Определение по дело №696/2021 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер   783               Година    2021, 31.05.         Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав

 

от публичното заседание заседание на 10.05.2021г. в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ ч. адм. дело номер 696 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

Постъпила е жалба от С.Г.С. *** срещу Решение № 1040-15-17 от 22.02.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е било спряно образуваното пред него производство по жалба от 28.01.2021г. на С. срещу разпореждане №151-00-21140-1 от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ.

Недоволен от така издаденото решение, оспорващият навежда доводи за неговата незаконосъобразност и настоява за отмяната му. Претендира разноски.

Ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето. Претендира разноски.

Настоящият състав, след като разгледа поставените на разглеждане въпроси в това производство, намира за установено следното.

С оспореното Решение № 1040-15-17 от 22.02.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив е било спряно образуваното пред същия производство по жалба от 28.01.2021г. на С. срещу разпореждане №151-00-21140-1 от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с което му е бил определен, според оспорващия, занижен размер на дневно парично обезщетение за безработица по негово заявление вх.№151-00-21140 от 09.11.2020г.

За да приеме, че е налице основанието по чл.54 ал.1,т.5 АПК – наличието на образувано друго административно производство, ответният Ръководител е приел, че е налично висящо административно производство – това по изпратено искане  от дата 16.03.2021г. чрез СЕД Н005 от дата 04.02.21г. до компетентната институция във Великобритания за изясняване на данни относно пребиваването на лицето за релевантните периоди, което имало съществено значение за определяне правото на търсеното обезщетение от фондовете на ДОО.

Намерил е, че е налице връзка между двете производство, като настоящото е обусловено от последно описаното.

Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките, по чл.54 ал.1, т.5 АПК, на което основание е спряно производството пред ответника при осъществяващото се задължително административно обжалване на цитираното разпореждане от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ.

На първо място освен формалната липса на надлежно удостоверение, то се  установява, че всъщност направеното искане(запитване) до компетентния орган във Великобритания всъщност не представлява друго административно производство, а способ за събиране на релевантни за спора доказателства от горестоящия административен орган. Т.е. с направеното чрез СЕД Н005 до компетентната институция във Великобритания искане за удостоверяване пребиваването за определен минал период, не се удовлетворява изискването на чл.54 ал.1,т.5 АПК, тъй като това би означавало напрактика органът, пред който производството е висящо, при всяко едно искане от негова страна за събиране на относими доказателства, да обуславя извод за спиране на производството.

В подкрепа на този извод е и това, че след изменението (в сила от 01.01.2021г.) с нормата на чл.54г ал.4 КСО се регламентираха детайлно хипотези(като визираната), които дават права на органа, постановил разпореждането, да спира с ново разпореждане производството по отпускането, а когато то е приключило – да спира изплащането на обезщетението за безработица, когато е необходимо събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Или следва да се обобщи, че безпредметна би била уредбата за спиране на производството с новелата на чл.54г ал.4 КСО за отпускане на търсеното обезщетение за безработица, ако за органа съществуваше и без това възможността да стори това в общата хипотеза на чл.54 ал.1,т.5 на АПК на посоченото основание.

При това положение решението за спиране на ответника се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

По разноските.

От страна на оспорващия е ангажирана защита от пълномощник – адвокат, за който е заплатено възнаграждение в размер на 360 лева, съобразно представения договор, поради което на С. следва да се присъдят 360 лева разноски. Не следва да се присъжда сумата от 10 лева, платена за ДТ, тъй като съгласно чл.120 ал.1 КСО осигурените лица в тези производства не внасят държавна такса, поради което сумата се явява платена без основание, респ. и няма основание да се възлага в тежест на противната страна.

Определението  може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, но не и от издалия го орган/така ТР №2 от 24.03.2021г. на ОСС на съдиите от I-ва и  II-ра колегии на ВАС на РБ по т.дело №10/2019г./.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-15-17 от 22.02.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е било спряно образуваното пред него производство по жалба от 28.01.2021г. на С.Г.С. срещу разпореждане №151-00-21140-1 от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул. “Александър Стамболийски”№62-64  да заплати на С.Г.С. *** разноски за това производство в размер на общо 360(триста и шестдесет)лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :