№ 65139
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20251110118185 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д. И.
Н., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от общо 743,39 лв., от която: 200,00 лв. – главница, 17,44
лв. – договорна лихва (договорно възнаграждение), 131,40 лв. –
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 130,00 лв. – такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, 7,97 лв. – лихва за забава от
11.12.2017 г. до 10.03.2018 г., 256,58 лв. – лихва за забава от 10.03.2018 г. до
27.03.2025 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите
за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото
заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя
от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между
страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е
посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно
приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на
1
база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с
нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Клаузата, която препращат към Тарифата, е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и
„разходи“ в размер на 130,00 лв. за извънсъдебно събиране са въз основа на
нищожна клауза.
Следователно, заявлението следва да се отхвърля в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, както и за разходите за извънсъдебно събиране на
вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК,
като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 16,21 лв. за държавна такса и
32,42 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
********* против Д. И. Н., ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от
438,26 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги и сумата от
10,00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по
Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 10.10.2017 г.,
между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2