Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №5323 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от З.Б.и. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от С.П.и К.К.против Е.В.И., ЕГН**********,***. В молбата се
твърди, че на 09.06.2016г в 11:15 ч. на път ПП - 3 км 73+276 в посока гр. ***е
реализирано ПТП е участието на МПС “***” с peг.№ ***, на П.Д.П., управлявано от
Е.В.И. и МПС „***” с peг. № ***, собственост на Б.П.Т., управлявано от същия.
Твърди, че според представения Протокол за ПТП № ***/29.06.2016г., съставен от
органите на КАТ причините за произшествието се дължат по вина и противоправно
поведение на Е.В.И., който не спазва необходимата дистанция от намаляващото
скоростта си пред него МПС „***” с peг. № ***, удря го отзад, като му нанася
материални щети. Твърди, че МПС „***” с peг. № *** е бил със сключена застраховка
“Автокаско” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № *** ***, която към момента на събитието е
била валидна. Твърди, че в дружеството е заведена щета № ***от Б.П.Т. -
собственик на увреденото МПС. Твърди, че след направена оценка на щетата е била
изплатена по банков път сума за ремонт на автомобила в размер, на 550.08 лева
на автосервиз Амарант 2003” ЕООД и
сумата от 205.09 лв. на „***, като общата стойност на изплатените суми за
ремонт на увредения автомобил възлиза на 755.17
лв. Твърди, че видно от Протокола за ПТП № ***/29.06.2016г. Е.В.И. е напуснал
мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за
алкохол. Излага съображения, че на основание чл. 500 от КЗ, З.Б.И. АД има право
да получи от него платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че с писмо
уведомили ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е
изплатена. Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от
770.17 лв., представляваща изплатеното от З. “Б.И. АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително
заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който взема становище за неснователност на предявения иск го оспорва
ми изцяло по основание и размер. Счита, че изложените в исковата молба
фактически обстоятелства не се подкрепят от представените писмени
доказателства. Приложените от ищеца доказателства не установяват твърдените от
същия факти в исковата молба. Твърди, че в разглеждания случай се касае
до ПТП само с имуществени вреди. Счита, че ищецът няма право на регресен иск,
тъй като не са налице елементите на фактическия състав по чл. 500, aл. 1, т.3 КЗ - да бъде установено, че виновният водач е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по
закон. Твърди, че в конкретния случай посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата не е задължително. Посочва, че
хипотезите, в които е задължително посещението от службите за контрол на МВР,
са изчерпателно изброени в чл. 125 от ЗДвП. В посочената разпоредбата rta чл.
125, т. 7 от ЗДвП /в редакция ДВ Бр. 102 от 29.12.2015 год./ е необходимо и
наличие на още един допълнителен елемент от фактическия състав, а именно едно
от моторните превозни средства да не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинени му при произшествието щети. Счита, че видно от
фактическите твърдения в исковата молба и от приложените писмени доказателства
от ищеца опис на претенцията № ***от 13.06.2016 год., опис на претенцията № ***от
15.06.2016 год. и опис-заключение по претенцията от З. „Б.И.“ АД ***.07.2016
год. уврежданията по лек автомобил марка „***“ с per. № ВТ 17 40 ВН не са
такива, които да попречат на автомобила да се движи на собствен ход.
Автомобилът на ответника също не е пострадал до степен да не може да се
придвижва, предвид обстоятелството, че е напуснал с него местопроизшествието.
Излага съображения, че едва с изменението в ДВ бр. 101 от 2016 год., в сила от
21.01.2017 год., т. 7 на чл. 125 от ЗДвП е изменена така, че посещението от
органи на МВР е задължително и само при наличието на предпоставката разногласие
между участниците в произшествието, без значение състоянието на превозните средства. Моли в
случая да бъде подложен на преценка въпросът задължително ли е посещението от органите
за контрол с оглед действащата към
момента на произшествието - 09.06.2016 год. - редакция на чл. 125, т. 7 от ЗДвП
и да бъде прието, че не е налице този допълнителен елемент от фактическия
състав за правото на регрес на застрахователя по чл. 550, ал. 1, т. 3 от КЗ,
поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Твърди,
че напускането на мястото на произшествието от ответника не е виновно, тъй като
не е имал задължение да остане там. Твърди, че процесното ПТП не е в причинна
връзка с виновно поведение на ответника. Протоколът за ПТП, на който се
позовава ищецът, няма обвързваща описания механизъм на произшествието, тъй като
то не се случило в присъствието на съставителя на протокола и в него липсват
данни на база на какви факти е съставен. Счита, че не е установено и дали
всички щети по увреденото МПС са в причинна връзка с процесното ПТП - щетите са
установени на 09.06.2016 год. и са отстранени на 30.06.2016 год. и
23.06.2016 година. Счита, че не е доказано по безспорен начин и плащане на
исковата сума по щета от страна на ищеца. С оглед гореизложеното моли да бъдат
приети за недоказани и неоснователни твърденията на ищеца, че е в негова полза
като застраховател по застраховка „Автокаско“ се е породило право на регрес
срещу водача на автомобила, причинил щети на друго застраховано МПС.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от
Застрахователна полица по Застраховка Автокаско Хит №******/17.05.2016г. със
срок на валидност от 27.05.2016г. до 26.05.2017г. л.а. *** ДКН *** със
собственик Б.П.Т. е застраховано по застраховка „Каско“ при З.Б.и. АД.
