Решение по дело №333/2021 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 77
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Венцислав Стефанов Вълчев
Дело: 20214320200333
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Луковит, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря В. К. П.
в присъствието на прокурора В. Д. Й, (РП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200333 по описа за 2021
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИЛ. В. ТР. - роден на ***** год. в гр.Троян, обл. Ловеч, живущ в
гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „В. Л.“ *****, български гражданин, неженен, ученик в осми клас,
безработен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 15.02.2021год. около
22.00ч. на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 100 в гр. Луковит, обл. Ловеч, с посока на движение
центъра на града, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, при управлението на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „ БМВ“ модел „320 Д“ с рег. № *****, собственост на Ц. А. Ц., нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват), чл.21 ал.1 от ЗДвП (При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта: за кат. Б в населено място 50км/ч), като поради движение с
превишена скорост - 91км/ч, в рамките на ляв по посоката му на движение завой загубил контрол
над управлявания от него лек автомобил, същият напуснал пътното платно и самокатастрофирал в
коритото на р. Златна Панега, с което по непредпазливост причинил на пътника в автомобила А. Х.
А. от гр. Луковит средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става,
довело до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период около месец и
половина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. с ал. 2, пр. 2-ро, алт. 2-ра, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ,
като на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 6 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание „обществено порицание“,
което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на решението със залепване на таблото
за обявление на Община Троян за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК обвиняемия ИЛ. В. ТР. ДА ЗАПЛАТИ
сумата в размер на 936,00 лева, представляващи разноски на досъдебното производство по
1
сметка на ОД МВР Ловеч.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Ловешкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Решение № 77 от 29.11.2021 г. по АНД № 333/ 2021 г.
по описа на Районен съд - Луковит

Производството е образувано по повод внесено по реда на чл. 375 и сл. от НПК
предложение от Районна прокуратура Ловеч, Териториално отделение Луковит,
обвиняемият ИЛ. В. ТР. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.
78а НК с налагане на административно наказание глоба, за това, че на 15.02.2021 г.
около 22.00 часа, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № *** в гр. Луковит, област Ловеч,
с посока на движение центъра на града, като непълнолетен, но можейки да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при
управлението на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ БМВ“ модел „320
Д“ с рег. № *****, собственост на Ц. А. Ц., нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват), чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта: за кат. Б в населено място 50 км/ч), като
поради движение с превишена скорост – 91 км/ч, в рамките на ляв по посоката му на
движение завой загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, същият
напуснал пътното платно и самокатастрофирал в коритото на река Златна Панега, с
което по непредпазливост причинил на пътника в автомобила А. Х. А. от гр. Луковит
средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до
трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период около месец и
половина - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл.
129, ал. 1, вр. с ал. 2, пр. 2-ро, алт. 2-ра, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание представителят на обвинението заявява, че изцяло
придържа обвинението. Моли съда да признае обвиняемия ИЛ. В. ТР. за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че са
налице са и предпоставките обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК, доколкото са налице всички кумулативно
предвидени в закона предпоставки за това. Предвид факта, че към процесната дата
същият е бил непълнолетен, предлага да му бъде наложено административно
наказание „обществено порицание“.
Обвиняемият ИЛ. В. ТР., редовно призован, не се явява. Явява се неговият
защитник адв. Е. Ц. от АК Ловеч, който пледира, че са налице предпоставките по чл. 78
НК подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба в предвидения от закона минимум.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият ИЛ. В. ТР. е роден на ***** г. в гр.Троян, област Ловеч, живее в
гр. Троян, ул. „В. Л.“ *****, български гражданин, не е женен, ученик в осми клас, не е
осъждан, с ЕГН **********
На 15.02.2021 г. обвиняемият ИЛ. В. ТР. и свидетелката Д. Ц. А., с която Т.
съжителствал на съпружески начала в гр. Троян, дошли на гости на семейството на
свидетелката А. в гр. Луковит. Бащата на А. - Ц. А. Ц., притежавал лек автомобил
1
марка „БМВ“, модел „320 Д" с peг. № *****. Вечерта на същата дата, обвиняемият и
свид. А. решили да излязат на заведение в града. За целта, с лекия автомобил „БМВ“,
модел „320 Д" с peг. № *****, управляван от обв. Т. двамата отишли в заведение,
където се срещнали със свои приятели, вкл. и свидетелят А. Х. А.. След 21.30 часа, обв.
Т. и свид. А. решили да се повозят с лекия автомобил из гр. Луковит. Обвиняемият не
познавал града, като бил напътстван от свид. А.. Движейки се по ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ автомобилът управляван от обв. Т. се насочил към Регионалното депо за
неопасни отпадъци. В близост до Депото, обвиняемият направил няколко маневри с
лекия автомобил, след което с компанията му решили да тръгнат обратно към центъра
на града. Било тъмно, температурата била отрицателна, въпреки което управлявания от
Т. автомобил се движел с висока скорост от 91 км/ч, по прав пътен участък от ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“. Около дом № *** на същата улица, с посочената скорост,
автомобилът управляван от Т. навлязъл в ляв по посоката му на движение завой, като
действащото ограничение на скоростта в този пътен участък в населено място било
50км/ч., а критичната скорост за преминаване през завоя била 69 км/ч. Поради
движението със скорост, над критичната за завоя, лекият автомобил излязъл от
платното за движение в дясно, преминал през затревен участък, преминал през
възвишение от почва, след което полетял в пропаст и паднал в коритото на река Златна
Панега с предната част напред. Последвал удар на предницата на автомобила в земна
маса, след което автомобилът преустановил движението си. Вследствие на удара свид.
А. получил наранявания, като изпитвал болка в горната част на лявата си ръка.
Обвиняемият му помогнал да излезе от смачкания лек автомобил и двамата заедно се
изкачили по склона до пътното платно, след което се върнали пеш при приятелките си
в кв. „Изток“ на гр. Луковит. По късно, близък на свид. А. го откарал до ФСМП -
Луковит, след което бил транспортиран до МБАЛ „Проф. д-р Парашкев Стоянов“ АД -
Ловеч, където бил хоспитализиран в Неврологично отделение с оглед данните за
комоционен синдром.
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза /л.112
ДП/ вследствие на настъпилото автопроизшествие на пострадалия А. е причинено
изкълчване на лява раменна става, разкъсно-контузна рана на лицето, комоционен
синдром. Предвид доказателствата по делото, вещото лице дало заключение, че
травмата в областта на главата не е протекла с пълна загуба на съзнание, поради което
и не е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изкълчването
на лявата раменна става е причинило трайно затруднение движенията на горен ляв
крайник за около месец и половина, респ. причиненото трайно затруднение на
движенията на крайника, представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2, пр. 2-ро, алт. 2-ра от НК.
В хода на досъдебното производство е изготвена и автотехническа експертиза
/л.118/ от заключението на която в голяма степен се изяснява механизма на
настъпилото ПТП. Вещото лице е дало заключение, че напускането на пътното платно
от лекия автомобил марка „БМВ“ е причинено от движение със скорост над
критичната за завоя - 69 км/ч, т.е. скоростта е била твърде висока при конкретните
условия, особено при наличие на действащо ограничение в рамките на населеното
място от 50 км/ч. Налице е пряка причинно-следствена връзка между деянието на обв.
Т., изразило се в нарушаване на правилата за движение по пътищата чрез движение със
скорост по-висока от максимално разрешената и над критичната за завоя при
конкретните условия, довело до невъзможност управляваното от него МПС да се
впише в завоя и до напускане на пътното платно, и настъпилия обществено опасен
резултат - средната телесна повреда на пострадалия А..
Така изложената фактическа обстановка се установява от доказателствения
материал по делото: протокол за оглед на местопроизшествието /л.16, 25 /, фотоалбум
/л.19, 26/, констативен протокол за ПТП /л.30/, справка за регистрация на МПС /л.60/,
справка за нарушител /л.59/, справка от НИМХ /л. 66/, справка АПИ /л.68/, медицинска
2
документация /л.73-108/, съдебномедицинска експертиза /л.112/, автотехническа
експертиза /л.118/, съдебна стоково-икономическа експертиза /л.135/, протоколи за
разпит на свидетелите /л.40-53/, характеристична справка /л.141/, справка за съдимост
/л.147/, автобиография /л.167/, декларация /л.168/.
При така установеното обвиняемият ИЛ. В. ТР. е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени с разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, а съгласно
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта: за кат.
Б в населено място 50 км/ч“.
Според цитираните разпоредби обвиняемият ИЛ. В. ТР. е имал задължението
като водач на МПС да го управлява в населено място, със скорост не по-висока от
означената - 50 км/ч, както и е бил длъжен да контролира непрекъснато пътните
превозни средства, което управлява.
Несъобразявайки се с горецитираните законови разпоредби, обвиняемият Т. сам
се е поставил в ситуация, при която не е бил в състояние да предотврати настъпването
на ПТП, като механизма на самото произшествие и причините за настъпването му, по
категоричен начин са изложени в заключението на приетата по делото
автотехническата експертиза.
Вследствие на нарушените правила за движение е настъпил и съставомерният
резултат, а именно - причиняване на средна телесна повреда на пострадалия А. Х. А.,
изразяваща се в изкълчването на лявата раменна става е причинило трайно затруднение
движенията на горен ляв крайник за около месец и половина, респ. причиненото
трайно затруднение на движенията на крайника. Същевременно се установява пряката
причинно-следствена връзка между причинените на пострадалия травматични
увреждания и настъпилото ПТП.
След като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съобразно нормата на чл. 14 от НПК, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
обвиняемият ИЛ. В. ТР. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. с ал. 2, пр. 2-ро, алт. 2-ра, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и го призна за виновен, в това, че на 15.02.2021 г. около 22.00 часа, на
ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № *** в гр. Луковит, област Ловеч, с посока на
движение центъра на града, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при управлението на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „ БМВ“ модел „320 Д“ с рег. №
*****, собственост на Ц. А. Ц., нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП (Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват), чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта: за кат. Б в населено място 50 км/ч), като поради движение с
превишена скорост – 91 км/ч, в рамките на ляв по посоката му на движение завой
загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, същият напуснал пътното
платно и самокатастрофирал в коритото на река Златна Панега, с което по
непредпазливост причинил на пътника в автомобила А. Х. А. от гр. Луковит средна
телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявата раменна става, довело до трайно
затрудняване на движението на горния ляв крайник за период около месец и половина.
От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия с престъпна
небрежност като той не е предвиждал настъпването на престъпните последици, но е
3
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е
извършено по непредпазливост и за него наказателният закон предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият ИЛ. В. ТР. е извършил
деянието като непълнолетен, при което е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 4
от НК, според която: За непълнолетните предвидените в особената част на този кодекс
наказания се заменят: 4. лишаването от свобода до пет години включително - с
лишаване от свобода до две години, но не повече от предвиденото от закона.
Видно от приложената справка за съдимост към датата на деянието,
непълнолетният обвиняемият не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване – в т.см. т. 3 от ТР № 2/ 22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/ 2016
г. на ОСНК на ВКС, с което се изоставя практиката, въведена с т. 5 на ППВС № 7/
04.11.1985 г. по н. д. № 4/ 85 г. и ТР № 88/ 17.12.1982 г. по н. д. № 73/ 82 г. на ОСНК.
Предвид горното, след като съдът призна обвиняемия за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 129, ал. 1,
вр. с ал. 2, пр. 2-ро, алт. 2-ра, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 6 НК, като непълнолетен извършител го
освобождава от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на диспозитива на
решението със залепване на таблото за обявление на Община Троян за срок от 1 /един/
месец.
Така определеното административно наказание съдът намира, че е необходимо,
достатъчно и справедливо за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на непълнолетния обвиняем, както и за постигане на
генералната превенция. Същото съответства изцяло на тежестта на извършеното
транспортно престъпление.
В хода на досъдебното производство са направени разноски за изготвяне на
експертизи – сумата от 936,00 лева, които с оглед признаване на обвиняемия за
виновен по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК бяха
възложени в негова тежест.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4