската 2015/2016
г.,35.00 лв. за стопанската 2016/2017 г., 40.00 за стопанската 2017/2018 г. или
общо 105.00 лв, за Ф.А. – 386.00 лв. за стопанската 2015/2016 г., 386.70 лв. за
стопанската 2016/2017 г., 480.00 за стопанската 2017/2018 г. или общо 1252.70
лв.
В с.з. на 09.11.2023 г. по искане на ищците, на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК, е допуснато изменение на исковете по чл. 73, ал.
1 ЗС по отношение на размера им както следва: общият размер на предявените от З.Г., Ф.Г., Ф.А. и И.Г. срещу Л. А.Н. за заплащане на обезщетение
е в общ размер на 3 476.86лв. или по ответници, както следва:
- за З.Г., Ф.Г. и И. Г., за всеки
един по отделно, за стопанската
2015-2016г. претенцията е 71.89лв., за стопанската 2016-2017г.
претенцията е 78.36лв., за стопанската
2017-2018г. претенцията е 81.62лв.
или обща претенция за всеки един ищец по отделно е
231.81лв
- За Ф.А. за стопанската 2015-2016г. претенцията е
861.85лв., за стопанската 2016-2017г. претенцията е 940.20лв., за стопанската
2017-2018г. претенцията е 979.38лв. или обща претенция в размер на
2 781.43лв.
В представените писмени бележки
процесуалният представител на ищците излага допълнителни съображения с оглед
събраните доказателства.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът Л.А.Н., действащ чрез упълномощен адв. Ир.Р.,***, представя
писмен отговор, като оспорва представителната власт на упълномощения от ищците
адв.Ст.С. и счита в тази връзка, че искът е недопустим. По същество - оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни. Противопоставя възражение за придобиване на собствеността върху
процесните ниви, на основание кратката
5-годишна придобивна давност, като добросъвестен владелец, за периода от
30.05.2013г. до 30.05.2018г., като прибавя и владението на праводателката си.
Твърди, че от началото на стопанската 2013/2014г. лично той владее нивите и ги
счита за свои. След като се договорили с г-жа Е., тя му предоставила земята за
ползване и започнала да подготвя документите за сделката, а ответникът от своя
страна започнал агротехнически мероприятия във връзка с ползването на имотите –
оран, подготовка на почвата за пролетници. Когато сключили сделката месец
по-късно, той вече ползвал земята със съзнанието, че е негова и я придобива от
собственик, за което не е имал никакви съмнения. Твърди също, че имал уговорка
с един от съсобствениците, който не участва в процеса, той да обработва нивата
от 19.000 дка с идентификатор № 72578.6.6, като за своите 2/3 ид.части не е
получавал средства за уравнение на приходите (рента) или нещо подобно и
фактически не владеел тази нива, поради държането й от другиго. По отношение на
претендираното обезщетение за ползване на процесните ниви, противопоставя възражение за погасяване по давност на това
вземане, поради изтичане на кратката 3-годишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД за периодични плащания. Позовава се и на нередовност на тази претенция, тъй
като не е конкретизирана по размер за всеки един от ищците, съобразно
съсобствените им права и по стопански години.
В съдебно заседание
ответникът не се явява. Упълномощеният адв.Ир.Р. *** поддържа писмения отговор,
излага подробни съображения, включително и в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е категорично
установено от приложените писмени доказателства (удостоверение за наследници –
л.152 и Решение ном.2012/319 ном-2012/356 на Граждански съд на С., Р Т. –
л.34-35,), че четиримата ищци са наследници на А. Х. А., починал на 01.04.1950
г.
С Решение №
01ТОД/12.03.1999г.,
постановено по преписка № 08479/17.05.1993г. на Поземлена комисия (сега ОСЗ) - гр.И. (л. 36 от делото), на
наследниците на А. Х.
А. е възстановено правото на
собственост съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Т., обл.Р., върху
следните земеделски имот: Нива с площ от 28.000 дка, трета категория, находяща се в местността „Ю. К.”, представляваща имот № ……… по плана за земеразделяне на с.Т., при граници (съседи) на имота: имоти №№ 004034, 004044, 004043, 004036, 000042 и Нива с площ от 19.000
дка, трета категория, находяща се в местността „А. Е.”, представляваща имот №……. по
плана за земеразделяне на с.Т., при граници (съседи)
на имота: имоти №№ 006007,
006011, 006016, 006017, 006005, 000094 (л.36 от делото).
Съгласно приложените по делото Скица № 15-746005-15.10.2018 г. и Скица № 15-746201-15.10.2018 г. - и двете на СГКК – Р.,
посочените в цитираното решение на ПК – И. имоти са
описани по следния начин: 1. „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
……………, находящ се в с.Т., община И.,
област Р., по данни от КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-1446/07.08.2018 г. на Изпълнителния директорна АГКК, с адрес на
поземления имот: местност „Ю. К.“, с площ от 28007 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер
по предходен план: 004035, при граници и съседи: №
72578.4.142, № 72578.4.34 , № 72578.4.44 , № 72578.4.87 , № 72578.4.86 , №
72578.4.36 “ и 2. „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
………., находящ се в с.Т., община И.,
област Р., по данни от КК и КР, одобрени със Заповед
№ РД-18-1446/07.08.2018 г. на Изпълнителния директорна АГКК, с адрес на
поземления имот: местност „А. Е.“, с площ от 19004 кв.м., трайно предназначение на територията :
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, номер
по предходен план: 006006, при граници и съседи: №
72578.4.94, № 72578.6.5, № 72578.6.20, № 72578.6.21, № 72578.6.22, №
72578.6.23, № 72578.6.16, № 72578.6.11 , № 72578.6.7.“ (л.10 и л. 11 от делото).
С нотариално заварено пълномощно
на подписите с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието
рег.№4004 от 15.05.2013г. на Р. А. – нотариус
с район на действие РС – И., с рег.№ 254 на НК, Р.Г. (трето, неучастващо в
производството лице, което е кръга на наследниците на А. А., заедно с
четиримата ищци) е упълномощил и
преупълномощил св.А. О. Е. да го представлява и подписва пред нотариус и пред
трети лица във връзка с дарение с притежаваните от него идеални части от
наследствени земеделски земи, находящи се в Република Б., включително и изрично
я упълномощава с правото да договаря сама със себе си; да го представлява и пред други държавни и
общински органи във връзка с осъществяване на дадените й права. В пълномощното
е посочено, че Р.Г. действа и като пълномощник на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш.,
И.Г. и Ф.А. (л.113).
Използвайки това пълномощно св.А. Е., договаряйки сама със себе си, е сключила договор за
дарение от 30.05.2013г., обективиран в Нотариален акт № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на
Нотариус Р. А. с рег
№ 254 на НК. Съгласно цитирания договор четиримата ищци, включително и Р.Г., М.Т. и З.Ш., действащи чрез пълномощника си А. Е., даряват на последната
притежаваните от тях 2/3 идеални части от процесните имоти (л.111 – л.112).
С
Договор за дарение, обективиран в НА № 26, том ХІ, рег.№ 11777, дело № 1553 от
06.11.2013г. по описа на Нотариус рег.№ 254 с район на действие РС-И., А. О. Е.,
ЕГН-********** дарява на ответника Л.Н. право на собственост върху 2/3 ид.части
от същите имоти (л. 9).
С влязло в сила на 15.10.2021 г.
Решение № 55/06.04.2020 г. на РС – И., постановено по гр.д. № 791/2018 г.,
отменено частично с Решение № 260026/12.10.2020 г. на ОС – Р. по в.гр.д. №
168/2020 г. е обевен за недействитилен по отношение на З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г.
и Ф.А. договор за дарение, с който всеки от тях е прехвърлили своите идеални
части от двата процесни имота на А. Е., удостоверен с Нотариален акт № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на
Нотариус Р. А. с рег
№ 254 на НК (л.77 –
л. 87). Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – Л.А.Н.,
ответник в настоящото производство.
Със същото решение е отхвърлен
иска на Р.Г. за обявяване на недействителен на цитирания договор за дарение
относно притежаваната от него идеална част от двата имота.
Според заключението на вещото
лице по назначената СОЕ средния пазарен наем на земеделски земи в землището на
с.Т., общ.И., като годишно плащане наем/рента по стопански годиние както
следва: за стопанската 2015-2016 г. – 55.00 лв., за стопанската 2016-2017 г. –
60.00 лв. и за стопанската 2017-2018 г . – 62.50 лв. (л.168).
В производството по делото ищците претендират да са направили съдебни и деловодни разноски в общ размер на 2005.00 лв., от които 505.00
лв. за държавна такса за образуване на делото и
1500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил съдебни и деловодни разноски в общ
размер на 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.108 от ЗС
– осъдителен
иск за защита правото на собственост на невладеещия собственик, който
претендира да получи фактическата власт върху своята идеална част от недвижим имот от владеещия несобственик.
Разгледан по същество съдът намира същият за основателен.
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 108 ЗС е
необходимо кумулативно наличието на три предпоставки: ищците да докажат, че са
собственици на съответните идеални части от този имот; че същият се владее от
ответникът и че това негово владение е без основание.
На първо място категорично по
делото се установи и страните не спорят по отношение на факта, че ищците са от
кръга на наследниците на А. А., на които с цитираното решение № 01ТОД от
12.03.1999 г. на ПК – И. е възстановено правото на собственост върху двата
процесни имота. С това решение и при условията
на чл. 27 от ППЗСПЗЗ наследодателят се установява като безспорен собственик,
което произтича от правната същност на постановения административен акт -
решението на ОСЗ има конститутивно действие, като индивидуализира обекта на
собствеността и е надлежен титул за собственост на лицата, от които имотът е
бил отнет и одържавен и в чиято имуществена сфера е възстановен.
С възстановяване собствеността върху одържавените имоти в
полза на наследниците на починал собственик, имотът се счита за новооткрито
наследство по смисъла на чл.1 от Закона за наследството, тъй като към момента
на настъпване на смъртта не е бил в патримониума на наследодателя поради
одържавяването му /арг. Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т.2/. Респ. кръгът на законните наследници и
приложимият закон в наследственото правоотношение във връзка с възстановената
собственост върху такива имоти се определят към момента на смъртта на
наследодателя. Същият е починал при действието на Закона за наследството в сила
от 30.04.1949г. По този начин след смъртта му оставените от него наследствени
имоти се наследяват при условията на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН при
равни права от съпругата му Н. И. Х. и децата му Ю. А. Х., В. А. Х. - Г. и Ф. А.
Х. - А.. Тъй като съпругата също е починала на 28.07.1980 г. нейната идеална
част се наследява от същите деца, като по този начин всяко от децата получава
по 1/3 ид.част от имотите, т.е. ищцата Ф.А. наследява 1/3 ид.ч.
След смъртта на В. А. Х. – Г. същата е наследена от
дъщеря си З.Ш. и синовете си Р.Г. и В. Г. при равни права от по 1/3 ид.ч. или
всеки един от тях получава по 1/9 ид.ч. от имотите. Тъй като сина В. Г. е
починал на 25.09.2012 г., съгласно представеното Решение ном.2012/319
ном-212/356 на граждански съд С., Р Т. (л.34-35) неговите наследници, между
които са и ищците З.Г., Ф.Г. и И. Г., се явяват и наследници на имуществото,
оставено от В. А. Х. – Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН частта на В.
Г. (1/9 ид.ч.) се разпределя между всичките му наследници, които освен
посочените З.Г. (син), Ф.Г. (съпруга) и И. Г. (дъщеря), включват и М.Т.
(дъщеря). Т.е. делът на ищците З.Г., Ф.Г. и И. Г. е 1/36 ид.ч., за всеки един
от тях, от процесните имоти.
Приведена под общ знаменател частта на ищцата Ф.А. е
съответно 12/36 ид.ч. от двата имота.
Частта на сина Ю. А. Х. не е предмет на настоящото производство, а по отношение на Р.Г., З.Ш. и М.Т.
производството е прекратено, както вече беше посочено.
Тъй като съгласно влязло в сила на 15.10.2021 г. Решение
№ 55/06.04.2020 г. на РС – И., постановено по гр.д. № 791/2018 г. и Решение №
260026/12.10.2020 г. на ОС – Р. по в.гр.д. № 168/2020 г. е обевен за
недействитилен по отношение на З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф.А. договор за
дарение, с който всеки от тях е прехвърлили своите идеални части от двата
процесни имота на А. Е., удостоверен с Нотариален акт № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на
Нотариус Р. А. с
рег № 254 на НК, към настоящия момент за съда се налага извода, че е
налице първата предпоставка за уважаване на ревандикоцинния иск. Това е така,
тъй като с обявяването му за недействителен по отношение на ищците, договорът
за дарение не може да породи вещно-прехвърлителния си ефект по отношение на
идеалните части на ищците. При това положение праводателката на Л.Н. – св.А. Е.,
тъй като не е станала собственик на идеалните части на ищците, не е могла и да
прехвърли правото на собственост върху тях на ответника, поради което те
продължават да са собственост на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения
и общини в Р Б., а съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна. В
настоящия случай цитираното съдебно решение, с което е обявен за недействителен
договора за дарение, като постановено от РС – И., е задължително за настоящия
съдебен състав, а тъй като е постановено и с участието на ответника Л.Н. в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника по гр.д. №
791/2018 г., то е задължително и по отношение на установеното с него в
отношенията на Л.Н. с ищците З.Г., Ф.Г., И. Г. и Ф.А. (които са ищци и по гр.д.
№ 791/2018 г.).
По този начин ищците
доказват категорично правата си на съсобственост
върху процесния имот, което им дава право да
търсят защита на това свое право срещу всяко
лице, вкл. и срещу друг съсобственик, като претендират
ревандикиране както на целия имот, така и за онази част от него, която ответникът
владее без основание. В случая с исковата молба, след
направените уточнени, те заявяват
претенцията си по отношение на 15/36 ид.ч. от имота. В тази
връзка съдът намира за неоснователни направените от ответника с писмения
отговор и поддържани в писмените бележки възражения, че към настоящия момент
исковата претенция за части от имот с идентификатор 72578.6.6 била
неоснователна, тъй като този имот, по лична уговорка между него и представител
на другите сънаследници, които не участват в процеса, се обработвал от този
представител. Искът е предявен от част от съсобствениците, като се претендира
ревандикация на идеални части, за които ответникът притежава титул за
собственост – договор за дарение, обективиран в нотариален акт и за които
ищците твърдят, че са тяхна собственост. Те нямат претенции към частта на
останалите сънаследници. Отношенията между ответника и останалите сънаследници
по отношение разпределението на ползване на процесните имоти са ирелевантни за
иска за собственост. В крайна сметка при уважаване на ревандикационния иск
ответникът дължи възстановяване на претендираните идеални части от имотите,
собственост на ищците, върху които е установил владението си на основание
цитирания НА за дарение от 06.11.2013 г.
По отношение на втората предпоставка – владението на
процесните имоти от ответника, съдът счита, че по делото се събраха достатъчно доказателства
в тази насока. Всъщност от показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели А. Е. и М. Н. се установява, че ответникът е започнал да ползва
двете ниви още преди да му бъдат прехвърлени, а след дарението през месец
ноември 2013 г. е установил владението си като е продължил да ги обработва. В
писмения си отговор ответникът възразява, че макар да притежавал 2/3 ид.ч. от
двата имота, реално ползвал само едната от нивите, а другата се ползвала от
друг, трети човек. В тази насока по делото не се събраха доказателства, но дори
това действително да е така, то не променя факта на установеното от него
владение върху имотите. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗС владението
може да се упражнява както лично, така и чрез другиго. Последиците и на личното
владение, и на владението чрез другиго са едни и същи. Още повече, че
ответникът не отрича, че владее процесните ниви. Нещо повече, позовава се на
изтекла в негова полза кратка придобивна давност, като присъединява към
собственото си владение и това на праводателката си А. Е..
В тази връзка, с оглед преценката за наличието на третата
предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, следва да се разгледа и така
направеното от ответника възражение за придобивна давност. Доводите, изложени
от Л.Н. в тази насока са същите, които са направени и в хода на гр.д.№ 791/2018
г. по описа на РС – И.. Видно е от цитираното Решение № 260026/12.10.2020 г. на
ОС – Разград по в.гр.д. № 168/2020 г., че тези доводи на ответника са приети
като неоснователни. Съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която висящо
недействителния договор няма вещно-прехвърлително действие и не е годно
основание за придобиване на собственост, поради което и с оглед разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 ЗС, установеното въз основа на този договор владение е
недобросъвестно. Посочено е, че фактическият състав на придобивната давност
изисква владение, което да е продължило непрекъснато в определен от закона срок
– 10 години, когато владението е недобросъвестно. В случая праводателят А. Е.,
като недобросъвестен владелец, не може да се позовава на кратката 5-годишна
давност и в този смисъл ответникът Л.Н., дори и да се позовава на
присъединяване на владението на праводателя си, започнало от 30.05.2013 г.
(датата на сключване на обявения за недействителен договор за дарение между А.
Е. и ищците), то същото се явява недобросъвестно. При това положение към 05.11.2018
г. – датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело, не е изтекъл
10-годишния период за недобросъвестното владение.
Колкото до позоваването на кратката 5-годишна придобивна
давност, дори и да се приеме, че към момента на сключване на договора между
св.А. Е. и Л.Н. (06.11.2013 г.) ответникът е установил владението си като
добросъвестен владелец, то към 05.11.2018 г. все още не е бил изтекъл
изискуемия се от закона срок. Поради това към датата на завеждане на исковата
молба и към настоящия момент ответникът владее процесните идеални части от
двата имота без правно основание.
Обобщавайки изложеното, съдът намира, че
са налице трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 108 от ЗС,
при наличие на които ответникът следва да
ревандикира процесния имот в патримониума на ищците до
размера на 15/36 ид.ч. от процесния имот или 12/36 ид.ч. за Ф.А. и по 1/36
ид.ч. за З.Г., Ф.Г. и И. Г., за всеки един от тях поотделно.
Последните установяват
категорично правата си на съсобственици на тези
имоти, които
понастоящем ответникът е завладяла
изцяло без основание, ограничавайки правата на ищците
върху същите имоти.
С оглед уважаването на главния иск, основателни се явяват
и свързаните с него искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС –
осъдителни искове за защита правото на собствениците на имота да получат
парично обезщетение от страна на недобросъвестния владелец за ползите, от които
са били лишени в периода на фактическото владение поради невъзможността да
ползват собствения си имот на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, ведно с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за забава, с което кредиторът
да бъда обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на търсеното
парично задължение.
За уважаването им в тежест на ищците е
да докажат основанието и размера на исковите
претенции, а именно - да докажат необезпокояваното ползване (фактическо владение) на процесните имоти от ответника
в претендирания период от 06.11.2015г. до датата на завеждане на исковата молба
– 05.11.2018 г., поради което се е обогатил за сметка на собствениците със
среднопазарния наем или рента, който иначе би заплащал за ползването на имоти
от подобен вид, спестявайки по този начин разходи за наем/рента; обедняването
на ищците със сумата в посочения исков размер, произтичащо от същия факт –
фактическото владение (ползване) на
имота от насрещната страна, с което собствениците са били лишени от
възможността да ползват имота за своите нужди, съобразно правата си; връзката
между обедняването на собствениците на имота и действията на недобросъвестния
владелец - че собствениците са могли да реализират от имота твърдяната полза.
Във
връзка с ревандикационния иск бяха изложени доводи относно установеното от
ответника фактическо владение и ползване на двата процесни имота още през
есента на 2013 г., което е продължило и след договора за дарение от 06.11.2013
г., сключен между него и св.А. Е., до датата на завеждане на исковата молба –
05.11.2018 г. По делото не се събраха доказателства за заплащан през този
период наем или рента от страна на ответника спрямо ищците за ползването на
техните идеални части от имотите, т.е. ответникът се е обогатил за тяхна
сметка, спестявайки си по този начин разходи, които иначе би заплащал за
ползване на подобен вид имоти.
Същевременно
ищците са били лишени от възможността да ползват имотите съобразно правата си
именно поради установеното от ответника фактическо владение върху тях, като по
този начин те са обеднели със сумата, която биха получили като наем/рента за
ползване на собствеността им.
От
заключението на вещото лице по назначената по делото СОЕ, с което е определен
размерът на средния пазарен наем за ползване на земеделски земи в землището на
с.Т. за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. и съобразно
площта на процесните имот, се налага извода, че за процесният период средния
пазарен наем за ползване на двете ниви е както следва:
за
2015/2016 г. – (19.004дка х 55.00лв.=1045.22 лв.) + (28.007 дка
х 55.00 лв.=1540.39лв.)=2585.61 лв.,
за
2016/2017 г. – (19.004дка х 60.00лв.=1140.24лв.)+( 28.007 дка х
60.00 лв.=1680.42лв.)=2820.66 лв. и
за
2017/2018 г - (19.004дка
х 62.50лв.=1187.75лв.)+( 28.007 дка х 62.50 лв.=1750.44лв.)=2938.19 лв.
Изчислено съобразно квотите на всеки един от ищците те
биха получили среден пазарен наем/рента от процесните имоти както следва:
За З.Г., Ф.Г. и И.Г. – за стопанската 2015/2016 г. сума в
размер на 71.82 лв. за всеки един от тях (2585.61/36=71.82лв.); за стопанската
2016/2017 г. сума в размер на 78,35 лв. (2820.66/36=78,35лв.) за всеки един от
тях; за стопанската 2017/2018 г. сума в размер на 81,62 лв.
(2938.19/36=81,62лв.) за всеки един от тях, или обща сума за трите стопански
години в размер на 231.79 лв. за всеки един от ищците.
За Ф.А. - за стопанската 2015/2016 г. сума в размер на
861.85 лв. (2585.61х12/36=861.85лв.); за стопанската 2016/2017 г. сума в размер
на 78,35 лв. (2820.66х12/36=940.20лв.); за стопанската 2017/2018 г. сума в
размер на 979.38 лв. (2938.19х12/36=979.38лв.) или обща сума за трите години
сума в размер на 2781.43 лв.
По отношение на наведените от ответника възражения в
писмените бележки, че отношенията между него и ищците следвало да бъдат уредени
по реда на чл. 31 от ЗС, поради наличието на съсобственост, следва да се
отбележи следното: Първоначално исковата претенция по иска за собственост е
била за ревандикация на 2/3 ид.ч. от двата имота, т.е. за всичко, което е било
дарено на ответника от праводателката А. Е.. Съответно на тази претенция е била
и претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имотите. Към този
начален момент в исковата молба не са наведени твърдения за наличие на
съсобственост между ищците и ответника. Съобразно наведените твърдения от
ищците е дадена и съответната правната квалификация на исковите претенции.
Действително в хода на съдебното производство, в резултат на водено между
страните друго дело, между тях е възникнала съсобственост по отношение на
процесните имоти, но в случая това не оказва влияние върху правната
квалификация на иска за обезщетение. Няма спор, че съгласно цитирания от
ответника чл. 31, ал. 2 ЗС обезщетение за ползване на съсобствената вещ се
дължи от деня на писменото поискване, но тази разпоредба е приложима само ако
изначално се твърди, че е налице съсобственост и че вещта се ползва само от
единия съсобственик. В настоящият случай се претендира ревандикация на цялата
притежавана от ответника част от имота, а обстоятелството, че тази претенция е
редуцирана само до 15/36 ид.ч. се дължи на настъпили в хода на процеса промени
(оттегляне на иск, прекратяване). Поради изложеното настоящият съдебен състав
счита, че отношенията между страните относно претендираното обезщетение следва
да се уредят именно съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС.
В заключение за съда се налага извода, че претенциите на
ищците за заплащане на обезщетение за ползите, от които са били лишени в
процесния период на фактическо владение поради невъзможността да ползват
собствения си имот се явяват доказани по основание и размер. Съдът не споделя
направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност за тези вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Безспорно вземанията за наем/рента на земеделска земя
представляват „периодични плащания“ по смисъла на закона. Съгласно чл. чл. 8,
ал. 5 Закон за арендата в земеделието ако не е
уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден след
изтичането на стопанската година. Ако арендното плащане е определено за
по-кратки периоди, то се дължи в първия работен ден след изтичане на съответния
период. Всяка стопанска година започва на 01.10. на текущата
година и приключва на 01.10. на следващата година - § 2, т. 3 от ДР на ЗАрЗ. В
настоящия случай тъй като липсва договор за наем или рента, приложение намира
общия случай, посочен в закона, като претенцията за първата стопанска година
2015/2016 г. е дължима на 03.10.2016 г. (първия работен ден след изтичането на
стопанската година). Тригодишната давност за погасяване на това вземане изтича
на 03.10.2019 г., а исковете са предявени на 05.11.2018 г., т.е. преди
изтичането на 3-годишния период.
Предвид уважаването на исковете по чл. 73, ал. 1 ЗС
следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху
всяка претенция от датата на предявяване на исковата молба – 05.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
посочи и следното: Ответникът в допълнителния писмен отговор от 06.06.2023 г. е
възразил, че по отношение на един от наследниците на общия наследодател – В. А.
А. не били представени доказателства относно нейните наследници и в този смисъл
квотите на ищците, които твърдят, че са нейни наследници, са неясни.
Същевременно по делото е налично на л. 34 решение на граждански съд в С., Р Т.
от 28.11.2012 г., в което е посочено кога е починала В. Г. и какви наследници е
оставила. В кръга на наследниците са и ищците в настоящото производство.
Цитираното решение на чуждестранен съд е представено по делото с апостил и
легализиран превод на български език от ищците още с допълваща и уточняваща
искова молба от 19.11.2018 г. Същото не е оспорено от ответната страна и е
прието към доказателствата по делото. Въз основа на него и на представеното
удостоверение за наследници на общия наследодател А. А. съдът е определил кръга
на наследниците, включително и тези на В. Г., както и притежаваните от ищците
квоти от наследственото имущество. В този смисъл възражението на ответника за
липса на доказателства относно наследниците на В. Г. е неоснователно.
Колкото до твърдяното от ответника несъответствие в
Решение № 260026/12.10.2020 г. на ОС – Р. по в.гр.д. № 168/2020 г., постановено
във връзка с обжалването на Решение № 55/06.04.2020 г. на РС – И. по гр.д. №
791/2018 г., относно притежаваните от ищците идеални части от процесните имоти,
следва да се отбележи следното: Цитираните решения са произнесени във връзка с
предявен иск за обявяване недействителност на договор за дарение, с който
ищците, заедно с други сънаследници, са дарили общо 2/3 ид.ч. от процесните
имоти на А. Е.. Изчисляването на квотите на ищците е направено с оглед
постановяването на отхвърлителен диспозитив по отношение на ищеца Р.Г., като
неговата квота е посочена коректно в съдебните актове. По отношение на
останалите ищци, между които са и ищците в настоящото производство, в мотивите
на решенията, а и в диспозитива им ясно е заявена волята на съда да бъде
уважена исковата молба и да бъде обявен за недействителен по отношение на тях
процесния договор за дарение. Точното определяне на квотите на ищците по
отношение на процесните имоти е предмет на настоящото производство и съдът го е
направил с оглед на представените доказателства.
При този изход на делото в тежест на
ответника са и направените от ищците разноски, съразмерно
на уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 ГПК ищците претендират 1500.00 лв. адвокатско възнаграждение и 505.00 лв.
платени такси по делото. По отношение на претенцията за държавни такси по
делото са налице платежни документи, които удостоверяват направените плащания в
посочения размер, но по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е
налице само договор за правна защита и съдействие от 24.08.2018 г., представен
при първоначалното подаване на исковата молба, който удостоверява плащане в
размер на 1000.00 лв. Липсват доказателства за платен хонорар на процесуалния
представител за останалите 500.00 лв., поради което претенцията за адвокатско
възнаграждение за тази сума не следва да бъде присъждано.
Воден от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Л.А.Н., ЕГН-********** ***, че ищците З.Г., роден на ***г., Ф.Г., родена на ***г., И.Г.,
родена на ***г. и Ф.А., родена на ***г., всичките родени в Р Б., граждани на Р Т.,
действащи чрез упълномощен адв.Ст.С.,***, са собственици на 15/36 ид.ч. от 1. „ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор
№…………..,
находящ се в с.Т., община И., област Р., по данни от КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1446/07.08.2018
г. на Изпълнителния директорна АГКК, с адрес на поземления имот: местност „Ю. К.“, с площ от 28007 кв.м., трайно предназначение на
територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
трета, номер по предходен план:…….., при граници и
съседи: № 72578.4.142, № 72578.4.34 , № 72578.4.44 , №
72578.4.87 , № 72578.4.86 , № 72578.4.36 “ и 2. „ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 72578.6.6,
находящ се в с.Т., община И., област Р., по данни от КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1446/07.08.2018
г. на Изпълнителния директорна АГКК, с адрес на поземления имот: местност „А. Е.“, с площ от 19004 кв.м., трайно предназначение на
територията : земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята:
трета, номер по предходен план: 006006, при граници и
съседи: № 72578.4.94, № 72578.6.5, № 72578.6.20, №
72578.6.21, № 72578.6.22, № 72578.6.23, № 72578.6.16, № 72578.6.11 , №
72578.6.7.“, при квоти: 1/36 ид.ч. за З.Г., 1/36 ид.ч. за Ф.Г., 1/36
ид.ч. за И.Г. и 12/36 ид.ч. за Ф.А., като ОСЪЖДА
Л.А.Н., ЕГН-********** ***
да ПРЕДАДЕ на
ищците собствеността и владението върху 15/36 ид.ч.
от описания имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, Л.А.Н.,
ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на З.Г., роден на ***г., Ф.Г., родена на ***г. и И.Г.,
родена на ***г., всички родени в Р Б., действащи чрез упълномощен адв.Ст.С.,***, на всеки един от тях
поотделно сума в размер на 231.79 (двеста тридесет и един лв. и 79
ст) лева, представляваща парично обезщетение за
ползите, от които са били лишени в периода от 06.11.2013 г. до 05.11.2018 г.,
за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., поради невъзможността
да ползват собствения си имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС, Л.А.Н.,
ЕГН-**********, ДА
ЗАПЛАТИ на Ф.А., родена на ***г., родена в Р Б., действащи чрез
упълномощен адв.Ст.С.,***, сума в размер на 2781.43 (две хиляди седемстотин осемдесет и един
лв. и 43 ст) лева, представляваща парично обезщетение за
ползите, от които е била лишена в периода от 06.11.2013 г. до 05.11.2018 г., за
стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., поради невъзможността да
ползва собствения си имот, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 05.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 във вр. с
чл. 78, ал. 1 от ГПК, Л.А.Н., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ
на З.Г., роден на ***г., Ф.Г., родена на ***г., И.Г., родена
на ***г. и Ф.А., родена на ***г., всички в родени в Р Б., действащи чрез
упълномощен адв.Ст.С.,***, сумата от 1505.00 (хиляда петстотин и пет) лева
- направени от страната съдебни и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: