№ 12
гр. Б.С., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20231410200508 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Б. М. Б. от с.Б., обл.В., ул.”Дунав” № 39, ЕГН **********, чрез адв.В.
К. от АК - Благоевград е обжалвал Заповед за задържане на лице с рег. №
248зз212/06.11.2023г., издадена от Н. И. Н., на длъжност Инспектор, сектор
„КП“ към РУ – Б.С. при ОД на МВР В..
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност,
неправилност на издадената Заповед за задържане, както и в нарушение на
административнопроизводствените правила и с целта на закона.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя – адв.К. развива доводи в тази насока и прави искане
заповедта да бъде отменена. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответната страна Инспектор КП при РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.В. –
Н. Н. изразява желание заповедта да бъде потвърдена.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 вр. чл.146
1
АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2023г. около 09.15 часа в дежурната на ОДЧ РУ – Б.С. от
телефон 112 е подаден сигнал от лицето Ю. М.а Р. от с.Б., обл.В., ул. Дунав №
39 за възникнал скандал в домът й със синът й Б.. Сигналът е посетен от
служители на РУ – Б.С., които установили, че в домът на Р. е възникнал
скандал със синът й Б., тъй като не са в добри отношения и той постоянно се
кара с нея и с мъжът й. Жалбоподателят Б. М. Б. е установен и е предупреден
с протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР. Пред
служителите на полицията същият заявил, е напуска домът на родителите си.
Около 12.30 часа на същия ден, Р. позвънила на телефона на мл. ПИ
В.Петков и заявила, че синът й отново се кара с нея и мъжът й. Сигналът
отново е посетен от служители на РУ – Б.С., които пред домът на Р., пред
оградата установяват жалбоподателя Б. Б., който спорел с родителите си. При
пристигането на полицаите, бащата на Б. заявил, че при спорът го е хванал за
тениската на гърба му и я е скъсал. След което Б. е задържан в РУ – Б.С. за
срок до 24 часа. Лицето е задържано на 06.11.2023г. в 13.00 часа и е
освободено в 08.45 часа на 07.11.2023г.
Горната фактическа обстановка е установена от становището на
инспектор КП при РУ – Б.С. Н. Н., както и от приложените писмени
доказателства, а именно: справка от Цветомир Данаилов Цветанов – мл. ПИ в
Участък Б. при РУ – Б.С., Докладна записка, отново от него, Обяснение от Ю.
М.а Р., Обяснение от М. Б. Д., Сведение от жалбоподателя Б. М. Б., протокол
за предупреждение, Заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице,
декларация за правата на задържано лице, Справка за лице от АИС – БДС,
преглед в Спешен център, копие от книги за задържане и освобождаване на
лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения административен акт, на всички основания
по чл.146 от АПК. При извършена служебна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед, в съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
2
на основанията, посочени в чл.146 АПК съдът приема, че заповедта е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Компетентността на полицейския орган произтича пряко от същата
разпоредба, съгласно която „полицейските органи могат да задържат лице“,
като в т.1-7 в ал.1 изчерпателно са посочени случаите, при които това е
допустимо. Доколкото по делото не е оспорено обстоятелството, че издателят
на заповедта заема длъжност инспектор КП при РУ – Б.С. /в издаденото
удостоверение от ОД на МВР гр.В. е описано, че е назначен на длъжност
„разузнавач“/, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазено е изискването за форма, като заповедта съдържа фактическите и
прави основания за издаването й.
Оспорената заповед, обаче, е незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение изискванията на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Материалноправните
предпоставки за издаването на заповед за задържане за срок до 24 часа са
изчерпателно изброени в чл.72, ал1 от ЗМВР. Посоченото в обжалваната
заповед за задържане правно основание е чл.72, ал.1 от ЗМВР. Издателят не е
посочил на коя точка се позовава за извършеното задържане. Словесно,
обаче, е описал, че „противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си“. Съдът намира, че най-вероятно издателят е имал предвид т.2
на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да
задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Като фактическо
основание е посочено "противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си ". Така посоченото е крайно недостатъчно и на практика
представлява липса на факти. Органът във всички случаи следва да посочи
обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде заповедта за задържане.
Това означава най–малкото да посочи с какво това неизпълнение пречи на
полицейския орган за изпълни свое задължение и кое е това задължение. Това
е нужно, за да е ясно на адресата на заповедта за кое конкретно свое
поведение е задържан.
Вписаното в заповедта не съдържа никаква конкретика и не дава
възможност да се разбере причината за задържането. На задържаното лице се
дължи кратко, но съдържателно информиране за фактите, които са причина за
задържането му. В случая това не е направено и за жалбоподателя е останало
неясно, защо спрямо него е била приложена тази принудителна мярка.
3
Само за уточнение следва да се спомене, че в протокола за
предупреждение е описано, че лицето е извършило деяние по чл.323 от НК.
По делото не се събраха данни такова дело въобще да е било образувано.
По изложените съображения настоящия състав намира, че жалбата е
основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.
В хода на делото процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
което е допустимо и основателно, предвид изхода на делото и съответно
следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 248зз212/06.11.2023г.,
издадена от Н. И. Н., на длъжност Инспектор, сектор „КП“ към РУ – Б.С. при
ОД на МВР В., с която е задържано лицето Б. М. Б. от с.Б., обл.В., ул.”Дунав”
№ 39, ЕГН ********** за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати на жалбоподателя Б. М. Б. от
с.Б., обл.В., ул.”Дунав” № 39, ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 400.00 лева за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на
АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4