Установява се от
Протокол за ПТП № ***/29.06.2016г., че на 09.06.2016г. на ПП-3 км.73+276 посока
Плевен, Е.В.И., управлявайки л.а. ***ДКН
***не спазва необходимата дистанция от намаляващия скоростта си движещ се пред него л.а. *** ДКН *** и го удря,
реализирайки ПТП с материални щети. Посочено е, че водача И. е напуснал мястото
на ПТП. На л.а.*** ДКН *** са описани като щети деформирана и счупена задна
броня, заден капак не се затваря. В протокола има приправка на датата
29.06.2016г., като е удебелена цифра „9“.
От представените писмени
доказателства Уведомление за щета от 10.06.2016г. Доклад по щета 1, Доклад по
щета 2, Опис на претенция ***/13.06.16г. Опис-заключение по претенция ***/13.06.16г.
Възлагателно писмо, Фактура № **********/30.06.2016г., Приемо-предавателен
протокол от 30.06.2016г., Фактура № **********/23.06.2016г. , Платежно
нареждане за кредитен превод от 15.09.16г., за сумата от 550,08 лв. и Платежно
нареждае от 04.07.2016г. с приложение към него, се установява, че пострадалото лице е заявило претенция за
изплащане на претърпените вреди, същите са описани, установени и в резултат на това
застрахователя –ищец е заплатил претърпяните вреди от ПТП общо в размер на
755,17 лв.
Съдът кредитира
показанията на св.Б.П.Т. като преки, непротиворечиви, логични и в съотвествие
със събраните писмени доказателства по делото. От тях се установява, че св.Т. в
качеството му на собственик на л.а. *** ДКН *** имал сключена за автомобила
застраховка „каско“. На дата 09.06.2016г., свидетеля тръгнал от гр.***към гр.***за
да прибере дъщеря си от болница. В участъка между с.***и гр.***спукал гума и
спрял да я смени с резервната. Поставил сигнализация- триъгълник, включил
аварийните светлини. Имало видимост от голямо разстояние, много автомобили
минали и го заобиколили. Сменил гумата с резервната и започнал да си мие ръцете
отстрани до колата. В този момент лек автомобил ***ударил автомобила на св.Т.. В
***били шофьора и едно около 15-годишно момче. Шофьора на ***не излязъл от
него. Излязло момчето, което се опитало да убеди св.Т. да не се обажда на
полицията, но той не се съгласил. След това момчето влязло в колата, шофьора
запалил двигателя на колата и потеглил, като не изчакал да дойде повиканата
полиция. При удара между колите предния номер на ***паднал на пътното платно и
той потеглил без да го вземе. След около 10 минути отишла полицията и свидетеля
предал падналия номер на мерцедеса. По регистрационния номер го открили
по-късно. Автомобила бил продаден за скраб. По късно след установяването на
виновния водач бил съставен протокол за ПТП. Св.Т. подал заявление при
застрахователя си по застраховка Каско да му покрие щетите от претърпяното ПТП.
Автомобила бил отремонтиран в оторизиран сервиз.
Съдът възприема изцяло
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че е налице
причинно следствена връзка между механизма на ПТП, описан в представения
протокол за ПТП и щетите върху МПС по лек автомобил „***” с peг. № ***са
причинени при движението на автомобил „******” с peг. № ***, собственост на П.Д.П.,
управляван от Е.В.И.. Ударът на автомобил „***” с peг. № ***е в задната част.
Всички щети по автомобила съответстват да са причинени от л.а. „***с peг. № ***.
