Разпореждане по дело №52/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Като разгледа докладваното от мл. съдия Ш. в. ч. н. д. № 319/2014 г. по описа на БлоОС, за да се произнесе взе предвид следното. Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. Обжалвано е определение № 2228/22.07.2014 г., постановено по ч. н. д. № 372/2014 г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е отменено постановление от 20.05.2011 г. на РП Г. Д. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 837/2005 г. по описа на РУП Г. Д. срещу Ю. А. М..В атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че мотивите в постановлението на РП Г. Д. са противоречиви и изводите на прокурора не почиват на доказателствата по делото, като не са извършени всички необходими действия за разкриване на обективната истина.

В жалбата на адв. К. Б. – защитник на обв. Ю. М., се твърди,че прокурорът законосъобразно е прекратил наказателното производство, понеже видно от нот. акт, с който се легитимира Ю. М., подпокривното пространство е негова собственост и възпрепятстването на достъпа до него на сем. К. не съставлява самоуправство. В жалбата се сочи, че стълбищната клетка обслужва само втория етаж /собственост на обвиняемия/, поради което не е обща част и препречването на вратата от обвиняемия не е самоволно противно на установения ред осъществяване на спорно право. Относно възраженията на К. и Г. К., че след запечатването на вратата с гипскартон е в невъзможност да осъществи достъп до покрива и да почисти комина в жалбата се сочи, че К. К. и баща му Г. К. не са молили обвиняемия да им предостави такъв достъп, за което той винаги е изразявал готовност. Според жалбоподателя К. К. не притежава право на собственост върху частта от двора, до която води запечатаната врата – според нот. акт К. К. притежава 98/470 ид. части от двора, съответстващи на 50 кв.м., находящи се пред къщата откъм ул. „С.”, като достъпът до тези 50 кв.м. не е възпрепятстван. Сочи се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбата на Г. К. е допустима, понеже той не той, а синът му свид. К. К. е собственик на първия етаж от сградата ведно със съответните ид. части от парцела и избените помещения. Жалбоподателят моли съда обжалваното определение да бъде отменено.

Във възражението на Г. К. и К. К. се сочи, че жалбата е недопустима, понеже не са представени доказателства за учредена в полза на адв. Б. представителна власт да я подаде. Излагат се доводи, че Г. К. притежава учредено в своя полза право на ползване върху процесния имот, поради което е пострадал от престъплението, за което е повдигнато обвинение на Ю. М.. Поддържа се, че запечатването на вратата от страна на обвиняемия е довело до ограничаване на достъпа на Г. и К. К. до стълбището, покрива, комина и дворното място, които са общи части.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и наведените доводи във въззивната жалба, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в установения в закона срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Не могат да бъдат споделени доводите на Г. и К. К., че адв. Б. не е упълномощена от обвиняемия да подаде жалба срещу определението. Видно от приложеното на л. 23 от н.о.х.д. № 583/2008 г. по описа на РС Гоце Делчев пълномощно обвиняемият е упълномощил адв. Б. да го представлява до окончателното приключване на делото пред всички инстанции. На следващо място, решаващият състав на РС Гоце Делчев правилно е приел, че жалбата на Г. К. срещу прокурорското постановление е допустима, като той има право да го обжалва. С обвинителен акт от 23.02.2011 г. на Ю. М. е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в периода 10-13.10.2005 г. в [населено място] на ул. „Солун” № 9 самоволно не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от К. К. и Г. К. свое предполагаемо право, като е запечатал вратата на първия етаж, водеща към стълбищната клетка, подпокривното пространство, покривната конструкция и комините и външната входна врата, водеща към вътрешния двор и към избеното помещение, намираща се в УПИ парцел № 5, имот пл. № 2425 от кв. 89 по плана на [населено място] и извършеното не е маловажен случай. В обвинителния акт като страна по имуществения спор е посочен и Г. К.. Според практиката на върховната инстанция /Решение № 30 от 4.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2150/2012 г., II н. о., НК / по обвинението за престъпление по чл. 323 НК страната по спора има качеството на пострадал. Разгледана по същество по същество жалбата на обвиняемия е неоснователна.

Настоящият съдебен състав при въззивната проверка на атакуваното определение намира, че то е обосновано, правилно и законосъобразно. Постановлението от 20.05.2011 г. на РП Г. Д. за прекратяване на наказателното производство е необосновано поради несъответствие на направените фактически изводи на събраните по делото доказателства и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неизпълнение на задължението по чл. 14 НПК за взимане на решение въз основа на всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. В постановлението е прието, че стълбищната клетка спада към общите части на сградата и запечатването на вратата от обвиняемия възпрепятства достъпа на свидетелите К. до нея, покрива и дворното място, но качеството на пострадал / и страна по спора/ има само К. К., а по делото няма данни между него и обвиняемия на инкриминираната дата да е съществувал отнесен за решаване пред гражданския съд спор относно запечатаната врата.

На първо място, следва да се отбележи, че за да е налице съставът на чл. 323, ал. 1 НК е необходимо да е налице възникнал спор между две страни относно дадено право, а не спор относно начина, по който деецът осъществява самоволно и противно на законовия ред правото. В случая спорът би бил относно характера на частите от сградата, до които е ограничен достъпът, и относно двора- дали те са общи на собствениците на етажи от сградата в режим на етажна собственост или принадлежат само на обвиняемия. Спорът не е досежно начина, по който в обвинителния акт се сочи, че Ю. М. е осъществил самоволно правото – блокиране на вратата, водеща към стълбищата. В постановлението се съдържат мотиви за липса на предявен пред съда спор досежно вратата и в тази връзка то се явява необосновано.

Дори да се приеме, че в постановлението се визира спор относно характера на частите от сградата, до които е ограничен достъпът, то изводите на прокурора не са формирани при изпълнение на задълженията по чл. 14 НПК. По делото се съдържат данни за образувани граждански производства между К. К. и обвиняемия относно имота, но по досъдебното производство не са събрани доказателства във връзка с тях. Видно от протокола за разпит на Г. К. от 02.10.2007 г. /л. 14 от ДП/ срещу М. е било образувано гр.д. № 826/2005 г. по описа на РС Гоце Делчев. На л. 77 от н.о.х.д. № 583/2008 г. по описа на РС Гоце Делчев е приложено решение от 12.04.2007 г. по в. гр. д. № 105/2007 г. по описа на Б., с което е отменено решение на РС по споменатото от свидетеля гр.д. № 826/2005 г. по описа на РС Гоце Делчев. Върху решението не е отбелязано дали е влязло в законна сила. Видно от решението на Б. то се отнася за предявен през 2005 г. от К. К. срещу четири лица /след които и обвиняемия/ положителен установителен иск за собственост върху 98/520 ид. части от процесния парцел. Съгласно обвинителния акт със запечатването на вратата се препречва достъпът на К. и до двора. От протоколите за разпит на Г. и К. К. се установява, че обвиняемият считал цялото дворно място откъм блокираната врата за свое, като собственост на К. К. били само 50 кв.м. откъм ул. „С.”, до които блокираната врата не осигурява достъп. При тези фактически положения и данни преди наказателното производство да бъде прекратено поради неналичие на предявен пред съда спор относно имота, по ДП е следвало да бъдат събрани допълнителни доказателства дали гр.д. № 826/2005 г. по описа на РС Гоце Делчев е образувано преди инкриминираната дата и дали по него между пострадалия К. К. и обвиняемия относно дворното място е постановено влязло в сила решение. Цитираните решения на РС Гоце Делчев и Б. не са обсъдени от прокурора в постановлението. То е постановено при липса на доказателства относно релевантни за обвинението обстоятелства. В случая доказателства относно хода на гр. д. № 826/2005 г. по описа на РС Гоце Делчев се съдържат на л. 10 от ч.н.д. № 372/2014 г. по описа на РС Гоце Делчев, приложени от жалбоподателите Г. и К. К. към жалбата им против постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради което те не са били взети предвид от прокурора. Видно от приложеното решение по гр. д. № 826/2005 г. по описа на РС Гоце Делчев /влязло в сила на 22.10.2010 г./ със сила на пресъдено нещо между К. К. и обвиняемия е установено, че К. К. е собственик на 98/470 ид. части от дворното място. Само за пълнота следва да се отбележи, че не намира опора в доказателствата възражението на обвиняемия, че К. К. притежава точно определени 50 кв.м. от мястото откъм улицата. Пострадалият притежава 98/470 ид. части от цялото място, които не се равняват на сочената от М. реална част от дворното място откъм улицата. Разпореждането в нот. акт от 1997 г. относно реално обособени 50 кв.м. от мястото в този смисъл противоречи на чл. 59 З..

На следващо място, постановлението се явява необосновано и незаконосъобразно, понеже в него не са обсъдени показанията на К. К., дадени в хода на н.о.х.д. № 240/2009 по описа на РС Гоце Делчев, според които преди да запечата вратата обв. М. уведомил за намеренията си свидетеля, който възразил категорично, понеже считал, че има право да ползва стълбищната клетка. За да е осъществен съставът на чл. 232 НК е необходимо да е налице спор, който не е задължително да е отнесен до съда /така р. 81- 11- III и р. 245- 10- II /. Да се приеме, че чл. 323 НК визира само предявен пред съда спор е равнозначно на това да се приеме, че до отнасянето на спора до съда субектът не действа самоуправно. Дори стълбището да обслужва само втория етаж, решението относно него следва да се вземе по предвидения в закона ред /чл. 38 и сл. ЗС и ЗУЕС/.

С оглед на изложеното до тук според въззивната инстанция изводите на прокурора в обжалваното постановление са неясни и направени при непълно изяснена фактическа обстановка. Прокурорът не е направил задълбочена преценка и анализ на събраните до този момент доказателства. Жалбата на обв. М. срещу определение № 2228/22.07.2014 г., постановено по ч. н. д. № 372/2014 г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е отменено като незаконосъобразно постановление от 20.05.2011 г. на РП Г. Д. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 837/2005 г. по описа на РУП Г. Д., е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2228/22.07.2014 г., постановено по ч. н. д. № 372/2014 г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е отменено постановление от 20.05.2011 г. на РП Г. Д. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 837/2005 г. по описа на РУП Г. Д. срещу Ю. А. М.за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: