Р Е Ш Е Н И Е
№ 967
Гр. П., 01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07225/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Х.А.Г. срещу Прокуратурата на
Република България и Областна дирекция на МВР – гр. П.– при условията на
солидарна отговорност помежду им, кумулативно обективно и субективно пасивно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и
притеснение, сумата от 2 040 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаване
от ползването на собственото си моторно превозно средство – лек автомобил „***“
с ДКН ***за периода от 01.08.2018 г. до 20.09.2018 г., сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени такси за престой на лекия автомобил на платен
паркинг за периода от 01.08.2018 г. до 20.09.2018 г. и сумата от 5 400 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2018 г., всички вреди
резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. пред Второ
районно управление „Полиция“ при ОД на МВР – гр. П.срещу него било образувано досъдебно
производство № ***г. за това, че на 31.07.2018 г. в гр. П., по ул. „***“ е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „**“, с
**, след употреба на наркотични вещества – ***, установено с техническо
средство **“ с фабр. № **– престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК. Посочва, че производството било образувано във връзка с
проверка на Г. от полицейски служители, като вследствие от последното на МПС-то
били свалени регистрационните табели. Същият ден той бил задържан за 24 часа в
помещението за настаняване на задържани лица към съответното районно
управление. Изяснява, че след ограничаването на свободното му придвижване с
него не били извършвани никакви процесуални действия. С постановление на
прокурор при Районна прокуратура – гр. П.от 13.09.2018 г. досъдебното
производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НК – поради това,
че деянието не съставлява престъпление, тъй като било установено, че в кръвта
на ищеца няма наличие на наркотици или алкохол. Този
прокурорски акт му бил връчен на 17.09.2018 г., а на 20.09.2018 г. му били
върнати регистрационните табели на МПС-то и свидетелството за управление. Твърди,
че в резултат от това незаконосъобразно образувано и водено наказателно
производство ищецът претърпял неимуществени вреди – негативно засягане на
честта и достойнството му, стрес и притеснение, за които счита, че
справедливото обезщетение е в размер на сумата от 12 000 лв., претендирани
солидарно от ответниците заради незаконосъобразното образуване на досъдебното
производство и водене на разследване срещу лицето. Посочва се, че вследствие от
това същият е претърпял и имуществени вреди, включващи реално претърпени загуби
и пропуснати ползи. Поддържа, че за периода от 01.08.2018 г. /деня на
задържането му/ до 20.09.2018 г. за престой на платен паркинг за автомобила,
чийто табели били свалени, Г. заплатил сума в размер от 60 лв. За същия период
той бил лишен от възможността да ползва моторното си превозно средство или да
го предоставя за ползване, като пропуснатата наемна цена за това възлизала на
сумата от 2 040 лв. Задържането му на 01.08.2018 г. възпрепятствало
постъпването му на работа на 02.08.2018 г. в изпълнение на задълженията си като
международен *** по сключен трудов договор от 31.07.2018 г., поради което
пропуснал да получи месечното си трудово възнаграждение за три месеца в общ
размер от 5 400 лв., съгласно
първоначално уговорения срок на действие на договора. С тези съображения ищецът
отправя искане за присъждане на поисканите обезщетения, заедно със законната
лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на увреждането –
17.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Районна
прокуратура – гр. П., оспорва исковете по основание и размер. Отрича ищецът да
е претърпял описаните вреди и същите да са в причинна връзка от дейността на
Прокуратурата. Предприетите от полицейските органи действия на 31.07.2018 г. са
били законосъобразни. Срещу Г. не е било повдигнато обвинение и Прокуратурата
не следва да отговаря за евентуално причинени вреди от полицейски служители и
от действия, неподлежащи на прокурорски контрол. Задържането на ищеца
представлява принудителна административна мярка, а не мярка за процесуална
принуда. Разследването е било проведено в рамките на разумния срок. От страна
на Прокуратурата не е била разпространена информация за хода на производството
и за неговия характер, което да се е отразило негативно върху доброто име на
ищеца. Намира търсеното обезщетение за неимуществени вреди и за завишено по
размер. Счита, че между ищеца и сочения за негов работодател не е съществувало
трудово правоотношение. Оспорва и претенциите за заплащане на стойността на
пропуснати ползи от използването на процесното МПС, тъй като същите трябва да
са израз на неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца при доказана, а не
предполагаема такава възможност. С тези доводи отправя искане за
отхвърляне на исковите претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответникът Областна дирекция на МВР – гр. П.намира предявените
искове за процесуално допустими, но неоснователни. Не оспорва описаната от
ищеца фактическа обстановка около задържането му, като допълва, че същото било
осъществено на 01.08.2018 г. по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР след извършена
на 31.07.2018 г. от полицейски служители проверка на Г., в качеството му на
водач на процесното МПС и констатираното в хода на същата управление на лекия
автомобил след употреба на наркотични вещества. Изяснява се, че след проведено
разследване било установено, че в пробата от Г. няма упойващи вещества или
алкохол, поради което и досъдебното производство било прекратено. Ищецът не е
бил привличан като обвиняем, съответно не е бил и подсъдим. Действията,
извършени от полицейските служители при задържането му и в хода на проведеното
разследване, били законосъобразни, като същите са се ръководили в постъпките си
от налични обективни данни. Твърди се, че във връзка с воденото срещу него
наказателно производство правата на Г. не са били засегнати съществено – не се е стигнало до съдебна фаза
на процеса, не са извършвани травмиращи действия по разследването, между
образуването и прекратяването на досъдебното производство са изминали само два
месеца, което не е извън разумния срок и се дължи на обективни причини. Намира
за недоказани сочените като преживени от ищеца неимуществени вреди. Счита за
неоснователни и исковите претенции във връзка с процесното МПС, тъй като
извършените разходи по заплащане на платен паркинг са резултат от личното
решение на ищеца, а наред с това са останали и недоказани. Оспорва причинната
връзка между описаните от Г. пропуснати ползи и образуваното срещу него
наказателно производство. Не е доказано собственикът на лекия автомобил да е
имал намерение или да го е отдал под наем през процесния период. Намира, че
след прекратяване на наказателното производство ищецът е имал възможност да
докаже своята невиновност и да сключи нов договор със същия работодател. Счита
претендираното обезщетение за прекомерно завишено. С тези доводи отправя искане
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С протоколно определение от 04.04.2019 г. на
основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ и при съобразяване със задължителните разяснения,
дадени в мотивите на т. 15 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
по описа на ОСГК на ВКС, като контролираща страна в производството по делото е
конституирана Прокуратурата на Република България. В съдебно заседание
представителят ѝ изразява становище, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Посочва, че действията, в резултат от
които се претендира обезщетение за настъпили вреди, са извършени от полицейски
служители при образувано наказателно производство без санкция от Прокуратурата,
поради което същата не следва да носи отговорност за тях. Счита, че липсва
причинна връзка между твърдените вреди и описаното деяние. Претенциите за
имуществени вреди са недоказани – няма категорични данни именно ищецът да е
извършил описаните разходи, да е налице действително възникнало трудово
правоотношение и реално да са настъпили пропуснатите ползи.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства, в частност материалите по
ДП № ***г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР – гр. П., пр. преписка
№ ***г. по описа на РП – гр. П.се установява, че същото е образувано на
01.08.2018 г. и започнало като бързо производство на основание чл. 356, ал. 3 НПК срещу лицето Х.А.Г. /настоящия ищец/ за това, че на 31.07.2018 г. в гр. П., по ул. „***“ е
управлявано МПС – лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № ***след
употреба на наркотични вещества – ***, установено с техническо средство ** ***“ – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Изяснява се, че същата вечер ищецът се движел с автомобила си в посока на движение
от спирка „***“ към улица „***“ и бил спрян от полицейски автопатрул на
кръстовището с ул. „***“. На място била извършена проба с техническо средство,
отчело положителен резултат за употреба на ***. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване за СПО на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД – гр. П., като били
иззети свидетелството му за управление на МПС, контролният талон,
свидетелството за регистрация на МПС и двата броя регистрационни табели на
автомобила. Г. бил съпроводен от полицейски служители до болничното заведение
за вземане на кръвна проба, след което бил задържан в арестите на Второ РУ при
ОД на МВР – гр. П.за срок от 24 часа на основание Заповед
за задържане на лице от 01.08.2018 г.
С
постановление от 02.08.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. П., с оглед констатирана фактическа и правна
сложност на делото и множеството действия по разследване, които следва да бъдат
извършени, на основание чл. 357, ал. 2 НПК е постановено разследването по бързо
производство № ***г. да бъде извършено по общия ред.
Установява
се, че с постановление от 13.09.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура –
гр. П.наказателното производство по ДП № ***г., водено срещу Х.А.Г. за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК. В мотивите на акта е описано, че в хода на
разследването било установено /след извършена съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза/, че в предоставената от Г. през процесната вечер
кръвна проба не са налице наркотични/упойващи вещества или алкохол. Прието е,
че деянието е несъставомерно от обективна страна – поради липсата на установено
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или
след употреба на алкохол. Препис от постановлението е получено от ищеца Х.Г. на
17.09.2018 г., видно от известието за доставяне /л. 35 от приложеното досъдебно
производство/. По делото не се твърди и няма данни същото да е обжалвано в
законоустановения седемдневен срок.
За
изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.К.и Г. П..
В
показанията си св. К.разказва, че познава ищеца Г. от дълго време като човек,
на когото може да се разчита. Същият, през 2017 г. работел в неговото дружество,
имащо за предмет на дейност строителство и ремонт, а двамата живеели и в един
квартал в гр. П.. К.споделя, че през лятото на 2018 г. имал необходимост от
наемане на лице, което да изпълнява длъжността „***“ в дружеството му „***,
който да превозва строителни материали по обекти с лекотоварен бус, както и с
друг, служебен автомобил да превозва свидетеля до офиса му в гр. С.. Във връзка
с тази работа двамата с ищеца се срещнали на 31.07.2018 г. в офиса на
свидетеля, където Г. си попълнил необходимите документи, а К.му предал проект на трудов договор,
подписан от него, с уговорката ищецът да го прочете, на другия ден да се яви
отново офиса с подписан и от него договор и от 02.08.2018 г. да започне да
изпълнява трудовите си функции. Свидетелят заявява, че двамата се разбрали за възнаграждението,
което Г. ще получава като *** на двата автомобила, както и за останалите
условия на работа, които били вписани в договора. Категоричен е, че Х. имал
желанието да го подпише, но преди това да се запознае със съдържанието му. На
уговорения ден – 1 август 2018 г. обаче Г. не се явил в офиса. Свидетелят
разказва, че при телефонен разговор с ищеца още същата вечер разбрал, че е бил
задържан в полицията за 24 часа заради положителна проба за наркотични
вещества. Били му взети свидетелството за управление на МПС, както и номерата
на личния му автомобил. За предлаганата длъжност К.наел друг ***. Същият
споделя пред съда, че кръвната проба на Х. се оказала отрицателна. Разказва, че
след случилото се Г. се променил много, преимуществено психически – не
разговарял почти с никого, не излизал, не ходел на фитнес, което дотогава било
негово хоби.
В
разказа си пред съда свидетелят Г. П. заявява, че познава отдавна Х. като негов
близък и роднина. Разказва за процесния случай, когато вечерта през лятото
на 2018 г. двамата си тръгнали
от заведение в гр. П.един след друг с личните си автомобили и когато при
извършена проверка на ищеца от полицейски служители била установена положителна
проба за наркотици. Последният възразил срещу резултатите, поради което била
направена и кръвна такава. Х. бил задържан още същата вечер за 24 часа и
отведен във Второ РУ при ОД на МВР – гр. П.. Г. разказва, че управляваният от Х.