На 09.06.2016г в 11:15 на път 1-3 км 73+276 в посока гр. ***е реализирано ПТП с
участието на МПС „***с per № ***, собственост на П.Д.П., управлявано от Емил В.И.,
който не спазва необходима дистанция от намаляващото скоростта си пред него МПС
„***” с peг. № ***, удря го отзад, като му нанася материални щети. Размерът на
щетите върху автомобил „***” с peг. № *** по пазарни цени към датата на ПТП е
770,17лв.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Плащането на застрахователно обезщетение
на собственика на увреденото МПС, е правомерен юридически факт, тъй като е
предмет на изпълнение на възникнало за застрахователя задължение да го стори.
Предпоставките за възникване на това задължение, респ. за пораждане насрещното
право на третото лице да получи застрахователно обезщетение, запълват следния
законов фактически състав: 1/ действие на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност; 2/ настъпване на застрахователното събитие - осъществения риск,
т.е. факта на ПТП, явяващ се; 3/ източник на реална имуществена вреда,
претърпяна от третото лице, която е ; 4/ установена по вид и парична стойност/
оценка/.
Регресното право на застрахователя срещу
застрахования е уредено при застраховане “Гражданска отговорност”. Съгласно чл.500,
ал.1, т.3 КЗ
освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач:… е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач… Правото на регрес на застрахователя настъпва
след като плати обезщетението на третото увредено лице. Регресното право е
средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в
посочените в закона случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили
застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение,
застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Съгласно чл. 45, ал.1 и чл.51, ал.1 ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, щом като
тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата може да
бъде причинена в резултат на извършени виновни действия или бездействия. Вината
се предполага до доказване на противното. Законът санкционира дееца за това, че
съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал
настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди,
или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати.
Удовлетворяването на правото на
обезщетение, чийто носител е увреденото трето лице има двоен погасяващ ефект-
погасява се както това пряко субективно право/ на третото увредено лице да
претендира заплащане на вредите от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност/, така и правото на това лице към причинителя на вредата. Затова в
идейната основа на разглежданото законно регресно право е заложен един общ
правен принцип- този за недопустимост на неоснователното обогатяване /този,
който уврежда, нито е справедливо, нито е разумно да избегне в крайна сметка
тежестта на поемане на възстановителната стойност на вредата, която друго лице
е платило на увредения, независимо, че това е извършено по силата на договор.
За успешното провеждане на регресния иск, при условията на пълно и главно доказване,ищецът следва да установи
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по сключена
застраховка „ГО” за управлявания от ответника автомобил, заплащането на
обезщетение на собственика на увредения автомобил, а така също и елементите на
деликта-вреда,противоправно поведение, причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя на вредата и твърдените от ищеца вреди. В тежест на
ищеца е да докаже по несъмнен начин,чрез надлежни доказателства, че ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
По делото е изготвен проект за доклад, който е обявен за окончателен,
разпределена е доказателствената тежест и на основание чл.146, ал.2 ГПК на
ищеца е указано, че не сочи доказателства за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания
от ответника автомобил, заплащането на обезщетение на пострадалото лице на
основание сключената застраховка „гражданска отговорност“. Въпреки дадените
указания, ищеца не е представил доказателства за тези факти и не е направил
доказателствени искания. Ангажирани са доказателства за изплащане на
обезщетение, но по сключен договор за застраховка „Каско“ за пострадалия при
процесното ПТП автомобил. Същевременно искането е да бъде заплатена претендираната
сума, поради това, че виновния водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, което определя и
претенцията като такава с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ, която норма е
посочена и от ищеца по делото.
Въпреки дадените указания, ищеца не е представил доказателства, за наличие
на договор за застраховка Гражданска отговорност за автомобила, причинил
щетата, както и че е изплатил претендираната сума на основание на това
застрахователно правоотношение. При съобразяване на установената по делото
фактическа обстановка съдът приема, че по делото липсват доказателства да е
налице една от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за ангажиране
регресната отговорност на виновния водач по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. В
случай, че ищеца е заплатил застрахотелно обезщетение по договор за застраховка
Каско може да ангажира отоговорността на виновния водач при условията на
чл.410-412 КЗ
Поради гореизложеното искът с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
от ищцовото застрахователно дружество против ответника се явява недоказан по
основание и поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда със
законните от това правни последици.
На основание чл.78, ал.3,
ответника има право на разноски, но по делото няма ангажирани доказатевлства за
направени такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Б.и. АД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от С.П.и К.К.против Е.В.И., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ ответника да бъде осъден да плати
на ищеца сумата от 770,17 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***/2018, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: