Решение по дело №1284/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260105
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20205320101284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 04.12.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На втори декември                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1284 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

          Производството е по иск с правно основание по член 150 от СК.

Ищцата – Я.Д.А. със съгласието на своята майка К.С.С. твърди, че с Решение № 61/01.08.2007г., постановено по гр.д. № 260/2007г. по описа на КрлРС, ответникът, като неин баща бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2007г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от палежа й до окончателното плащане. От присъждането на издръжката изминал продължителен период от време, през който значително нараснали нуждите й и се променили възможностите на двамата й родители да осигуряват издръжката й, обезпечаваща отглеждането, възпитанието, обучението й и задоволяването на нейните духовни, културни и социални потребности. Определената издръжка била крайно недостатъчна да покрие дори най-належащите й нужди за дрехи, обувки, учебници и учебни пособия, храна, медикаменти и др. Издръжката била в размер, почти два пъти по-нисък от минималния размер, определен в чл. 142, ал. 2 от СК. От две години ответникът й заплаща по 100 лева месечно, като не я подпомагал по друг начин. Твърди, че живеела с майка си, която поемала по-голямата част от разходите, които се правели за покриване на нуждите й. Понастоящем била ученичка в десети клас на ПГ „Г.В.З.“ - гр. С.. За подготовката за учебната година, майка й закупила дрехи, обувки, спортни екипи, учебни помагала и пособия и др. на стойност около 300 лева. За учебници заплатила 150 лева. Всеки ден й давала по 5.00 лева, за да си закупува храна и напитки в училище. Всеки сезон за дрехи и обувки заплащала около 250-300 лева, а месено правила разходи и за козметика - около 30 лева, за витамини и имуностимулиращи средства - около 40 лева, за книги, кино и театър, за телефон - 15 лева, за кабелна телевизия и интернет - 30 лева. От две години участвала в танцов състав към читалището в град Карлово и често пътували по участия в други градове, в т.ч. и в чужбина, като разходите за транспорт, хотел и храна били за тяхна сметка. Твърди, че майка й получавала около средната за страната работна заплата, като чистият й доход бил 670.00 лева. Двете живеели в самостоятелно домакинство, разходите за което на месец били около 700-800 лева. През зимния период се отоплявали с дърва, които били на стойност 400 лева. Отделно за ел.енергия майка й заплащала около 100 лева месечно. Твърди, че ответникът живеел в град О., в жилище на родителите си и нямал разходи за наем. Същият работел в Община Н., Кметство О.и получавал около средната за страната работна заплата, нямал задължение за издръжка на други лица и ще е във възможност да й заплаща по-висок размер издръжка.

МОЛИ съда, на основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, да постанови решение, с което да измени присъдената с Решение № 61/01.08.2007г. постановено по гр.д. № 260/2007г. по описа на КрлРС, издръжка, като осъди Д.С.А. да й заплаща месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът - Д.С.А. ***, в жилище, което било собственост на неговия баща, но били отделни домакинства. Работел, като озеленител в Кметство гр. О.и чистият доход, който получава бил 540.00 лева. Нямал страничен доход от отдаване на квартири през летния туристически сезон или др. Всеки месец редовно изплащал месечната издръжка на дъщеря му на стойност 100 лева. Имал разходи за телефони и интернет на стойност над 200 лева, тъй като имал закупени на изплащане два телефона, единия от които закупил като подарък за дъщеря му. Имал всеки месец и разход за погасяване на кредит на стойност 186.00 лева. Прибягвал до услугите на бързи кредити, именно защото изпращал не малки суми пари, по молба на дъщеря му, за започване на курс по английски език или други нейни желания. Винаги, когато е искала от него пари, се постаравал и изпълнявал желанията й, но вече на този етап предвид финансовото му състояние му било все по-трудно. Разбирал, че нараснали нужди на неговата, вече праснала дъщеря, но моли съда, да вземе предвид доводите, които изложил и да прецени, че сумата от 250 лева, която е посочена за месечна издръжка в исковата молба на неговата дъщеря и нейната майка била непосилна за него. Има възражение и срещу иска на ищцата да поеме направените от нея разноски по делото - за адвокатско възнаграждение. Тъй като нямал финансова възможност да ползва адвокатска защита, моли съда да постанови решение, с което да бъде определена месечна издръжка, която да е минималната допустима сума, която е длъжен по закон да изплаща до навършването на пълнолетието на дъщеря му.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Обстоятелството, че родителите на малолетното дете - Я.Д.А. с ЕГН ********** са К.С.С. и Д.С.А. се установява от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № I-1847 от 23.11.2004г. от Община Варна.

Видно от представената служебна бележка № 738/11.09.2020г. на ПГ „Г.В.З.“ град С., детето Я.Д.А. е ученик в ***-ти клас за учебната 2020/2021г.

Видно от гр.д. № 260/2007г. по описа на КрлРС, с влязло в законна сила на 04.09.2007г. Решение № 61 постановено по посоченото дело на 01.08.2007г., ответникът - Д.С.А., в качеството на баща на детето - Я.Д.А. е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 80.00 лева, считано от 07.06.2007г.

По отношение доходите на родителите, от представеното удостоверение с изх. № 23/11.09.2020г. на „К.Т.М.“ ООД, средното брутно месечно възнаграждение на майката за периода от месец март 2020г. до август 2020г.  възлиза в размер на 1108.00 лева, а от представеното удостоверение с изх. № 1226/21.10.2020г. на ОП „БКСО“ град Н., средното брутно месечно възнаграждение на бащата за периода от месец април 2020г. до септември 2020г.  възлиза в размер на 738.00 лева.

Представени са доказателства за реализирани разходи към мобилен оператор за месец юли 2020г. в размер на 119.74 лева, както и за ел.енергия за месец август в размер на 37.44 лева.

Ответникът на свой ред представя доказателства за това, че е собственик на имот в град О.– земя от 536 кв.м., гараж от 20 кв.м., склад от 14 кв.м., жилище – апартамент от 115.08 кв.м., придобит с нотариален акт от 17.06.2011г., които данни се установяват от представеното Удостоверение № УД002713/22.10.2020г. на Община Н.. Видно от цитирания документ, ответникът не притежава движими имущество.

Видно от представеното копие от погасителен план по Кредит № 3931266/22.09.2020г., предоставен от „И.А.М.“ АД, ответникът е получил в кредит в размер от 1000 лева, платима на 20 месечни вноски за периода от 06.10.2020г. до 29.06.2021г, включително, всяка от които в размер на 93.00 лева.

Представени са фискални бонове от Т.Б.ЕАД в размер на 240.00 лева от 09.09.2020г. и в размер на 208.00 лева от 12.10.2020г., но от същите не става ясно какво стока или услуга е заплатена и в полза на кого.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на ищцовата страна. Разпитаният свидетелят - К.С.С., баба на детето по майчина линия твърди, че Я. живее в нейния дом с майка си, самостоятелно. Домът й представлявал двуетажна къща, като майката и детето живеели на втория етаж. Бащата Д. изплащал по 80 лева издръжка на детето. След това, по негово усмотрение вдигнал сумата на 100 лева. Освен тази издръжка бащата не давал други пари свързани с детето. Бащата не е купувал телефон на Я., а за детето се правили извънредни разходи. То пораснало и това лято казало, че всички ходят на лагери само единствена тя няма да ходи. Твърди, че отделила от пенсията си, събрала 300 лева, за да не я лишавана и тя като другите деца да отиде на лагер. Извън училище детето играело в танцовия състав „Розова долина“, който състав имал много участия от културния дом. Това водело до допълнителни разходи – такива във връзка с пътуване, храна и др. Твърди, че за домакинството, майката на детето си купила климатик, защото нямали възможност целодневно да гори парното. Събирали заедно пари (свидетелката, съпруга й и майката на детето) и купували дърва и въглища за сезона. За този сезон К. дала около 400 лева. Не й е известно, когато детето ходи на училище, майката колко дневни пари му давала, но много често същото излизало и викало: „Мама нямаше да ми остави“ и тогава дядото й подавал 10 лева. Това не се случвало всеки ден, защото няма откъде, но през седмицата, дядото подавал по някой лев на детето, за да си има джобни. Твърди, че майката нямала странични доходи, работела в шивашка фирма. Сочи, че ходила е в жилището на ответника. Когато починала майката на ответника, същата оставила етаж от къща в град О., различна от  бащината му къща. Този етаж, останал наследствен между него и сестра му. Разказва, че лятото била на участие в град О.и се видяла с лелята на Д.. Тя споделила, че давала под наем къщата, от която ответникът и сестра му притежават етаж и накрая на сезона им деляла парите между тях, но ответникът предварително похарчвал парите.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна: 

Предявен е иск с правно основание член 150 от СК, който съдът намира за основателен и частично доказан по размер, по следните съображения:

Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. В случая, такова изменение на нуждите на детето безспорно е налице. От предходния момент на определяне размера на издръжката до настоящия момент е изминал период повече от 13 години и половина. Детето е пораснало. Това обстоятелството обуславя, че потребностите му безспорно са се завишили, което обуславя и необходимостта от осигуряване на повече средства за неговата издръжка.

Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, визирани в член 142, ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че последното определяне на издръжката на детето е преди повече от 13 години, поради което съдът счита, че същото има завишени потребности за храна и облекло в сравнение с предходния момент. Към настоящия момент детето е десети клас, което обуславя по-високи разходи. Отделно, за обучението му се реализират допълнителни разходи - на детето следва да се предоставят джобни суми за училище, за допълнителни учебни помагала, суми за закупуване на витамини и хранителни добавки, както и средства за изхранването му. Само това обстоятелство обосновава определянето на по-висока издръжка. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установи, че непосредствени грижи за детето полага майката. Бащата спазвал решението на съда, като редовно заплащал определената издръжка от 80.00 лева и доброволно увеличил същата на 100.00 лева. Не се ангажираха по делото доказателства, бащата да осигурява допълнителни средства или подаръци за детето.

Съдът трябва да определи размера на издръжката като вземе предвид освен нуждите на детето и материалните възможности на лицето, което я дължи. И двамата родители са представили по делото справка за получаваните от тях доходи. Брутният средно месечен доход на майката е 1108.00 лева, а на бащата е 738.00 лева. Отделно от това, от приетите гласни доказателства, които не се оспориха и обориха от ответната страна, съдът приема за установено, че ответникът реализира допълнителни доходи от отдаване под наем през летния сезон на недвижим имот. Терминът  „възможност“ на родителя, който дължи издръжка, употребен в чл. 143 от СК, включва доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Поетите от родителите облигационни задължения не могат да се противопоставят на задълженията им за издръжка на непълнолетните им деца, които са безусловни. Дори след изплащане на дължимата издръжката родителите да срещат известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, защото родителите имат не само правно, но и нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните затруднения от поети ангажименти по кредити не следва да се поемат от децата.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето - Я.Д.А., съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват месечна издръжка в размер на 400.00 лева. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее с майката и която  носи тежестта от неговите ежедневни битово разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на същото. За това и по-висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата.

Съдът намира, че бащата следва да осигурява по 220.00 лева месечна издръжка на непълнолетното си дете - Я.Д.А., а останалите средства (от 180.00 лева) следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане. Въз връзка с така определения размер на дължима от ответника издръжка следва да се отбележи и следното:

Детето - Я.Д.А. има обичайните за едно шестнайсетгодишно момиче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло, задължително обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение, социално общуване, физическо, културно и духовно развитие. Във връзка с последното следва да се подчертае, че тук не става въпрос за някакви специални способности и таланти на Я., а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания. За задоволяване на обичайните нужди на дете във възрастта на Я. при съществуващите обществено-икономически условия са необходими доста средства. Те не могат да бъдат по-малко от 400 лева месечно и това е сума, която далеч не би могла да осигури лукс, на когото и да било. При съпоставка на имущественото състояние на двамата родители е очевидно, че за двамата получават почти еднакви доходи, но участието на бащата в издръжката на детето трябва да бъде по-голямо от това на майката, доколкото същата полага ежедневни грижи за детето и отреагира незабавно при проявена неотложност.

За разликата от уважената част на иска до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан - претенцията се явява частично основателна до размера на 220.00 лева месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, а до пълния претендиран размер от 250.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен. Увеличеният размерът на издръжката следва да се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане. 

По отношение на разноските:

Разноски претендират и двете страни. На основание член 78, ал. 1 от ГПК, такива следва да се присъдят на ищеца за заплатен адвокатски хонорар, с оглед уважената част от иска в размер на 264.00 лева. Ответникът не претендира разноски поради което такива не му се присъждат.

Ищецът по иск за издръжка е освободен от държавна такса, поради което държавната такса по делото следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху иска за издръжка в размер на 201.60 лева, съгласно член 78, ал. 6 от ГПК във връзка с член 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.

Съгласно член 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р      Е      Ш     И:

 

ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК, определена с Решение № 61/01.08.2007г., постановено по гр.д. № 260/2007г. по описа на КрлРС издръжка, която Д.С.А. *** с ЕГН ********** Д.С.А. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си Я.Д.А. *** с ЕГН **********, като непълнолетно, действащо чрез своята майка и законен представител -  К.С. *** с ЕГН ********** К.С. *** с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 80.00 (осемдесет) лева на 220.00 (двеста и двадесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане, като за разликата над 220.00 лева до пълният предявен размер от 250.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, Д.С.А. *** с ЕГН **********, да заплати на К.С. *** с ЕГН **********, в качеството си на майка и законен представител на непълнолетното дете Я.Д.А. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 264.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, Д.С.А. *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд - Карлово, държавна такса върху увеличението в размер на 201.60 лева.

                    ДОПУСКА, на основание член 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявената в съдебно заседание, проведено на 02.12.2020г. дата за обявяването му, а именно - в двуседмичен срок, считано от 16.12.2020г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.