Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр.Варна, ………………2018г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на двадесети март през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Ели
Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 95 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Ринг – 97“ ЕООД със седалище гр.Добрич
срещу решение № 189 от 16.11.2017г. по търг.дело № 18/17г. по описа на Добрички
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено в отношенията между
„Юробанк България“ АД и „Ринг – 97“ ЕООД , че „Ринг – 97“ ЕООД дължи на
„Юробанк България“ АД следните суми, предмет на издадена заповед № 463 от
08.04.2016г. по ч.гр.дело № 995/16г. по описа на ДРС за незабавно изпълнение, а
именно: 301 497.61лв. – главница по договор за банков кредит „Бизнес
револвираща линия – плюс“ BL12427 от
05.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.04.2016г. до окончателното му изплащане; 72 204.85лв. - договорни лихви
за периода от 21.08.2014г. до 04.04.2016г., 3 525.69лв. – такси за периода
от 21.08.2014г. до 04.04.2016г. и 72лв. – нотариални такси, както и е осъдено
да заплати направените разноски в заповедното производство и в исковото
производство.
Твърди че
по делото са събрани доказателства в допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем 25.01.2016г. включително и към датата на завеждане на
заповедното производство 04.04.2016г. длъжникът не дължи нищо на кредитора, а
напротив към 04.04.2016г. е налице надплатена сума от дружеството на банката в
размер на 5 716.88лв., като до този резултат се достига, въпреки че
длъжникът е допуснал неизпълнение на договорните си задължения за заплащане на
дължимите вноски по кредита, считано от м.август 2014г. Излага, че до този
резултат се е достигнало поради неизпълнение от страна на кредитора на
собствените му задължения, а именно той още през месеца, следващ подписването
на договора за кредит едностранно и в нарушение на договора, закона, добрите
нрави и търговската практика, започва неспирно да увеличава лихвения процент.
Твърди че в резултат на това към 15.10.2013г., когато кредитор е трансформиран
в такъв за плащане по погасителен план длъжникът е платил на кредитора сумата
73 496.96лв. в повече от дължимата сума.
Оспорва
изводите на съда, че при подписване на договора ответникът е дал съгласието си
БЛПМФ да не подлежи на договаряне и промените в него да стават задължителни за
страните и че този лихвен процент се определя от обективи, пазарни фактори,
посочени в допълнителното заключение и не представлява едностранно изменение на
лихвата единствено по волята на банката.
Излага,
че променливи лихви проценти са допустими според чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ
/действащ към момента на договарянето/, но само ако предварително в договора
бъдат обявени условията, при които настъпва промяната. При липса на каквото и
да е оповестяване там на начина, по който банката формира своя БЛП не може да
се приеме че уговорката за променлива лихва е съответна на предвидите и за
двете страни промени в цените на кредитирането. Твърди че никъде в договорите
не са изброени по ясен, пълен, точен и изчерпателен начин кои са обективните
фактори, които участват при изчисляване на понятието БЛПМФ, и какво е тяхното
тегло, т.е. каква е точната формула, залегнала при изчисление на понятието БЛПМФ,
поради което и твърди че е налице неяснота относно методиката за изчисление на
лихвата. Сочи че кредитополучателят е
дал съгласие при промяна на БЛПМФ банката да променя лихвата по кредита. Но
съгласието е при наличие на обективни причини, водещи до увеличаване на БЛПМФ.
Не е налице съгласие при многократно намаление на компонентите, формиращи
БЛПМФ, банката да го увеличава. Твърди че неяснотата на изчисление на БЛПМФ е
равнозначна на липса на съгласие. Сочи че с чл.58 ал.1 т.2 от ЗКИ е въведено
изискване условията на банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата,
предвид възмездният характер на договора за банков кредит, както и условията,
при което може да се променя лихвата до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Твърди че сочената повелителна норма изрично задължава
банката в условията при които предоставя на кредитополучателя конкретния банков
продукт да посочи, респективно да се съдържат кумулативно два елемента –
методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за
нейната промяна по време на действието на договора. Излага, че методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит
безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за
начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е. относно конкретната
формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от
съдържанието на този вид банкова сделка. Поради което и сочи че методиката за
изчисление на лихвата, респективно на БЛП също се явява съществен елемент от
договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключване на договора за кредит,
независимо дали се касае за фиксиран лихвен процент или до променлив такъв.
Твърди че когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената
на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по
адекватен съобразно интересите си начин, както и когато методологията,
създадена от банката- кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита съответстващ, както на
закона, така и на добрите нрави, поради което съдържанието на договора в такъв
начин не може да бъде признато за определено по допустим начин.