автомобил „***“ останал на мястото, където полицейските органи го спрели за
проверка, със свалени от органите на реда регистрационни табели. Разказва, че
по тяхно разпореждане МПС-то следвало да бъде преместено веднага от пътното
платно, поради което свидетелят го откарал на платен паркинг, за да предотврати
евентуално противозаконно отнемане. Споделя, че след първоначалното му
задържане ищецът бил освободен и търсен само за разпит. След като кръвните проби
излезли, някъде около месец след процесната вечер, било установено, че в същите
няма положителен резултат. Вследствие от случилото се Х. се променил много –
депресирал се, не ходел на риба и на фитнес, което преди това било негово любимо
занимание, престанал да излиза, изгубил желанието си да строи собствения си дом.
В показанията си св. Г.
заявява, че в процесната вечер Х. му споделил, че ще започва работа като „***“,
но не успял да постъпи заради отнетото му СУМПС.
По
делото като писмено доказателство е приет двустранно подписан трудов договор №
10 от 31.07.2018 г., сключен между „***, в качеството му на работодател, чрез
управителя си св. М.К.и ищеца Х.А.Г., в качеството му на служител, за заемане
на длъжността „***“ на лек автомобил – до 9 места по зададен от управителя
маршрут, за срок от три месеца – до 01.11.2018 г., с основно месечно
възнаграждение от 1 800 лв. В договора е вписано, че работникът следва да
започне работа на 02.08.2018 г. Установява се, че същият е сключен въз основа
на молба от ищеца от 30.07.2018 г. и заповед на работодателя № 12/31.07.2018 г.
Приетите по делото писмени
доказателства сочат, че ищецът Г. е собственик на лек автомобил с марка „***“
модел „**“ с **, както и, че на 20.09.2018 г. в полза на ***“ е заплатена сума
за паркинг в общ размер от 60 лв.
От
изводите на вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебносчетоводна
експертиза се установява, че средната пазарна наемна цена на лек автомобил
марка „***“, модел „**“, с година на производство 2001 г., за процесния период
от 01.08.2018 г. до 20.09.2018 г.,
включващ 50 дни, възлиза на сумата от 1 408 лв. Съдът кредитира заключението, преценявайки
го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано, изготвено при съобразяване
вида и основните характеристики на процесното МПС, както и след извършено
проучване на пазара на отдаваните под наем леки автомобили, останало и
неоспорено от страните.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване помежду им, за заплащане
на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вследствие от
незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление.
Уважаването
на процесните искове е обусловено от установяване от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1).
спрямо него да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер – съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2).
наказателното производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието
не е извършено или, че извършеното не съставлява престъпление; 3). да е
претърпял описаните неимуществени и имуществени вреди; 4). между незаконното
действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице причинно – следствена връзка, както и размера на вредите.
При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да установят
наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване
на отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Обезщетението
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.
Изложеното
обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и
безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но
реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ.
По иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Събраните
по делото доказателства безспорно сочат, че на 01.08.2018 г. срещу ищеца Х.А.Г.
било образувано досъдебно производство № ***г. по описа на Второ РУ при ОД на
МВР – гр. П.по реда на чл. 356, ал. 3 НПК, за това, че на 31.07.2018 г. в гр. П.,
ул. „***“ управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, установено с
техническо средство – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и, че с
постановление от 13.09.2018 г. наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, а именно, че
деянието не съставлява престъпление. Следователно, в случая са налице
обективните елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответните държавни органи
за причинените на ищеца вследствие от това незаконосъобразно обвинение вреди –
при доказване на тяхното реално настъпване и причинната им връзка с незаконното
обвинение. В тази връзка и в отговор на доводите на ответниците и на
контролиращата страна в процеса, съдът намира за необходимо да отбележи, че
липсата на повдигнато обвинение срещу ищеца в извършването на престъпление по
реда на чл. 219 НПК не отнема активната му материалноправна и процесуалноправна
легитимация в процеса като носител на правото да търси обезщетение за
причинените му вреди, с оглед доказаното по делото обстоятелство, че в случая досъдебното
производство е образувано и водено срещу конкретно лице – ищеца Х.Г., в който
случай същият търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.
Ето защо, разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в частта относно изискването
срещу лицето да е било повдигнато обвинение следва да се тълкува разширително и
да обхваща и лицата, срещу които е било водено наказателно производство – в
този смисъл Решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. по описа
на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Изясни
се, че в процесния случай ищецът претендира вреди вследствие от цялата дейност,
свързана с образуването и воденето на наказателно производство срещу него поради
незаконосъобразност на последните, предвид последвалото прекратяване на делото
и основанието за това, поради което съдът намира, че в случая е налице
основание за ангажиране на отговорността, както на Прокуратурата на Република
България, така и на Областна дирекция на МВР – гр. П.. В тази връзка счита за
неоснователни доводите на ответната Дирекция за отсъствието пасивната ѝ
легитимация в процеса, обосновани със законосъобразността в действията на
полицейските служители. По делото безспорно се установи, че досъдебното
производство № ***г. е образувано по реда на чл. 356, ал. 3 НПК на 01.08.2018
г. след като полицейски служители при ОД на МВР – гр. П.са извършили проверка
на ищеца Г., като водач на процесното МПС, и са установили чрез тест, наличието на наркотици, въз основа на която констатация
срещу него е започнало бързо наказателно производство. Събраните по делото
писмени доказателства свидетелстват, че резултатът от проведеното експертно
изследване на дадената от ищеца кръвна проба, обективиран в заключението на съдебно – химическата
/токсикологична/ експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, е
бил отрицателен, както и, че този факт е основанието за прекратяване на делото
с прокурорско постановление от 13.09.2018 г., необжалвано от Г. в
законоустановения срок. Неоснователни са и доводите на представителите на
Прокуратурата, насочени към отричане материалната ѝ легитимация в
процеса, обосновани с отсъствието на прокурорска санкция по отношение на
извършените от полицейските служители действия. Във фазата на досъдебното
производство прокурорът упражнява функциите по ръководство и решаване – арг. чл. 46, ал. 1 НПК,
поради което този ответник притежава пасивна легитимация да отговаря по
претенциите, предявени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Последният носи
отговорност за причинени вреди на лица по повод на воденото досъдебно
производство, впоследствие прекратено именно с прокурорски акт. В настоящия
случай ДП № ***г. е наблюдавано от РП – гр. П., като данните по делото сочат,
че същото е докладвано на прокурор, с прокурорски акт е
било преобразувано в такова по общия ред с дадени указания за действията по
разследване, които следва да бъдат извършени и приключило отново с акт на
Прокуратурата.
Ето
защо, съдът приема, че в случая са налице основанията за ангажиране
отговорността и на двамата ответници за извършените до момента на прекратяване
на наказателното производство действия.
Съдът
намира за установено, че в резултат от наказателното преследване срещу него Х.Г.
е претърпял описаните неимуществени вреди – морални страдания, породени от силен
стрес, тревога и притеснение, поради което в правната му сфера е възникнало
правото на обезщетение за тяхната обезвреда.
Събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. П. и М.К.сочат,
че след процесното задържане и разследване ищецът Х. променил начина си на
живот – не излизал, депресирал се, не общувал с познатите си, отказал се от
хобитата си. Съдът дава вяра на разказаното от свидетелите в тази част, тъй
като показанията им са израз на преките им впечатления от живота на ищеца преди
и след процесния случай, като близки познати на Г., житейски логични са и
непротиворечиви помежду си.
В
тази връзка счита за неоснователни доводите на представителя на контролиращата
страна за отсъствието на претърпени вреди и причинната им връзка с образуваното
производство, обосновани с факта, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем и
не е бил уведомяван за образуваното срещу него производство. Както вече беше
изяснено, легитимацията на ищеца като носител на правото да търси обезщетение
за претърпените вреди в резултат от воденото срещу него наказателно
производство следва именно от факта, че срещу него е било проведено
разследване, впоследствие прекратено поради липсата на престъпно деяние.
Установи се, че Г. е бил запознат с положителния резултат от извършения тест за
употреба на наркотични вещества, срещу който е възразил, бил е задържан,
разпитван, а накрая и уведомен за постановеното прекратяване. През целия този
период от задържането му до получаването на постановлението същият е очаквал
резултатите от химическото изследване на кръвната му проба, което води до
извод, че е бил запознат за образуваното срещу него производство.
Неоснователни
са и доводите на представителя на Прокуратурата като ответна страна за липсата
на преживян стрес от Г., както и за социална изолация, провокирана от
образуваното наказателно производство, обосновани с довода, че се касае за
негов личен избор. В показанията си свидетелите К.и особено св. П., които до
процесната вечер са познавали живота на ищеца, характера му, поведението му, са
категорични, че воденото разследване се е отразило негативно на същия, преимуществено
психически. Ето защо, съдът счита, че решенията на Г. да не излиза от дома си,
да изостави навиците си, да не се среща с приятелите си, е резултат от
състоянието, в което се е намирал заради воденото дело и негативното отражение
на последното върху досегашния му начин на живот, характеризиращ се с чести
излизания, спортуване, комуникация с хората.
При
определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на
законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение,
начинът, по който случващото се е отразило на личността на ищеца – на
физическото му здраве, психиката му, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, върху възможността му за развитие в служебен план
и др. п.
В
настоящия случай, съдът като съобрази, че се касае за обвинение /по смисъла на
специалния деликтен състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/ срещу млад мъж – към
момента на образуване на производството на 29 годишна възраст, който е бил
задържан за 24 часа в ареста, чието семейство, познати и съседи са узнали за
случилото се, чийто начин на живот се е променил дълго време след случилото се
– същият ограничил социалните си контакти, депресирал се, променил начина на си
на живот, било възпрепятствано професионалното му развитие – поради
невъзможността да започне работа при св. К., отнето му е било свидетелството за управление на МПС – от една
страна и същевременно, че същият не е бил привлечен като обвиняем по реда на
чл. 219 НПК и срещу него е била взета мярка за неотклонение, фактът, че от
образуване на производството на 01.08.2018 г. до неговото прекратяване с
постановление от 13.09.2018 г., узнато от лицето на 17.09.2018 г., е изминал
период от време с продължителност по-малка от два месеца, със същия не са били
извършвани действия по разследване, характерът на наказателното дело, имащо за предмет на разследване
деяние по чл. 343б, ал. 1, т. 3 НК, в който е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една до три години и „глоба“ от петстотин
до хиляда и петстотин лева, чистото
съдебно минало на Г.
и събраните гласни доказателства, че понастоящем той вече отново е възстановил
социалните си контакти – от друга страна, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението,
следващо се на ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди, възлиза на
сумата от 1
500 лв. За тази сума исковата претенция следва да бъде уважена, а за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 12 000 лв. или за сумата
от 10 500 лв. искът се
явява недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
По исковете за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди:
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаване от ползването на собственото
му моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с ДКН ***за периода от 01.08.2018
г. до 20.09.2018 г., който иск съдът намира за частично основателен, предвид
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са
разграничени на претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че присъждането
на обезщетение за имуществени вреди е обусловено от установяване причинна
връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
По делото безспорно се установи, че процесното
МПС е собственост на Х.Г., както и, че ищецът е бил лишен от възможността да го
ползва поради започналото срещу него досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Ето защо, съдът намира,
че в полза на същия се следва обезщетение за пропусната полза от това да
използва собствената си вещ за времето от 01.08.2018 г. /образуване на ДП № ***г.
до 20.09.2018 г. /когато по твърдения на ищеца, неоспорени от останалите страни,
са му били върнати СУМПС и регистрационните табели на МПС-то и в рамките на
срока за обжалване на постановлението от 13.09.2018 г./. Съдът определи размера
на обезщетението при съобразяване с изводите на вещото лице относно средния
пазарен наем за лек автомобил с идентични характеристики за процесния период,
като възлизащ на сумата от 1 408 лв. За тази сума искът се явява основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2040 лв. или за
сумата от 632 лв. – отхвърлен като недоказан по размер. Съдът намира за неоснователни
доводите на ответниците и на контролиращата страна за отсъствието на
доказателства ищецът да е претърпял посочените имуществени вреди, обосновани с
липсата на доказателства за съществуваща сигурност, че автомобил е щял да бъде
предоставен под наем от ищеца в случай, че наказателното производство не е било
образувано. В случая съдът намира, че основанието на търсеното обезщетение е
лишаването на собственика от правото да ползва собствената си вещ, което е
резултат от образуваното срещу него дело и предприети мерки, в частност отнемане на
регистрационните табели на МПС-то. Възможността на Г. да ползва по
предназначение личния си автомобил е правомощие на собственика на една вещ,
която в случая би съществувала, ако не беше водено процесното досъдебно
производство. Дали
ищецът ще ползва лично автомобила си или ще го предоставя възмездно на трети
лица в случая е правноирелеватно.
Претенцията на ищеца за имуществени вреди,
имаща за предмет сумата от 60 лв. – заплатени такси за престой на лекия му
автомобил на платен паркинг за периода от 01.08.2018 г. до 20.09.2018
г., с оглед и изричното оспорване, проведено от другите страни, съдът намира за
недоказа. По делото не установи такава такса реално да е била платена именно от
Г. и то, за ползване на посочената услуга за целия процесен период и по
отношение на собственото му МПС „***“ с **. Представените и приети по делото
фискални бонове удостоверяват единствено датата на плащане – 20.09.2018 г. и
общо платената сума за съответната услуга – паркинг, но не и посочените обстоятелства.
Ето защо и на това основание съдът намира искът за недоказан, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Изясни се, че ищецът претендира и обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 5 400 лв. под формата на пропуснати
ползи от неполучено трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2018 г.
по трудов договор, сключен на 31.07.2018 г. с твърдения за невъзможността му да
го получи поради неявяването му на работа вследствие от незаконосъобразното му
задържане и образуване на наказателното дело срещу него.
Пропуснатата полза е имуществено увреждане,
изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. При
преценка налице ли е такава се изхожда от предположение за състоянието, в което
имуществото на пострадалия би се намирало, ако деликвентът не бе извършил
противоправното деяние. Константна е практиката на върховната съдебна
инстанция, че това предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност
за увеличаване на имуществото, която възможност да е сигурна, а не се
презумира. Предполагаемите вреди, без доказана пълно и главно пряка
причинно-следствена връзка, не могат да бъдат вменени в отговорност на
разследващите органи. Следователно, ползата не трябва да е случайна, а
закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно,
а не само субективно очаквано увеличение на имуществото и получаването му при обикновени
обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 ЗОДОВ или осъществяването на прихода да е реално и сигурно, при преценка на конкретните
обстоятелства.
В
конкретната хипотеза, при преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът намира, че между Х.Г. *** ***, представлявано от св. М.К.,
в качеството му на управител, не е възникнало твърдяното от ищеца трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 31.07.2018 г., тъй като ищецът не
е обективирал писмено своята воля чрез подписването на трудовия договор,
представляващ правопораждащия факт на правоотношението.
Този
извод следва от показанията на св. К., който е категоричен за водените между
него, като представител на работодателя, и ищеца Х. разговори за сключване на
трудовия договор на 31.07.2018 г., за изготвянето на такъв и подписването му от
свидетеля на същия ден, както и за уговорката между страните още на другия ден
ищецът да върне подписан и от него екземпляр, след което да постъпи на работа. Свидетелят
също така е категоричен, че пред него на 01.08.2018 г. не е бил представен
трудов договор, подписан от ищеца и последният не започнал работа при него.
При
съобразяване с конкретно установената обстановка съдът достига до извод, че Х.Г.
не е встъпил в трудово правоотношение с „***. Този извод не се променя от
факта, че ищецът е имал намерение да се съгласи с предложения му проект на
договор, обективирано и с факта на неговото по-късно подписване, което обаче не
е било доведено до знанието на работодателя, поради което и не е довело до
реалното му сключване, за който факт свидетелства и липсата на уведомление от
НАП.
Доколкото
ищецът предявява исковата си претенция именно като обезщетение, равняващо се на
неполучените трудови възнаграждения с твърдения за вече възникнало трудово
правоотношение и сключен трудов договор от 31.07.2018 г. и предвид това, че
такова не беше доказано по делото, съдът намира, че искът се явява недоказан по
своето основание, въведено от ищцовата страна с исковата молба и очертаващо
предмета на доказване в процеса. В случая не е налице пропусната полза в
сочената от ищеца форма – неполучена работна заплата по трудов договор, тъй
като такъв реално не е бил сключен. По изложените съображения тази искова
претенция следва да бъде отхвърлена.
Същевременно
съдът съобрази обстоятелството, че неявяването на ищеца на уговорената дата –
01.08.2018 г. за подписване на договора е поради осъщественото задържане и
образуването на досъдебното производство, като факт, обуславящ определяне на
по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Върху уважената
част от исковете се дължи и законна лихва за забава, считано от 17.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземанията за обезщетение, предвид липсата на
изискване за отправяне на покана – арг. т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, претендирана от ищеца и
представляваща законна последица от уважаване на претенциите му.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове и на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо
по сметка на съда сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото –
изплатен депозит за съдебносчетоводната експертиза, а в полза на ищеца сумата
от 20 лв. внесена държавна такса и сумата от 149,13 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Реалното
заплащане на последното съдът приема за доказано с оглед отразеното плащане на
сумата в брой в представения по делото договор за правна защита и съдействие от
27.09.2018 г. /л. 5 от делото/, в която част същият има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответниците за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото същото се явява
в рамките на минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. С. и Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи - гр. П., ***солидарно
да заплатят на Х.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД, сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – морални страдания, причинени от силен стрес, тревога и притеснение в
резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление и сумата
от 1 408 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от лишаване от ползването на собственото си моторно превозно
средство – лек автомобил „***“ с ДКН ***за периода от 01.08.2018 г. до
20.09.2018 г., в резултат от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.09.2018 г.
до окончателното изплащане на вземанията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 1 500
лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв. или за сумата от 10 500 лв. и над уважения размер
от 1 408 лв. до пълния предявен размер от 2 040 лв. или за сумата от 632 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ул. „***срещу Прокуратурата на Република България –
гр. С. и Областна дирекция на МВР - гр. П., ***– при условията на солидарна
отговорност осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 400 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за
месеците август, септември и октомври 2018 г. и сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени такси
за престой на лекия автомобил „***“ с ДКН ***на платен паркинг
за периода от 01.08.2018 г. до 20.09.2018 г., в резултат от незаконосъобразно
обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. С. и Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи - гр. П., ул. „***, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да
заплатят общо по сметка на Районен съд - П.сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за депозит на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България - гр. С. и Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи - гр. П., ул. „***, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, да
заплатят общо на Х.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„***сумата от 169,13 лв. – сторени
разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: