МОТИВИ
към решение № 24 / 04.08.2020 г., постановено по АНД
№ 19
/ 2020
г. на Районен съд КОТЕЛ
Срещу Я.И.Ш. е повдигнато обвинение, затова че на
23.05.2018г. в село Тича, община Котел, в качеството си длъжностно лице – кмет
на село Тича, в кръга на службата си съставил съставил официален документ
(заверка за удостоверяване на подпис в договор на наем на недвижим имот), в
който удостоверил неверни обстоятелства (а именно, че подписът за наемодател е
положен от Ж.Д.Йс цел да бъде използван този документ като доказателства за
това обстоятелство, като случаят е маловажен, с което е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
съдебно заседание РП Сливен не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемия – адв. Т.Р.
***, не оспорва описаните в постановлението фактически обстоятелства и дадената
правна квалификация. Моли за налагане на глоба в размер на предвидения
минимален от 1000.00 лева.
Обвиняемият изразява съжаление за
извършеното и моли съдът да процедира, съобразно исканията на защитника му.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
През 2015г. обвиняемият бил избран за кмет на
село Тича и заемал тази длъжност към
23.05.2018г.
На 23.05.2018г. неустановено по делото лице
отишло в кметството в село Тича при обвиняемия и му предоставило за нотариална
заверка предварително подписан договор за наем на недвижим имот в село
Ябланово, сключен на 22.05.2018г. между Ж.Д.Й, като наемодател, и Г.Д., като
наемател. Неустановено по делото лице, различно от св. Й., положило подпис под
формата на параф под договора „за наемодател“.
Същия ден - 23.05.2018г., обвиняемият се
подписал под договора, с което удостоверил, че наемодателката Ж. Й. лично се е
подписала пред него. Поставен бил щемпел за нотариална заверка на подписи,
оставящ следния отпечатък:
На _________________________год._____________________________
КМЕТ на кмество с.___________________общ.______________________
обл._____________________________________удостоверявам подписите
върху този документ, положени от _________________________________
___________________________________________________________
___________________________________________________________
с адрес гр.(с.) ________________________________________________
рег. № __________________________събрана такса_____________лева
КМЕТ :
На празните полета била написана датата, името на
подсъдимия - като
извършващ заверката; село
Тича, община Котел, област Сливен; името
на Ж. Д. Й.; поредния номер на заверката – 27, както и събраната държавна
такса. Върху подписа на обвиняемия бил поставен отпечатък от кръглия печат на кметството.
Извършената заверка била вписана в регистъра.
На 28.05.2018г. наемателят по договора –
турският гражданин Г. Д., подал до директора на ОД на МВР Сливен заявление за
предоставяне право на продължително пребиваване на чужденец, към което приложил
препис от договора за наем.
Служителят, обработващ заявлението, извършил
справки за задграничните пътувания на договарящите, от които се установило, че
св. Й. била напуснал пределите на България на 13.05.2017г., без данни да се е
завръщала до 23.05.2018г. Справката за пътуванията на турския гражданин Г. Д.
сочи, че той е влязъл на територията на България на 24.05.2018г., сереч в деня,
следващ заверката.
Била изготвена докладна записка до директора на
ОД на МВР Сливен за установената нередност.
От изготвената по досъдебното производство
съдебнографическа експертиза се установява, че подписът, положен под договора
за наемодател, не е положен от св. Й. В показанията си св. Й. отрича да се е
подписвала под договора.
Съдът
изгради описаната фактическа обстановка, след като анализира всички събрани в
хода на досъдебното производство доказателства. Показанията на всички разпитани
свидетели съдът възприема и кредитира, тъй като са в унисон с писмените
доказателства и с експертното заключение. Протоколите за разпит на посочените
свидетели са съставени по реда на НПК, без да са допуснати някакви особено
съществени нарушения откъм форма или съдържание, които да са ги опорочили до
степен на негодност, налагащ изключването им от доказателствената съвкупност.
Тъй като протоколите са съставени при условията и реда, предвидени в НПК, са
доказателствено средство за извършване на действията, за реда, по които са били
извършени действията и за събраните доказателства – чл.131 от НПК.
Към доказателствената маса съдът приобщава
изготвената от вещото лице Р. М. съдебнографическа експертиза, след като
прецени, че е даден компетентен отговор на поставените въпроси и срещу вещото
лице не се противопоставени никакви възражения във връзка с неговия
професионализъм и обективността му.
Съдът прочете и приобщи по реда на чл.283 от НПК
приложените в хода на досъдебното производства писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Я.И.Ш. следва да бъде признат за виновен за
извършване на престъпление по чл.311, ал.2 вр. ал.1 от НК, затова че на
23.05.2018 г. в село Тича, община Котел, като длъжностно лице - кмет на
Кметство Тича, в кръга на службата си съставил официален документ (нотариална
заверка № 27/23.05.2018 г.), в който удостоверил неверни обстоятелства (че
наемодателката Ж. Д. Й. лично се е явила пред него и е положила подписа си под
договора) с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези
обстоятелства, като случаят е маловажен.
Налице
са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу обвиняемия е
повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението – на 23.05.2018 г., която е датата, отбелязана на нотариалното
удостоверяване, както и мястото на неговото извършване – в село Тича. На
изследвания по делото договор обективно съществуват два документа. Договорът за
наем представлява частен диспозитивен документ и представлява изявление на
неговите автори, а вторият документ е нотариалната заверка, направена от обв. Ш.
в качеството му на длъжностно лице в кръга на службата му. Както е разяснено в
точка ІV от ППл № 3 от 1982г. на ВС, налице е комплекс от документи: частен – договорът,
и официален – нотариалната заверка, която по съществото си представлява
официален удостоверителен документ и като такъв е предмет на лъжливо
документиране, каквото е обвинението срещу обв. Ш.. Установи се, че обв. Ш. е
удостоверил неверни факти – че св. Йосифова се е подписал лично пред него в
кметството в село Тича. Като е извършил лъжливо нотариално удостоверяване, обв.
Ш. е извършил престъпление по чл.311 от НК.
Специалната
цел, въздигната като съставомерен признак, също е налице. Обв. Ш. е направил т.
нар. “неприсъствена заверка”, като ясно е съзнавал обстоятелството, че
посредством този договор наемателят, като страна по него, придобива права,
съобразно произтичащите от договора правни последици.
Няма спор, че при извършване на
престъплението обвиняемия е действал като длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б. „а” от НК и именно като такъв на него му е възложено да изпълнява
нотариални функции по силата на чл. 83,
ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, който гласи следното : „Когато
в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място,
което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът,
секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на
частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване,
подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите,
както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.”.
РП Сливен е приела, че
случаят е маловажен, който правен извод съдът споделя по принцип, но доколкото
съдът дължи произнасяне в рамките на повдигнатото обвинение, е безпредметно да
се обсъжда този въпрос.
Обвиняемият е извършил
престъплението при форма на вина пряк умисъл - изобщо не е спорно, че е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
Налице са всички предвидени в разпоредбата на
чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност
и да му бъде наложено административно наказание глоба. Обвиняемият е пълнолетно
лице, деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода
до една година лишаване от свобода или пробация. От деянието не са причинени
имуществени вреди. Обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Не са налице пречките, очертани в
ал.7-ма. При определяне размера на глобата, която да се наложи на обвиняемия,
съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият
състав счита, че размерът на глобата следва да бъде определен при липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства и наличие само на смекчаващи такива –
добрите характеристични данни на обвиняемия, както и обстоятелството, че настоящият
случай се явява изолиран в битието му на кмет. Изложените съображения
мотивираха съда да определи глобата в предвидения минимален размер от 1000.00
лева.
По реда на чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР Сливен сумата 54.30 лева,
представляващи направени по ДП № 199“ИИ“/2018г. на ОД на МВР Сливен разноски.
Ръководен от горните съображения,
съдът постанови решението си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :