№ 3868
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20231110205847 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от дружество „Дани-Н Транс“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „Пейо Яворов“ №21 със законен
представител Димитър Йорданов Кръстев срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №********** от 01.04.2022г., с което на
дружеството- жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр с чл. 179, ал.3Б от
Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
В подадената жалба се сочи, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен
поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон. На първо място е посочено, че в издадения електронен фиш липсва дата на
издаването му, което е съществено процесуално нарушение. Отделно от това, се посочва, че
електронният фиш е съставен за нарушение извършено на дата 01.04.2022г., а е връчен на
14.03.2023г. Отделно от това, жалбоподателят сочи, че в Закона за пътищата липсва правна
уредба, въз основа на която да се приеме, че може извършеното нарушение да се
санкционира чрез издаване на електронен фиш. Също така са изложени доводи за
неправилно приложение на материалния закон, а именно, че в издадения електронен фиш не
е посочено изпълнителното деяние на извършеното нарушение, какъв е видът на дължимата
такса, категорията на превозното средство. Твърди се, че от издадения електронен фиш не се
установява безспорно дали жалбоподателят е бил наказан заради това, че е допуснал
движението на ППС или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. На следващо
място, се посочва, че допуснатото нарушение не се дължи на виновно поведение нито на
шофьора, нито на собственика на ППС. Също така жалбоподателят оспорва и
компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление. Твърди и
че неприлагането на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е нарушение на процесуалните правила.
1
Моли за отмяна на издаденият електронен фиш и за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. Н. Б..
Същата моли за отмяна на издадения електронен фиш, като счита същия за неправилен и
незаконосъобразен. Посочва, че в същия липсват всички изискуеми реквизити, а също така,
че е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Също така намира, че случаят е
маловажен такъв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна- АПИ към МРРБ редовно призована, не изпраща представител и
не взема отношение по подадената жалба.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.04.2022г. в 16:15 часа длъжностни лица в общ. Столична установили, че на
неустановена дата по път А-3 км 8+226, с посока Нарастващ километър се движело ППС
Влека1 ДАФ ХФ 460 ФТ, рег. № Е2121 МА с технически допустима максимална маса 19500,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40000. Установили, че за посоченото
превозно средство няма заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за
пътищата, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Извършеното нарушение било установено с устройство
№20421, поставено на същото място. За извършеното нарушение бил съставен видео запис
№ DC644E1EBC812420E053031F160AFE15, заедно с 2 бр. фотоснимки от които се
установява регистрационния номер на управляваното ППС.
Въз основа на констатираното нарушение бил издаден електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ №********** от 01.04.2022г., с което на
дружеството- жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр с чл. 179, ал.3Б от
Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.
Издаденият електронен фиш бил връчен на представител на дружеството
жалбоподател срещу подпис а 14.03.2023г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните доказателствени
материали: въз основа на надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени копия
на: разписка за доставяне на електронен фиш от Български пощи (л.13), извадка от
системата относно констатирани нарушения (л.14), 2 бр. фотоснимки (л.15 и л. 16), извадка
от системата относно собствеността на посоченото ППС (л.17).
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените материали
по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите допълват събраните от
съда гласни доказателства. Съдът намира, че за изясняване на фактическата обстановка по
делото не е необходимо събирането на гласни доказателствени средства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според съдебния състав води
до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния случай, изложени
по-горе, като релевантните факти са установени с достатъчно, при това валидни и
категорични доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
2
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по част от изложените в нея
съображения.
На първо място, настоящата съдебна инстанция намира, че не следва да се съгласява с
изложеното в подадената жалба в смисъл, че за нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството- жалбоподател не следва да се
издава електронен фиш, а административно наказателното производство е следвало да
протече по общия ред със съставяне на АУАН и съответно наказателно постановление.
Същото се явява неоснователно и необосновано такова, доколкото разпоредбата на чл. 189ж
от Закона за движение по пътищата предвижда, че „При нарушение по чл. 179, ал. 3,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“ Предвид на това,
съдът намира, че правилно отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана чрез
издадения електронен фиш. Същата разпоредба посочва и задължителното съдържание на
процесния електронен фиш, а именно мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и
начините за доброволното и заплащане. Предвид на това, съдът намира, че издаденият
елекронен фиш страда от множество допуснати съществени процесуални нарушения, които
са ограничили правото на защита на санкционираното лице.
На първо място, съдът счита, че видно от обжалвания електронен фиш е същият е
посочено , че „на 01.04.2022г. в 16:15 часа е установено нарушение“. Съдът намира, че видно
от посочената по- горе разпоредба, упоменаваща задължителното съдържание на
административния акт, то следва в него да бъде посочена дата и часът на извършване на
нарушението, а не на неговото установяване. Непосочването на същото е съществено
нарушение, тъй като по този начин санкционираното лице на практика е лишено от
възможността да оспори вмененото му нарушение и да организира защитата си. Настоящата
съдебна инстанция намира, че посоченото нарушение само по себе си е достатъчно за отмяна
на обжалвания електронен фиш водещ до неговата незаконосъобразност.
Все в тази връзка, съдът намира, че следва да се съгласи и с направеното възражение за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, доколкото липсата на посочване
относно датата на извършване на нарушението, лишава настоящия съдебен състав от
възможността да прецени дали са изтекли предвидените давностни срокове.
На следващо място, съдът намира, че отново предвид изискванията за минимално
съдържание на електронен фиш, то същият следва да съдържа описание на нарушението.
Видно от издадения електронен фиш в същия е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл.102,ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Съдът намира, че
съгласно посочената разпоредба такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
3
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. Видно от обжалвания административен акт е налице липса на посочените
обстоятелства, а именно липсва описание както на отделните тол сегменти, в които
съответното пътно превозно средство е навлязло, така и на техническите характеристики на
пътя или пътния участък. В тази връзка съдът намира, че видно от обжалвания
административен акт в същия не е посочен и размера на дължимата от санкционираното
лице такса, а липсата на описаните по- горе характеристики дори лишава санкционираното
лице от възможността да разбере как е била изчислена същата.
В обжалвания административен акт е отразено че „независимо от налагането на
административно наказание се дължи и такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата“.
Съгласно посочената разпоредба „Когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на
поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за събиране на тол
такси, се приема, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който
случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса, определена в тарифата
по чл. 10, ал. 6.“ Съдът намира, че е налице и липса на посочване относно най- дългата
отсечка, като същото обстоятелство създава неяснота за начина по който е определен
размера на дължимата такса от 119.00 лв., посочен в обжалвания електронен фиш.
Предвид горното, съдът намира, че посоченото „пестеливо“ описание на нарушението
следва да бъде приравнено на липса на такова, като същото е съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното
лице.
По отношение на направеното възражение свързано с компетентността на издалия
електронен фиш, съдът намира, че не следва да се съгласява със същото, доколкото
електронният фиш съгласно даденото легално определение в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е. въпросът за
компетентността на издателят на електронния фиш не седи, доколкото същият се издава по
образец утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (чл.189ж, ал.1,
изр. 3 ЗДвП).
Въпреки това и предвид констатираните съществени нарушения на процесуалните
правила, съдът намира, че издаденият електронен фиш се явява незаконосъобразен такъв,
постановен в нарушение на процесуалния закон и в този смисъл подлежащ на отмяна.
Относно разноските:
Предвид направеното искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, съдът съобрази, че съгл. разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата
на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съдът намери електронния фиш за незаконосъобразен, направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено на осн. чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
С оглед изложеното, тази инстанция намира, че обжалваният електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен и затова на осн. чл.63, ал.1, изр.1,
4
предл.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/ №********** от 01.04.2022г., с което на дружеството- жалбоподател на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр с чл. 179, ал.3Б от Закона за движението по пътищата /
ЗДвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500
/две хиляди и петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на „Дани-Н Транс“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „Пейо
Яворов“ №21 със законен представител Димитър Йорданов Кръстев сумата от 800.00
/осемстотин/ лева представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5