Твърди че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо счита, че посочените в
допълнителното заключение пазарни фактори са обективни. Твърди че по делото е
установено че методът за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита нито се съдържат в
договора, нито когато и да било са предоставяни на ответника. Твърди че ако
такива правила съществуват и те са публикувани е недоказано кога е сторено
това, а и да е сторено, то това не е по приет между страните начин за въвеждане
на договорни клаузи в отношенията им. Твърди, че посочените от експерта
критерии, в предоставената му методика не могат да бъдат окачествени като обективни.
Твърди също така че дори и критериите да са обективни зависимостта не може да е обратна на посоката на
промяната, както е установено по делото. Твърди че няма промяна на обективни
критерии, които да водят до увеличаване на БЛПМФ.
Твърди
във въззивната жалба че към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем не са били налице обективните предпоставки за това. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният срещу
дружеството иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата
страна „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В депозирано за
съдебно заседание писмено становище от процесуален представител, оспорва
жалбата и моли съда да я уважи.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от „Юробанк България“ АД срещу
„Ринг 97“ ЕООД, с който да се приеме за установено в отношенията между
страните, съществуването на вземания на банката от „Ринг 97“ ЕООД по договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № BL12427 от 05.03.2008г., за които има издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото
сключването на 05.03.2008г. между банката – въззиваем и дружеството въззивник
на договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“ № BL12427, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредит във формата на кредитна линия в размер
на сумата 300 000лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди и краен
срок за ползване и погасяване на кредита 240 месеца, считано от откриване на
заемната сметка. Видно от приложение към договора заемната сметка по договора е
открита на 11.03.2008г.
Уговорено е в чл.3 от договора че дължимата
от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит, включва действащият
базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката, намален
в размер на 1 пункт. Посочено е че към датата на подписване на договора
обявеният от банката БЛПМФ за лева е в размер на 10 %. В чл.3 ал.3 от договора
страните са уговорили, че действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во
число след промяната му, като за промените банката уведомява кредитополучателя
чрез обявяването им в банковите салони или на интернет страницата на банката.
Посочено е че дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во
число на всеки месец от откриване на заемната сметка. С анекс № 1 към договора
от 12.04.2010г. е уговорено, че дължимата годишна лихва за предоставения кредит
включва действащия БЛПМФ за лева, обявен от банката, намален с 1.25 пункта. С
анекс № 2 към договора от 15.10.2013г. е уговорено да бъде намален размера на
предоставения кредит до размера на усвоената към същата дата сума от кредитния
лимит без право за ползване на евентуално съществуващи погасени, но неусвоени
суми, както погасяване на остатъка от редовната главница по кредита на равни
месечни анюитетни вноски, съобразно погасителен план с краен срок за погасяване
11.03.2028г. Уговорен е текущит размер на кредита да бъде увеличен с всички
просрочени към момента задължения, уговорено е плащане на еднократна вноска,
както и годишна лихва в размер на 13.85 %, равна на БЛПМФ, обявен от банката,
който не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за
страните, намален 3.6 пункта.
Не е спорно получаването на нотариална
покана от кредитополучателя на 25.01.2016г., която съдържа изявление на банката
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради неизпълнение на
задължение за заплащане на погасителна вноска с падеж 21.08.2014г. в размер на
3 612.78лв.
Не е спорно пред въззивна инстанция
преустановяването на плащанията по погасителния план, считано от погасителната
вноска с падеж 21.08.2014г., продължило до обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
За вземанията си по договора за кредит срещу
кредитополучателя банката се е снабдила със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 463 от 08.04.2016г. по ч.гр.дело
№ 995/16г. по описа на РС – Добрич, ІV състав.
Възражението на въззивника направено в
отговора на исковата молба е за липса на обективни предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради надплащане от негова страна на дължимите
суми по договора за кредит в резултат на едностранно увеличение на лихвения
процент от страна на банката. Липсва изрично възражение в отговора на исковата
молба за нищожност на уговорката в договора за едностранно увеличение на
лихвения процент от страна на банката, но с оглед твърдението че е налице
недължимо плащане на сума в размер на 27 196.02лв., представляваща платена
без основание лихва, може да се приеме, че такова възражение, макар и
неконкретизирано с оглед основанието за нищожност е направено своевременно от
ответника. Поради което и с допълнителния отговор е уточнено че се твърди
нищожност на договорните клаузи, поради липса на съгласие, изразяващо се в
липса на съгласие за увеличение на лихвения процент при намаление на
компонентите, формиращи БЛПМФ, както и поради неяснота при изчислението на
БЛПМФ от страна на банката и нищожност поради липса на основание за плащане на
по-високи лихви.
Не е спорно, че кредитополучателят „Ринг 97“
ЕООД е получил кредита във връзка с търговската дейност за оборотни нужди и
същият няма качеството на потребител и не се ползва с потребителската защита,
уредена в ЗЗП. Поради това и проверка на съществуващите клаузи на договора за
банков кредит от 05.03.2008г. за неравноправност по смисъла на чл.143 ал.1 от
ЗЗП не следва да бъде извършвана.
Въззивният съд намира възражението за нищожност на клаузи от договора, даващи право на кредитора едностранно да увеличава приложимия към кредита лихвен процент поради липса на основание за неоснователно. Липсват конкретни твърдения от страна на въззивника, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба защо счита, че договорът в тази му част е без основание. Основанието на договора е причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в договора, защото тя се предполага. При липса на твърдения, които да могат да бъдат отнесени към липса на основание, разбирано като типична, непосредствена цел, която страните преследват при сключването на договора за кредит направеното възражение за нищожност на договорни клаузи поради липса на основание е неоснователно.
По
възражението за нищожност на същите клаузи на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД
поради липса на съгласие:
Липсата
на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД е тежък порок на
правната сделка, който е налице, ако няма две насрещни, противоположни по
съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет.
Твърдението
на „Ринг 97“ ЕООД за липса на съгласие за увеличение на лихвения процент от
страна на банката при намаление на компонентите, формиращи БЛПМФ и за липса на
съгласие поради неяснота за начина на формиране на възнаградителната лихва –
липса в договора на конкретна формула за определянето и, въззивният съд намира
за неоснователно.
В чл.3
от процесния договор страните изрично са уговорили заплащане от страна на
кредитополучателя на променлив лихвен процент, включващ БЛПМФ за лева обявен от
банката, намален с изрично определен размер. Изрично е уговорено че БЛПМФ за
лева се обявява от банката, не подлежи на договаряне от страните и промените в
който стават задължителни за страните, считано от 21 число след промяната му.
Установено е от експерта в заключението по приетите от първата инстанция
счетоводни експертизи, че за периода от 05.03.2008г. до 07.04.2016г. са налице
промени в БЛПМФ в лева, променяни с решения от заседания на Комитета за
управление на активите и пасивите на банката. Посочено е също така че на
официалния сайт на банката е публикувана методология за образуване на БЛПМФ.
Договорът
за банков кредит е търговска сделка и на основание чл.302 от ТЗ към страните са поставени по-високи
изисквания при изпълнението на търговските сделки. Длъжникът по сделка, която
за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец, която грижа,
сравнима с дължимата по ЗЗД грижа е квалифицирана. Търговецът по дефиниция е
професионалист, защото извършва търговска дейност по занятие. Затова и
изискванията към него са по-високи. Това са изисквания към лице, което
професионално сключва и изпълнява търговски сделки. То е носител на специални
знания в съответната търговска област, което повишава изискванията към него.
Затова грижата на добрия търговец е с по-голям интензитет в сравнение с
грижата, която дължи субектът на гражданското право – грижата на добрия
стопанин. Именно с оглед качеството на търговец на страната – кредитополучател
по договора за кредит към него законът поставя по-големи изисквания при участие
в търговския оборот, поради което и правата му при участие в сделка, която за
него е търговска, не се ползват със засилената потребителска защита, която ЗЗП
дава на по-слабата и уязвима страна по договора.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира,
че в договора е налице съгласие между страните, даващо право на банката
едностранно да променя БЛПМФ, който определя от своя страна приложения по
договора годишен лихвен процент, която промяна е задължителна за
кредитополучателя. Поради което и възражението на въззивника, че уговорките в
договора за кредит са нищожни поради липса на съгласие е неоснователно.
Чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД уреждат различни
основания за нищожност на договорите, като за основанията за нищожност съдът не
е задължен да следи служебно. Основания за нищожност поради противоречие със
закона и с добрите нрави няма въведи от ответника в отговора на исковата молба,
уточнен с отговора на допълнителната искова молба, поради което и въведените с
въззивната жалба възражения за нищожост са несвоевременно направени и не следва
да бъдат разглеждани от въззивния съд.
С оглед на така изложеното, въззвинят съд намира,
че страните по делото са обвързани от действието на сключения между тях договор
за кредит от 05.03.2008г. Поради което и възражението на въззивника, че към
датата на упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем не са били налице обективните предпоставки за това е неоснователно.
Няма оплаквания във въззвната жалба и спор
пред въззивна инстанция по отношение на приетите от първата инстанция размер на
задължението – в общ размер и по отделни пера.
С оглед на така изложеното и при липсата на
въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията и установен
размер на вземанията от заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд
намира предявеният установителен иск за доказан и основателен и следва да бъде
уважен, а обжалваното решение потвърдено.
По направеното искане от въззиваемото
дружество на основание чл.78 ал.1 от ГПК за присъждане на направените пред
въззивна инстанция разноски няма представени по делото доказателства за
извършването на разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 189 от 16.11.2017г. по търг.дело № 18/17г. по описа на Добрички окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
`````````