№ 377
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100902594 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба, подадена от „А.П.А.” ООД срещу отказ № 20211118101250/
19.11.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър по партида на дружеството на промяна на обстоятелствата, изразяващи
се в: 1) заличаване на съдружника Б. Н.Б. поради изключването му, 2) поемане на дяловете
на изключения съдружник от съдружника М.З.З., който става едноличен собственик на
капитала; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от ООД става еднолично
ограничено отговорно дружество /ЕООД/, 4) обявяване на актуален учредителен акт, 5)
вписване на лицето М.З.З. за нов управител на дружеството.
В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн.
в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу
постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по
вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията
към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства
за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени
доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено
едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе
по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с
което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в
съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“,
не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на
подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната
в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който
няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е
постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и
1
правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по
реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради
което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон,
така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и
изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове
граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил
един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да
подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба
срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта,
че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по
вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от
длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху
които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.
Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя
характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който
търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на
страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава
писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да
подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото
отговор по жалба.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в
настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „А.П.А.”
ООД на следните промени във вече вписани обстоятелства: 1) заличаване на съдружника Б.
Н.Б. поради изключването му, 2) поемане на дяловете на изключения съдружник от
съдружника М.З.З., който става едноличен собственик на капитала; 3) промяна в правната
форма на дружеството, което от ООД става еднолично ограничено отговорно дружество
/ЕООД/, 4) обявяване на актуален учредителен акт, 5) вписване на лицето М.З.З. за нов
управител на дружеството.
При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да
постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали
то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва,
че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона,
т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Съгласно
посочените от заявителя факти и представените от него документи се установява, че всички
обстоятелства, които са заявени за вписване произтичат от факта на прекратяване на
участието в дружеството на съдружника Б. Н.Б. поради изключването му. Ето защо съдът
трябва да отговори на въпроса дали от представените в регистърното производство
доказателства се доказва членственото правоотношение между това лице и дружеството да е
прекратено на соченото основание.
Участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност се прекратява по
реда на чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ с решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал.
1, т. 2 ТЗ. С оглед на това и предвид посочения в предходния абзац обхват на проверката,
която длъжностното лице следва да извърши при подадено заявление, трябва да се приеме,
2
че в настоящия случай в тази проверка се включва и това дали заявителят е представил
документи, удостоверяващи, че от компетентния за това орган на дружеството е взето
решение за изключване на съдружника Б. Н.Б., както и дали то е взето законосъобразно - в
съответствие с установените в закона и дружествения договор правила за това, касаещи
както процедурата за изключване на съдружник, така и процедурата за свикване и
провеждане на общото събрание. Длъжностното лице е длъжен да извърши тази проверка
винаги, когато разглежда заявлението, с което е сезиран, като единственият случай, при
който той не прави самостоятелна проверка за законосъобразност на решението на общото
събрание, от което са възникнали обстоятелствата, които се иска да бъдат вписани, е когато
е налице поставено и влязло в сила решение на съда по предявен иск по чл. 74 ТЗ, с който
въпросът за законосъобразността на решението е разрешен по задължителен начин по
отношение на дружеството, по партидата на което се иска да бъде извършено вписването. В
случая се установява, че не е постановявано решение по предявен иск с правна
квалификация чл. 74 ТЗ, което да има за предмет законосъобразността на решението на
общото събрание за изключване на съдружника Б. Н.Б., като такова не е решението по т.д.
№ 3168/ 2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-19 състав, което е постановено по иск за
прогласяване нищожността на решения на общото събрание на „А.П.А.” ООД, различни от
това, от което се сочи, че са произтекли обстоятелствата, които се иска да бъдат вписани.
Ето защо и при произнасянето си по искането, с което е сезирано, длъжностното лице по
регистрация трябва да извърши самостоятелна проверка за това дали решението на общото
събрание на съдружниците в „А.П.А.” ООД за изключване на съдружника Б. Н.Б. е взето
при спазване на императивните разпоредби на закона и на правилата, установени в
дружествения договор.
От представените в производството документи е видно, че на 26.10.2017 г. е
проведено общо събрание на съдружниците в „А.П.А.” ООД, на което е взето решение за
изключване на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ на съдружника Б. Н.Б.. То е
обективирано в т. 3 от протокола от заседанието на общото събрание на съдружниците от
26.10.2017 г.
В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени основанията, при които върховният орган на
дружеството може да вземе решение за изключване на съдружник, две от които съгласно чл.
126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК са при неизпълнение на задълженията на съдружника за оказване
на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и при действия против
интересите на дружеството. В чл. 126, ал. 3 ТЗ е регламентирана и процедурата, която
трябва да бъде осъществена, за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение
със съдружника поради неговото изключване. Предвидено е, че това става след отправяне на
писмено предупреждение до съдружника. В законовата норма не са посочени реквизитите
на съдържанието на това предупреждение, които трябва да са налице, за да се приеме, че то е
надлежно отправено до съдружника и поражда действие, но в практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че в него следва да са конкретизирани
действията или бездействията на съдружника, които съставляват основания за неговото
изключване, като е необходимо и това писмено предупреждение, което може да е
инкорпорирано и в самата покана за свикване на общото събрание, да е отправено до
съдружника в подходящ срок преди провеждане на заседанието, който с оглед
обстоятелствата е необходим за подготовката му за участие в събранието, за организиране
на защитата му, както и за евентуална корекция на неговото поведение. Тези изисквания към
писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ са изведени от ВКС при съобразяване на
неговите цели, които са да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по
повод на участието или неучастието му в дружествените работи, да представлява и известие
до него, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му, както и да
бъде дадена възможност на съдружника да преустанови нарушението и съответно да се
подготви за заседанието на общото събрание, на което ще бъде разгледан въпроса за
неговото изключване. В закона липсва изискване преди изпращане на писмено
предупреждение до съдружника да трябва да бъде взето изрично решение от върховния или
управителния орган на дружеството да бъде отправено изискуемото от закона
3
предупреждение, поради което наличието на такова и неговата законосъобразност са факти,
които са напълно ирелевантни за законосъобразността на процедурата по изключване на
съдружник и за настъпване на последиците от това, които се изразяват в прекратяване на
съществуващото между него и търговското дружество членствено правоотношение.
От представените в регистърното производство доказателства се установява, че до
съдружника Б. Н.Б. е изпратена нотариална покана, която изхожда от дружеството „А.П.А.”
ООД. При анализ на съдържанието на тази покана е видно, че в нея е посочено конкретно
поведение на съдружника Б. Н.Б., което се сочи, че представлява неизпълнение на
задълженията на съдружника за оказване на съдействие за осъществяване дейността на
дружеството, както и действия на този съдружник против интересите на дружеството. В
съдържанието на този документ е включено и предупреждение до съдружника, че при
продължаване това поведение от него, то ще представлява основание за изключването му от
общото събрание. С оглед на това следва да се приеме, че описаният писмен документ
инкорпорира в съдържанието си отправено до съдружника предупреждение по смисъла на
чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като съдържа изявление от името на дружеството за констатирано от
него неизпълнение на задължение, което в закона изрично е посочено като основание за
изключването му, като това неизпълнение следва да се приеме в достатъчна степен
конкретизирано, доколкото дава необходимата информация, за да може съдружникът да
организира защитата си – ясно е посочено какво е било дължимото от него поведение, което
той не е извършил.
От направеното върху поканата нотариално удостоверяване се установява, че
съдържащото се в нея предупреждение е получено от съдружника Б. Н.Б. на 24.10.2017 г.,
което е само два дни преди деня, за който е свикано общото събрание, на което следва да се
обсъди въпроса за изключването му като съдружник, който е 26.10.2017 г. Това означава, че
на съдружника не е предоставено достатъчно време, за да може същият да се запознае с
констатираните нарушения, които се твърди да е извършил, да организира защитата си по
тях и да извърши съответните действия, които следва да бъдат извършени, за да бъде
коригирано допуснатото поведение, представляващо нарушение на задълженията му като
съдружник. С оглед горното, следва да се заключи, че в случая при отправяне на писмено
предупреждение до съдружника Б. Н.Б. не са спазени всички законови норми,
регламентиращи реда, по който то следва да бъде извършено, което нарушение прави
незаконосъобразно приетото от общото събрание решение за изключване на това физическо
лице като съдружник.
Наред с изложеното съдът счита, че от заявителя не са представени доказателства, от
които да се установява, че е спазена процедурата, регламентирана в нормите на чл. 138 и чл.
139 ТЗ за свикване на общото събрание, което е проведено на 26.10.2017 г. и на което е
взето решението за изключване на съдружника Б. Н.Б..
В чл. 138, ал. 1 ТЗ е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя.
Съгласно чл. 138, ал. 2 ТЗ управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено
искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала, като ако той не свика събранието в
2-седмичен срок, съдружниците, поискали свикването, имат това право.
От представените в регистърното производство документи е видно, че общо събрание
на съдружниците на „А.П.А.” ООД е свикано на 26.10.2017 г. не от управителя на
дружеството, а от съдружници в него, т.е. в хипотезата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ.
Малцинственото право на съдружниците по чл. 138, ал. 2, изр. 2 ТЗ сами да свикат общо
събрание може да бъде упражнено само от съдружници, които притежават дялове над 1/10
от капитала на дружеството, т.е. повече от 1/10 и само при допуснато бездействие на
управителя да стори това в 2-седмичен срок от датата на отправеното до него писмено
искане. Ето защо и общото събрание, което е свикано по този ред, ще бъде редовно при
доказване на следните две предпоставки: 1) искането за свикване на общото събрание да е
отправено до управителя от съдружници, които притежават дялове над 1/10 от капитала; 2)
общото събрание да е насрочено за дата след тази, на която е изтекъл 2-седмичния срок по
чл. 138, ал. 2 ТЗ, в който управителят е бездействал.
4
В случая се установява, че искане за свикване на общото събрание на съдружниците
на „А.П.А.” ООД за 26.10.2017 г. е обективирано в представената със заявлението
нотариална покана, като то е направено единствено от съдружника М.З.З., който притежава
дружествени дялове на стойност 500 лв. от капитала на дружеството „А.П.А.” ООД, който е
5 000 лв., което е точно 1/10 част от капитала, а не повече от 1/10 от капитала, каквото е
изискването на чл. 138, ал. 2 ТЗ. Следователно това искане не е направено от лице, което
има право да го отправи до управителя и да свика общото събрание в хипотезата на чл. 138,
ал. 2, изр. 2 ТЗ. Това означава, че е налице нарушение на установената в закона процедура за
свикване на общото събрание, на което е взето решението за изключване на съдружника Б.
Н.Б., което прави това решение процесуално незаконосъобразно.
Освен горното, трябва да се посочи, че при свикване на общото събрание на
съдружниците на „А.П.А.” ООД за 26.10.2017 г. не е спазено и второто изискване на чл. 138,
ал. 2, изр. 2 ТЗ, при което правото за свикване може да бъде упражнено от съдружниците,
тъй като към датата на провеждане на общото събрание не е изтекъл предвиденият в тази
норма 2-седмичен срок, в който управителят да е бездействал. Искането за свикване на
общото събрание, направено от съдружника М.З.З., е получено от управителя Б. Н.Б. на
24.10.2017 г., а общото събрание е проведено само два дни след това - на 26.10.2017 г., т.е.
преди да изтече двуседмичният срок, в който управителят е длъжен да изпълни
задължението си по свикване на общото събрание, който започва да тече от 26.10.2017 г. и
изтича на 09.11.2017 г. Това също е основание да се приеме, че е налице нарушаване на
процедурата, регламентирана в чл. 138 ТЗ за свикване на общото събрание от 26.10.2017 г.,
което прави приетото на него решение за изключване на съдружника Б. Н.Б.
незаконосъобразно.
След като по делото се доказа, че на общото събрание на съдружниците на „А.П.А.”
ООД, проведено на 26.10.2017 г., не е взето законосъобразно решение за изключване на
съдружника Б. Н.Б., то следва да се приеме, че в регистърното производство не е установено
да е настъпило обстоятелството по изключване на това лице като съдружник, както и
обусловените от него обстоятелства по промяна в лицата, притежаващи капитала в „А.П.А.”
ООД, в правната форма и в управлението на дружеството, които са заявени за вписване.
Това е основание за длъжностно лице да постанови отказ да извърши исканото вписване,
както е направено в настоящия случай. Ето защо подадената жалба срещу отказа е
неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.
Агенция по вписванията е направила искане за присъждане в нейна полза на
направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно.
Правото на разноски в гражданския процес, какъвто характер има и регистърното
производство, възниква само за това лице, което има качеството на страна в производството.
Това произтича от общите правила за възникване и разпределение на отговорността за
разноски, предвидени в чл. 78 ГПК, съгласно които право на разноски възниква само за
страната в гражданския процес, в полза на която е решено делото. Агенция по вписванията
няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ по изложените в решението
мотиви, поради което и този правен субект няма право на разноски при неговото
приключване. Освен това правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само
срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора
пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното
производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за
заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „А.П.А.” ООД срещу отказ №
20211118101250/ 19.11.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по
5
вписванията да впише в търговския регистър по партида на дружеството на промяна на
обстоятелствата, изразяващи се в: 1) заличаване на съдружника Б. Н.Б. поради изключването
му; 2) поемане на дяловете на изключения съдружник от съдружника М.З.З., който става
едноличен собственик на капитала; 3) промяна в правната форма на дружеството, което от
ООД става еднолично ограничено отговорно дружество /ЕООД/; 4) обявяване на актуален
учредителен акт; 5) вписване на лицето М.З.З. за нов управител на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6